Община Силистра се намира в Североизточния район (СИР - 19 973,4 кв. км.) на Република България, който е третият по големина от 6-те района за планиране в страната. Разположена е в североизточната част на страната. На север река Дунав бележи границата с Румъния. На запад Община Силистра граничи с Община Ситово, на изток - с Община Кайнарджа, а на юг - с общините Дулово и Алфатар.
Релефът на Община Силистра е равнинен, с надморска височина до 200 м., но суходолията, ориентирани към р. Дунав, му придават хълмист характер. Успоредно на Дунавския бряг се среща типична льосова гърбица. В резултат на отдалечаването на Дунавския бряг от високия откос на междудолинните ридове се е образувала и крайдунавската плодородна низина - Балтата край с. Айдемир. В югозападната част на низината е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извора. То е с дълбочина до 2,3 м. Обрасло е с растителност, сред която гнездят редки птици. В река Дунав са се образували няколко острова, някои от които са подходящи за отдих и туризъм.
Климатът на Община Силистра се характеризира с умерено континентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната до 40,4 градуса през 1927 година. Средногодишната температура на въздуха е 11,6 градуса. Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври - около 200 дни.
Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко - през зимата. Средногодишното количество е 547 мм./кв.м., което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50-60 дни с дебелина 16-30 см.
Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината.
Води. Част от селищата на Община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ-та категория. Водоснабдяването на населението от Общината се изпълнява от фирма " Водоснабдяване и канализация" ООД, като водоизточниците са помпажни води кладенци тип " Раней" .
Преобладаващият вид почви на територията на Община Силистра са черноземните, което е предпоставка за получаване на високи добиви от зърнени култури, трайни насаждения и зеленчуци. Това обуславя добре развито селско стопанство, както и свързаната с него преработвателна промишленост.
Общата площ на общината е 516 кв. км., от които 387 544 дка. са земеделска площ, 68 273 дка. горски площи и 36 226 дка. - населени места.
Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град - център на общината - гр. Силистра
История на Силистра
" ... Силистра по-скоро е крепост, отколкото град, и ако се изключат укрепленията, остава малко местенце, а ако се погледне територията, опасана от окопи, крепостта е обширна. Тя е разположена на крайбрежна равнина. Южните брегове на Дунав се издигат подобно на планини и тяхната верига, която се приближава към града откъм запад, го обгражда във вид на правилен полуамфитеатър. Мястото се харесало на римляните и в средата на този амфитеатър, в равнината, те изградили укрепен лагер, откъдето караулите излизали на обиколка по веригата от възвишенията, за да наблюдават Дунав. Недалече в сегашната Влахия те виждали необятна равна земна повърхност, която на север се слива с небосклона. Със своята пустота и безкрайност тя навявала тъга в душата на римския войник. А отвъд Дунава като че ли самият римски бог на войната шествал на изток от Оршова по неговите брегове. При Черновод Дунав прави завой на север (...) " Накъде си се забързал ти, велики Дунаве? Към Скития, която няма край? Не, Дунаве, страхувам се да те следвам." Така казал Марс и направо с бърза крачка се спуснал към морето. Върху неговите следи изникнал огромният Траянов вал: величествено дело, струва ти се, създадено не от римските легиони, а от самите богове..." (Юрий Венелин, 1830 г.)
Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това показва, че градът вече е съществувал като яка крепост. Близо три века квартитува този легион в крепостта на траките. Той е ударна сила срещу идващите от север през Дунава врагове на империята. Войниците на легиона, предимно от малоазитски владения на империята, за да бъдат чужди и враждебни на местното население, живеят в укрепен лагер. Вън от него се развива селище от лавки и бараки на бедни търговци, занаятчии и цивилно население, подпомагащо стопанските и строителните работи на легиона.
Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум в 169 г., при императора философ Марк Аврелий. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори - касиери на общината.
Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет: Издигат се големи и хубави обществени здания, храмове, базилики, бани и частни домове в града мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са водопроводи...
В 238 година карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Дуросторум за първи път е разорен.
Около 590 г. се заселват славяните (северите). Те дават и ново име на града - Дръстър. Градът е богат и проспериращ. По пътищата от север и от запад тук пристигат кервани, а по реката - кораби с кожи, мед, восък, сол от Карпатските планини и добитък от Влахия, за да бъдат отпратени към Плиска и Константинопол. Дръстър става важна българска твърдина и още при покръстването играе главна роля. Като старо седалище на епископ, той е признат за пръв между епископските градове на България. А при цар Симеон епископът му е провъзгласен за патриарх на българсктата църква. В 895 Симеон е разбит от маджарите и той е принуден да се крие зад стените на Дръстър.
През 969 г. киевският княз Светослав отново е пред стените на Дръстър и този път тежките порти на града се отварят. На 24 юли 972 г. император Цимисхий превзема българската крепост и я нарича Теодорупол. Патриарх Дамян - последният патриарх в Дръстър, напуска града, за да се озове в Охрид при българския цар Самуил.
В 976 г. Самуил освобождава отново Дръстър и градът пак става яка българска крепост до края на хилядолетието.
След повторното завладяване от император Василий II Българоубиец той става средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България.
През 1070 г. Дръстър фактически става столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол.
В 1088 г. император Алексий Комнин решава да го възвърне на империята. Яката и непристъпна крепост е под ударите на обсадните и стенобойните машини. Част от стените рухват. Византийците нахлуват в града, по чиито улици умират смелите му защитници. Печенегите и българското опълчение се събират отново и принуждават византийците да се изтеглят. Едва в 1091 г. Алексий Комнин успява да разгроми печенегите, да ги засели в Македония и да завладее отново Дръстър.
След успешното въстание на Асеневци в 1185 г. Дръстър влиза в пределите на Втората българска държава. В 1204 г. той е митрополитски център и митрополитът му взема участие в Бориловия събор против богомилите. През пролетта на 1279 г. в крепостта прекарва тримесечна обсада Ивайло.
Турците добре познават достойнствата на старата крепост. За първи път прозвучава името Силистра при преговорите между Шишман и Мурад. В 1391 г. Дръстърската крепост преминава в ръцете на турците. В Силистренския санджак влизат девет града - Русокастро, Анхиало, Месемврия, Айтос, Карнобат, Варна, Силистра и Хърсово, и два града зад Дунава - Аккерман и Килия.
В края на 1912 г. Балканският съюз разгромява Османската империя и скоро след това започват преговори за мир и за разпределяне на турските владения в Европа. Същевременно, възползвайки се от ангажираността на България във войната и обосновавайки се с евентуални нейни големи придобивки в Македония, Румъния поставя искането да получи компенсация в Южна Добруджа. След неуспешни българо-румънски преговори в Лондон двете страни приемат посредничеството на Великите сили и в Санкт Петербург се свиква посланическа конференция. Конференцията препоръчва България да отстъпи на Румъния град Силистра и на 26 април (9 май) 1913 г. в столицата на Русия е подписан Протокол относно българо-румънската граница в Добруджа. С това споразумение Румъния придобива град Силистра и района на запад и на юг от него в радиус 3 км с обща повърхнина около десетина кв. км.
Възникналите противоречия между балканските съюзници за поделянето на Македония, въпреки предварителната договореност между България и Сърбия за " спорна" и " безспорна" българска зона в тази област, предизвикват въоръжен сблъсък, който прераства в междусъюзническа война. Скоро след това румънската и турската армия нахлуват в България и тя е принудена да потърси мир.
На мирните преговори, проведени в Букурещ, бившите съюзници се споразумяват за подялбата на Македония в ущърб на България, а Румъния постига ревизия на договореността от Санкт Петербург и откъсва от България Южна Добруджа с територия 7696 кв. км.
През войната, след разгрома на Румъния, тя е принудена да подпише в Буфтея на 5 март 1918 г. прелиминарен (предварителен) мирен договор със силите от Четворния съюз, като им отстъпва Добруджа. Два месеца по-късно, на 7 май 1918 г., в Букурещ предварителните условия са потвърдени с мирен договор, според който България си възвръща Южна и част от Северна Добруджа в резултат на ректификация на старата граница между тях от преди 1913 г. Държавите победителки получават в кондоминиум (съвладение) останалата част от Северна Добруджа до южния ръкав на дунавската делта Св. Георги. България, която е неудовлетворена от разпокъсването на Добруджа, изисква цялата област да бъде включена в нейните предели. След преговори на 25 септември 1918 г. в Берлин е подписан протокол между Германия, Австро-Унгария, Турция и България за отстъпване изцяло във владение на Северна Добруджа на България, която се задължава да възвърне на Османската империя левия бряг на Марица. Така цяла Добруджа с площ приблизително 20.6 хил. кв. км (без делтата на Дунава - 2.7 хиляди кв. км) за пръв и последен път се озовава в пределите на Третата българска държава. За съжаление четири дена по-късно Царството капитулира, подписвайки на 29 септември 1918 г. в Солун примирие с Антантата, а до края на войната румънският парламент така и не ратифицира договора от Букурещ, който за Германия е отменен с Версайския мирен договор, а за България това е потвърдено в чл. 171 на Ньойския мирен договор.
През Втората световна война българската държава успява чрез мирна ревизия, с подписването на 7 септември 1940 г. на Крайовската спогодба с Румъния, да си възвърне Южна Добруджа в границите й до 1913 г - 7696 кв. км, и повърхността на България нараства до 110 911 кв. км.
През годините до Втората световна война Силистра е била важен стратегически град, част от военния четиръгълник Варна - Силистра - Разград - Шумен. След 1945 г. градът губи своето значение и остава встрани от бурната индустриализация. Развива се главно като център на земеделски район и административен център на Крайдунавска Добруджа. След 1970 г. започва да се развива и промишлеността. Основните насоки са в областта на дървопреработването, машиностоенето, хранително-вкусовата промишленост и електрониката. С изграждането на тези предприятия се появяват и първите проблеми и грешки от градоустройствения план. Използвайки естественото предимство на водния път (река Дунав), цялата промишлена зона се изгражда в северозападната част на града. От екологична гледна точка това е неправилно, тъй като градът по този начин остава по-надолу по течението на реката от промишлените предприятия. Нещо повече - ограничен на североизток от държавната граница, от река Дунав на север-северозапад и от промишлената зона на запад, единствена та му възможност за градоустройствено развитие остава южната посока, в която обаче се намира вилната зона. Характерните за периода 1970 - 1990 г. изявени урбанистични процеси придават острота на този проблем, който е частично решен с изграждането на жилищни блокове. От това обаче Силистра до голяма степен губи своята уникалност и специфична архитектура.
Биосверен резерват "Сребърна"
Природният резерват " Сребърна" е едно от орнитологичните влажни места в България. Намира се на 18 км западно от град Силистра и на 1 км от брега на река Дунав. Непосредствено до западния му бряг е едноименното село Сребърна. Общата площ на защитената територия е 901.2 хектара, в нея са включени още дунавският остров Девня и течението на Дунав между брега и острова.
Езерото е уникално по рода си със свободно плаващите по повърхността му тръстикови острови, които при движенията си променят шарката, образувана от водните и растителни петна. Изключително вдъхновяваща гледка представлява замръзналото през зимата езерно огледало, гледка която живописно контрастира с ярко жълтите тръстики.
Преди повече от век езерото " Сребърна" е било " Елдорадо за блатните птици" в очите на австрийския пътешественик Феликс Канц. От 1965 г. резерватът е включен в списъка на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици. През 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е биосферен резерват според критериите на ЮНЕСКО. Най-голямото си признание резерватът Сребърна получава през 1983 година. Предложен е за включване в списъка на световното културно и природно наследство на седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство " като естествена функционираща екосистема , осигуряваща важна жизнена среда на застрашения от изчезване вид птици - къдроглав пеликан" .
Средно годишно в района гнездят около 100 двойки пеликани. През 2001 година орнитолозите отчетоха в резервата 12 на сто от световната популация на този изчезващ вид. Благоприятната за тяхното размножаване жизнена среда се определя от виреещите над 1100 вида водорасли, 16 вида гъби, 15 вида лишеи, мъхове, папрати и над 270 вида цветни растения. От висшите растения тук се срещат застрашените от изчезване водна роза /лилия/, щитолистна какичка, блатно кокиче и други.
Животинското богатство се допълва от 660 вида членестоноги, 23 вида риби, 12 вида земноводни, 15 вида влечуги, 47 вида бозайници и 224 вида птици, 54 от които гнездят в Сребърна. Два от тях къдроглавият пеликан и голямата бяла чапла гнездят само в Сребърна. Други два вида малкият корморан и белооката потапница имат едни от най-значимите гнездови находища в страната, а червеногушата гъска - едно от най-значимите зимовища. Дванайсет от видовете птици са глобално застрашени.
С утвърждаването на плана за управление на резервата през 2001 година е регламентирана човешката " намеса" в защитената територия. Разрешен е спортният риболов в северозападната част на езерото. През 2004 година управлението на резервата изгради съоръжение за спортен риболов. През есента на 2004 година бе чествана 55-тата годишнина от обявяването на " Сребърна" за резерват.
Поддържаният резерват " Сребърна" е утвърден обект на туристически интерес в България и чужбина. Принос за все по-атрактивния му вид има силистренското сдружение " Свят за всички" . По проекта на сдружението " Сребърна - европейска мечта" в центъра на езерото е разположена куполна камера и звукова техника с дистанционно управление. На видеостена в природо - научния музей на резервата в реално време може да се наблюдава животът на птиците, обитаващи природния кът. Целта е природо - научният музей, който е с 20-годишна история, да стане туристически и информационен център от европейско ниво. В музея " Сребърна" е оборудван офис - център с интернет - връзка. Обновена е и експозицията от препарирани птици и животни. От тази година започна и укрепването на ерозиралите западни склонове на резервата по проект на Министерството на околната среда и водите.
Стръмните склонове са терасирани и са засадени с храсти " птиче грозде" . Освен противоерозионни дейности проектът на екоминистерството предвижда да бъде възстановена и естествената растителност в местността. По втори проект започна изграждането на панорамна обходна алея от управлението на резервата до североизточната му част. По туристическите пътеки са поставени информационни табла и дървени пейки. На две места ще има наблюдателни кули и заслони. Целта е да бъде оформена туристическа инфраструктура в района на околните села Сребърна и Ветрен, а " Сребърна" да се превърне в атрактивна туристическа дестинация.