Вижте на каква находка се натъкнах,този коментар показва каква е действителноста в момента в т.нар. "ямболски футбол" Приятно четене

Един интересен коментар за срещата Тунджа (Ямбол) и Димитровград

Едно от малките хубави неща вчера на стадиона в Ямбол беше времето.На срещата от Югоизточна “В” АФГ между отборите на Тунджа 1915 и Димитровград 1947 си пролича нивото на българския аматьорски футбол.Срещнаха се два отбора от градове с население общо над 125000 хиляди жители а на терена имаше само няколко футболиста.На трибуните имаше не повече от 300 зрители, които се оказаха най-големите мазохисти в града.Съжалявам наистина, но трябва да го кажа, футболен отбор Тунджа 1915 няма.Има някакво подобие на футболен отбор, който сякаш си го събрал набързо по спирките в града. Единственото хубаво нещо в отбора е младостта на футболистите, което не ги оневинява за качествата им.Треньор също не видях,имаше един, който викаше на пистата, но не мога да кажа,че е треньор,възпитание 0, качества 0.Само той не видя,че отборът му играе всичко друго, но не и футбол.За 90 минути отборът на Тунджа нямаха удар към вратата.Повече от три точни паса за този отбор са химера.Тактика,какво е това?Футболистите на Тунджа играеха футбола от годините, когато треньора им сигурно е бил футболист 80-те.Либеро, което играе на 10 метра зад защитата и опити да се спука топката от ритане.Организиран хаос,това е тактиката на отбора.
Към отбора на Димитровград 1947 ще бъда малко по-снизходителен.При тях положението не е много по-различно, но все пак разлики има.Една от тях е,че имаха няколко футболисти, които можеха да спират топката, за разлика от тези на домакините и един треньор.Този отбор поне се мъчеше да играе някакъв футбол,виждаше се,че с футболистите е работено и знаеха някои елементарни тактически познания .Това е и причината за победата на Димитровград 1947 днес с 2-0.Това беше и най-малкото с което можеха да си тръгнат от град Ямбол.Някой ще ме обвини,че нищо не съм написал за срещата, а само някакви небивалици и тук е проблема.Футбол нямаше и не си заслужава моето внимание.Докато някой хора не разберат,че футбол се прави и с много други неща, освен пари, това ще е положението по българските терени.Казвам българските, защото положението в Ямбол не е много по-различно от това в повечето градове и села в България.За моя жалост и на малкото останали фенове на българския футбол, това ще е положението в близките 15-20 години.
За съдиите ще кажа само,че бяха в унисон с отборите,стадиона,публиката и всичко останало.Имаше влизания за директни червени картони, които не бяха санкционирани дори с жълт.Реакциите им бяха бавни, което изостри още повече срещата.И ако бяха всички като страничния рефер, който беше жена поне оправданията щяха да са основателни.
Не знам кога друг път ще отида да гледам отбора на Тунджа Ямбол, но дано тогава отборът изглежда
по-друг начин

И оставения коментар под статията на един БИВШ НАШ СЪГРАЖДАНИН с име Даниел Иванов

Наистина е доста тъжно,ако нещата за които се говори тук са истина!Аз съм роден и израстнал в Ямбол от 1980 до 1996 година и трябва да кажа,че Тунджа Ямбол беше отбор с традиции и събираше по 4-5 хиляди души поне на домакински мач,когато играеше в единната Б група в края на 80-те!Тогава бях на дете на 6-7 години и помня как баща ми, ме заведе на първият мач на Тунджа който гледах!Аз до тогава знаех само за ЦСКА,Левски,Локомотив,Славия,Берое,Тракия(Ботев) и въобще не бях чувал,че Ямбол има футболен отбор!В спомените ми е още резултата от първият мач на Тунджа срещу Лудогорец Разград завършил 2:0!Не помня нищо конкретно от играта,но помня ,че бяхме почти винаги близо до една групичка от 9-10 момчета които бяха агитката на Тунджа тогава!Пееха все"Тунджа,оле,оле,оле!"И от тогава до към началото на 90-те, моят баща ,ме беше завел на още доста мачове на Тунджа,срещу Хасково,Академик Свищов,Дубруджа дори и срещу Славия!Стадионът имаше скамейки и помня,че преди мачовете на мъжете,винаги като ходехме на стадиона,успявахме да хванем последните минути,на мачовете м/у юношите на Тунджа с гостуващият отбор!Тогава още живеехме в ж.к. "Златен Рог"(тогава комплекс "Ленин")!Това което помня и никога няма да забравя беше мачът на моят любим ЦСКА срещу Левски през,ако не се лъжа 1991 за купата на България,който незнайно защо се игра в Ямбол!Стадионът беше претъпкан и за жалост ЦСКА загуби с 0:2 от Левски,но споменът от преживяното на пълните трибуни ме топлеше поне година напред!Двете агитки и скандиранията!Тогава нямаше възгласи като"К.. за Левски" или 'Бий Чорбата по главата"!Ямбол беше футболен град,но незнайно защо футболът беше унищожен в градът!

Просто футбол в Ямбол няма и няма и да има в близките 10год.,че може и повече.Скръб,трагедия,безпаричие и още колко думи мога да кажа за ямболския футбол

Източник:http://www.bgfutbol.com/

Е за това нямам коментар. Автора е достатъчно красноречив.

Така е това е тъжната истина , но все пак вярвам ,че един ден ще бъде друго. Единственото на което се надяваме сега догодина да има отбор в Ямбол , може да играем в окръжните групи , но да има отбор!

поне с баскетбола все още сме добре .