Вангел Стаматов с рекордните 317 мача за представителния ни отбор
Във футболната енциклопедия името на Вангел Стаматов е откроено. Няма и едва ли скоро ще бъде посочен друг наш футболист, посветил състезателната си кариера само на един клуб и то на родния си град, за честта на който е играл 317 мача. Така сочи статистиката, а според него те са повече, тъй като е играл 15 сезона – от 1958-ма до 1974-та година...Но, това е друга тема. Вангел, или Пуфа, както го наричат не само приятелите, близките, но и почитателите на футболната игра, тъй като десетилетия наред споделяха с него радостни мигове и приятни емоции на стадион „Христо Ботев”, остави трайни следи в спомените на почитателите на най-масовия спорт, както с играта си, така и с поведението си не само на терена, но и извън игрището. И заслужи честта да бъде капитан на тима от 1968 до 1974 година. В годината и месеца, когато отбелязваме 90-та годишнина от рождението на габровския футбол е съвсем обяснимо да потърсим Стаматов за разговор и заедно да се пренесем назад в годините, когато футболът в Габрово бе религия и предизвикваше истинска еуфория. И ако перифразираме думите на дядо Вазов, тогава бяхме свидетели на емоции равни на „Пиянството на един ...град!” Сега Вангел работи като охранител на служебния вход на спортна зала „Орловец”. Да се разговаря с един все така скромен и отзивчив мъж (роден 1943 година) е не само приятно, но предизвиква и истинско удоволствие.
- Пуфе, ще признаеш ли, че футболът те ощастливи и осмисли живота ти?
Това бе моята мечта. Още като дете гонех топката на игрището в квартал Смирненски (сега „Хаджицонев мост”). В детския отбор треньор ме беше Станчо Рашков, а в юношеските гарнитури – Стефан Датков. На 17 години, през сезон 1959/1960, бях привлечен в мъжкия отбор, в който играх 15 сезона.
- Помниш ли треньорите си?
Разбира се – Коста Велчев, Трифон Бъчваров, Йордан Томов, Илия Панев, Пейо Пеев, Борислав Миленов, Иван Манолов, Иван Колев, Петко Николов, Петър Кирилов, Лазар Панчев, Александър Илиев...
- Би ли откроил някой?
От всички съм научил по нещо. Всички бяха добри специалисти и дадоха много за изграждането на състава и за развитието на футбола в града. Кирил Чипев бе един много голям, ненадминат теоретик, познавач на световния футбол – на всички схеми, тактики и физиономията на големите отбори в света. Познаваше до детайли всичко свързано с играта - интелигент от висока класа. Манол Николов е несъмнено с най-голяма заслуга за габровския футбол. Роден педагог, играл голям футбол. Бил е център-нападател на „Славия”, която през 1943 година е държавен първенец. Умееше да те спечели, да създаде колектив. С една дума – и човек, и педагог.
- По твое време в отбора играха и състезатели от други градове.
Смятам, че тази практика трябва да продължи, защото все още нямаме нужния потенциал. Разбира се, с мярка, защото имаше период, когато в отбора като че ли само аз бях габровец.
- Би ли откроил някой със значими заслуги за доброто име на отбора и града?
Най-вече софианците - Пепи Христов, братята Харалампиеви,Руси Пенчев, Людмил Топузов, Кирил Жеков. Още – Михалев от Трявна и разбира се Васил Тачев от Пловдив.
- Кой е най-големият успех на габровския футбол?
Звездният миг е 1971 година. Осмо място в „А” група! Това е върхът, който не виждам кога ще бъде достигнат, а да не говорим кога ще бъде надминат.
- Малцина са тези, които помнят това време.
О, беше нещо невероятно, което ощастливи целия град. И мало и голямо. На стадиона имаше 15 хиляди зрители и всички слязоха на терена. Пренесоха ни на ръце. Поп Богомил би камбаната на „Свети Йоан Предтеча”. Знаменателна е тази 1970 година. Победихме „Добруджа” с 2:0, а в Ловеч ”Спартак” Варна завърши 1:1, след автогол на габровеца Дончо Дончев. Като съобщиха резултата по радиоуредбата, народът полудя, в най-добрия смисъл на думата.
- Може ли поне да мечтаем, че ще дойде отново ден, който така ще се помни десетилетия наред?
Дай, Боже! Може би ако клубът стане общински. Опитът на „Сливен”, „Монтана”, „Калиакра” и други е показателен и е за предпочитане.
- Ти беше емблематична личност в габровския тим и много отбори ти бяха „хвърлили око”, в това число и селекционери на национални гарнитури.
Да, истина е това. Стефан Божков ме повика в младежкия национален отбор. Играхме с ЦСКА, три по 30 минути. Стоя на крилото и чакам някой да ми подаде. В отбора все софиянци и почти всички станаха много, много известни. Само аз и Васил Марков от Михайловград (б.р. сега Монтана) сме от провинцията. Божков стои на тъч линията и вика: „Стаматов, искай топката!”. Искам я аз, ама никой не ми я подава. Точно този манталитет бе една от причините да откажа предложението на „Локомотив”, да отида в София. Стана ми ясно, че столичани имат отношение към нас, представителите на провинцията. Първо ме повикаха в „Черно море” Варна. През 1969 година пък „Спартак” Варна искаше да тръгна към морето. „Славия” настояваше да служа трудовак. Намесиха се първите хора на окръга и ме върнаха от Плевен, където бе дивизията. Откриха точно тогава поделение в Габрово и така нещата се уредиха най-добре за мен и за клуба.
- Не пропускай 1962 година.
Да, хубаво е, че ме подсети. Имам първи братовчеди в Скопие и по тяхно настояване бях поканен във „Вардар”. Дори тренирах една седмица. Всички много настояваха да остана, но аз прецених, че „камъкът си тежи на мястото”. Е, огорчих близките си и треньорския щаб, и не приех направеното предложение да остана.
- Беше капитан на тима, после – треньор.
От 1968 до 1974 година бях капитан. Завърших треньорската школа през 1975 година. Бях помощник на треньорите Нотко Велев, Петко Николов и Манол Николов.
- Различен ли е днес футболът?
Може би сега е по-динамичен, играят с по-голямо движение състезателите, демонстрират и невероятна физика. Навремето, като че ли, се даваше предимство на техническите изпълнения.
- Габровският футбол навършва 90 годишна възраст. Вярваш ли в бъдещето му?
Само ако футболът стане приоритетен спорт за града. Навремето се знаеше – Габрово тежеше на спортната карта на България с футбол, колоездене, бокс, гимнастика и тенис на маса. Сега имаме повече от трийсет клуба и всеки иска пари. А една река, колкото се разлива, толкова по-плитка става. Масовост е едно, представителност е друго. Затова е нужна политика. Съобразяване и изготвяне на стратегия според базата, традициите, кадрите, потенциала, финансирането, спонсорите и не на последно място – според интереса, според публиката. Защото без зрители, спортът губи смисъл и не е социален феномен.
http://www.sport-gabrovo.com/index.php? ... &Itemid=35
Влез
Снимки на стадиона
