Стойчо Младенов: Господ ни направи услуга срещу Тулуза
Стойчо Младенов винаги е бил търсен събеседник от журналистите. След като ЦСКА си осигури и на теория титлата, интересът към треньора на "червените" е още по-голям. Първото голямо интервю като шампион Младенов даде за читателите на "Стандарт".
- Г-н Младенов, какво означава тази титла на ЦСКА лично за вас?
- Голяма радост и удовлетворение преди всичко. Бил съм шампион с ЦСКА и като футболист, и като треньор. Но всяка титла е специфична. Преди пет години играехме по-зрелищно, по-скоростно и подчинявахме всичко на атаката. Сега залагаме на сигурността, на рационалния футбол.
- А коя титла ви костваше повече нерви?
- Без нерви не може. Едва ли има треньор, който да не се притеснява преди мач. Лошото е, когато има странични фактори, които изнервят обстановката. Те влияят много повече върху един треньор, отколкото спортно-техническите неща.
- Кой беше най-трудният момент за вас този сезон?
- След отпадането от Тулуза. Изпаднахме в шокова ситуация, но радващото е, че само за два мача успяхме да излезем от нея. Във въпросните срещи играхме доста под нивото си. А в професионалния футбол не би трябвало да правим трагедия от всяка загуба, както и да изпадаме в еуфория след победа.
- Отпадането от Тулуза само липса на късмет ли беше, както мнозина твърдят?
- Тогава и аз си мислех същото, но имах достатъчно време да оценя ситуацията. Факт е, че всички сбъркахме. Мачът тръгна на зле още след изгонването на Удоджи. От този момент до края играхме много неправилно. Но пък в лошото винаги има и нещо хубаво. Господ ни помогна в онази 96-а минута на реванша с Тулуза. Защото според мен тогава още не бяхме готови за групите на УЕФА. Отборът ни беше само на три месеца, с много нови попълнения. Ако Левски сега прави някакви промени, те са поетапно. Докато при нас беше с един замах. Отделно от това трябваше на всяка цена да станем шампиони, да гоним Купата на България, а паралелно с това и добро представяне в Европа. Затова съм убеден, че ако бяхме влезли в групите на УЕФА, щяхме да имаме проблеми със спечелването на шампионата.
- Имаше ли ситуация, в която ви е идвало да си тръгнете от ЦСКА?
- Никога, ама никога не ми е минавала мисълта да си тръгна Защото вярвах, че ще успеем. Да, имахме различия с Томов и Костадинов, може би постъпихме неправилно, като не ги скрихме, но всичко е било в името на ЦСКА. Нормално е аз като треньор да си защитавам интересите.
- А сега, през лятото, възможно ли е да размислите?
- Имам договор за още 2 г. Няма треньор, който да дойде в ЦСКА и да не желае да остане. Сега аз мисля само за това как да успеем в Европа. Но са необходими още много неща - финансова стабилност, постоянство в работата, да се прибавя класа към отбора.
- Президентът Александър Томов призна, че към шестима играчи на ЦСКА има реални оферти от чужбина - Велизар Димитров, Йордан Тодоров, Тунчев, Неи, Вуядинович, Маркиньос. С кои сте склонен да се разделите и с кои не?
- Миналата седмица имах среща с ръководството на ЦСКА точно по този въпрос. Заявих категорично, че не искам никой да бъде продаван. Дори Велизар и Данчо Тодоров, които бях склонен да пусна през зимата. Трансфери на Тунчев и Неи са изключени. Ако ние търсим успех в евротурнирите, не трябва да се разделяме с никого.
- Наясно ли сте каква сума за селекция ще бъде отпусната?
- Това не е моя работа. Миналото лято взехме само един доказан футболист - Гарсес, който за съжаление имаше проблеми с адаптацията. Всички други нови играчи нямаха впечатляващи визитки, а и не идваха от реномирани клубове. Тимът на Неи в Португалия се бореше да не изпадне, същото се отнася и за Маркиньос и Удоджи, които привлякохме от Беласица и Вихрен. Затова и на тях им трябваше много време да променят психиката и нагласата си. Маркиньос например през есента бе колеблив, но след Нова година правеше страхотни мачове. Затова винаги казвам, че е нужно време да се сработи един отбор.
- Кои от играчите показаха най-голямо постоянство през сезона и кои ви разочароваха?
- Тодор Янчев, Тунчев и Ивайло Петров бяха на ниво през цялата година. Разочароваха ме двама от играчите, но в оставащите два мача ще им дам възможност да ме опровергаят.
- За Зе Руи и Гарсес ли става въпрос? Двамата имаха доста проблеми и на терена, и извън него.
- Имена няма да посоча. Специално за Гарсес искам да кажа, че качествата му са безспорни. И не мисля, че има проблеми с режима. Неприятностите при него дойдоха от трудната адаптация. В зимната подготовка обаче видях истинския Гарсес - с невероятен хъс, злоба, желание. Последвалата контузия за съжаление не му позволи да покаже всичко това в първенството. Сигурен съм обаче, че следващия сезон Гарсес ще бъде №1.
- А имаше ли футболисти, които надминаха очакванията ви?
- За съжаление не. Някои обаче имат голям таван на развитие и очаквам да го покажат през следващия шампионат.
- Идва време за селекция - тема, заради която постоянно сте атакуван. Как ще отговорите на нападките, че с мениджъра Жорже Байдек не работите само и единствено за доброто на ЦСКА?
- Нямам намерение да се защитавам. Това са поредните глупости и спекулации на моите врагове. А на тях ще има кажа да си гледат работата. Нямам никакви угризения, кристално чист съм. И пред това ръководство, и пред предишното. С Байдек ме свързва дългогодишно приятелство. Играхме заедно в Португалия, после продължихме контактите си. Ако на него не се доверя, на кого тогава?! Освен всичко друго той е голям професионалист. В момента от играчите на ЦСКА само Машадо е негов клиент. А на Гарсес е само посредник при трансфера. В България обаче е прието да се говори, че всички играчи, които идват от португалското първенство, ги води Байдек. Той би се радвал да е така, но не е. Затова, ако имам нужда, отново бих се облегнал на Байдек. Имам 100% доверие и на Лъчо Танев.
- След като сам споменахте за враговете си, имате ли обяснение кои са и какви са?
- Стремя се да бъда еднакво коректен към всички. Не обичам обаче да шикалкавя - умея да казвам не само "да", но и "не". Такъв съм, няма да се променя. Явно някои не харесват да им се казва истината в очите.
- Тези, които не ви харесват, често припомнят и двете загуби с Галатасарай с по 0:3?
- За мен това бяха добри мачове и няма от какво да се срамувам. Още повече че в тях отборът придоби опит и самочувствие. Тук е моментът да кажа нещо, което винаги ме е ядосвало - защо само когато Стойчо е начело на ЦСКА, се искат успехи на всички фронтове, и то веднага. Вижте как Левски влезе в групите на Шампионската лига - с търпение в рамките на 3-4 години, с доверие към треньора. А в ЦСКА се иска с отбор на три месеца да се влезе в групите на УЕФА. Сега сме на 8 месеца и се целим в Шампионската лига. Искаме да покорим света, ама не може. Ако има някой, който може да го направи - да заповяда.
- Няколко пъти споменахте Левски, затова искам да ви попитам - не завиждате ли на Мъри Стоилов, че във всеки момент и за всичко може да разчита на подкрепата на Наско Сираков?
- В никакъв случай. Даже се радвам, че има хора като Сираков Въпреки че е от противниковия лагер, аз не мога да си затворя очите пред очевадното - той е човек, който знае какво иска и как да го постигне. Оценил е треньора, доверил му се е изцяло и двамата гледат в една посока.
- Прави впечатление, че сега сте доста умерен в изказванията, но хората и най-вече феновете на Левски никога няма да забравят думите ви преди 5 години: "Ще стана шампион на говеждия стадион".
- Колкото и да звучи грубо, не се срамувам от това, което съм казвал. Аз уважавам безкрайно Левски като клуб, но тогава хората, които работеха в него, заслужаваха тези думи. Казах ги на точното място и в точното време. Само една думичка трябваше да променя - определението за стадиона. Но да си призная, сега не бих изрекъл подобни думи.
- Ще разкриете ли най-сетне защо не се разделяте с брадата си?
- Не, не му е дошло времето.
- А суеверен ли сте?
- Не, но съм много вярващ. Имам не само респект, но и страх от Господ. Съпругата и синовете ми също.
- Чувствате ли се длъжник на семейството си заради това, че не им отделяте достатъчно време?
- Най-вече към синовете си. Те имат нужда от подкрепа, от топла дума, от моето присъствие, но аз често не мога да им дам всичко това. А пък съпругата ми е мъжко момиче - само тя си знае как е преживяла многото самотни дни и нощи. Знам че й тежко, но тя никога не се оплаква.
- А обича ли футбола?
- Не. Когато дават мач по телевизията, тя бърза да избяга в другата стая. Рядко идва и на стадиона. Но ме подкрепя и това е достатъчно.
- Мечтаете ли да се съберете със синовете си Александър и Стойчо в един отбор?
- Разбира се, макар че ще е много трудно. Пък и не е желателно, защото винаги ще се гледа с друго око на тях. С малкия Стойчо станахме заедно шампиони през 2003 г., макар че той записа само три мача. След това поигра малко и при Александър Станков. Големият Сашо мина за кратко през ЦСКА при Миодраг Йешич. Още пазя неприятни спомени от престоя му.
- Кой е по-добър от двамата?
- В момента Сашко. И ми е много мъчно, че не попада в полезрението на нито един от треньорите на националния отбор. Игра с Херта в Бундеслигата, сега е във Висшата лига на Русия с Том, но никой не му обръща внимание. И може би най-голямата причина за това е, че ми е син. А беше голмайстор и капитан на младежкия национален тим - в 14 мача вкара 11 гола. Толкова футболисти минаха през "А" отбора, само той не получи шанс. Дори и в една контрола.
- А вие имате ли отново амбиции за националния отбор?
- Това е мечта за всеки треньор и аз не съм изключение.