Георги Младенов: Няма да си оставя магарето в калта
02 юни 2007 | 08:42
Балкан бе приятната изненада на редовния сезон в мъжкия елит. След 20-годишно отсъствие, тимът се завърна сред най-добрите. Нещо повече. По начина, по който игра, караше всеки да трепери преди да прекрачи прага на залата в Ботевград. Уви, отборът се превърна и в неприятната изненада на плейофите. Там стана жертва на Спартак (Плевен), който гo острани от четворката. За пропилените шансове, за бъдещите планове, за националния отбор, за качеството на шампионата и ролята на Лукойл Академик в него, а и за Балкан, Георги Младенов говори, както винаги без задръжки.
- Оценката за сезона на Балкан? Играхте зрелищно, пълнехте залите, но накрая пропиляхте шанс за медал..
- Годината за мен и за моя колега Петър Клечков действително приключи с горчилка. Останахме пети, с което изпълнихме целта да бъдем в шестицата. Ръководството е доволно, макар че има "но". Тежи ми много пропиляното домакинско предимство в плейофите. Един мач у дома, вторият четвъртфинал срещу Спартак, преобърна всичко. Загубихме, а с това се простихме и с място в тройката. Срам ме е, че в третата среща в Плевен играхме като обречени. Още ме боли, че подходихме към двубоя, колкото да мине. Балкан не бе участвал в продължение на двайсет години в елита. Върнахме публиката, феновете бяха с нас навсякъде – в София, Плевен, в Русе. Пътуваха със собствени автомобили, на свои разноски. В Ботевград, два часа преди началото в залата нямаше къде да се стъпи. Благодаря на играчите, до един се бориха кой-колкото може. Отборът бе сглобен за две седмици. Първо подписахме с Дуейн Мортън, след него и със сърбите Вукадинович, Жаркович и Биегович, които трябваше да преценя за по-малко от седмица. Момчетата излязоха железни и нито за миг не ме подведоха.
- Какво не ви достигна за повече?
- Комплекс от физическа издръжливост, вяра и опит. Нямахме време за добра подготовка. Освен чужденците, останалите бяха млади. Иван Лилов направи блестящ сезон, но се контузи в началото на злополучния мач с Плевен, а на Любо Лилов му трябва повече рутина. Накрая бяхме уморени и не изиграхме серията срещу Спартак, както приляга на голям отбор. Всеки беше за себе си. Реално, от показаното през редовния сезон, мястото ни бе да не кажа трето, но четвърто. Може и да не постигнахме много, но все пак, за начало, е нещо.
- Как оценяваш първенството?
- Най-интересното от шест-седем години насам. Въпреки безспорната класа на Лукойл Академик, никой не излезе срещу тях като на заколение. Ние бяхме на крачка от сензация да ги победим в Ботевград. Всеки двубой бе непредсказуем. Надиграхме Левски в София без четиримата си чужденци. Спартак стигна до две продължения с шампионите в Плевен. "Сините" надвиха ЦСКА на полуфинал за купата. Имахме инфарктни сблъсъци с Левски и Черно море като домакини. Армейците отстъпиха във Варна... Лидерите знаеха, че ще загазят всеки път, когато си позволят да подценят някого.
- Настигат ли вече останалите Академик?
- Вижте, те са класен състав. Единственият, който прави нещо в Европа. Опитът им в УЛЕБ, е безценен. Малко не им достигна да продължат на осминафиналите и този път. Ако някой ми беше казал, че от четири мача няма да спечелят нито веднъж, щях да се изсмея. Но и това го има в баскетбола. Тим, който може да се съсредоточи само за пет минути и разликата да скочи над двайсет точки.
- Хегемонията на клуба обаче води до жестока амбиция в конкуренията. Според теб, докъде ще доведе тя?
- С милионите, които Валентин Златев инвестира в баскетбола кара другите да го последват. Всеки вдига бюджета, макар и с малко, макар и сезон, след сезон. ЦСКА се опълчи, но смяната на играчи им се отрази зле. Бях убеден, че финалът е три на нула за шампионите. Това, което Лукойл прави в последните години, бе започнато през 1990 година от Ганелин Русинов с Левски-Тотел. Нека да бъде така. Защото такъв е пътят. Така е и най-интересно. Давате ли си сметка, че за първи път нямаше клуб, който да не е картотекирал поне по един чужденец? В Черно море бе Саша Боич, в Плевен – Топчов, при нас – Мортън и трима сърби, дори в Самоков имаха американец, в Ямбол – също, освен това и украинец. Така нивото се вдига, дойдоха и доста треньори отвън.
- Какви ще бъдат плановете на Балкан от есента?
- Имам гаранция от ръководството, че ще бъдем по-силни, с по-голям бюджет. И ще работим върху изграждането на по-класен отбор. Трябват гард, крило и център. Няма да тъпчем на едно място. Обществена тайна е, че Балкан нямаше да изглежда така, ако не бе помощта на Лукойл и на Златев. Наляха финанси, преотстъпиха ни и играчи. Аз лично се чуствам уютно в Ботевград. Същото ме попита Емил Йонов, който присъства на мачовете със Спартак (Плевен) у дома (б.а. бивш състезател на Балкан, сега треньор с Младенов в националния тим). "Георги, допускал ли си, че точно тук, където те плюеха, някога ще скандират името ти." Аз съм професионалист. Преди защитавах честта на Левски, а сега тази на Ботевград. Предоставено ми е всичко, за да работя. Зад гърба на отбора за всички – от населението, до кмета и общината. Този, който ме познава знае, че ще дам и душата си, за да растем. Няма да си оставя магарето в калта.
- Как виждаш перспективата пред националния отбор?
- Не ме е страх. Ясно е, че имаме гард и център. Най-много да се класираме за европейското. Най-големият успех ще бъде, ако променим този тим. Променим начина, по който играем. Трябва да дадем път на младите, на близнаците, но и на Славейков и Върбанов. След няколко години те ща основата. И ми писна от красиви загуби. От тях най-силно боли. Искам да спечелим тежко и грозно в тези квалификации. Да стигнем до последния турнир в Мадрид, а там вече, дай Боже да имаме късмет. Проблемите с гардовете и центровете, са очевидни. Дали ще има натурализиран, това е работа и решение изцяло на старши треньора.
Влади ЛАЗАРОВА
"Тема:Спорт"
p.s. Относно Дениелсън и аз чух,че има голяма вероятност да играе в Балкан.. да видим
|