Италианските стадиони са най-празни в Европа



Италианските стадиони често остават полупразни
Непрекъснатите скандали, цените на билетите и некачественият футбол отвратиха тифозите

Антонио Малие

Последни. За съжаление сме последни. Дори и цифрите, обявени от футболната лига на Италия да са завишени, Серия А си остава на последно място по средна посещаемост на мачовете от голямата петица на Европа. Фактите са си факти. Стадионите в Италия са празни в сравнение с останалите големи първенства на Стария континент.
Мачовете от калчото вече не са интересни на публиката. Хората са отвратени от многото скандали и ниското качество на футбола. На стадионите ходят само най-заклетите ултраси, които предпочитат повече да създават главоболия на полицията, отколкото да гледат какво става на терена.
Цифрите обаче са безмилостни. Дори и световната титла не помогна. В Германия, която се възползва от ефекта на световното, има 2 пъти повече публика по стадионите, отколкото в Италия: 38 627 зрители средно на мач срещу скромните 19 263 в калчото. Англия (34 281) и Испания (28 478) са далеч пред нас. Франция, която адзурите победиха на финала на световното, също ни изпревари. Всъщност в момента нивото на посещаемост в Италия се върна с 45 години назад. За последно толкова малко зрители е имало през 1962 г.
Данните са болезнени. Стадионите в Италия се пълнят само на 55% от капацитета си. За сравнение в Англия цифрата надминава 90%. В Германия пък, където съоръженията събират много повече публика, процентът е 82. Испания и Франция са съвсем близко със 74 и 75% съответно. И тук никаква промяна в класирането - пак сме последни.
За съжаление се наблюдава още една болест на италианския футбол. През сезон 82/83 ентусиазмът от спечелената световна титла в Испания накара италианците да напълнят стадионите. Тогава бе поставен исторически рекорд - 39 000 средно на мач. За по-малко от четвърт век обаче посещението намаля с повече от 20 000 души средно. Но големият срив е от последните 10 години. Защото през сезон 1997/98 италианското първенство е било гледано средно от 31 000 души на мач. Лошо и става още по-лошо с всяка изминала година.
Истината е, че няма никаква стратегия, която да регулира точно правилата за телевизионните права и за стадионите. Италианският футбол направо е стресиран от появата по телевизията. Всичко се излъчва. Гледа се навсякъде. По сателита, чрез дигитални устройства, телефони, интернет. Навсякъде! Стимулът да отидеш на стадиона вече го няма. Стоиш пред екрана и виждаш всичко. Ако има спорен момент, всичко ти става ясно от хилядите повторения. А на стадиона това не може да стане. Освен това в края на седмицата можеш да гледаш не само италианското първенство, но и дербитата от Англия, Испания, Германия и Франция. Нищо че при тях посещаемостта на стадионите е по-добра.
Друга от причините за празните стадиони са високите цени. Независимо от отлива на публика и огромното покритие по телевизията, билетите в Италия са най-скъпи. Да отидеш на мач от Серия А не е евтино. За да гледаш мач в най-хубавия сектор от трибуните, може да ти струва 120 евро. В Германия същото се заплаща между 32 и 50 евро. Разликата е очевидна. В Англия да гледаш мач от стадиона струва много. В Италия разликата между най-евтините и най-скъпите билети е огромна (от 10 до 120 евро). В Англия например цената варира от 66 до 88, в Испания от 29 до 85, Франция от 13 до 60, а в Германия от 12 до 50 евро.
Истинският феномен по отношение на публиката си остава Германия. За 7 години Бундеслигата е спечелила почти 7000 зрители в повече средно на мач. Ако хвърлим един поглед на цените в Германия, разбираме каква е тайната на успеха.