Петре: Късметът на Левски идва в повече

„Интервю с мен? Защо? Сега друг вкарва головете!” Така реагира Флорентин Петре, след като разбра, че ще бъде препитван специално за читателите на “Тема Спорт”. Румънското крило на червените обаче бързо се съгласи, и да смеси български и английски в опит да анализира подготовката на ЦСКА, моментната форма на отбора и ... след това силата на Левски.

Флорентин, как протича до момента подготовката на ЦСКА?
- Отлично. Виждате, че условията са перфектни. Мисля, че вече сме на топниво по отношение на кондицията. Остава само да се обиграем с колегите. Имаме всички основания да очакваме сезон, който да донесе на ЦСКА титла и пробив в Европа.

Доигра миналата кампания с контузия в гърба. Отшумя ли вече травмата?
- Да, чувствам се добре. Играе ми се и не искам да пропускам повече мачове.

В ЦСКА дойдоха много нови футболисти. Как преценяваш нивото им?
- Имат и талант и опит, професионалисти са. Лично на мен ми допадат и характерите им. Виждате, че деля една стая с ново попълнение (Куидо Ландзаат – бел. авт.) Надявам се, че ни предстоят победи заедно, това е най-важното за един отбор.

Вече понатрупа стаж в ЦСКА, но досега не успя да станеш шампион...
- Така е. Като трофей в България имам само една Суперкупа. Крайно време ми е да взема и титлата. В предишния ми отбор Динамо Букурещ съм свикнал да побеждавам. В ЦСКА изискванията са същите, затова съм сигурен, че скоро и за нас ще има радост.

Докога си собственост на ЦСКА?
- Договорът ми е за още две години. Щастлив съм в този клуб и искам да изпълня ангажимента си докрай. Защо пък да не завърша кариерата си в България? ЦСКА е достатъчно голям отбор, за да приключа с футбола като негов играч.

Означава ли това, че планираш скорошно отказване?
- О, не! Когато откажат да ме слушат краката, ще кажа стоп (смее се). Тялото ми може да е на ниво още доста време, а и душата ми продължава да иска футбол. Ако всичко е наред, бих се отказал на, примерно, 38 години. И то - носейки фланелката на ЦСКА.

Трансферът ти на “Армията” бе доста изненадващ, как се стигна до него?
- Всичко продължи десет минути. Моят мениджър Джовани Бекали ме доведе в България. Още не беше свършил шампионатът в Румъния, а аз вече бях подписал с ЦСКА. Един ден той ми се обади и ми каза за възможност да премина в София. Попита ме дали искам да играя в ЦСКА. Отговорих му да почака мъничко. Затворих телефона, влязох в Интернет, видях колко велик отбор е ЦСКА и веднага разбрах, че това е моят клуб. Обадих му се и казах: „Джовани, искам този трансфер. ЦСКА е за мен.” Така започна всичко.

За ЦСКА се говори и пише непрекъснато. В последно време обаче повече се обсъждат проблемите в клуба. Влияе ли това на представянето ти на терена и имаш ли някакви болки?
- Нямам проблеми с ЦСКА. Знам накъде биете. Закъснението на заплатите от два-три дни не е болка за умиране. В Румъния се случват същите неща. Аз не съм дошъл в България, за да ставам и лягам с мисълта за пари. В ЦСКА съм, за да играя футбол. Ръководството е коректно с мен, а, доколкото виждам, и с колегите. Нямам никакви забележки.

Конкуренцията в отбора в момента е жестока. Плаши ли те резервната скамейка?
- Вижте, искам да играя във всеки мач, но само ако съм във форма. Наясно съм, че не показвам ли какво мога, ще седна на пейката. Тогава няма да имам право да се сърдя на никого, само на себе си. За ЦСКА винаги трябва да играят футболистите, които са в оптимално физическо състояние.

Вече си навътре в българския футбол. С какво ви превъзхождаше Левски, за да вдигне две титли в последните два сезона?
- Те безспорно имат добър отбор, но и късметът им е в повече. Не се заяждам, просто е така. Имаха шанс и в турнира за Купата на УЕФА, и в квалификациите за Шампионската лига. Да се върнем на мача с Динамо Букурещ от групите на УЕФА. Тогава аз играех за бившия си отбор. Мачът бе на “Герена”, а ние изпуснахме да победим категорично. Просто не си вкарахме положенията. Те ни биха със спорен гол в допълнителното време (щрака с пръсти). Сега се сещам, че съдията на този мач не беше в час. На полувремето отидох до тоалетната, след това тръгнах да излизам през тунела, в този момент се стъписах, видях, че двата отбора вече бяха започнали второто полувреме. Изтичах бързо до четвъртия рефер с думите: „Хей, какво правите, аз съм капитанът на Динамо, а вие не сте ме изчакали. Как може да разрешите двубоят да се поднови, след като единият отбор не е в пълен състав?” Човекът пребледня. Сигнализира на главния арбитър и той ме пусна в игра. Не знам защо, но все такива неща стават на мачовете на Левски.

Ще се класира ли България за европейското първенство? Румъния в чиито състав си ти, вече почти си осигури виза за него.
- Убеден съм, че страната ми ще е сред финалистите. България има шансове, но трябва да мине през нас. Ще ви е трудно. Ние направихме страхотни мачове. Този в Холандия беше блестящо издържан тактически. Но след Румъния ще стискам палци България да играе на европейското.

Обръщаше ли внимание вашият селекционер Виктор Пицурка на думите на Христо Стоичков?
- Не. Той е силен характер и не се влияе от подобни неща. Не допуска това да се отразява на атмосферата в съблекалнята.

Стоичков те нарече дребен и вреден. Ще му отговориш ли сега?
- Малък съм на ръст, но не и на мечти. За мен всеки мач е битка, това е моята философия. Може би Стоичков го знае, и затова говори така за мен. Няма проблем, приел съм думите му като комплимент.

Иван Ченчев, "Тема спорт"

Неи: Бог ми дава сила всеки ден

- Как сте?
- Благодаря, добре.

- Как се чувствате в ЦСКА?
- Спокоен, уверен и настроен за работа, за да постигам успехи.

- Какво ви впечатлява в този клуб?
- Всичко - организацията, ръководството и играчите. Доволен съм обстановката в ЦСКА. Надявам се да бъда полезен на отбора.

- Как ви посрещнаха останалите?
- В началото най-много ми помогнаха Амунике, Зе Руи и Маркиньош. След това се опознах и с останалите момчета. Разбираме се отлично. Атмосферата е чудесна. Имаме всички предпоставки, за да изградим добър отбор.

- В Холандия сте в една стая с Никола Вуядинович. С него ли сте в най-добри отношения?
- Не само. Също и с тримата, които вече споменах, както и с кондиционния треньор Ренато.

- Идвате от португалското първенство. Там играли ли сте срещу Амунике, Зе Руи и Чиликов и какво мислите за тях?
- Да. Играл съм срещу тях. Те са добри футболисти. Фактът, че са в голям отбор като ЦСКА, означава, че са класни състезатели.

- В Португалия отбелязахте 10 гола. Трудно ли ви беше да го сторите предвид факта, че Навал не е от водещите отбори?
- Така е. Наистина не ми беше лесно. Затова пък сега идвам в по-добър състав и очаквам да вкарам повече от 10 попадения.

- Тези ваши попадения са доста разнообразни. Лесно ли ви е да бележите от всяка позиция?
- И това е вярно. Имам голове с глава, с далечни изстрели, от дузпа. Зависи. Като цяло на терена се чувствам най-удобно на върха на атаката. Харесвам бързия, офанзивен футбол.

- Президентът на ЦСКА Александър Томов ви предстви в България като перлата в селекцията на отбора. Ласкае ли ви това?
- Доволен съм, щом тези думи са на президента. И все пак това не значи нищо. Трябва да работя много.

- Смятате ли, че твърдението на г-н Томов може да породи завист сред останалите футболисти в ЦСКА?
- Не, не мисля. В ЦСКА са събрани само качествени играчи. Всеки е в отбора, за да покаже най-доброто от себе си, и заедно трябва да постигнем целите на клуба - да станем шампиони.

- Вече изиграхте първия си мач за ЦСКА, макар и неофициален. Мнението ви?
- Аз бях на терена само 45 минути. Мисля, че по отношение на физическата ми подготовка има още какво да се подобри. Но все пак бихме 2:0, а аз спечелих дузпата. Сега ни предстои упорита работа.

- Имате сериозна конкуренция в лицето на Чиликов, Гарсес и Сакалиев. Какво е мнението ви за тях?
- Това е добре за ЦСКА. В отбора има нападатели от високо ниво, което ще е от полза на треньора.

- Познавахте ли Стойчо Младенов, преди да дойдете в ЦСКА?
- Лично не. Говорихме в Португалия.

- Какво искате да постигнете с ЦСКА?
- Целта ми е да покажа най-доброто от себе си. Ще се постарая често да бележа. С колегите ми трябва да направим ЦСКА много по-силен отбор.

- Обещахте да вкарате 20 гола. Постижимо ли е това?
- Разбира се.
С много труд ще успея
В Навал, който е малък отбор, вкарах 10 гола, а сега в далеч по-класния ЦСКА ще се постарая да вкарам повече.

- Предполагам, че вече сте се запознали с щуротиите на Стойко Сакалиев. Има ли някоя любопитна случка, в която да ви е забъркал?
- Видях за какво става въпрос. Конкретна ситуация няма, но в това няма нищо лошо. Дори смятам, че шегите помагат за поддържането на добрата атмосфера в отбора.

- Знаете ли нещо за Левски?
- Не. Не ме интересуват другите отбори. Аз съм играч на ЦСКА и съм се съсредоточил в работата си тук.

- Имате ли ритуал преди мач?
- Преди всеки двубой говоря със семейството си, а след това се моля на Бог всичко да мине добре.

- Защо избрахте да играете с номер 99?
- Защото номер 9 вече беше зает. В Португалия исках номер 99, но ми дадоха 9-и, а сега е обратното.

- Кой е най-силният мач в кариерата ви?
- С Навал срещу Бейра Мар. До 87-ата минута губехме с 0:1, но след това
отбелязах два гола и бихме

- А най-красивият ви гол?
- Това беше срещу Брага. Отбелязах със силен удар от далеч.

- В какво вярвате?
- В Бог.

- Какво мислите за България?
- Във вашата страна бях за съвсем кратко - когато подписах договора си. Не успях да разгледам много, но София е красив град и съм сигурен, че семейството ми ще го хареса. Все пак ми се струва доста различно от Бразилия.

- А за жените?
- (Смее се) Нямах време да им обърна внимание. А и аз съм в ЦСКА, за да работя.

- Женен ли сте?
- Да. Съпругата ми се казва Лусилене. Имаме и син - Жоао Педро.

- Вие сте роден в щата Сао Пауло. На кой от местните отбори симпатизирате?
- Харесвам Коринтианс. Всъщност така се запалих по футбола. Бях на 5 или 6, когато
баща ми ме заведе на дербито
между Коринтианс и Сао Пауло. От този ден реших, че ще ставам футболист.

- Играли ли сте заедно с някоя от бразилските звезди?
- С Аморозо и с Джалминя от по-известните.

- А имате ли приятели сред популярните звезди?
- Да - Зе Роберто, Жулио Баптища, Жилберто Силва, Лиедсон. Познавам ги, защото и те са от Сао Пауло.

- За какво мечтаете?
- Искам да стигна възможно най-далеч, да играя в силен отбор, да подпиша договор, който да ме задоволява. Не мисля за националния отбор на Бразилия. По-скоро желанието ми е наистина да стигна далеч и да спечеля пари, защото все пак и това не е без значение.

- Често Бразилия ражда големи футболисти, които произлизат от бедни семейства. Вие от тях ли сте?
- Да. Ситуацията в родината ми е сложна, защото Бразилия е доста голяма и там има много футболисти.
Не съм от заможно семейство
Затова трябваше да дам всичко от себе си и да работя усилено, за да успея. Майка ми почина, а баща ми си е в Бразилия. Често се чуваме с него. За мен семейството е всичко.

- Кои три неща освен семейството са най-важни за вас?
- Бог, здравето и желанието за работа. На първо място е Бог, който всеки ден ми дава сила. След това е здравето. Защото без него, колкото и пари да имаш, няма никакво значение.

- Какво искате хората в България да знаят за вас?
- Трябва да знаят, че съм готов да работя много. Искам да помоля хората за малко търпение, тъй като не е никак лесно в началото, а и езикът ви е доста труден.

- В Бразилия сте луди по самбата. Какво е вашето отношение?
- Обичам да слушам музика. Бива ме и в танците. Досега не съм участвал в карнавала в Рио. Синът ми обаче танцува в една от школите в Сао Пауло.

Божидар Къртунов

Визитка
Роден е на 2.05.1980 г. в Аваре (Сао Пауло, Бразилия)
Пост: Нападател
Висок: 187 см
Тежи: 75 кг
Започва кариерата си в Гуарани, след това играе във втория отбор на Палмейрас.

Любими неща

Филм: Нямам. Обичам екшъните и комедиите.
Актриса: Дженифър Лопес.
Актьор: Том Крус.
Музика: Самба.
Спортист: Роналдо.
Отбор: ЦСКА.
Ядене: Ориз, картофи и месо.
Напитка: Червено вино.
Кола: Мерцедес, БМВ.
Море или планина: Няма значение, важно е да съм със семейството.
Любима страна: Харесва ми Франция.

Велизар: Всичко рухна за 10 секунди



Отпадането от Тулуза ще тежи дълго. Един от играчите, които най-много страдаха след мача, бе лидерът на ЦСКА Велизар Димитров. Веднага след срещата той даде най-точния коментар за ситуацията: "Ние сме мърльовци!" Велизар игра добре срещу французите, спечели дузпа, но напусна терена с контузия. Халфът, който е сред избраниците на селекционера Димитър Пенев за квалификацията с Албания говори специално за читателите на "7 дни спорт".

- Велизаре, какво казаха лекарите за травмата ви?
- Минах изследване, но казаха, че резултатите ще станат ясни утре (б.р. - днес). Надявам се, че не е нещо сериозно и ще се възстановя бързо.
- При дузпата срещу Тулуза ли контузихте рамото си?
- Не, беше десетина минути преди това. Елмандер ми връхлетя в гръб и ме удари в рамото. Лошото бе, че паднах върху него. Преди месец на същото място имах проблеми.
- Какво си помислихте в първия момент?
- Че положението ми не е серизно. Още в следващата минута обаче ме преряза. Отчаях се, но с няколко замразявания болката поутихна. Към края обаче отново стана нетърпима.
- "Ние сме мърльовци." Доста силни думи казахте след мача.
- Това е точно така. Може би думата не е най-правилната. По-скоро сме нехранимайковци. За няколко секунди провалихме голямото желание на всички да влезем в групите. Всичко рухна за 10 секунди.
- Някой в отбора обиди ли се след вашите думи?
- Те знаят, че не искам да обиждам никой. Не е мястото някой да се сърди. Нещата са много по-сериозни и не опират до една дума.
- Въпреки отпадането агитката обяви, че ви подкрепя. Това изненадва ли ви?
- За феновете, които бяха на мача, две мнения няма - те са великолепни.
Бяхме на косъм да им доставим радост но за съжаление не успяхме.
- Съгласен ли сте, че Тулуза е напълно преодолим отбор?
- Напълно. Те са отбор от нашата черга. Не някой гранд, от който да се притесняваме.
- Преживявате ли още мача с французите?
- Още ми е тежко. Не мога да повярвам, че допуснахме така да се развие мачът. Ще трябва още време, за да се затвори раната.
- Вероятно с вас се говори трудно тези дни?
- Поулегнах с времето. Научих се да не прехвърлям проблемите от професията върху семейството. Те с нищо не са виновни, за да се мръщя и да не говоря. Напротив - винаги са ме подкрепяли. Все пак има живот и извън футбола.
- Настроението в отбора сигурно е ужасно?
- Нормално е да нямаме настроение. Преживявал съм доста такива моменти. Настроението ще се върне с победите. Сега трябва да помислим как да вземем мача с Локомотив (Пд).
- Голяма част от сегашните играчи на Локомотив (Пд) дойдоха в клуба именно от Армията. Феновете дори се шегуват, че ЦСКА ще играе срещу ЦСКА 2.
- Няма никакво значение, че са били в ЦСКА. Всички играят за пари и за феновете. Освен това ще искат да се докажат, че несправедливо не са намерили място в ЦСКА. Мачът с Локомотив ще е много труден.
- Сигурно очаквате с нетърпение срещата на терена срещу Стойко Сакалиев?
- Много ще ми е интересно как ще играе срещу любимия си клуб
Защото е ясно, че той си е цесекар.
- За мача на Лаута обаче имате много проблеми с наказани и контузени предимно в защита. Това не ви ли притеснява?
- Нищо не може да се направи. Ще трябва да се справяме с тези, които са на линия.
- Много от съотборниците ви от шампионския тим през 2003 г. вече са в чужбина. Вие не съжалявате ли, че все още не сте осъществили трансфер?
- Онзи ден не съжалявах. Не са много местата, където можеш да играеш пред такава публика и в такава обстановка. За такива моменти и мачове стоя в ЦСКА. Хората са уморени да ни слушат. Те искат да ги радваме с победи. Когато не ги постигаме, са разочаровани. Имат право. За 6 години в ЦСКА разбрах, че публиката на отбора наистина е №1.
- Накрая, стискате ли палци на Холандия в предстоящата квалификация с Румъния?
- Всички българи се надяват на добър резултат в Констанца. Техният мач ни интересува, но е важно и ние какво ще направим в Албания.

Евгени Йорданов:
ЦСКА е важен, не парите
С Амкар играхме и във военна база, разказва нападателят




Неочакваният трансфер на Евгени Йорданов в ЦСКА бе напът да подпали война между червените и Вихрен. В крайна сметка двете ръководства се разбраха и нападателят ще играе на Армията за трети път в своята кариера.





- Евгени, как се чувствате като ябълката на раздора между ЦСКА и Вихрен?
- Всичко стана много неочаквано. С треньора на Вихрен Филип Филипов имах договорка, че ако не си намеря отбор в чужбина, ще остана до края на сезона. Отидох в Кипър, тренирах три дни. После се обади Стойчо Младенов и каза, че би искал да се върна в ЦСКА. Говорих с Филипов. Той искаше да остана във Вихрен, но мисля, че ме разбра. Каза, че на мое място би постъпил по същия начин. Всеки иска да играе в ЦСКА.
- Значи се върнахте заради името, а не заради по-добри финансови условия?
- Съгласих се веднага, без изобщо да е говорено за някакви пари. Не съм мислил изобщо дали да се връщам. Поканата от ЦСКА е достатъчна.
- Подписахте ли вече договор с ЦСКА и за колко години?
- Все още не, но се надявам, че това ще стане до дни. Вероятно ще подпиша за година и половина.
- Защо напуснахте Марек?
- Прецених, че във Вихрен условията са по-добри. Не само финансово, но и като база.
- Помните ли пролетта на 2005 г.?
- Тогава станах шампион с ЦСКА, надявам се това да стане поне още веднъж.
- Тогава имахте сериозен здравословен проблем, но въпреки това трябваше да играете. Не се ли притеснявахте, че нещата може да се усложнят?
- Болките бяха в слабините, но не се чувствам като герой. Просто ми плащат да съм на терена. Докторът ме увери, че по-лошо не може да стане. Играех, докато болката стане нетърпима и ме сменяха. Точно преди последния мач ме оперираха от херния.
- И заминахте за Русия.
- Да. Там също изпитвах болки, защото не бях възстановен напълно.
- Престоят ви в Амкар обаче бе неуспешен, защо?
- Не получих достатъчно шанс. Поне аз така виждам нещата. Може пък и да не съм се представил на ниво. Не съжалявам обаче за престоя в Амкар, защото се обогатих като човек. Създадох и много приятелства.
- С какво не успяхте да свикнете в Русия?
- Най-неприятни бяха постоянните полети със самолет и студът.
- Имахте и неприятен инцидент.
- Да, откраднаха ми телефона в съблекалнята. Тогава тренирах с дубъла.
- Спокойни място ли е Перм?
- Същото е като в София.
- Кое е най-любопитното място, където сте играли в Русия?
- Играхме за купата в една военна база. Съперник ни бе Ангуща от Ингушетия. Имаше дори танкове.
- А на трибуните само военни.
- Да, феновете бяха малко, но въоръжени с калашници. По пътя пък на всеки 100 метра имаше войници.
- Вярно ли е, че дори малките отбори в Русия са приказно богати?
- Истина е, че всички клубове там разполагат с много пари. Не може и да става сравнение с нашите отбори.
- Да се върнем на ЦСКА, постоянните информации, че клубът има финансови проблеми не ви ли притеснява?
- Не, навсякъде има забавяне на заплатите. Поддържал съм отношения с част от момчетата в отбора. Не съм ги чул да се оплакват.
- Шампион ли е вече ЦСКА?
- Не бива да слагаме каруцата пред коня. Нека изиграем оставащите 15 мача на ниво. Сега мога да кажа само, че шансовете са много големи.
- Накрая, как се виждате в конкуренция с Неи?
- Моята задача е да тренирам. Кой ще играе и кога, ще прецени Стойчо Младенов. Важното е, когато разчитат на теб да се представяш на ниво.

Момчил Лельов

Evgeni igrae ot surce ma kato nemoje ...