Сега се връщам от мача. Отдавна не се бях смял така.
Първото полувреме двата отбора играха колкото могат. Резултат - Вихър - два гола, Левски - една греда. На почивката Вихър продаде мача и второто полувреме, двама футболисти на Вихър в рамките на две минути се контузиха, а треньора предвидливо беше използвал вече всичките си смени. Обаче възникнаха непредвидени усложнения - футболистите на Левски бяха толкова некадърни, че не можеха да уцелят вратата, дори и с двама човека в повече. На всичкото отгоре съдията, който явно беше със спомени от доброто старо време, когато Вихър бе на Манол Велев, свиреше спорните ситуации срещу Левски и не им даде дузпа за (услужливо) докосване на топката с ръка в наказателното на играч на Вихър. Публиката вече се смееше откровено, когато един от Левски уцели верния път и засичайки едно подаване на празна врата влезе с топката в мрежата за по-сигурно. Последваха многобройни "опасности" пред вратата на Вихър, обаче не - втори гол не падаше и това си е. Още един играч на Вихър се "контузи" и на терена останаха 8 на 11. И пак нищо. Два пъти Левски успяха да уцелят вратаря и той я боксираше инстинктивно. Накрая се наложи един от футболистите на Вихър да вземе нещата в свои ръце и направи фамозна дузпа, скачайки с двата крака напред във футболист на Левски. Съдията се подвоуми, но нямаше какво да направи и я свири. Публиката ръкопляскаше, дюдюкаше и викаше "Нека червен да я бие" (Вихър играе с червени екипи, Левски с бяло-сини). Стиснал зъби (да не е лесно цял стадион да ти се смее) един играч на Левски съвсем бавно ритна топката, за да даде възможност на вратаря да се метне в другия ъгъл. Гол! Играчите на Вихър вече само подритваха топката, когато тя минаваше покрай тях и със задружни усилия Левски успя да вкара третия си гол и да спести мъките на публиката да гледа продължения. Така Левски Долна Баня влезе за втори път в историята си във В група. Да им е жив и здрав спонсора, че плаща, че иначе футбол в отбора - йок.