Спортните инвестиции на Гриша Ганчев му отвориха вратите към бизнес с английската кралица, шейха на Дубай и инвазия в Азия Не, не става дума за “Фирмата” на Гришам в която олигархия от мега корумпирани адвокати перяха пари, а който си позволи да разкрие тайната им, изчезваше. В България този, който разкри тайната на фирмените отбори, откри и пътя към успеха. Естествено, че става дума за собственика на “Литекс Комерс” и едноименния тим Гриша Ганчев. И той изживя своите грешки на растежа, особено след отпадането от Видзев миг преди историческите сблъсъци с Фиорентина на прага на Шампионката лига да станат реалност. Не може да смениш името на отбора си заради един мач, както не можеш да прекръстиш фирмата си след някоя неудачна сделка. А може би точно след чистилището “Видзев” Ганчев и съдружниците му осъзнаха, че няма лоша реклама, и от завръщането на тима в Европа та чак до ден-днешен Литекс си е Литекс. Когато през 1996 година Гриша Ганчев и Ангел Бончев поеха изпадналия в “Б” група ловешки тим, фирмата “Литекс” бе известна само на определен кръг хора. Днес абсолютно всички знаят как е люляк на гръцки. Ганчев и компания перфектно разработиха схемата “Берлускони”, естествено, в българските размери на подобно явление. Когато пое Милан в Серия Б в началото на 80-те години, чаровникът Силвио не беше нищо повече от гледана със сериозно недоверие акула на телевизионния пазар. Няколко КЕШ, Супер купи, Между континентални купи, “скудета” и изгряването на истинско “червено-черно” съзвездие над “Сан Сиро” направиха Берлускони най-известния човек в Италия. А може би и най-обичания, след като някогашният артист спечели два парламентарни вота, а един загуби с фото финиш, при това май манипулиран. Нещо подобно сътвори и Гриша Ганчев, показвайки, че футболът можа да е печеливш PR. А защо не и печеливш бизнес. И тук не говорим за най-тривиалното трупане на пари от трансфери. Как да си на “плюс”, когато издръжката за една година ти е 6-7 милиона лева, а не можеш след всеки сезон да продаваш футболисти за същата цена. Когато обаче споменаваме фирмен отбор, той трябва да бъде разглеждан като час от дейността на въпросната фирма. А бизнесът на “Литекс Комерс” често се явява естествено продължение на успехите на едноименния отбор. Преди няколко години Гриша Ганчев стана първият, а явно още дълго време ще остане и единствения роден предприемач, който завърза бизнес не с кого да е, а с английската кралица. Звучи фантастично, даже налудничаво, когато говорим за България, но е факт. Дъщерна фирма на “Литекс Комерс” дълго време експлоатираше десетките екскурзионни параходчета, които кръстосват Темза. Флотът от незапомнени времена е собственост на Британския двор и той прави сделки само с детайлно проверени фирми. Разглеждането на досието на българската империя приключва в момента, в който е установена, че в продължение на две години и половина Литекс е продал двама футболисти във Висшата лига на Англия, като в касата му общо са влезли над 2 милиона паунда. Факт, достатъчен на бизнес администрацията на кралицата, за да подпише договора за отдаване на флота под наем. Ловешките бизнесмени обаче не се ограничават само в рамките на футбола да проповядват религията “Литекс”. Затова тя стига и до другите спортове, където приставката на фирмата е задължителна. Много хора се чудят защо Гриша Ганчев направи и невъзможното, пръсна почти цял милион, за да се състезава Армен Назарян за България. Да, сигурно онова: “Аз съм борец на “Литекс”, благодаря на Гриша Ганчев, благодаря на президента Петър Стоянов, благодаря на всички”, което Назарян изрече по БНТ секунди след като бе станал олимпийски шампион, е стоплило сърцето на ловешкия благодетел. И му е донесло много симпатизанти сред обикновените хора, които благодарение на неговата предприемчивост слушаха “Мила родино” на олимпиадата. Малка подробност е фактът, че на финала на олимпиадата фирменият борец на “Литекс Комерс” надви фирмения борец на “Деу” и това направи българския холдинг доста известен в Азия. Факт, който отвори пътя на Гриша Ганчев към източната му бизнес инвазия. Нещо, което от столичната “Банат” гледат да не разгласяват, за да не се ориентират и други наши фирми към нишата, разработена от “Литекс Комерс” в Корея и Китай. Всъщност доста хора недоумяват и защо Ганчев хвърля милиони долари, за да прави една от най-добрите конюшни в България. Естествено с марката “Литекс”. На някого това може да изглежда като ексцентрична приумица на един презадоволен човек. Освен хоби на боса обаче конете са както сериозен имидж на българската корпорация, така и перфектен PR за някои сделки. Благодарение на фирмената конюшня Гриша Ганчев вече е приет добре от хора, за чието благоволение други чакат петилетки. Като например шейха на Дубай, най-бързо развиващата се неприлично богата държава на света. Ал Мактум има най-добрите коне в света, най-скъпите, а за това как гледа на тези животни, говори фактът, че любимците му сред тях живеят в отделни вили за около милион лева с прислуга от 5-6 човека. И когато един българин не само влиза в този бизнес, но започва да сключва сделки с конюшнята на шейха, милиардерът вече е готов и на други алъш-вериш с този човек. Така тази зима началникът на Люпко Петрович отиде в ОАЕ да погледа отбора си, а в свободното време договори няколко покупки на земя и имоти около “най-скъпото парче земя на планетата”, както пише до мястото, където до две години ще се издига най-високата сграда на света. А какво е да имаш бизнес с шейха, Ганчев и компания усетиха на най-големите конни надбягвания, които, естествено, са в Дубай. Пропуските на групата на “Литекс Комерс” бяха за ложа, съседна на тези, които са предплатили световноизвестни имена като Арнолд Шварценегер и Франц Бекенбауер, доказани фенове на кушиите. И приятели на шейха на Дубай, защото могат да си позволят да платят един милион долара, за да имат животно от конюшнята на арабския милиардер. За десетина година чрез инвестициите си в спорта Гриша Ганчев направи перфектния PR на своята фирма. Няма бизнес партньор в света, който да гледа несериозно на структура, изляла над 100 милиона лева във футболът, бокса, борбата, волейбола, мотокроса и конния спорт. Освен това благодарение на тези инвестиции името Литекс вече известно в целия свят чрез “Гугъл”. Там, като напишеш люляк на гръцки, излизат стотици страници, където отборите на Ганчев и Бончев присъстват. Понякога наистина това са само резултати, но когато говорим за резултати в Европа, за над 50 мача в турнирите на един фирмен отбор, това вече е друго. И не случайно собствениците на “Литекс Комерс” водят за всеки мач на тима на Стария континент по един чартър с хора от всички офиси из цялата страна. Целта им е да накарат всички в корпорацията да приемат футбола, да приемат спорта като едно от имиджовите пера на “Литекс Комерс”. Не само да приемат и да го използват. Дори в преговорите, ако трябва. Преди години, когато Гриша Ганчев тегли милионен кредит от японска банка, Гриша Ганчев вкарва в преговорите и …. Христо Стоичков. Азиатските банкери се оказват големи фенове на футбола и като разбират какъв клиент имат насреща, възкликват: “ О-о-о Стоицков”. “А-а-а, него сме го били с 3:1 на неговия стадион, а на нашия не посмя да дойде, бяха само Трифон Иванов и Емо Костадинов”, е отговорът на бизнесменът, което впечатлява изключително много японците и преговорите минават повече от гладко
|