Христо Коев: В ХК "Бъки" бъка от таланти
Отборът на ХК ”Бъки – Импулс” за трета поредна година стигна до бронзовите медали в женското ни хандбално първенство. Воденият от Христо Коев габровски тим записа две лесни победи над състава на „Хасково” и спечели финалната серия за третото място с 2:0. За представянето през изминалия сезон, за поредните отлитащи звезди и за бъдещето на габровския хандбален клуб, Христо Коев говори пред sport-gabrovo.com
- Господин Коев, отборът Ви отново спечели бронзовите медали в женското първенство. Как стана това?
С две красиви победи в Хасково срещу местния отбор, придружени със симпатиите на хасковската публика. Това беше един красив завършек на тазгодишния шампионат в „А” РХГ, защото нашите момичета демонстрираха един атрактивен хандбал. Хасково пък е града, в който тази година спечелихме шампионската титла и купата на страната при девойките старша възраст, както и много други трофеи преди това. Очевидно този южен град ни носи много късмет и щастие.
- Защо и тази година не успяхте да се борите за златото при жените?
Бях убеден, че на финала ще успеем да грабнем златото, защото знам, че нашите момичета играят най-красивия, атрактивен и стойностен хандбал в България. Те го доказаха и продължават да го доказват на международното поле, когато играят в тяхната възраст. Може да се каже, че Габрово победи страни с традиции и многомилионно население. Националните отбор на България при подрастващите на 90 процента са съставени от момичета от нашата школа. За съжаление възрастта е много важна и играе решаваща роля в женското първенство. Не мога да не отчета, че не можах да овладея душевността на момичетата, а тя сега е толкова променлива величина. Мислех, че часовете с националните отбори ще ги вдигнат във върхова форма и това почти се получи, като само малко не ни достигна в плейофите да елиминираме „Локомотив” Варна, след като ги победихме в Габрово. Непредвидимостта ни и контузиите на вратарките Петя Панчева и Росина Ненова обаче ни извадиха от битката за първото място. Въпреки това аз продължавам да твърдя, като специалист, че ние сме най-добрия отбор, с най-модерния почерк на игра, защото школата ни произвежда талантливи състезателки. И макар, че сме най-младия отбор, сме по-добри и от „Етър 64” и от „Локомотив”, които са професионални отбори и разчитат да привлекат състезателки от други места, защото имат финансова мощ. Все пак имам упрек и към момичетата, които не бяха на това ниво, на което аз исках, в тренировъчния процес, в следствие на което не успяхме да избистрим и да изчистим тактическата концепция, с която можехме да компенсираме младостта. Моето разбирания за играта имат изпреварващ характер, но голямото ниво се постига с двуразови тренировки, с лагери, с участие в европейските турнири, със солиден бюджет и т.н. Тук искам да кажа, че ние сме безкрайно благодарни на фирмите, които ни подпомагат в момента.
- Какво бихте им казали на вашите спонсори?
Едно огромно благодаря от мое име и от името на момичетата. Нашият спорт е изграден от габровски деца, които по най-добрия начин рекламират техните фирми. Момичетата достойно представят града ни. Отборът на ПМГ за трети пореден път стана шампион на България, а преди това завоюва и престижното 10-то място в света от 29 участника. Чакаме шампионска титла и от отбора на СОУ ”Райчо Каролев”. Ние имаме име сред спортните среди в България. Нашият град освен с предприемчивостта и хумора се слави и с добре развитата хандбална школа. Школа с отлични специалисти, като Анита Хараланова, Петя Панчева, Добрин Очков, Стела Цонева и др. Искам да пожелая на нашите спонсори да бъдат по-близо до децата и вярвам, че тогава ще се зареждат от оптимизма на младите хора и ще бъдат щастливи, че дават и помагат. Това е смисълът за всеки човек успял в бизнеса. Историята на Габрово се гради именно на такива личности.
- И все пак, какво Ви носят бронзовите медали спечелени тази година – разочарование или удовлетворение?
През тази състезателна година сме побеждавали и „Етър 64” и „Локомотив” Варна. Спечелихме купата на СТК в началото на годината. Спечелихме и шампионската титла за девойки старша възраст. Ще воюваме за титлата и при 12 годишните. Вярвам, че ще спечелим и шампионата при девойките младша възраст. Остава ни да направим едно добро класиране при 14 годишните, за да може през следващата година да воюваме за златото и в тази възраст. Кой клуб може да се похвали с такива резултати? Имаме прекрасни момичета. Бих отличил Роксана Радева, която според мен показа най-постоянна игра през годината. След нея естествено Нели Добрева, която отново е голмайстор, а за Раличка Тодева от сърцето ми блика възхищение за нейната отдаденост в играта. Такъв пример за ученик в ПМГ и то отличник, с горещо сърце на терена, рядко се ражда. Траяна Паскалева имаше няколко силни мача, а тя тепърва ще разкрива своите големи възможности. Петя Панчева, като вратар показа класа, опит и рутина. Деси Лебедева е крило от световна класа. Щастие е да я имаме. Достойна е за уважение, че се завърна в Габрово. Силни мачове имах Вики Христова и Лорета Максимова, но и двете през тази година бяха тормозени от контузии. Присила Сиракова пък експлодира със силни изяви и се наложи в националния отбор. Петя Милинова е най-техничната ни състезателка, а Надя Серафимова е пример във всяко отношение. Пресияна Стоенчева е много добра състезателка, но още е с много противоречив характер и слаба психика. Направи много силни и много слаби мачове. Тепърва ще се заговори за Анита Бучева. Тя е изтъкана от качества и аз и прогнозирам бляскаво бъдеще. Всичко зависи от отдадеността и в тренировъчния процес. Меги Кънева, Милена Йосифова – Шведката, Христина Петкова, Гергана Горанова, Стела Костова, Цветомира Димова бих казал, че са много интересни състезателки, с голям потенциал, на които ще разчитаме в следващото първенство. Това са все момичета от люпилнята на голямата наша треньорка Анита Хараланова, така че ХК ”Бъки” бъка от таланти. Не бих отминал и девойките младша възраст, с треньор Добрин Очков. На тях тепърва им предстои да воюват за шампионската титла и то тук в Габрово. Та те всяка година обират всички призове. Като се започне от минихандбала, през 12, 14 годишните и девойките младша възраст. Във всяка възраст те взеха всичко. Имат и чудесен `спонсор в лицето на фирма АМК, начело с господин Деевски. Това са момичета родени 1994/1995 година, които са гръбнака на националния отбор, който ще има щастието да играе в България на Европейското първенство през 2011 година. Габрово добре помни 1993-та година и вицесветовната титла за девойки, която извоюва отборът ни тук. Девет момичета от Габрово донесоха сребърните медали на България, а залата е рожба на този световен шампионат. Ако не бяхме домакини на този шампионат, тя вероятно и до сега щеше да си стои като колизеум. Спомням си, че на финала не можеше да побере зрителите. Отвън останаха около 1000 човека. Дай боже моят възпитаник Добрин Очков, един утвърдил се български треньор, да повтори успеха през 2011 година.
- Поредната звезда, която произведе габровската хандбална школа, ще си отиде след края на сезона. Това е Нели Добрева. Няма ли да отслабне отбора без нея?
Нели е силно чувствителна душа, с превъзходна осанка и големи сини очи, които много често са пълни със сълзи. Тя има да даде още много на този спорт. Тя не е завършен играч. Ще стане, като навърши 23-24 години, а сега е само на 18. Тя завърши ПМГ и има сериозни предложения от Италия и от австрийския „Хипо”. Последните и мачове с фланелката на ХК ”Бъки” ще бъдат тези за „Купа България”. Така че всички ние имаме възможност за реванш, а и тя самата ще има възможност да каже последната си дума, с един красив завършек. Не бих отрекъл, че едно голямо парче от сърцето ми за пореден път ще се откъсне. Просто няма как да забравя големите и сини очи, с които ме поглежда, когато има нужда от подкрепа. Не може да не ми е мъчно и за друга много красива и добра наша състезателка Пресияна Стоенчева, която също завършва ПМГ. Тя е още едно прекрасно наше цвете, с много противоречив характер. Ще ми бъде много тъжно без тях, но както има една сентенция ”Всичко, което не ме убива ме прави по-силен.” Този девиз ме връща към създаването на поредния талант на ХК”Бъки”. Тогава, когато двете трябваше да започнат вече да дефилират в нашия шампионат, те ни напускат. И това за съжаление се случва за пореден път. Надявам се все пак още много, много време да излизат на терена и да бъдат верни на хандбала. Тогава и аз ще живея. Нали ще носят славата на Габрово. Бих ги помолил само да не ни обръщат гръб, да не ни забравят. Да не забравят съотборничките си, треньорите и клуба, който ги направи състезателки. Това ни дава сили и когато пуша лулата си, спомените идват и по уморените ми очи се стичат сълзи. Прекланям се пред всички мои състезателки, които останаха верни на хандбала и клуба ни.
- Няма ли все пак начин да ги задържаме тук?
Няма шампионска титла в България извоювана без габровска състезателка. Нещо повече, нашите момичета са главни героини в спечелването им. В момента в „Етър 64” са три. Без тях „Етър 64” щеше да бъде едно отборче, с което да се забавляваме. Една Марияна Семерджиева, ако се беше завърнала в Габрово, изобщо нямаше да имаме проблем да спечелим шампионската титла, без дори да бъда на пейката. С нея съм работил от детската градина и тя стигна до най-добър играч световното първенство през 1993-та година в Габрово и вицесветовна титла. Тя игра в Гърция, после в Италия, около 12 години, но предпочете Велико Търново, защото там имат сериозен бюджет.
- При нас пък се завърна друга не по-малко добра и опитна състезателка – Деси Лебедева?
Това е най-голямата радост в живота ми, когато наша състезателка се завърне в клуба, след пребиваване в чужбина. Освен Деси, при нас се върна и Петя Панчева. Много съм щастлив от тяхното завръщане, защото те са едни големи примери за останалите момичета, с професионалното си отношение в тренировките. Колкото по-рано малките момичета последват примера им и започнат да им подражават, толкова по-бързо ще дойде и поредния успех. Може би ако Невяна Батинкова не беше се контузила, шампионската титла щеше да е наша. Тя също е един от големите габровски хандбални примери, заедно с нейната братовчедка Весела Милчева, която завърши спортната си кариера във Франция.
- Напоследък изглеждате малко тъжен. Така ли е или е заблуда?
За мен хандбалът е моя живот. Той ограби и моя семеен живот от грижите за дом, деца и ударите са тежки. Но нека не ровим тази рана. Не може на всякъде човек да бъде на ниво. Не съм богат, луд съм, често неразбран, но сърдечен и с голяма доза милосърдие. Щастлив съм, че дадох на този спорт не малко и той е забелязан. Щастлив съм и че имам последователи. Съжалявам за голямата Бъки, че тръгна в друго поприще. Само за една година обаче тя показа и в новата си област , че е един неспирен двигател. Бих искал в Габрово да се раждат много такива личности, защото именно такива като нея и кмета г-н Дончев са големите примери за бъдещето на новото Габрово. Страдам много и това не е хубаво, когато виждам, че хората в нашия град са индиферентни към габровския спорт. Иска ми се, както в другите страни, да имаме нормална собствена хандбална зала, чрез която да излезем сред другите световни сили в този спорт. Там, където ни е мястото. А в зала „Орловец” да играем само мачове от европейските турнири, с чисто наш продукт, като запазим талантите си тук и чрез спорта се чувстваме горди, че сме габровци. Може ли да си представи Габрово да има отбор, който да извоюва правото да участва в европейските клубни турнири. Това ще е историческо събитие за града ни. А ние имаме това право всяка година, но не участваме. Всеки знае защо. Това обаче не ни отчайва и продължаваме да откриваме, да моделираме таланти и да ги изпращаме в чужбина.
_________________ † R.I.P. † Robert Enke 1977-2009
|