Треперете, завърнаха се Зебрите:
Проблемът е да се обясни, че Ювентус ще печели по правилата
В последния си брой седмичникът "Еспресо" помества надеждите и илюзиите на един заклет запалянко - журналиста Едмондо Берсели, към най-обичания и най-ненавиждания отбор на Италия - Ювентус. Той е автор на уводни статии в централните италиански ежедневници по проблеми от политическия и социалния живот. Прословут е със своята прозорливост, остроумие и наблюдателност към социалните, икономическите и културните събития, които отразява чрез хаплив, но оригинален стил. Така са написани и книгите му: "Италия, която не умира", "Левият крак на Господа", "Поститалианци. Хроники на една временна страна" и др.
Ще да са хубави червено-черните и синьо-черните, но Зебрите се харесват повече. Значи на народа от серия "А", на тифозите, на ръководителите, президентите, мениджърите, интригантите и треньорите може да запеем: Треперете, треперете, зебрите са отново тук. Бяха осъдени на клада за магьосничество, заради теоремата, по която куполата на Лучано Моджи корумпира шампионата и всички останали. Горките невинни цветенца и девици, присъствали при отнемането на честта, реагираха само с кратки молитви!
Прибързано изхвърлени, както писаха спортните издания, "в ада на "Б" група", всички свързани с Ювентус - от играчите до запалянковците, изплуваха отново на повърхността на футболния емпирей, водени от президента Коболи Джили, неопетнен като люляковия цвят на фамилното му име. Първоначалният ефект е, че сред другите отбори се прокрадна тревога, най-много сред тези, целещи титлата и всичко що е анти Юве. Като се появи в серия "А", Ювентус може да спечели два-три поредни мача и да се разпространи ужасът, среднощният страх, дневният безпорядък, водещи до изтощително-смъртоносната мисъл как да се обясни, че Ювентус, Дамата на калчото, печели според правилата, а не чрез "моджански" комплоти.
Нека си представим следната сцена: Юве на върха на класирането, вестниците със страхотни заглавия, Морати трепери, Манчини пребледнял, Галиани припада на трибуната, Берлускони онемява пред микрофоните. И ние, имам предвид ние, корумпираните, ние заговорниците, които всички са видели на Понтида да полагат клетва, ние, които се обаждаме на реферите, ние с швейцарските джиесеми, изобщо ние от Юве сме начело в класирането с елегантния Коболи Джили, който би казал с финес: "Това е удовлетворение след многото изядени лайна." А треньорът Клаудио Раниери, един истински англосаксонец, един "мистър" със сребристосив перчем, от онези, които биха говорили английски и на италиански, на въпроса дали мисли за спечелването на титлата отговаря с непоклатим апломб: "Ние не изготвяме програми. Играем ден за ден."
Защото завръщането на Юве в Серия А означава завръщане към нормалното; към Първата република на калчото във времето, когато можеше да се каже: "Мачовете са по 90 минути"; когато реферът в абсолютно психологическо равновесие отсъждаше за Зебрите дузпа в 91-а минута.
Заслужава си да се признае, преди да се изпадне в убийствено отцепничество, че преди началото на шампионата нещата, свързани със зебрите, не се развиват добре.
Без вратаря Буфон цялата отбрана се дави независимо че най-авторитетни познавачи казват как да се фиксират бранителите и дупките ще се запушат от само себе си.
Тревожи и атаката. Вярно е, че стилът Ювентус е възстановен: на резервната скамейка е Лапо Елкан*, халф Джаки** в подкрепата на Монтедземоло*** и начело с Маркионе****, но нападението остава сериозен проблем. Първо, защото Трезеге прилича на онези хирурзи, които, ако не е дошъл банковият превод, не се и помръдват в операционната зала даже при анестезиран пациент. Така и Трезеге не вкарва топката във вратата - чака договора, възнаграждението, обезщетението от инфлацията. И като всички централни нападатели все има какво да възразява за заплатата си и договора, дава да се разбере, че останал без мотивация. Дали му се е върнала тази мотивация сега?
Ситуацията не е по-различна и за Алесандро дел Пиеро. Семейство има човекът, гениален да прави театър пред ръководството на отбора: как така, такава обида към мен, този смешен договор за най-верния човек, за знамето на Ювентус, за лицето Зебра? Както всеки път, ръководството пак отстъпи. Продължи договора му, който ще изтече, когато Алекс достигне кота 96, но не в класацията за голове, а в сумата възраст плюс трудов стаж. Означава, че когато е на възрастта за пенсиониране, както е по новите закони, може да отстъпи мястото си на своя син. Интересен е обаче технико-тактическият проблем, защото Дел Пиеро е на годините на Христос, убеден да играе на световното през 2010. Кой знае дали Клаудио Раниери ще има силата на Фабио Капело, който не се съобразяваше с никой и пращаше на игрището Дел Пиеро за броени минути, сигурен, че е шампион за полуупотреба. Хубави бяха времената, когато слагаха остарелия нападател сред халфовете и той се приспособяваше към изискванията, даже си сменяше номера на фланелката и не досаждаше никому. Така направиха Джампиеро Бониперти в Торино, Алфредо ди Стефано в Мадрид. Въпреки това Алекс продължава да претендира да играе нападател, отнемайки мястото на друг, като Якуинта, привлечен от Удинезе. Дел Пиеро използва своята ненадмината техника от сантиментални изнудвачески методи да иска клубът да му удължи договора до 2017 или 2023 г. - иначе как Юве ще покаже, че вярва в него...
Очевидно е, че Дел Пиеро е символ на користните цели
Защото, когато има нужда от сила и техника, той прибягва към чувствата, за да реализира после някои от своите чудесни или късметлийски голчета, които го превръщат в заслужаващ внимание играч, незаменим и недосегаем за критики, пред когото дори Коболи Джили трябва да навежда глава.
Така или иначе, треперете. Завръщат се Зебрите. Дори не желаем и да мислим, че биха могли да спечелят шампионата. Но след като през лятото ни обещаваха Роналдиньо, а не се върна дори Шевченко и се появиха момчетии от средно ниво и малолетни, нарочени вече за звезди, трябва да се разбере, че италианското първенство е от средна класа, за разлика от испанското и английското. Горе-долу е на нивото на турското. И кой знае дали Ювентус, нестабилен в тези времена, няма да каже тежката си дума сред разни турци неаполитанци, представяни за бразилци. В такъв случай ще погледнем в лицето онези, които искаха печена зебра. Без да търсим вулгарно възмездие, ще кажем само добре дошли на Зебрите. Вашето завръщане в Серия А е завръщането на светлината. Завърна се миналото, правилното, когато фланелките бяха бели на черни райета.
Влез
Формула 1 - новини
