През този сезон “Спартак” се върна отново в евротурнирите
Заради системата за провеждане на контролни срещи и на националните ни баскетболни първенства такива срещи като небивалия успех от 1951 г. днес не са възможни. През годините практиката показа, че най-добрите състезатели от клубните отбори заемат своето място в националния тим, а той от своя страна играе на международния подиум и затова предпочита контролните мачове да се играят с чуждестранни отбори. Въпреки това през годините плевенските фенове имаха и други възможности да се насладят на отлично представяне на отбора от нашия град. Най-голям успех записва тимът на “Плама” през 1996 година, когато в турнира за Купата на Европа отборът, който тогава е воден от настоящия наставник на “Спартак” - Плевен Дарин Великов, прави историческа победа над “Реал” - Мадрид с 93:84 точки. През тази година плевенчани записват победи и над клубове като “Бенфика” - Лисабон (111:98) и МЗТ - Скопие (103:94).
Тези успехи на плевенския баскетбол са предшествани от впечатляващи мачове с “Партизан” - Белград, завършил година по-рано с резултат 95:92, с “Апоел” - Никозия (98:82), “Херкулес” - Солун (83:80 и 98:76), “Кършиака” - Измир (109:75) и “Бешикташ” - Истанбул (99:80).
Най-силните години на клуба са между 1995 и 1997 г., когато под името "Плама Плевен" отборът 2 пъти печели шампионската титла на страната, а веднъж е носител и на Купата на България. Те се свързват с имената на Георги Младенов, Хрисимир Димитров и Цветан Антов.
През този спортно-състезателен сезон баскетболният “Спартак” - Плевен отново се върна на европейската сцена, след като участва в предварителните кръгове на турнира на ФИБА - Европа. Завръщането беше бляскаво, след като в първия си мач възпитаниците на Дарин Великов успяха да победят отбора на “Олимпия” - Патра. В следващия мач обаче гърците надиграха плевенчани и така те продължиха напред в турнира.
------------------------------------------------------------
Най-голямата баскетболна победа
“Националният баскетболен тим е играл в Плевен срещу градския отбор и е загубил мача. Четвърти в Европа, последен в Плевен! “Честито” на нацотбора и честито на плевенци!
Т. (Тонич), в. “Стършел”, 21. IX. 1951 г. бр. №293, стр. 4
Баскетболът се появил най-напред в Спрингфийлд, Масачузетс, в 1891 г. Въведен бил от секретаря на ИМКА - Джеймс Нейсмит. В България бил пренесен през 1918 г. Първото баскетболно игрище в Плевен е построено през 1940 г. в двора на бившата Втора гимназия. То не било използвано за баскетболни срещи, а само за тренировки. В час по физкултура учителят Александър Александров, заслужил деятел на физкултурата, организирал баскетболни упражнения. Учениците се тренирали само да вкарват топките в кошовете. Баскетболът като организирана колективна игра бил пренесен в Плевен от софиянци, евакуирани по време на Втората световна война. За популяризирането на баскетбола
най-голяма роля имал Амедео Джовани Клева, който останал в нашия град и след 1945 г.
когато неговите приятели вече били напуснали Плевен.
В периода от 1945 до 1950 г. баскетболът в Плевен се развил изключително динамично. Състезателите се увеличили значително. Тази игра станала любим спорт на учениците от гимназиалните класове. Увеличил се и броят на спортните дружества. В началото на 1948 г. най-добрите състезатели били събрани в “Локомотив”. На 13 март 1949 г. била извършена реорганизация. Всички дружества се обединили в едно - “Септември”, с председател ген. В. Георгиев. В края на 1949 г. били създадени нови градски дружества: “Торпедо”, “Спартак”, “Динамо” и “Строител”. Това дало мощен тласък в развитието на баскетбола и възможност за гонене на високо спортно майсторство. Наличието на голям брой състезатели позволило да се направи оптимален подбор при съставянето на градския отбор. Провеждали се по-голям брой градски състезания и възникнала остра спортна конкуренция.
Баскетболът станал за юношите по-привлекателен от футбола
Първите състезания на новите отбори били в градското първенство през 1950 г. На първо място се класирал “Торпедо”, следван от “Червено знаме”, “Спартак” и “Динамо”. Особено се отличавали с играта си юношите Г. Панов, Л. Панов, М. Стоянов, Ив. Цончев, Ив. Дачев, Цв. Яблански и др. Тези успехи на баскетбола в града ни били увертюрата към следващата 1951 г., годината на най-големия успех на плевенския баскетбол.
В края на 1950-а ДСО “Торпедо” се разделило на две организации: “Локомотив” и “Торпедо”. Най-добрите състезатели преминали в “Локомотив”. Създаден бил изключително силен и сплотен колектив. Основните играчи в отбора били: Г. Панов, Л. Панов, Н. Илов, Ив. Цончев, Ив. Дочев, М. Иванчев, Х. Харалампиев, Хр. Ахмаков и др., с играещ треньор Баджо. През 1951 г. “Червено знаме” и “Локомотив” участвали във финалния кръг от състезанията на ОРПС в Габрово. “Локомотив” станал носител на титлата на ОРПС - републикански първенец за 1951 г. На ученическото републиканско първенство в Търново, организирано от ЦК на ДКМС, отборът на Първа мъжка гимназия в Плевен спечелил първото място. Той бил в състав: Г. Панов, Цв. Георгиев, Ем. Николов, П. Батолски, Карталски, Л. Пръвчев, Ц. Стоев, Хр. Стойчев и др.
През 1951 г. Плевен се оформил като най-силният провинциален баскетболен център в България
В същото време големи успехи регистрирал и българският национален отбор. В Париж, на Европейското първенство през 1951 г., той се класирал четвърти, след отборите на СССР, Чехословакия и Франция.
Като че ли самата съдба решила да се срещнат двата най-силни български отбори за онова време: националният отбор на България и градският отбор на Плевен. Тези отбори били много различни: по възраст, по международен опит, брой на срещите, методика на подготовка, стратегия и тактика на игра, екипировка и т.н.
Срещите станали на 9 и 10 септември 1951 г., на малкото и тясно градско игрище “Червено знаме”, или “Дупката”, както го наричали плевенчани, в центъра на Плевен.
Плевенските юноши обикновено играели боси, но в тези отговорни срещи играли с гуменки и кецове
Понеже имали само един екип, късно през нощта между двете срещи момчетата го прали, за да изглеждат на 10 септември отново спретнати.
Двете срещи имали драматичен характер, защото отборите били равностойни. В първата среща на 9 септември плевенчани победили националите с резултат 58:56 точки.
Градският отбор на Плевен след победата, игрище "Червено знаме", 10 септември 1951 г.
Във втората среща въпреки че националите водели в първото полувреме, в самия край на състезанието плевенските юноши страшно се мобилизирали и спечелили мача пак с две точки, с резултат 72:70. Нашите момчета
имали специфичен стил на игра, с бързи атаки и контраатаки
Изграждали еластична отбрана, като в отбранителното поле играели плътно, с “преса”. Обиграността на отбора била изключителна. Играта на нашите юноши била наситена с много емоции и представлявала приятна гледка. Това се дължало на бързите и умели пресечки, но най-вече на всеотдайността, на сърцатата и волева игра на плевенчани. Голяма роля за победата изиграли и заучените тактически схеми, основен принос на треньора Баджо, който ги проучвал от чуждите спортни книги.
Карикатурата във вестник "Стършел" към съобщението на Тонич.
Плевенската публика поддържала възторжено своите любимци, а
в нощта на победата целият град изпаднал в еуфория
Нещо подобно на нощите след победите на българските футболисти на Световното футболно първенство в Америка през 1994 г. След 10 септември 1951 г. по-голямата част от плевенските състезатели преминали в нацотбора, участвали в Олимпиадата в Сидни, Австралия. Но онези звездни мигове не се повторили никога вече в историята на града и в техния живот.
_________________ Спартак Плевен
ние за тебе ще умрем
ти си в нашите сърца
най-велик си на света
|