Аз си спомням че по едно време имаше 2 отбора във В група - Розите и Арсенал и ставаха супер дербита, даже наскоро в А окръжна бяха и двата отбора пак, преди около 3 години. Нали знаете Калоянов, Тонев те си бяха преди в Торпедо ( Казанлък) или по точно Арсенал

абе не бе,говора за супер завързан мач...в Карлово...Разпитайте някой 45-50 годишен фен..лично аз съм слушал много,но всичко от разказаното не го помня

Здравейте,
Аз помня бегло един мач, който ми остави най-голямо впечатление. Беше в Б група срещу Бдин (Видин). Да е било 92, 93-та. При 2:2 обсадихме вратата на Бдин и след цяло полувреме мъки най-накрая Ивелин Маринов (Пердето) в 85-тата минута, не съм сигурен за точното име, вкара за 3:2. Не помня какво значение имаше мача, но публиката беше екзалтирала.

И аз го помня този мач.Бдин бяха аутсайдерите в групата.Тогава слушах "Спорт и музика" по радиото.Поведохме с 2:0 ,но после ни изравниха и второто полувреме отидох на стадиона.Нашите като вкараха победния гол настана голяма радост .

Renton, името е точното. Пердето е една от легендите на казанлъшкия футбол. Много мощен футболист, с добър демараж и постоянно търсещ импровизацията. На мен винаги ми е приличал на Б. Искренов-Гибона. Беше един от любимците на казанлъшката публика. Един или два сезона игра и в А група с екипа на Сливен.

Здравейте фенове на розите,

аз съм от по старото поколение, което имаше щастието да гледа Розите в А група. Бяха години, когато на "Цвятко Радойнов" имаше посещаемост средно по 10-15 хиляди.
Най-великите мачове в историята ни спиред мен са четири: баражът с Марек, когато ги бихме пред около 30 000 зрители с 2:1 и влязохме в "А" група, първият мач в "А" група и победата ни срещу Сливен с 2:1 в една невероятна битка, както и двата мача с Левски и ЦСКА. Двубоят с Левски се състоя на 5 септември 1982 г. и завърши 1:1. Вече не помня кой вкара гола, май Кембо беше. Направихме ги на смешни! Към края престъпния съдия им даде измислена дузпа - Емо Спасов се пльосна в пеналта в последните минути и така...След мача беше лудница, обградихме стадиона и причаквахме съдията Великов от Бургас, за да го бием. Милицията и кмета Станчо Коев едва го отърваха. На гарата агитката на Левски яде много голям пердах, бихме с камъни, абе яко беше.
Мачът с ЦСКА се игра на 9 април 1983 г. (излишно е да казвам, че на стадиона във всички тези мачове посещаемостта беше поне 20-25 000, фул макс). В града беше страшна истерия, всички искаха да видят какво ще направят Розите срещу европейското страшилище.
Помня, че беше пролетна ваканция, топъл априлски ден. На стадиона беше претъпкано, а хората скандираха "Розите и ЦСКА - най-добрите на света!" В Казанлък ЦСКА винаги са били на особена почит. нашите обаче ги награбиха още от началото. помня, че Кембо им развинти левия бек, трябва да е бил Безински или Дечо Младенов. Кембо направи 1:0 през първото полувреме, а след това Йовчев им перна втория гол. Бихме ги 2:0! Според мен това е най-великият мач в историята ни и най-голямата победа на Розите за всички времена.
Сред по-важните мачове в историята ни бих посочил оня в Карлово, когато бихме Торпедо, трябва да е било някъде 1976 или 77 г. Пак беше пролетна ваканция, и си спомням, че от Казанлък тръгнахме страшно много хора с влака и с коли. Сигурен съм, че в Карлово пристигнахме поне 10 000 казанлъчани, само наши бяхме на стадиона! Онези наляха гипса, вкарахме им 5-6 гола.
Това обаче беше нищо в сравнение с мача в Нова Загора. Пак беше средата на 70-те години, а нашите се нуждаеха от победа, за да влезем в "А" група. Последен кръг, бием и влизаме! Не може да повярвате - ЦЕЛИЯТ КАЗАНЛЪК ОТИДЕ НА МАЧ В НОВА ЗАГОРА!!!! Помня, как центърът се задръсти от народ. Автобусите тръгваха от хотел "Роза" - тогава хотел Казанлък още не беше хпостроен. В Нова Загора се изтърсихме поне 15 000 души от Казанлък, говоря без преувеличение!!!!! Там стана една свинщина, за която не ми се говори, абе...майа че няколко от нашите бяха продали мача, за да влезе Черноморец. Та завършихме 1:1 и не можахме да влезем. Прибрахме се в Казанлък като след погребение....
Само ще ви кажа, че навремето сме били такива идиоти, каквито не може да си представите. Чувал съм, че когато Дебърски стана треньор, казал в едно интервю, че "в сряда пристига юношеския национал Валери Станков от Локо Сф". И в сряда на центъра се изтъпанчили 2-3 хиляди души. Кво правите тука, бе? Чакаме Станков....Такива времена бяха. Биехме съдиите с помпите на колелетата, щото навремето на мач се ходеше с колелото. Абе лудница си беше.
Сред по-значимите мачове ми идва на ума и онзи с Янтра Габрово от пролетта на 1987 г., когато онези бяха тръгнали да влизат в А група, ама ги пребихме като кучета с 3:1 на "Цвятко Радойнов". Бяха дошли няколко хиляди души от Габрово, голям мач! Най-голямата гостуваща агитка, която съм виждал в казанлък, беше тази на Локо Пд пред 1985 г. дойдоха над 15 000 майни. На терена нашите се опънаха първото полувреме и завършиха 0:0, ама след тва онези се разиграха и ни мушнаха три парцала.
Бих помолил ако някой има архиви от едно време, снимки на агитката на Розите в А група или нещо от сорта, както и кадри от мача с Марек, да ги качи тука да им се изкефим. Поздрави на всички, само Розите!

bostana, благодаря за хубавия разказ.Много ми хареса и въпреки,че нямам спомени от тези славни времена се почувствах така все едно съм бил на мачовете.Хареса ми това как са били съдийте с велосипедни помпи
Дано в скоро време да има нови паметни мачове които да запишем в този раздел на форума.
Яд ме е,че няма фенклуб на Розите,докато някакви смешни отборчета от полуградове имат професионални отбори и агитки.Едва ли се иска чак толкова много,но лошото е че май няма желаещи.Само можем да завиждаме на Асеновец от нашата група за организацията.

Според мен просто няма интерес..
Нищо общо примерно с агитките на Асеновец или Ботев Враца.
Макар, че и ние сме се сабирале 30тина човека-срещу Горубсо.

Иначе и аз много се изкефих на разказа..
Дано скоро тези времена се върнат или поне да влезем в Б група
Обстановката ще стане съвсем различна

Абе суперяко беше навремето, имахме доста добри футболисти. Незабравим сезон за мен е и този от 1978 г. Тогава след шока в Нова Загора успяхме да запазим класата си. Помня, че завършихме май трети, като бихме в казанлък лидерите Миньор Пк и Асеновец. Мачът с Миньоро беше много здрав, обърнахме ги от 0:1 до 2:1. С Асеновец пак беше нещо подобно и драматично. Всичко това при положение, че ни напуснаха основни играчи като Симов - отиде да играе в Миньор, а Барона си би камшика и отиде във Варна. Имахме един център нападател Ангел Димитров от Волуяк, и той май си тръгна. Но останаха страхотни играчи. Любимец на публиката беше Неделчо Радев - Баба Рада. Точно тогава в отбора се появи Кембо - страхотно крило, техничар, имаше много добър финт. Имахме и един Белия, също добър играч. Няма да забравя и Ангел Янев, на Христо Янев баща му, отличен нападател. От същото поколение са бат Кральо Орозов, и любимите ми защитници Кольо Дяков и Ахмед Дормушев.
Тогава нямаше чак такова текучество на футболисти и едни и същи играчи играеха по 5-6 години в Розите.
победата над ЦСКА беше най-ценна, но пък като емоция баражът с Марек беше несравним с нищо. Марек бяха един от най-силните отбори в онези години в А група. Бяха надолу в класиарнето, тъй като точно тогава им смениха треньора Янко Динков, имаше нвекви бойкоти и загубиха точки.
На първия мач в Станке Димитров не съм ходил, но се твърди, че е имало поне 4000 фенове от Казанлък. Направихме 0:0. В интерес на истината преди мача никой не ни броеше за фаворити и всичкси си мислеха, че Марек ще остане в А група. Едва след това нулево равенство започнахме да вярваме, че голямата мечта за А група може да се сбъдне. Още тежеше шокът от онази шибана Нова Загора и не смеехме даже да мечтаем. колкото повече обаче наближаваше 13 юни 1982 г., толкова повече ни се засилваше вярата.
Целият ден си го спомням като на кинолента. Сутринта на Царската чешма се беше събрала огпромна тълпа. Мачът беше от 18 часа. Същия ден се откриваше световното първенство в Испания. Ние трялбваше да свършим около 19.45, а от 20.30 часа играеха Аржентина и Белгия, откриване на шампионата.
Аз лично бях на стадиона около 14 часа, и вече имаше поне 3-4 000 фенове. Докъм 16 часа всичко се натъпка, да не казвам голяма дума, ама сигурно имаше поне 25 000 души вътре. След това вече не е можело да се влезе. Някои от закъснелите почнаха да се катерят по дърветата около стадиона, дето са откъм ниската трибуна, а един даже падна, та този мач мвероятно му е останал с неква травма. В 16 часа нямаше свободно място. Около 16.30 часа от Балкана пристигна некъв грозен облак и се изсипа порой с гръмотевици. НИКОЙ НЕ СИ ТРЪГНА! Всички чакахме мача.
Към 17.15 часа слънцето пекна, и започнахме скандиранията. помня, че имаше два плаката. Единият гласеше "Рози в "А" група, сега или никога", а другият беше емблемата на световното в Испания и отдолу надпис "Светът ви очаква!" Луда работа.
На Розите тогава треньор беше Бог Зафир, Иван Зафиров, бивш десен бек на ЦСКА. Съставът мога да го кажа по памет, вероятно и с някоя грешка: Злати Минчев, Дормушев, Дяков, Орозов, Попов, Гоцков, Йовчев, Кембо, Личев,...вай-вай, другите не мога да си ги спомня, ама има 26 години оттогава все пак. Марек бяха страхотен отбор, имаха едни близнаци братя Петрови, Паргов, а на вратата беше един тип Стоян Стоянов. Защитата им беше от едни главорези Вуков и Палин, абе яка работа. Четири години по-рано същите тези бяха победили Байерн Мюнхен с 2:0 в Станкето.
Какъв мач! В първата атака им вкарахме гол, Емо Личев го заби. Баба ми разправяше по-късно, че ревът от стадиона се чул у нас, а аз живея до гарата. Смятайте за какво иде реч. В 5-ата минута вкарахме втори гол, ама съдията нещо не го зачете. Онези изравниха малко преди края на първото полувреме - 1:1.
И след почивката играта нещо не ни тръгна. Онези се окопаха в центъра, почнаха да ни спират. Бяха много опитен отбор, побеждавали Левски и ЦСКА, имаха купа на съветската армия, абе сила си бяха. Ясно беше, че трябва да се направи смяна.
И тогава Бог Зафир направи нещо, което никой не очакваше. В отбора имаше един Кънчо Кънев, викаха му Дупката. Останахме като гръмнати, когато пуснаха Кънчо. Той беше от Ръжена, случайно попаднал в отбора. Сигурен съм, че дотогава нямаше една игрова минута в Б група, може да е играл в някоя контрола. Всички се стреснахфме, щото помислихме, че Зафето е изтрещял напълно. Кънчо?!!!
Таман влезе Къната, и дадоха нещо за Розите - или е било фаул, или корнер. Центрираха, и вмелето от играчи не се разбра дали Къната удари топката или топката удари Къната. Обаче влезе във вратата - 2:1 за Розитееее!
Тука баба ми разправяше, че ревът от стадиона само където не сринал блока на текстилния комбинат, под който имаше магазин за платове. Май че нахлухме на терена, не помня вече точно. Да е било 82-ра минута някъде. Последните 10 минути се молехме да не ни вкарат гол, онея натиснаха, имаше 1-2 опасности. И като дадоха последния сигнал, нахлухме на игрището поне 5-6 000 души. понесохме ги на ръце, начело с Къната, който беше като щокиран. Такава радост в казанлък не съм виждал друг път. По центъра стана мазало, народътпиеше и пееше, и на никой не му пукаше, че играят Аржентина и Белгия. Розите бяха в А група!
Според мен това е едно от най-значимите събития в историята на града ни, и ако има запазени оттогава снимки, трябва да се издирят и да се качат в сайта. Да видят всички, че имахме нашия храбър отбор, който ни радваше навремето.
Питайте бащите и дядовците ви, и каквото си спомнят го качмвайте тук, за да сглобим историята на нашия отбор. Това бяха славните години- След това почна падението, хванаха ни с онзи купен мач в Елена, дето брахме срам, а цялата черна каса беше заловена. Последният голям мач беше с Нафтата, като ги бихме 1:0 и ги отказахме от А група, бяха жълти-зелени. После дойде онази злополучна 1994 г., когато изпаднахме. След това във В група последният много посетен мач беше онзи с поморие през есента на 1994 г, когато имаше около 4000 души на стадиона и ни биха 2:0. Падението се затвърди в предпоследния кръг на пролетта през 1995 г., когато стана онази история с продадения мач на Порт Бургас. При 2:0 за онези в 82-ата минута треньорът ни Стефан Павлов - Фифи Перото спря мача, извика Митко Иванков, който тогава пазеше на Розите (да, същият Иванков, няма грешка) и си тръгна за София. Тогава се сурнахме надолу...та до днес. Но аз съм сигурен, че един ден Казанлък пак ще има своите храбри Рози, и пак ще играем в А група.
Наздраве на всички, само Розите!

ЛУДНИЦА

Да и на мене ми стана супер интересно.
Иначе пробвал съм се да издирвам някакви материали от мачовете на Розите, но без успех...

Да, времената наистина бяха велики. Само една поправка (ако ми разреши Бостана) - вторият гол на ЦСКА го вкара Христо Гоцков, а не Йовчев. Но това едва ли е толкова важно.
За съжаление, сега дори да влезем в А група, едва ли толкова хора ще ходят на стадиона. Може би, защото това беше едно от малкото развлечения в града по онова време. Сега интересите са съвсем други и ентусиастите като нас са много малко.
Не знам дали ще ми повярвате, ама билети се продаваха от седмица преди самия мач. Това ставаше в центъра в града. Имаше една бръснарница срещу Лъвовата чешма - та точно пред нея слагаха една масичка и там се продаваха билетите.

И аз бях на срамния мач с Порт Бургас.Мача го прекратиха още първото полувреме около 30 минута при 0:2.Тогава Кембо беше в щаба на отбора и като видя,че гостите са купили наши играчи,стана отиде до треньора на Порт ,който беше седнал на пейката и го ритна по коляното с думите "Ти защо ми купуваш момчетата".И нашето ръководство извади отбора.Това са моите спомени.
А на мача срещу Поморие през 1994г. от първия ни сезон като изпаднахме във В група мисля,че имаше поне 8-9000 зрители.Тогава бе организирана томбола за лек автомобил.Помня,че бях закъснял с 5 минути за началото на срещата и свободни места имаше едва в сектора зад южната врата.

Днес, 9 април, се навършват 26 години от знаменитата победа на Розите срещу ЦСКА с 2:0, което е и най-големият успех в историята на футбола в Казанлък. По-горе в темата бях писал за този мач, и всеки който желае може да прочете. Нека, ако някой помни още нещо, да го сподели. Поздрави навсички привърженици на Розите, и дано някой ден пак да се върнем в "А" група и пак да имаме отбор, способен да победи гранд като ЦСКА.

Отговорът на този въпрос е само един! - Сезон 1982/1983 - "Розова долина"-ЦСКА , пролетта на 1983, ст."Цвятко Радойнов" /тогава/,присъстват над 30 000 души на мача.Розите бият тогава с 2:0 !!! "Великият" Джони Велинов вади два пъти топката от мрежата си - първият гол - "ракета земя-земя" на Христо Гоцков...Стадионът реве неистово...Вторият гол - задна ножица на Камен Петков /Кемал Пателов/ - един фантастичен гол в стил Марадона! Армейците бяха на колене!!!
Друг мач - есента на 1982 год. - "Розова долина"-"Левски-Спартак" /тогава/ . Розите повеждат с 1:0...Левскарите не могат и не могат да изравнят!!!Накрая , 10-15 мин . преди края съдията им подарява една дузпа и те - Наско Сираков, Емил Велев/Кокала/ , Божидар Искренов се радват като деца на дузпата!!! Позор за великия "Левски"! Мачът завършва 1:1 , но достойно за Розите!
Началото на 70-те години!Мач с "Лъсков"-Ямбол /тогава/ ако те бият влизат в "А"група ,но ние отпадаме и обратно. Съдията Пею Николов свири брутално за гостите!!!Позор.. И тогава - публиката нахлува на терена и с чадъри,бастуни и всякакви подръчни средства гони съдията по терена...Мачът е прекратен...В спортните новини още същата вечер по единственото радио на България , в ония комунистически години "Розите" са основната тема - отборът е заклеймен като абсолютно отрицателно явление в нашето "супер" общество!?...Изхвърлени сме от големия футбол за години напред, докато се върнем отново - по-силни и по-добри!!!
Млади момчета! Розите имаха велик отбор!Грандовете се страхуваха да идват в Казанлък!
И двата велики мача с "Марек" за влизане в "А" група са големи. Големия отбор на "Марек" с братята Петрови, с вратаря Стоянов , с Паргов , с Караколев /всички тогава национали/ преклони глава пред волята на Розите!
Не живея от много години в Казанлък, но този отбор ще си остане завинаги в сърцето ми!Мога да ви разкажа много за миналото на отбора, защото сегашните треньори и близки до клуба- Христо Попов, Камен Петков, Кральо Орозов и други /да ме извинят тези , които не споменавам/ са достатъчно скромни за да не говорят за себе си! Но вие - младите , трябва да знаете!!!Ще дойде време "Розите" отново ще бъдат в елитния футбол на България!

Може и да не е скоро, но и аз си мисля че ще се завърнем в елита. Там където ни е мястото

za sajalenie vsi4ko zavisi ot parite - ako imame dobri i stabilni sponsori 6te se ka4im v B grupa o6te v sledva6tiq sezon,no ako nqmame 6te stoim i 6te se nadqvame samo .. dokato 4etqh napisanoto za ma4ovete s Marek,CSKA i Levski napravo nastrahnah.Nadqvam se nqkoi den ma4 podoben na tezi da se povtori

Смятам, че тук е мястото да споделим и за футболистите, които са играли в нашия отбор и са оставили най-силни впечатления у нас.
За мен най-добрият футболист на розите в цялата им история би трябвало да е Кембо - страхотен техничар, много повратлив и с много точен удар. Няма да забравя как прехвърли Джони Велинов при победата ни срещу ЦСКА в А група. Тук съм готов да споря със Sean - голът на Кембо не бе със задна ножица, а страхотен капещ лист след удар от границата на наказателното поле.

Панайот Въндев го помним, как не. Той си мисля, че беше най-големият талант, който е играл за розите. Само дето не беше режимлия и това му съсипа кариерата...

Ехааа, Sean и останалите пичове ме върнаха назад в спомените. Мачът с Ямбол е бил нещо много яко, дядо ми разправяше години по-късно как го налагали с помпите по кратуната.
№1 в историята на клуба? - не съм го гледал, но съмчувал от по-старите запалянковци, че Лальо Радуков бил някакъв невероятен футболист. Спиро Дебърски също, макар че играе само няколко сезона при нас. Разбира се, и Кембо - емблема на отбора.
Най-големият отбор, гостувал на турнира Долината на розите според мен е този на Динамо Берлин от февуари 1982. На вратата им беше националът Бодо Рутвелай, два метра и нещо, ходихме да го пипаме дали е истински. Там беше и централният нападател на националния тим на ГДР Рюдигер, стана голмайстор на турнира. Помня, че мачовете от групите се играеха по селата, лично бях в Шейново и гледах Динамо - Берое 4:1, страшен мач. Накрая германците взеха купата, май нас ни биха на финала, не помня вече, но самия финал беше на Цвятко Радойнов.

Да, вярно е - ние играхме с Динамо-Берлин на финала и го загубхиме с нещо от сорта на 0:3... А иначе, безспорно това е един от най-силните отбори гостувал в турнира. По това време повечето от футболистите им бяха и титуляри в националния отбор.

Здравейте..за мача с ЦСКА, помня че Кембо вкара страхотен гол "падащ лист"..и пропусна със задна ножица.Бихме си ги 2:0.Тогава имаше приказки че Кембо го искали в ЦСКА,но ромския му произход му е попречил.ЦСКА беше в едни от най-славните си отбори тогава. "Розите" също бяха страхотен отбор през 80-те. Виждал съм на Кольо Петков да му вкарват гол от центъра-не виждаше надалеч момчето,но от близо нямаше равен.Няма да се върне това време,когато стадиона се пукаше по шевовете...