Това е много точна статия, и подхожда за тази тема!
Цитат:
Странната идея за бюстовете в ЦСКА
Въпросът за паметниците на най-великите играчи в клуба спешно трябва да падне от дневния ред
Станил Йотов
в. "Капитал"
В средата на миналата седмица ръководството на ЦСКА обяви плановете си за предстоящото през 2008 г. честване на 60-ата годишнина от основаването на футболния клуб. Покрай безспорно интересните неща, като организиране на четиристранен турнир с известни съперници от чужбина, създаване на инициативен комитет от популярни лица от политиката, бизнеса и културата, издаване на документален филм за историята на ЦСКА и т.н., се беше промъкнало и едно невероятно скудоумие. Става въпрос за следното: да се направи допитване до привържениците на отбора за най-великите футболисти на ЦСКА през тези 60 години и на отличените да се издигнат бюстове на стадион "Българска армия". Дано все пак в ЦСКА да се намерят разумни хора, които да зачеркнат с дебел маркер тази точка от проекта за честванията, тъй като този, който е генерирал идеята, или не е мислил достатъчно какво може да последва от нея, или не е съвсем наясно с историческото наследство на клуба.
Ако става въпрос за футболен клуб със скромно минало, нещата изглеждат по-лесни: например на Септември (Медковец) вратар номер едно за всички времена е настоящият кмет на селото Венци Кудкудейски, а в героичните летописи на Светкавица (Търговище) най-големият централен нападател е някой си Димо Вълев, забил над сто гола през 60-те години в "Б" група.
Кой е идеалният номер девет?
Как например обаче да определим идеалния номер девет в ЦСКА? От това, което аз съм гледал, ми идват наум поне три кандидатури - Петър Жеков, Спас Джевизов и Любослав Пенев. Първият спечели Златната обувка, вторият, без да блести, вкарваше поне по петнадесет-двадесет гола на сезон, а третият наближаваше стотина попадения с червения екип, преди да бъде трансфериран едва на 23 години в испанския Валенсия. Сега се сещам, че във времената, когато все още в България не е имало телевизия, в ЦСКА е играл и знаменитият централен нападател Димитър Миланов - Пижо. Изобщо не слагам в сметката Димитър Бербатов, тъй като неговите силни мачове са повече с Байер и Тотнъм. Кажете сега кой от тях заслужава повече бюст на Армията? Вероятно има още някой потенциален кандидат, чието име просто не ми е дошло на ума.
Ако си спомняте, навремето футболът се играеше с крила - пост, който впоследствие девалвира до т.нар. човек от коридора. Терминът е на Йохан Кройф и под него се разбира онзи тип житен бегач, който трябва да пробяга 80 метра по фланга и да центрира в наказателното поле. Слава богу, ние от по-старото поколение имахме шанса да гледаме истински крила, които се врязваха с отбраната на съперника и бележеха едни от най-хубавите голове.
Йончев или Младенов - изберете сами
Хайде сега да помислим кое е най-доброто дясно крило от цялата група футболни величия, носили фланелката с номер седем? Моят фаворит например ще бъде Цветан Йончев - феноменален играч, в чийто пресонален актив са скалповете на Нотингам Форест и Реал Сосиедад. На него принадлежи и онова невероятно изпълнение от пряк свободен удар във вратата на Байерн, препарирало вратаря Мюлер. Друг ще гласува за Емил Костадинов. Трети за Никола Цанев, който пък забил може би най-красивия гол във вратата на Левски и има в сметката си попадение във вратата на Интер (Милано) в полуфинала за КЕШ през 1967 г. на "Сан Сиро". При левите крила с номер единадесет положението е същото: как да избереш по-великия между Стойчо Младенов и двата му гола срещу Ливърпул и например Димитър Марашлиев - отбелязал първото попадение в знаменития двубой с Аякс през 1973 г. за победата с 2:0. А я си представете абсурда, че по някакъв начин след допитването се окаже, че на Алеята на славата в ЦСКА ще липсва бюстът на бомбардировач като Иван Колев? Покойният направо ще се обърне в гроба...
Нека допуснем все пак, че в групата на най-великите попаднат поне повечето от нападателите, които изброих до момента, плюс нестандартни офанзивни играчи като Димитър Якимов и Христо Стоичков. Сега възниква въпросът кой например е идеалният номер пет? Димитър Пенев или Георги Димитров - Джеки? Феновете на Пената ще кажат, че той е опазвал такава знаменитост като Йохан Кройф. За Джеки какво да кажем - той постигна невъзможното, като направи атрактивна играта на защитника, нещо, което се беше удало преди това само на Бекенбауер. Още два броя бюстове значи.
Имаше и вратари
Логично е да се допусне, че сред най-великите футболисти в историята на ЦСКА трябва да има и вратар. Кой измежду Георги Найденов и Георги Велинов заслужава повече бюст на Армията? Ами Стоян Йорданов и Йордан Филипов? Според мен и най-закоравелият цеденевист от сектор "В" не би се наел да отличи един пред останалите.
Току-що ми дойде на ума и това, че в ЦСКА имаше футболист на име Ради Здравков - невероятно храбър играч, около когото беше ориентирана съществена част от играта на състава през 80-те години. На Здравков освен всичко друго принадлежи една от най-смело изпълнените дузпи, които съм гледал някога - тази в 18-ата минута на мача с Байерн, когато ЦСКА вече водеше с 2:0 и третото попадение беше повече от необходимо. Сигурен съм, че повечето от днешните футболисти щяха да се изпонаакат от страх в подобна ситуация. Ако имате запис от мача, просто гледайте какво се казва смело изпълнение.
В историята на ЦСКА съществуват и такива футболисти, които не са играли на атрактивни постове, но за сметка на това са били просто перфектни в изпълненията си като защитници или опорни халфове. Става въпрос за фигури като например Гацо Стоянов, Кирил Ракаров, Никола Ковачев, Аспарух Никодимов, Иван Зафиров, Красимир Безински или пък Георги Илиев - Майкъла. Никой не може да ме убеди, че всеки от тях е с по-малко заслуги към ЦСКА от Христо Стоичков например, тъй като в крайна сметка футбол се играе със силни нападатели, но и с добри защитници.
Забравени любимци
Сигурен съм, че анкетата за определяне на най-великите футболисти на ЦСКА ще съдържа и други несправедливости. Отсега съм готов да се обзаложа, че в нея или въобще няма да присъства, или ще бъде много назад футболист като Ружди Керимов - онзи ром от Пловдив, който вкара гол във вратата на европейския шампион Нотингам Форест в реванша на стадион "Сити граунд" за победата на ЦСКА с 1:0. Да не говорим за Никола Христов - русенския нападател, който заби втория гол срещу Валенсия в София за 2:1 през 1978 г. Помните ли този мач? А помните ли реванша на стадион "Луис Касанова", когато същият футболист вкара изравнителното попадение за 1:1 и се наложи белгийският съдия Ван Гьорек да спасява испанците по един доста подличък начин. В онези години Валенсия беше един от най-силните отбори в света въобще, с футболисти като голмайстора от аржентинския мондиал Марио Кемпес и германския ас Райнер Бонхоф. Бас държа, че за Никола Христов или няма да има гласове, или ще бъдат невъобразимо малко, по-малко от Велизар Димитров или Данчо Тодоров например.
Мога да продължавам изреждането още, и то при положение че нито някога съм бил привърженик на ЦСКА, нито пък храня някакви особени симпатии към този иначе голям футболен клуб със значително историческо наследство. Като ценител на футбола обаче ще ми бъде криво да ставам свидетел за втори път на някакъв подобен водевил като онзи за избирането на по-великия измежду Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Тъй като, ако трябва да се издигне бюст на всеки велик футболист на ЦСКА, в двора на стадиона ще има статуя до статуя и аз лично бих се чувствал едва ли не като в гробище. А вероятно и не само аз.
По всички изброени по-горе причини бих апелирал: откажете се от нелепата идия да се определя кой е по-по-най в историята на ЦСКА. Ако толкова искате на алеята на вашата слава да има статуя на конкретен човек, издигнете само една - тази на първия капитан на ЦСКА Нако Чакмаков, издигнал над главата си историческата първа титла на отбора през 1948 г. И това е достатъчно...
Влез
Аде отново бъдете най-активния форум
FD_Etar_Veliko_Tarnovo_2.gif)
