Поканиха Димитър Пенев да води звездите на България в мача срещу легендите на „Добруджа“
16.09.2019 г.


Треньор номер 1 на България за 20 век Димитър Пенев е поканен от главния мениджър на футболен клуб „Добруджа“ Светослав Петров да води отбора на бившите национали в звездния мач срещу легендите на „Добруджа“, с който на 24 септември ще бъде отбелязан вековният юбилей на футбола в Добрич. Стратегът от Мировяне, който изведе България до четвъртото място в света, е дал принципно съгласие, че ще успее да са включи в празника. Той е свързан с града ни и отбора му по роднинска линия. Неговият брат Младен Пенев е привлечен в новака в А група „Добруджа“ през 1966 г. Скоро след пристигането му в Добрич, по това време Толбухин, тук се ражда синът му Любослав Пенев – племенник на Димитър Пенев.
Вече е ясен и съставът, на който ще може да разчита най-успешния български треньор. Футболните фенове в Добрич ще могат да видят в игра за звездите на България Елин Топузаков, Станислав Ангелов, Георги Иванов – Гонзо, Даниел Боримиров, Радостин Кишишев, Златко Янков, Гошо Гинчев, Георги Чиликов, Христо Йовов, Ради Здравков, Бончо Генчев, Йордан Господинов, Валентин Станчев и Марин Петров. До края на седмицата ще стане ясно дали ще успеят да пристигнат Велизар Димитров, Ивайло Йорданов и селекционерът на младежкия национален отбор Александър Димитров.
В следващите дни ще бъде обявен и съставът на легендите на „Добруджа“, като много от най-големите имена в историята на клуба вече са потвърдили участие.
100-годишнината на футболен клуб „Добруджа“ ще бъде отпразнувана на 24 септември. Началото на тържествата ще бъде поставено в 13.00 часа в огледална зала „Нели Божкова“ с представяне на книгата „100 години футбол в Добрич“. Нейни автори са Илия Кишишев и Петър Петров. След това програмата ще продължи на стадион „Дружба“ от 17.00 часа. Първо ще се проведе церемонията по награждаване на заслужили ветерани, а след това публиката ще се наслади на звездния мач.

http://dobrudjabg.com/novina/pokaniha-d ... EeM_7zlAoE

Най-големите звезди на „Добруджа“ отново в игра за 100-годишнината на отбора
18.09.2019 г.


Вече е ясен съставът на легендите на „Добруджа“, които ще срещнат в звезден мач бившите национали на България на стадион „Дружба“ на 24 септември, когато тържествено ще бъде отбелязана 100-годишнината на футбола в Добрич. Главният организатор на събитието Светослав Петров – главен мениджър на Футболен клуб „Добруджа“ е получил потвърждение от поканените.
На вратата своя рефлекс ще покажат Недко Недев и Свилен Симеонов. Най-опитен на терена ще бъде Никола Конанов – рекордьорът по мачове за „Добруджа“. Специално за вековния юбилей ще пристигнат тръгналите от „Добруджа“ към големия футбол Милен Петков и Галин Иванов, извелите отбора до седмо място в А група Венко Попов и Емил Равначки, головите машини от първата половина на 90-те Румен Стоянов и Петре Григораш. Жълто-зелените фенове отново ще могат да се насладят на играта на рекордьора по голове и астистенции за „Добруджа“ в А група Диян Божилов, дългогодишния капитан в елита Валентин Пейчев, Румен Славов, Светослав Кръстев, Атанас Стефанов – Баницата, Сергей Димитров, Валентин Ангелов, Минчо Кондов, Станислав Стоянов, Сашо Ангелов, Венцислав Желев, Димитър Василев, Димитър Недялков. Травми няма да позволят на Николай Тодоров – Кайзера и Симеон Чилибонов да влязат в игра, но те ще бъдат част от легендарния отбор на „Добруджа“. Рекордьорът по мачове за „Добруджа“ в А група Румен Боев няма да може да присъства, затова с неговия екип ще излезе синът му Александър. Светослав Петров също ще бъде на разположение на треньорите, чиито имена са много впечатляващи – Петър Жеков и Кольо Марков ще водят легендите на „Добруджа“. Почетните управленски функции в този мач ще поемат най-успешните ръководители на клуба – президентът Стефко Колев и вицепрезидентът Живко Жечев.

http://dobrudjabg.com/novina/futbol-nai ... LUWR7rO8DY

Отборът на легендите на „Добруджа“ е подготвил тактически изненади за съперника в звездния мач. Домакините ще излязат с двама централни нападатели и с трима стопери. Трима в състава ще бъдат с номер 5 на гърба - Сергей Димитров, Румен Славов и Сашо Ангелов. В атаката на „Добруджа“ пък ще има две легендарни деветки – Петре Григораш и Румен Стоянов.
Подготвили сме специален екип за мача за всеки с неговото име и с номера, с който е играл в „Добруджа“, обясни главният мениджър на Футболен клуб „Добруджа“ Светослав Петров.
Той организира празничното събитие със съдействието на общината. Светослав Петров изказа благодарност на кмета Йордан Йорданов за подкрепата, благодарение на която Добрич ще отбележи подобаващо вековния юбилей на футбола в града. Всички ангажименти, който Йордан Йорданов поеме, се спазват и това важи не само за честванията на 100-годишнината, но и за всичко останало, свързано с клуба, заяви Светослав Петров.
Към вече обявения състав на легендите на „Добруджа“ се присъединява още едно име от звездния набор 1971. Специално за мача от Англия ще се завърне вратарят Красимир Колев. Очаква се потвърждение от Атанас Георгиев.
В отбора на националите също има ново попълнение – бившият футболист на „Ботев“ (Пловдив), „Левски“ и „Локомотив“ (София) Ясен Петров. От състава обаче отпадат Георги Иванов – Гонзо и вратарят Йордан Господинов, поради служебни ангажименти.
Надявам се да видим повече от финта на Никола Конанов и по-малко от влизанията на Румен Славов, сподели шеговито Светослав Петров на пресконференцията, посветена на празничния мач. До последния в защитата Галин Иванов стигаха на един крак – след като са минали през Георги Мирчев, Венци Маринов, Румен Боев и Валентин Пейчев, спомня си той.

Добруджа отпразнува юбилея с празник, какъвто подобава на историята и традициите на клуба


Репортаж от празненствата

ФК „Добруджа” отпразнува подобаващо вековния юбилей. Тържествата започнаха от обяд в Огледална зала „Нели Божкова”, където официално бе представена книгата „100 години футбол в Добрич”, събрала в повече от 200 страници историята на най-популярната игра още от формирането на спортното движение в града ни преди повече от 100 години. Тя съдържа богат снимков материал, пълна статистика за класиранията, съставите и най-интересните мачове през годините, както и много любопитни истории, спомени и лични фотоси на славни ветерани. Залата бе препълнена, а сред гостите бяха част от най-славните футболисти в историята на Добруджа като Николай Тодоров – Кайзера, Светослав Петров, Галин Иванов, Никола Конанов, Диян Божилов и много други.
30-минутен филм, подготвен от екипа на Медийна група „Добруджа”, развълнува присъстващите с интересни кадри, снимки и спомени на бивши футболисти и треньори на Добруджа.
Самата книга бе представена от директора на Регионална библиотека „Добра Габе” Невяна Христова.

Кулминацията на тържествата започна в 17.00 часа на стадион „Дружба”, където близо 5 000 зрители станаха свидетели на награждаването на ветерани, заслужили деятели и ръководители на ФК „Добруджа”. Над 80 души бяха удостоени с грамота и юбилейна значка от футболния клуб и Община Добрич. По случай 100-годишния юбилей, от БФС връчиха специални значки на най-заслужилите ветерани. Бронзова значка получиха Сергей Димитров, Недко Недев, Свилен Симеонов, Атанас Стефанов, Живко Минчев, Стефан Славов и Радослав Вардаров. Със сребърни значки бяха удостоени: Паскал Киров, Ангел Вълчев, Пламен Ганев, Георги Кондов, Диян Божилов, Атанас Георгиев, Румен Боев и Румен Славов. Златна значка на БФС получиха футболистите, които са защитавали честта и фланелката на мъжкия национален отбор на България: Галин Иванов, Илия Дяков, Милен Петков, Николай Костов, Николай Тодоров, Светослав Петров и Светослав Тодоров.
От името на Министъра на младежта и спорта Красен Кралев, друг бивш национал – Георги Гинчев връчи плакет на футболния клуб по случай 100-годишния юбилей.
Изключително атрактивен и емоционален бе футболният двубой между легендите на Добруджа и звезди на българския футбол. Шегите и закачките започнаха още от двете съблекални, подредени изискано със специално изработените за юбилея екипи с имената на всеки един от футболистите.
Мачът завърши 3:3 и, както се очакваше, предложи много емоции на зрителите. Начало на двубоя дадоха ветераните Ангел Вълчев и Райчо Атанасов, силно аплодирани от зрителите на стадион „Дружба”. Главният съдия Димо Момиров също бе посрещнат с аплодисменти от публиката.


Техничните отигравания на Никола Конанов, Диян Божилов, Милен Петков, Светослав Петров от едната страна, както и на Дончо Донев, Бончо Генчев, Радостин Кишишев, Христо Йовов и Сашо Александров – Кривия от другата, доставиха изключително удоволствие на любителите на футбола в Добрич. С атрактивни спасявания се отличиха и вратарите в мача – Краси Колев, Недко Недев, Свилен Симеонов и Петко Петков.
За разлика от тях, нямаха много работа двамата старши треньори – Кольо Марков и Петър Жеков, които в добро настроение наблюдаваха шоуто от резервните скамейки.


За да е пълна програмата, от фен клуба на Добруджа бяха подготвили красива хореография с жълто-зелени знамена, а малко след началото на мача секторът с най-запалените привърженици „избухна” с дим от факли, пироефекти и красива заря.

Равносметката след празника е, че Добрич и Добруджа отбелязаха подобаващо вековния юбилей на най-обичания спорт. Така както заслужават историята, традициите и всички хора, докоснали се до любовта и магията, наречена ФК „Добруджа”.

http://dobrudjabg.com/novina/dobrudja-o ... mki-/55622

100 години ФК ''Добруджа''-Янко Динков: Горд съм, че съм част от най-доброто постижение на добричкия футбол
14.06.2019 г.


В своята 100-годишна история „Добруджа“ има едно класиране в горната половината на А група. Янко Динков е треньорът, извел жълто-зелените до най-предно място в крайното подреждане на футболното първенство на България. Той е начело на „Добруджа“ през сезон 1995/1996, когато отборът заема седмата позиция. По това време елитната група е от 16 тима. Янко Динков идва в Добрич със сериозна визитка – както като играч, така и като треньор, постигнал в евротурнирите победи с „Марек“ над „Байерн“ (Мюнхен), „Ференцварош“ и „Абърдийн“, воден от сър Алекс Фъргюсън.

„Не познавах добре добричкия футбол преди да дойда. С идването си в „Добруджа“ открих, че клубът има много стабилни ръководители. Президентът на „Пума“ Стефан Колев е много сериозен човек, той поддържаше цялата организация“, спомня си Янко Динков. Днес той е на 82 години и живее в родния си град Дупница. Янко Динков даде специално интервю за медийна група „Добруджа“ във връзка със 100-годишнината на футбола в нашия град.

„Дойдох в Добрич заедно с една група футболисти от Благоевград – Емил Мицански, Николай Петрунов, Стойчо Стоилов, Венко Попов. В „Добруджа“ имаше много стабилни местни момчета, с много сериозно отношение към спорта, типични професионалисти. С футболисти от Добрич и Благоевград успяхме да създадем много стабилен отбор. Горд съм, че съм част от най-доброто постижение на добричкия футбол. Феновете в Добрич са много запалени, подкрепяха ни в трудните моменти“, заяви Янко Динков.

„Следя и сега изявите на отбора, но не съм доволен от представянето. Вярвам, че със Светльо Петров, който беше юношески национал по мое време, „Добруджа“ тръгва в по-добра посока. В клуба трябва да си спомнят за миналото и то да ги подкрепя за бъдещето. Пожелавам успех на добричкия футбол!“, добави най-успешният треньор на „Добруджа“.

Под негово ръководство Добруджа се класира на седмо място в А група. Пред пълните трибуни на стадион „Дружба“ са победени шампиона „Славия“, сребърния медалист „Левски“ и другия български гранд – ЦСКА. Въпреки че още в първите седем кръга играе именно с тези три отбора, които са сочени за фаворити в първенството, „Добруджа“ прави летящ старт и след 4 победи, 1 равенство и 2 загуби в средата на есенния полусезон е на пето място, с равни точки с четвъртия „Славия“ и на една зад „Левски“ и „Локомотив“ (София). В крайното класиране пред добричлии завършват само четирите столични гранда, „Нефтохимик“ и „Спартак“. Зад „Добруджа“ остават пловдивските „Ботев“ и „Локомотив“, „Етър“ и др.

http://dobrudjabg.com/novina/qnko-dinko ... tbol/52850

100 г. ФК „Добруджа“: Легендарният голаджия Петре Григораш – първият чужденец в отбора


Запис на интервюто с Григораш

През лятото на 1992 г. е осъществен първият международен трансфер във футболен клуб „Добруджа“. Първият чужденец, който облича жълто-зеления екип, е румънецът Петре Григораш. Той идва от шестия в местното първенство „Фарул“, като преди това е играл и за гранда „Стяуа“. Петре Григораш записва един сезон за „Добруджа“, след което е привлечен от „Левски“, но с десетте си гола за отбора и много силната игра във всеки мач и до днес е любимец на всеки фен, който е имал шанса да гледа в действие легендарния централен нападател.


„Благодаря на всички в Добрич, които не са ме забравили 26 години след като играх за „Добруджа“. Радвам съм, че съм оставил приятни спомени във феновете“, сподели Петре Григораш в интервю за медийна група „Добруджа“, посветено на вековния юбилей на клуба. Наш екип се срещна с него в Констанца, където той живее. Много емоции в него предизвикаха подаръците, които той получи от Тихомир Маринов – един от най-верните фенове на отбора и доскоро член на Управителния съвет на клуба. От името на ръководството на „Добруджа“ той връчи на Петре Григораш флагче, посветено на 100-годишнината на отбора. Агитката пък подари на своя любимец жълто-зелено шалче и фланелка на „Добруджа“.
През пролетта на 1992 г. „Фарул“ (Констанца) побеждава на своя стадион „Корвинул“ (Хунедоара) с 5:0 в мач за Купата на Румъния с хеттрик на Петре Григораш, без да подозира докато бележи трите гола, че те ще му осигурят първия трансфер в чужбина. Оказва се, че на трибуните, специално за да го наблюдава, е бил президентът на „Добруджа“ Румен Денев. Ръководството на „Фарул“ уговаря среща между него и играча веднага след мача.
„Приех веднага да премина в „Добруджа“. Всичко беше уговорено за няколко минути. Президентът на „Добруджа“ ме попита колко пари искам. Нямах представа колко да кажа, затова посочих сума, двойно по-голяма от тази, която получавах във „Фарул“. Още преди да чуе докрай превода на моите думи, той каза: „Няма проблем“. След това се разбраха и двата клуба. Впоследствие се оказа, че „Добруджа“ има финансови проблеми и възнагражденията на футболистите се бавеха с месеци. Това обаче никога не ни е влияело на терена“, спомня си Петре Григораш.
Дебютът му по българските терени е на 8 август 1992 г. на стадион „Надежда“ в столицата. До средата на второто полувреме „Добруджа“ надиграва домакините и води с 1:0, гостите са близо и до втори гол, но удар на Григораш среща гредата, след което „Локомотив“ (София) обръща мача и печели с 2:1.
Следващият двубой обаче е исторически за кариерата му и остава завинаги в неговото сърце и в спомените на хилядите жълто-зелени фенове, които са го гледали. Във втория кръг Петре Григораш записва дебют пред добричката публика, първа победа, първи гол и първа асистенция за „Добруджа“. „Спартак“ (Варна) повежда в Добрич за радост на своите фенове зад едната врата на стадион „Дружба“. „Добруджа“ изравнява с гол от дузпа на Стоян Димов. Валентин Пейчев бележи за 2:1 след подаване на Григораш. Гостите от Варна изравняват, но в добавеното време Петре Григораш получава дълъг пас от центъра, овладява топката, навлиза с нея в наказателното поле и отправя неспасяем удар за победното 3:2.
„Експлозия от радост – беше неописуем празник на стадиона. До тогава нямах представа колко е важен мачът със „Спартак“ (Варна) за феновете ни. Този мач ми даде вярата, че ме очакват добри моменти в „Добруджа“, сподели Григораш.

100 години ФК „Добруджа“: Илия Илиев – треньорът, който три пъти спаси отбора от изпадане от А група



Илия Илиев остава в историята на добричкия футбол и в сърцата на всички жълто-зелени фенове като спасителя на „Добруджа“ – той е треньорът, който най-много пъти е спасявал отбора от изпадане от А група – през 1993, 1994 и 1995 г.
„Добруджа“ е любимият ми отбор. Бил съм треньор на над 20 клуба, но „Добруджа“ ми е на сърцето“, сподели той в интервю за радио „Добруджа“.
Илия Илиев идва в Добрич през есента на 1992 г. Бившият селекционер на юношеския национален отбор е поканен по средата на есенния полусезон от Пламен Анастасов – един от триумвирата начело на клуба, заедно с Петър Петров и Стефан Димов. Виждайки играчите, треньорът започва работа уверен в изпълнението на целта и я постига – „Добруджа“ остава в А група, завършвайки на цели 5 точки над чертата, по време когато за победа се дават 2 т.
„Петре Григораш свърши перфектна работа с головете си. Другият румънец Габриел Захиу не беше в първа младост, но е перфектен централен нападател. С една добра подготовка го върнах в младостта му“, спомня си Илия Илиев.
През сезон 1993/1994 под негово ръководство целта отново е постигната - 12-о място и оставане в А група. Спасението е още по-сладко за фенове, предвид факта, че сред четирите изпадащи са варненските "Черно море" и "Спартак".
През пролетта на 1995 г. Илия Илиев е извикан по спешност да спасява отбора. Когато поема „Добруджа“ отново, ситуацията е много тежка - отборът изглежда обречен след 4 поредни загуби, но под ръководството на Илия Илиев жълто-зелените постигат 5 победи между 22 и 28 кръг, а равенство в Ловеч в предпоследния мач гарантира предсрочно оставането в елита.
„През тези години смело вкарах в състава една младежка бригада – възпитаниците на помощник-треньора Кольо Марков, който за мен означава много, като Милен Петков и Атанас Георгиев“, отбеляза Илия Илиев.
„Публиката на „Добруджа“ е много всеотдайна. Хората от сектора срещу централната трибуна ми даваха живот и кураж. Поглеждах към тях и си казвах: „Не можем да подведем тези хора, ще вземем мача каквото и да става“, спомня си подкрепата на феновете легендарният треньор.
За трети път Илия Илиев става треньор на „Добруджа“ през есента на 2003 г. Поставена му е цел да спаси отбора от изпадане от Б група, но амбициите му са много по-големи – да върне отбора в А група. И скоро добричлии са в борбата за влизане в майсторския ешелон. Освободен е 4 кръга преди края на сезон 2003/2004 след равенство срещу „Етър“ във Велико Търново, което той отдава на нежеланието на ръководството отборът да влезе в А група. В крайна сметка „Добруджа“ остава на точка от класиране в най-горната дивизия, след загуба от прекия конкурент „Несебър“ в последния мач.
Илия Илиев следи отблизо случващото се в любимия си клуб през всичките години оттогава и дори през миналата есен е бил готов да помогне без финансови претенции и е предложил отново да спаси отбора от изпадане – този път в Б група, но не е получил така очакваното от него обаждане от Добрич. Той все още е близо до футбола и треньорската професия, като почти ежегодно получава предложение от клубове в Оман, където заедно със сина си Иван Илиев са доказано успешен треньорски тандем.
„Не мога да понеса, че този футболен град Добрич може да бъде докаран до това положение – да се търкаля по 'В' група. Не съм си представял толкова тъжен юбилей на „Добруджа“. Пожелавам на отбора да тръгне към елитния футбол на 101-вата си година“, добави Илия Илиев.

100 г. ФК Добруджа: Румен Стоянов – головата машина от първата половина на 90-те



През 1991 г., след 22-годишно отсъствие, „Добруджа“ отново е в А група. Отборът е изграден предимно от местни състезатели – опитни бойци и млади таланти, и подсилен с няколко много качествени попълнение отвън. Едно от тях е с огромен принос за успешната кампания. Головете на Румен Стоянов (най-вдясно на снимката) осигуряват оставането на „Добруджа“ е елита в дебютния сезон на отбора в майсторския ешелон. Той бързо става любимец на жълто-зелените фенове със сърцатата си игра. Популярността му в Добрич в годините, когато играе за „Добруджа“, е толкова голяма, че местните фризьори често чуват от момчетата и младежите: „Направи ми прическа като на Румен Стоянов“.

Той е роден през 1968 г. и е юноша на ЦСКА. Още на 17 години е включен от Димитър Пенев в мъжкия отбор. За 5 сезона изиграва 31 мача за ЦСКА – в един от най-силните състави на армейците в историята, в чието нападение са още Ицо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов. През лятото на 1991 г. започва подготовка със „Славия“, но малко преди старта на сезонa получава покана от „Добруджа“ и я приема. Дебютът му с жълто-зеления екип е срещу родния му клуб пред над 25 000 зрители на стадион „Дружба“ в Добрич, като ЦСКА печели с 4:0. Двата отбора се срещат още на 3 пъти през сезона и в следващите мачове „Добруджа“ играе като равен с равен срещу столичния гранд. През декември 1991 г. тимовете са съперници на 1/8-финалите за Купата на България. Първият мач в Добрич завършва 1:1. Стоян Димов открива за „Добруджа“, а Ивайло Андонов бележи изравнителния гол. На реванша гостите оказват сериозна съпротива, но ЦСКА се класира за следващия кръг с общ резултат 3:1. Двата отбора се срещат отново на Армията в първия кръг на втория полусезон на А група на 22 февруари 1992 г. „Добруджа“ е много близо до сензацията срещу бъдещия шампион на страната. Георги Велинов, Трифон Иванов, Анатоли Нанков, Лъчезар Танев, Йордан Лечков и останалите в звездния състав на домакините повеждат с 2:0. Силната игра на добричлии е материализирана 7 минути преди края, когато именно Румен Стоянов бележи във вратата на ЦСКА. „Добруджа“ се хвърля смело в атака и в последните секунди гредата спасява домакините, след удар на Ради Вардаров. 2 седмици след първия мач с ЦСКА, на 31 август 1991 г. „Добруджа“ побеждава другия претендент за титлата – „Левски“, с 1:0 в Добрич. Друг много важен успех през сезона е постигнат на 9 май 1992 г. В мач от 27 кръг на А група в Пазарджик местният „Хебър“ и „Добруджа“ излизат в пряка битка за оставане. Възпитаниците на Петър Жеков печелят с 1:0 с гол през второто полувреме на друг юноша на ЦСКА – Николай Димитров. С голяма заслуга за скъпоценната победа е и вратарят Илия Вълов, който има изключителни прояви срещу избраниците на Динко Дерменджиев.
Силните игри и многото голове осигуряват на Румен Стоянов трансфер в „Левски“. Играе и за „Етър“, преди в началото на 1994 година да се завърне в „Добруджа“ за още сезон и половина на стадион „Дружба“. Скоро след като облича повторно жълто-зелената фланелка, той отново е големият герой за отбора – в един от най-лудите мачове в историята на клуба. „Добруджа“ започва пролетния полусезон с домакинска загуба от „Шумен“. След това добричлии влизат в серия от 3 поредни равенства – като гости на „Етър“ във Велико Търново и на „Спартак“ (Варна), и 0:0 срещу третия в класирането „Ботев“ (Пловдив) в Добрич. Успешните игри срещу силни отбори будят оптимизъм, но са нужни точки в битката за спасение. Така следващият мач – домакинството на „Локомотив“ (София) на 20 март 1994 г., попада в графата задължителни за спечелване. В началото на второто полувреме обаче гостите водят с 2:0. В тази тежка ситуация Румен Стоянов връща „Добруджа“ в мача, а Диян Божилов бележи изравнителния гол. Само точка обаче не върши работа на домакините. Те продължават да атакуват и с втория си гол в мача Румен Стоянов прави обрата пълен. Влезлият като негов партньор в атака през второто полувреме млад нападател Атанас Георгиев дава още по-голяма преднина, като бележи за 4:2. За да е пълна драмата, „Локомотив“ връща един гол в края. „Добруджа“ обаче запазва аванса си и достига до една от най-важните и драматични победи в историята си с 4:3.
„Играл съм със сърце и душа за един много силен отбор на „Добруджа“. Гордея се, че съм бил част от него. И двамата ми периода в „Добруджа“ бяха изключително успешни за мен. В Добрич преминаха едни от най-хубавите ми години като футболист. „Добруджа“ в продължение на много сезони беше страшилище за всички грандове в българския футбол. Имах страхотни съотборници – когато концентрацията беше на необходимото ниво, беше невъзможно да загубим мач в Добрич. Самите ние се забавлявахме, играейки в този отбор. Добруджанската публика е забележителна – една от водещите в България. Виждал съм стадиона толкова пълен, че ако хвърлиш една стотинка, нямаше къде да падне на земята. Имаше хора по пистата и по дърветата. Пожелавам от сърце това време да се върне в Добрич“, сподели Румен Стоянов в интервю за медийна група „Добруджа“.
След състезателната кариера, той успешно гради и треньорска. Водил е „Монтана“, „Миньор“ (Бобов дол), „Свиленград“, „Марек“ (Дупница) и „Академик“ (Свищов) в А и Б група. От 5 години е директор на детско-юношеската школа на „Сливнишки герой“ (Сливница).

100 г. ФК Добруджа: Братя Славови – сърцето на желязната добруджанска защита
03.07.2019 г.


Цялото интервю с братята Славови

Румен Славов е роден през 1971 г., а брат му Стефан – през 1975 г. Още от най-ранна детска възраст обичат да играят футбол, като първите им мачове са на улицата в родния им град Генерал Тошево.
През 1983 г. Румен Славов влиза в школата на „Добруджа“, където негов треньор е Петър Киров. С юношите старша възраст достига до трето място на държавното първенство.
Стефан Славов също решава да тръгне по стъпките на по-големия си брат и да заиграе в „Добруджа“. С юношите старша възраст печели бронзов и златен медал от републиканското първенство. През 1992 г. добричлии, водени от Кольо Марков, се нареждат на трето място в България. В мача за бронзовите медали побеждават с 2:1 „Левски“. На следващата година треньор на юношите е Иван Манолов, а капитанската лента слага Стефан Славов. Защитникът бележи шампионския гол на финала на първенството на България, в който „Добруджа“ драматично побеждава „Септември“ (София) с 3:2 в Сливен. Отборът от Добрич повежда с 2:0 с два гола на Михаил Димитров, изработени от Милен Петков, но столичани изравняват. С далечен удар от воле на Стефан Славов „Добруджа“ стига до победата, като дори главният съдия Димо Момиров след мача поздравява капитана за красивото попадение. С този гол „Добруджа“ за първи и засега за единствен път става шампион при най-големите юноши.

Първият домакински мач като титуляр в А група за Румен Славов е срещу ЦСКА през есента на 1992 г. Играе в дясната част на защитата на „Добруджа“ и не оставя шансове на звездите на червените Анатоли Нанков, Стефан Драганов и Ивайло Андонов. За мнозина това е най-силният мач на жълто-зелените в цялата 100-годишна история на добричкия футбол. „Добруджа“ поднася изненадата на сезона, като на почивката води с голове на румънеца Петре Григораш и Стоян Димов. Скоро след подновяването на играта се разписва и Георги Иванов – Геша, а едва в края на мача Уруков бележи почетния гол за червените за крайното 3:1 за домакините.
Братята са с огромен принос за историческото седмо място на „Добруджа“ в А група през сезон 1995/1996. На старта на кампанията Румен започва като вътрешен халф, а Стефан е десен защитник срещу бъдещия шампион на страната „Славия“, като добричлии нанасят една от едва трите загуби на белите за това първенство – 1:0. Братя Славови са част и от още едно постижение на „Добруджа“ през този сезон – единствената в историята на добричкия футбол победа над „Левски“ в София. Тя е постигната пред 1000 сини фенове на стадион „Георги Аспарухов“ през април 1996 г. в мач за Купата на лигата – 2:1, като точни за гостите са Николай Петрунов и Стойчо Стоилов, които се разписват във вратата, пазена от добричлията Красимир Колев.

Румен Славов играе 183 мача в А група, в които бележи 16 гола. Един от тях е по-специален, защото е „изработен“ от брат му Стефан. В края на август 1995 г. в мач от третия кръг на А група в Добрич гостува бронзовият медалист от изминалото първенство „Ботев“ (Пловдив), само дни след като се е класирал за следващия кръг на Купата на УЕФА. 15 минути преди края треньорът Янко Динков включва в игра Стефан Славов, за да заздрави защитата, доволен от нулевото равенство срещу един от силните отбори в България. При влизането си на терена той обаче отива при брат си Румен и му казва, че указанията са да мине в предни позиции. И това дава резултат – в края на мача Дидо Божилов пробива отляво, центрира към Румен Славов и той с глава бележи красив гол за победното 1:0 срещу канарчетата.

„Указанията на Янко Динков бяха съвсем различни. Той искаше двамата с брат ми да заздравим защитната линия, за да задържим равния резултат. Аз обаче сметнах, че така ще се припокриват нашите функции и реших да проявя самоинициатива, като му кажа да излезе в по-предни позиции, което се оказа и печелившо. За моя радост Янко Динков беше много доволен след мача, защото с този ход стигнахме до победата“, сподели Стефан.

Румен Славов държи клубния рекорд за най-много сезони в А група – девет поредни, като единствен играе по терените на елита от влизането през 1991 г. до изпадането през 2000 г. Той облича жълто-зеления екип в Б група, на втората година влиза в А и остава верен на отбора през всичките 9 сезона в майсторския ешелон. Продължава да помага на „Добруджа“ и след изпадането през 2000 г., но поради тежка контузия на следващата година е принуден да се раздели с професионалния футбол. Интерес към него през 90-те са имали „Левски“ и „Ботев“ (Пловдив), но той не съжалява, че ръководството на „Добруджа“ не е приело офертите им, защото е доволен от своята кариера.

Стефан Славов е част от състава на „Добруджа“, играл за последно в А група. След два сезона в Б група, през 2002 г. отборът на Добрич се завръща в елита, като основен футболист през този сезон и през следващия при майсторите е сърцатият защитник. „Добруджа“ зимува само с 1 точка и въпреки силния пролетен полусезон и победите над „Нафтекс“, „Локомотив“ (София), „Рилски спортист“ и „Ботев (Пловдив), изпада във втория ешелон.
Носи жълто-зеления екип до края на 2004 г., след което футболната му кариера продължава в „Калиакра“, в Каварна са и първите му стъпки като треньор. След това се завръща в „Добруджа“ – първоначално в школата, а след това е помощник-треньор в мъжкия отбор. Бил е и старши треньор на първия състав на „Добруджа“, а за последно изведе юношите старша възраст до шампионската титла в Североизточна България, след което спечели конкурс за работа в школата на „Лудогорец“.
Брат му Румен пък е поел по друг път след спорта – занимава се със земеделие в Генерал Тошево.

http://dobrudjabg.com/novina/100-g-fk-d ... deo-/53369

100 години ФК Добруджа: Атанас Стефанов – авторът на най-важния гол в историята на „Добруджа“
28.03.2019 г.


Има голове, които не просто носят победата и поредните точки, а изцяло преобръщат историята на футболните клубове. Много са важните и ценни точни попадения в съперниковата врата, които футболистите на „Добруджа“ са отбелязали през изминалите 100 години. Но едно от тях ярко се откроява – голът, който класира отбора в А група през 1991 г. Защото след него започва най-славният период в историята на клуба – 9 поредни сезона в елитната дивизия, винаги пълен стадион и много победи над ЦСКА, „Левски“ и всички останали фаворити за титлата и медалите. И всичко това става факт след победата с 1:0 като гост на „Монтана“ в последния кръг на първенството. Десет минути преди края „Доростол“ е с единия крак в А група, но 20-годишният Атанас Стефанов бележи най-ценния гол в историята на „Добруджа“ и носи огромна радост на жълто-зелените фенове – в този ден и в цялото следващо десетилетие.

Първият му треньор е Георги Мирчев – в отбора на строителния техникум. От 1986 г. е в школата на „Добруджа“. Две години по-късно Атанас Стефанов влиза в мъжкия отбор на „Добруджа“, заедно със съотборниците си от юношеската формация Диян Божилов и вратарите Недко Недев и Красимир Колев. Носи жълто-зеления екип в следващите 8 години. И винаги, когато отборът се нуждае от гол, публиката започва да скандира „Баница, баница!“ – прякор, с който е познат от най-ранна детска възраст до днес. Измислен е от негов учител в село Смолница, който забелязва какво най-много обича да похапва.

Атанас Стефанов бележи първия си гол при мъжете още в дебютния си мач. Домакинството на „Светкавица“ не върви добре – изминават 60 минути, а гол все още няма и треньорите Курти Недев и Веселин Великов казват на Атанас Стефанов да загрява. В 78 мин. Сергей Димитров центрира към току-що влезлия в игра нападател и той от около 18 метра стреля неспасяемо в горния ляв ъгъл на вратата. Първият от многото победни голове на Наско Стефанов за Добруджа!

В мач от последния кръг на Б група през сезон 1990/1991 вторият „Добруджа“ гостува на шестия „Монтана“. За да запази така ценната позиция отборът, воден от треньора Петър Киров, се нуждае от задължителна победа, защото с шанс за влизане са още 3 отбора – следващите в класирането „Доростол“, „Академик“ (Свищов) и „Черно море“ (Варна). Атанас Стефанов научава, че ще е титуляр непосредствено преди мача – заменя контузил се на загрявката съотборник. Часовникът неумолимо тиктака, а гол така и не пада. В същото време прекият конкурент за второто място „Доростол“ вече води и в Силистра се готвят за тържества. В 82 мин. на мача в Михайловград обаче Дурев центрира от корнер. Следва разбъркване пред вратата на домакините, в което най-хладнокръвен и съобразителен е Атанас Стефанов. Той нанася решителния удар – гол, победа и влизане в А група!

В следващите години машината за голове Атанас Стефанов е все така ефективна и по терените на елита.

В един мрачен и мразовит съботен следобед през март 1995 г. черни облаци надвисват над бъдещето на „Добруджа“ – в средата на второто полувреме „Локомотив“ (Пловдив) води с 2:0 на стадион „Дружба“. А мачът попада в графата „задължителни“ в битката, която жълто-зелените водят за спасение. Македонецът Ристе Милосавов бележи два гола и изравнява. Но точката не върши работа на „Добруджа“. С наближаването на края на мача обръчът пред вратата на „смърфовете“ се затяга все повече и повече. И усилията са възнаградени буквално в последната възможна секунда – с финалното отиграване по топката. Започва осмата минута след редовните 90, когато с плонж Атанас Стефанов вкарва за победното 3:2 и хвърля в екстаз своите съотборници и хилядите фенове по трибуните. Мач, който всеки от тези зрители с жълто-зелено сърце помни ясно и до днес.

И днес емблемата на любимия отбор стои на гърдите на Атанас Стефанов. След края на футболната кариера, той започва работа като масажист. Така той отново е част от „Добруджа“ и всеки ден е на стадион „Дружба“ – там, където вечноусмихнатият Наско Стефанов винаги ще бъде любимец на феновете и те и след години ще си говорят за епохалния в развитието на клуба гол на Баницата!


Запис на интервюто с Атанас Стефанов