Дългоочакваното дерби на Розовата долина се превърна в пълна трагедия за казанлъшките фенове на футбола... За съжаление отборът ни предложи крайно несъстоятелна игра и с нищо не показа, че заслужава дори и точица в този мач.
Около 250 фена отново гласуваха доверие на любимците си и дойдоха да ги подкрепят от трибуните - за съжаление следващият път едва ли ще дойдат и половината от тях.
Мачът започна като копие на първите два от настоящото първенство - с ранен гол в нашата врата. Още в 3-ата минута футболистът с № 27 на карловци нахлу необезпокояван по левия фланг на нашата отбрана и с диагонален удар в горния десен ъгъл разстреля завърналия се на вратата Александър Петрунов - 0:1. Този леден душ съвсем скова краката на домакините и въпреки че почти веднага (в 10-ата минута) те имаха възможност да изравнят резултата (от 6-7 метра разстояние Наско Апостолов нацели страничния стълб), до края на първото полувреме гостите стояха по-добре на терена. Закономерно в 28-ата минута на мача превъзходството им бе материализирано - показалата абсолютен асинхрон наша защита отново изпусна техен играч по дясното крило (този път това бе № 30) и с нисък удар той удвои преднината на отбора си - 0:2. Като цяло това първо полувреме бе върха на безидейността, който някога съм наблюдавал от нашия отбор - неуверен вратар, лошо построена защита (какво прави в отбора това момче с № 55 - мисля, че Цветан Михов се казва - откъде го домъкна Гелето и с какво подобрява класата на отбора?), беззъба средна линия, учудваща липса на желание за бързи влизания на Банана и Гришата (нещо, което бе много добре практикувано в контролите). На Вакавлиев се видя, че мястото му е по-назад. За Стоичков пък въобще не ми се отваря дума - личи си, че от плажа излиза директно на терена без грам подготовка... Единствено Наско Апостолов се стараеше да направи нещо, но никой не му импонираше и картинката, която бяхме принудени да наблюдаваме бе ужасна.
Второто полувреме гостите се прибраха плътно пред наказателно си поле и почти не погледнаха към нашата врата. Това създаде измамното впечатление, че владеем инициативата, но въпреки това положения за гол почти отсъстваха. Чак в 70-ата минута на мача се откри първата от тях, когато удар от фаул на Банана облиза напречната греда. В 83-ата минута главният съдия явно съжали нашия безидеен тим и отсъди пресилена дузпа. Тя бе реализирана от влезлия след почивката Иван Колев (един от малкото футболисти, които се видя, че се стараха в този мач). Веднага след това Наско Апостолов побърза да вземе топката с цел по-бързо подновяване на играта, вратарят на карловци го засили отзад с лакът (може би и нещо му каза) и Наско му отвърна като му вкара една глава. Главният съдия Стойчо Стоев не се поколеба и изгони десятката на розите, което постави домакините в трудната ситуация да търсят точката вече с човек по-малко. Въпреки това, за малко и това щеше да се случи - две минути преди края на редовното време след ниско центриране отляво топката попадна у Иван Колев, който бе оставен непокрит на 6 метра фронтално пред вратата на гостите (без нито един защитник около и пред себе си), но ударът на младока премина близо до десния страничен стълб и справедливостта възтържествува под формата на три точки за карловци. След още три минути пък имаше и доста спорна ситуация, когато съдията от Кърджали свири нарушение срещу вратаря на гостите миг преди Влади Калайджиев да ритне топката в мрежата на опразнената врата.
За грозните след края на мача въобще не ми се говори - мога да ги опиша с една дума - селяния... Те най-вероятно ще ни костват и някакво наказание с лишаване от домакинство или мач без публика.
С тази загуба отборът се утвърди на последното място, а в събота ни предстои наглед невъзможно гостуване в Раднево на местния Миньор.
Ето и кратко видео от мача с Левски (Карлово), на което има дузпата, пререканията след нея и спорната ситуация, която съм описал в края на мача:
https://www.youtube.com/watch?v=WMHF6c7EcuQ