Цитат:
Отидох на мача от второто полувреме, защото бях на работа. До тогава резултатът беше ясен на всички - 18:42. Не коментирам първото полувреме. Интересно беше второто. Почна със силен натиск на Левски. Постоянно разликата се топеше и накрая се стигна до този смешен резултат. Дори играчите не можаха да го направят майсторски - да не се забележи. Явно си беше и от самолет. Спартак правеше невероятни грешки, като казвам невероятни, значи неща, които се виждат от юношите. Всъщност дори и те да бяха, щяха да запазят аванса. Спад в играта си личи, това не беше нещо такова. Левски продължиха да бъдат безумно слаби, но след като срещу тях са разни хора, които не играят, няма как да не бият. Цецо Антов излезе от залата 1 минута преди да свърши мача, предполагам от срам. Той е що годе импулсивен и се нерви когато не играем и се дъним. Днес гледаше като надрусан, все едно нищо не става, все едно е с жена си по магазини.
Всякакви мнение от сорта на това, че е имало просто спад, се изпариха когато 7 секунди преди края имаше фал за нас и на линията застана не кой да е, а самия Хрисимир Димитров - играч с безкрайно много опит и талант. Вместо да вкара единия, а втория умишлено да изпусне, за да хванем борбата, той вкара и двата. Това е сигурно, защото има спад в играта му и е искал да не вкара, ама заради спада е вкарал!!! Това и децата го знаят, че така се постъпва в тази ситуация. След мача не издържах и почнах да псувам квото видя и най-вече доволните физиономии на левскарите, които заедно с нашите се прибраха толкова бързо след края, все едно вали дъжд в залата. Нито един от публиката на Левски не обели дума, явно и те не са слепи и видяха как победиха.
Как може на полувремето точките да са 42, а мачът да свършва на 60. Жените правят по-добра резултатност. Просто нямаше начин, нашите буквално трябваше да спрат да играят както и стана.
Публиката на Левски дори не се зарадва на "драматичната победа", а се смълча сякаш са паднали.
Защо трябваше да се получи така. Нашите не са такива момчета, те са борбени, играят със сърцата си. Просто нямам думи...
Показателно беше, че Цецо Антов не показа никакви емоции. Ако беше истински мач, щеше да е побеснял. Не вярвам да сме отишли с това предложение. Не сме такъв отбор. Просто е имало силен натиск. Как може селяните от Плевен да бият отбора на Левски с парите, дето се бори за Европа. Не са го допуснали. Гадно е. Срамно е, но не се притеснявам да го кажа, че така се е случило.
Защото в българския баскетбол постоянно се продава и купува. Не е нищо по-различно от футбола... Причините са няколко:
- Парите са по-малко
- По-лесно се прикриват нещата. Няма фенове, които да обградят залата с протести, няма баскетболния Сашо Диков, който да си рови носа тук и там и да намери нещо.
- Играят се по минимум 4 мача отбор с отбор. Винаги може да се направи компромис
- "днес да паднем, пък утре ще ги бием с игра".
- Няма такъв интерес и няма хора, които да разкият или поне да заподозрят.
Жалко е, че така се получава, защото БГ Баскетболът е най-искрения спорт от към фенска позиция. Няма побоища, няма счупени и запалени седалки, а има агитки, които се стремят да помагат на отборите си, голяма част от хората в определен град като Ботевград се исипват, за да помагат на своите любимци. Знаят само едно "Само Балкан оле", но е искрено.
Точно за това ме е яд. Но нищо в тази шибана държава не може да е искрено!!!
Аз ще продължа да си обичам отбора, защото той е отбора на моя роден град. Въпреки цирковете, ще отида и на третата среща в София ако има такава въобще, защото просто обичам СПАРТАК и ще продължа да го обичам.
КОМЕНТАР ОТ спорт1.бг