Академик е български футболен клуб от София, основан през 1947 г. Играе домакинските си срещи на ст. "Академик" (до зала Фестивална) в София. От сезон 2007/08 отборът ще участва в Западната „Б“ група. Прозвището на отборът е "студентите". Клубът е двукратен бронзов медалисти - 1950 и 1976 г. Финалисти за Националната купа през 1951 г. Балкански клубен шампион през 1974 г. Основните цветове на отбора са небесносиньо и бяло. С най-много участия за отбора е Илия Чалев с 213 мача, а голмайстор е Младен Василев с 68 гола.

Основен екип: светлосиньо - бяло - светлосиньо

Успехи:
Двукратен бронзов медалист : 1950 и 1976 г.
Балкански клубен шампион: 1974 г.
Световен студентски вицешампион : 1974 г.
Финалист за Националната купа: 1951 г.
шампион на Б група: 1963/64, 1979/80.

Място във вечната ранглиста на "А" група: 20

Отборът е учaствал общо 17 сезона в "А" група. Изиграл е 475 мача, 158 победи, 131 равни и 186 загуби, г.р. 573-625

"А" Републиканска футболна група
сезон 1950
Крайно класиране


1. ДИНАМО (СОФИЯ) 18 12 5 1 36:12 29
2. Строител (София) 18 11 5 2 31:12 27
3. Академик (София) 18 10 2 6 40:20 22
4. ОНВ (София)* 18 9 4 5 22:12 22
5. Спартак (Сталин)*** 18 10 2 6 37:27 22
6. Червено знаме (София) 18 7 2 9 20:29 16
7. Торпедо (Пловдив) 18 5 4 9 19:34 14
8. Торпедо (Плевен) 18 3 6 9 19:27 12
------------------------------------------------------------
9. Торпедо (София) 18 4 2 12 16:29 10
10. Червено знаме (Марек)*** 18 2 2 14 9:47 6


* - ОНВ е съкращение на Отбор на народната войска.
*** - град Сталин, днес Варна.
*** - град Марек, днес Дупница.

"А" Републиканска футболна група
сезон 1975/76
Крайно класиране


1. ЦСКА СЕПТ.ЗНАМЕ (СОФИЯ) 30 17 9 4 61:30 43
2. Левски-Спартак (София) 30 16 9 5 58:33 41
3. Академик (София) 30 14 9 7 35:25 37
4. Локомотив (Пловдив) 30 12 9 9 43:33 33
5 Славия (София) 30 11 10 9 43:41 32
6. Тракия (Пловдив) 30 10 12 8 24:26 32
7. Сливен (Сливен) 30 13 5 12 29:30 31
8. Локомотив (София) 30 9 11 10 35:33 29
9. Дунав (Русе) 30 11 7 12 32:38 29
10. Берое (Стара Загора) 30 8 12 10 35:39 28 [+]
11. ЖСК-Спартак (Варна) 30 10 7 13 32:33 27 [+]
12. Пирин (Благоевград) 30 7 13 10 24:28 27
13. Ботев (Враца) 30 11 5 14 30:36 27
14. Миньор (Перник) 30 8 10 12 30:46 26
------------------------------------------------------------
15. Черно море (Варна) 30 7 10 13 35:44 24
16. Спартак (Плевен) 30 4 6 20 32:63 14

Основан 1947г.

17 сезона в А група
2 пъти бронзови медали - 1950 и 1979/1980
Общо 475 мача в А група - 158 победи, 131 равни, 186 загуби. Голова разлика 573:625

Финалист за Купата на България през 1951 г.

Носител е на Балканската клубна купа през 1974 г.
Световен студентски вицешампион през 1974 г.

Две участия в УЕФА (2 победи и 4 загуби, 7:11):

1976-77
Славия Прага - Академик София 2:0 и 0:3
Академик София - Милан 4:3 и 0:2

1981-1982
1.FC Кайзерслаутерн - Академик София 1:0 и 2:1


Упадъкът:

Настъпва през 80-тв. В средата на 90-те е направен опит той да бъде реанимиран и стига до "Б" група, но отново следва криза и падение до възможно най-ниското ниво в родния футбол - областните групи през сезон 1999/2000. Апетитната материална база и опитите да се придобие контрол върху нея водят до много спорове около собствеността върху марката на Академик (София). За известен период съществуват няколко "Академик"-а, всеки от които претендира да е истинския - Академик, Академик-1, Академик 1947, АФК Академик. Оригиналните документи за регистрацията на Академик (София) от 1947 г. попадат в сегашния клуб Академик 1947 след смъртта на пазителят им Георги Попов. Този клуб започна този сезон в ОФГ София-град, но се отказа от участие още в началото на шампионата без да е изиграл нито една официална среща. Неговото място в групата бе заето от Биопрограма (Доброславци). В момента в ОФГ София-град съществува и друг клуб с името Академик (София), Академик 1947.

Източник: dibo

Известни футболисти

Михаил Вълчев, Георги Тиханов, Богомил Симов - Кмета, Стоян Гурков, Илия Чалев, Иван Панков, Георги Овнарски, Димитър Ефремов, Иван Миланов, Румен Балински, Иван Димитров, Борислав Гьорев, Красимир Манолов - Малкия орел, Жоро Мачкански, Кирил Миланов, Сашо Борисов, Иван Вуцов, Иван Трендафилов, Стилян Шишков, Цветан Милотинов, Младен Василев - Махо, Калин Банков,
Илиян Памуков, Георги Хараланов, Ивайло Матуски, Живко Пъшев,
Бисер Годинячки, Светослав Николов, Асен Веселинов, Пламен Делийски, Ивайло Йотов - Кемпеса, Цонко Симеонов,
Костадин Пилитов, Иван Патев, Емил Равначки, Борислав Дичев,
Тодор Паунов Пламен Цветков, Симеон Янков, Лозан Лозанов, Стефан Милев - Роко, Борис Ангелов, Милен Горанов, Валери Спасов, Хари Казаков, Стефан Първанов - Тъки, Йордан Костов, Красимир Манолов, Людмил Горанов

Източник: Уикипедия

Младен Василев - "Махо" е бивш български футболист, нападател. Започва кариериата си в "Сливнишки герой (Сливница)" (1965-1968) и "Славия" (1968-1969). След това преминава в Академик (София) (1969-1977 г.). Завършва ВИФ "Георги Димитров". Има 209 мача и 68 гола в "А" група за Академик (Сф) и 12 мача с 2 гола за Славия. За националния отбор има 29 мача и 7 гола (1971-1975 г.). "Майстор на спорта" (1974 г.). Участник е на 10-то Световно първенство по футбол през 1974 г. в Германия, играе срещу Швеция (0:0). Отличава се с бързина като крило, атакува добре противниковата врата. Понастоящем е треньор.


Успехи
Най-големи успехи с „Академик“:

Световен студентски вицешампион - 1974 година.
Балкански клубен първенец - 1974 година.
Трето място в "А" група-бронзов медалист - 1975/76 година.
Участие в турнира на УЕФА - 1976 година.
Участвал с националният отбор на България срещу отбора на Бразилия на най-големият стадион в света "Маракана" в Рио де Жанейро, пред повече от 100 000 зрители.

Източник: Уикипедия

Михаил Вълчев е български изтъкнат футболист, нападател на Левски (София) и националния отбор. Роден е на 13 октомври 1956 г. в София. Играл е за Академик (София) (1973-1981), Левски (София) (1981-1987), Локомотив (София), Рилски спортист и Докса (Драма) (Гърция). Шампион на България през 1984 и 1985 с Левски (Сф), носител на купата на страната през 1984 и 1986 г. и веднъж като треньор през 1998 г. Голмайстор на "А" група през 1982 г. с 24 гола за Левски (Сф). За Левски (Сф) има 131 мача и 79 гола в "А" група, 29 мача и 20 гола за купата на страната, 43 мача и 29 гола в евротурнирите. Особено паметни остават изявите му срещу Щутгарт (Германия), когато Левски отстрани швабите в две поредни години - 1983 г. за купата на УЕФА, и 1984 г. за КЕШ. В евротурнирите има общо 14 мача и 4 голa (4 мачa с 1 гол за Левски в КЕШ, 4 мача с 2 гола за Левски в КНК, 4 мача с 1 гол за Академик (Сф) и 2 мача за Локомотив (Сф) в турнира за купата на УЕФА). За "А" националния отбор има 14 мача и 2 гола, за младежкия национален отбор има 26 мача и 8 гола. "Заслужил майстор на спорта" (1980). Той е един от най-добрите реализатори на Левски (Сф) за всички времена. Бивш треньор на Левски (Сф), Кремиковци, Левски (ДБ), Черноморец, Беласица и Рилски спортист.

Източник: Уикипедия

Иван Миланов е бивш футболист, офанзивен полузащитник. Играл е за Славия (1990-1994), Локомотив (ГО) (1995/ес.), Академик (Сф) (1995-1998, 2001-2002), Беласица (1998-2000), Хебър (Сф) (2000), Добруджа (2002), Спартак (Сф) (2002), Конелиано (2003), Вихър (Гор) (2003-2004) и в Гърция (1995). Бронзов медалист със Славия през 1991 г. Има 2 мача турнира за купата на УЕФА. Играл е 6 мача за младежкия национален отбор.

Източник: Уикипедия

Иван Димитров е бивш футболист, офанзивен полузащитник. Играл е за Славия, Дунав, Академик (София) - 1996-98г., Беласица, Рилски спортист, Добруджа, Родопа, Септември (София), Вакер (Бургхаузен) (Германия), в Австрия и в Гърция. Бронзов медалист с отбора на Славия през 1991 г. Има 2 мача турнира за купата на УЕФА.

Източник: Уикипедия

Кирил Миланов-Байко е бивш футболист, национал. Роден е на 17 септември 1948 г. в София. Играл е за Марек (1966-1971), Академик (София) (1971-1973) и Левски (София) (1973-1978). Шампион на България през 1974 и 1977 с Левски (Сф), носител на купата на страната през 1976 и 1977 г. Има 82 мача и 41 гола (средно по 0,5 гола на мач)! в "А" група за Левски (Сф), 10 мача и 7 гола за купата на страната и 18 мача (4 в КЕШ, 6 в КНК и 8 в УЕФА) и 18 гола (3 в КЕШ, 14 в КНК и 1 в УЕФА). Голмайстор на "А" група през 1974 с 19 гола за Левски (Сф), втори през 1971 г. с 25 гола за Марек. Здрав физически централен нападател с добри реализаторски умения. Нерядко двама и трима защитници се наемат с опазването му. Така Кирил Миланов, освен, че бележи много голове, освобождава пространства в атаката на "синия" отбор за своите съотборници. Притежава неограничен спортен хъс и заразителна страст за победа. Част от легендарния "син" тим справил се с Аякс, Боависта, Дуисбург и направил знаменити мачове срещу Барселона и Атлетико (Мадрид). Европейски рекордьор по най-много вкарани голове в един мач в европейските клубни турнири. Той прави това постижение през 1976 г. срещу Рейпас (Лахти), (Финландия), в мач завършил при резултат 12:2, а 6 от головете са негово дело! Става голмайстор на турнира за КНК с 14 гола. Има 21 мача и 4 гола за "А" националния отбор, за "Б" националния отбор има 3 мача и 2 гола, а за младежкия национален отбор има 6 мача и 2 гола. През 1977 г. по нареждане на Милко Балев е наказан до края на живота си да не се занимава с футбол! Поводът е сбиване с футболиста на Локомотив (София) Йордан Стойков-Бумбо, който играе изключително твърдо, а на моменти откровено грубо срещу нападателя на Левски. След това му е разрешено да играе, но само в евротурнирите и за националния отбор. Така ненавършил още 30 години, кариерата на Миланов е прекършена завинаги. Дълги години след това на "Герена" публиката продължаваше да пее за своя кумир и любимец. Върнете Киро, Киро Миланов-любимецът на нашта публика-години се пееше този рефрен без ефект! И днес много по-възрастни привърженици, при добра проява на някой от съвременните футболисти, сравняват качествата и сърцатата игра с незабравимия Кирил Миланов!

Източник: Уикипедия

Иван Вуцив е роден през 1939 г. Състезател, централен защитник. Възпитаник на Янтра Габрово. В Левски играе от 1960 до 1968г. Има записани 213 срещи за първенство с 4 отбелязани гола, 41 мача за купата на страната и 60 международни срещи. Шампион на България с Левски през 1965 и 1968. Печели купата на страната през 1967г.За "А" националния тим има 24 участия,а за "Б" националния тим и младежкия национален отбор е изиграл по 2 мача. Отличава се с голяма всеотдайност и спортсменство. Носил е екипите още на Янтра Габрово, Ботев Пловдив и Академик София. Участва на Световното първенство в Англия през 1966г. Като старши треньор ръководи Левски 5 сезона-1974/75,1975/76,1977/78,1978/79 и 1979/80. През този период печели шампионската титла (сезон 1978/79) и 2 пъти купата на страната-1976 и 1979г. Под негово ръководство Левски елиминира Аякс Амстердам за Купата на Уефа и достига до четвъртфинал с Барселона през 1976 г.,където успява да запише победа с 5:4. Бил е треньор още на Спартак Варна, Славия София, Ботев Пловдив, Хайдук Сплит и националния отбор на България. Класира страната ни на световните финали в Мексико през 1986 г.,където стигаме до осминафинал и отпадане от отбора на домакините. Дълги години е изпълнителен директор на Българския футболен съюз.

Източник: Уикипедия

Илиян Стоянов Памуков е български футболист, защитник. Роден е на 22 юли 1974 г. в Русе. Играл е за Локомотив (Русе), Академик (София) - 1997-98г. , ЦСКА, Черно море, Марек, Дунав, Локомотив (Чита) (Русия), Хепи Енд (Каменка) (Молдова) и Екибастузец (Казахстан). Носител на купата на страната през 1999 г. с отбора на ЦСКА. Има 11 мача за младежкия национален отбор.

Ивайло Стефанов Йотов-Кемпеса е бивш футболист, нападател. Юноша е на Левски (София).Играл е за Хасково, Литекс, Левски (Сф), Славия, Черно море, Локомотив (София), Сторгозия, Спартак (Пл), Академик (Сф) - 1996-97г. , Септември и Балкан. От 2005 г. играе за националния полицейски отбор.

Източник: Уикипедия

Борислав Дичев е български футболист, централен нападател. Роден е на 28 юни 1979 г. в София. Висок е 190 см и тежи 84 кг. Юноша на Левски (София). Републикански шампион юноши старша възраст със Септември (София) с 21 гола. Играл е за Академик (София) - 1997-99г. , Септември, Дунав (Русе), Светкавица, Берое, Миньор (Перник) и Белите орли. От есента на 2006 г. играе за Видима-Раковски. Избран за "Най-добър футболист в Западната "Б" група" за сезон 2006/07 г. Голмайстор на групата с 20 гола. Има 4 мача за младежкия национален отбор.

Източник: Уикипедия

Статистика за Академик София по сезони 1950-2006:

http://mail.dir.bg/~dibo/Akademik.doc

Все още ми липсва информация за по-голямата част от сезоните под ниво Б група.

НАЧАЛОТО

Организираните първенства във ВУЗ могат да се посочат за начални изяви на студентския футбол, които дават основата на представителния тим на "Академик". През сезона 1947/48 година "Академик" играе в Софийската градска група с треньор Венцислав Ангелов (преподавател по футбол във ВИф) и състав: Т.Кънчев (капитан), Д.Самсаров, Сл.Джумалиев, К.Такев, Г.Русев, Ст.Петров, Т.Тодоров, Д.Т.Димитров, Г.Младжов, Ас.Павлов, Р.Бъчваров. През 1949 година между софийските отбори се провежда квалификационен турнир за влизане в "А" РфГ и "Академик" печели 5-о место и става член на майсторската група. През първата година в "А" РфГ - първенството за 1950 година "Академик" спечелва призовото трето място с треньори: В.Ангелов и Б.Ка-менски и състав: Т.Павлов, Д.Самсаров, Д.Златев, К.Чи-пев, Д.Димитров /Пиката/, В.Спасов /Валяка/, Г.Русев /Мотора/, Ив.Атанасов, Р.Ап-рилов, Г.Младжов, С.Добрев, Ив.Трендафилов, Хр.Найденов, Хр.Конаков, Ст.Гецов, Скендер Бегеа, К.Костов, Я.Янков, Ас.Павлов, А.Алексиев. През 1951 година "Академик" играе на финала за купата на Съветската армия с ЦСКА и губи с 0:1 в продълженията.

УТВЪРЖДАВАНЕТО

Студентите играят в "А" РфГ (1950-1952), Софийската градска група (19531956), "Б" РфГ (1957-1964), "А" РфГ (1964-1965), без представителен отбор (19651967), Софийската зонова група (1967-1969).
Най-силният период студентският футболен отбор "Академик" регистрира от 1969 до 1979 година, като участник в "А" РфГ. Резултатите показват, че през този период се създава добра организация и селекция на отбора, който с всяка измината година показва впечатляваща игра и класиране в първата половина на майсторската група при изключително силната конкуренция на българските клубни отбори по това време: балкански клубни шампиони през 1974 година, световни студентски вицешампиони във Франция през 1974 г., трето място в турнира за Купата на България, същата година, трето място (бронзови медали в "А" РфГ) през 1976 година, участие в турнира за Купата на УЕфА. В първия кръг "Академик" преодолява "Славия" /Прага/, а в следващия регистрира победа в първия мач над авторитетния Милан /Италия/ с 4:3 в София, а във втория губи след добра игра с 0:2 на стадион "Сан Сиро" в Милано и получава отлични отзиви от италианската преса. За тези успехи голяма е заслугата на старши треньора Данко Роев, изграждал студентския отбор в продължение на 9 години, на треньорите Петко Петков и Емо Манолов, на д-р Ст.Костадинов, на рехабилитатора Н.Проев и насъстезателите:Л.Горанов, Г.Тиханов, .Роев, Ил.Чалев, Ив.Ти-шански, Ив.Вуцов, Б.Ангелов, П.Зафиров.Юл.Иванов, Ст.Първанов, Н.Колев, В.Неделчев, СЯнков, М.Горанов, Ив.Василев, К.Миланов, Б.Симов, Мл. Василев, Т.Паунов, Д.Гологанов, А.Живков, Ж.Желязков, Й.Николов, Д.Алексиев, Г.Любенов и др.
През периода 1980-1997 година студентския отбор редува колебливо представяне в различните "А", "Б" и "В" групи.
ДЕЯТЕЛИ. ТРЕНЬОРИ И СЪСТЕЗАТЕЛИ
В дейността на СфД "Академик" през 50-те години са вплетени имената на голям брой деятели, треньори и състезатели.
С определени заслуги през 60-те години се помнят имената на:
-Деятели и ръководители: проф.Иван Ненов, Недялко Донски, Панайот Мол-дованов, д-р Дончо Антонов, Данаил Николов, проф. Ив.Стайков, Румен Попов, проф. Ангел Стойчев, Атанас Иванов, Илия Пейчев, доц.Стоян Петров, доц.Атанас Тодоров, проф.Ангел Шишков, Панчо Панов, д-р Петър Кефиров, д-р Стоян Костадинов, Димитър Турмачки, Страхил Радовски, проф.Данаил Данаилов, доц.Лъчезар Димитров, доц.Димитър Желязков, проф.Михаил Динев, Георги Попов, Петко Хлебаров, Александър Александров, д-р Асен Георгиев, проф. д-р Милю Богданов, д-р Цв. Карабахчиев, Д.Царибашев, проф. Ст.Станев, К.Томов, Н.Виденов, Ил.Патронев, П.Хлебаров, Г.Цолов, Ст.Миланов, Радко Цветков и др.
- Треньори и специалисти: проф.В.Ангелов, Б.Каменски, Л.Коцев, К.Чипев, .Алексиев, Ат.Ковачев, К.Николов, Л.Петров, А.Алексиев, В.Спасов, Д.Димитров, Н.Аладжов, Кр.Чакъров, Ап.Чачевски, Б.Миленов, К.Костов, Д.Роев.П.Петков, Е.Манолов, Д.Тушев.М.Павлов, Л.Стоев, Кр.Колев, В.Начков, Кр. Якимов, Ант.Илиев, Ян.Димитров, Г.Роев, Д.Дойчинов, Д.Контев, М.Червеняков, П.Арги-ров, Ив.Колев, Б.Симов, М.Горанов, Ст.Капралов, Т.Паунов, В.Войнов, Ем.Спа-сов, Б.Ангелов, Ст.Първанов и работещите в момента преподаватели по футбол от ВУЗ - Й.Иванов, Р.Младенов, С.Томов, Цв.Владайчев, Ал.Еленков, Ив.Георгиев, Й.Йонов, В.Гаврилов, Л.тасев, Арх.Игов и др.
Следва да се отбележи Владимир Крамаренко, който е с най-продължителен стаж за каузата на "Академик" през 60-те години като състезател и капитан -16 - години, треньор и преподавател в СУ "Кл.Охридски" до момента.
- Състезатели с високи постижения сред хилядите академици: В.Спасов, Ив.Трендафилов, Ив.Димитров, Т.финков, Ив.Вуцов, Мл.Василев, Б.Симов, К.Любомиров, К.Миланов, М.Горанов, Б.Ангелов, Ил.Чалев, Г.Тиханов, Л.Горанов, Ив.Тишански, Кр.Горанов, Мих.Вълчев, Пл.Цветков, Альоша Димитров и др.
- Изтъкнати състезатели и съдии: Гочо Русев, Йор-дан Жежов, Аспарух Ясенов, Любен Радунчев и др.
Настоящето и бъдещето на студентския футбол през следващите години изисква нова стратегия и организация за развитието му във ВУЗ и на представителния отбор на ПфК "Академик", който бе учреден на 3 май 2007 година с председател Манол Велев -бизнесмен и зам.председатели Атанас Иванов и Илия Чалев. Отборът играе в Западната професионална "Б" група и се представя успешно с тенденция през следващите 1-2 години да влезе в "А" РфГ.

1949 - Квалификационен турнир за определяне на софийските отбор в "А" група (влизат първите пет отбора)

1. Левски 7 3 3 1 12:5 9
2. Локомотив 7 3 3 1 10:6 9
3. Червено знаме 7 3 2 2 11:9 8
4. Славия 7 3 2 2 11:12 8
5. Академик 7 2 4 1 10:12 8
6. ЦСКА 7 3 1 3 15:11 7
7. Спартак 7 1 3 3 5:11 5
8. ВВС 7 1 0 6 7:15 2

Много добра информация сте дали, от полза ще ми е