kyynadd ти можеш ли да смяташ бе от 2007-1993=14 а не на 17 както си писал


иначе аз не съм разбирала от футбол когато е била тази дата
аз съм била на 3 години тогава
но е велика дата за сички

и днес ще бъде памтна дата с победата над Румъния и излагацията на Холандия и предстоящото ни най-добро представяне на Европейско в историята.

На 17 ноември започна българската футболна приказка

17 ноември. Но 1993 година. На тази паметна дата за българския футбол започна една приказка, която все още живее в сърцата на хората. Дъждовна вечер в Париж. Стадион "Парк де Пренс" е пълен. На домакините им е нужна само точка, за да се класират за световните финали в САЩ през следващата година. С типичното си самочувствие французите са уверени в успеха си. Двубоят започва добре за тях. В 32-ата минута Жан-Пиер Папен сваля с глава една топка към нахлуващия Ерик Кантона, който с диагонален удар опъва мрежата ни - 1:0. Стадионът е в екстаз. България отново е на път да остане извън сметките. Само пет минути са ни нужни, за да се върнем в играта. Центриране от корнер и Емил Костадинов е безпощаден в играта с глава, като от ръба на малкото наказателно изравнява. При резултат 1:1 двата отбора се оттеглят на почивка. Равенството е добре дошло за французите. През второто полувреме мачът е равностоен. Коментаторите Петър Василев и покойният Николай Колев - Мичмана не са оптимистично настроени. В заключителните минути Василев почва да "погребва" шанса ни, описвайки как това талантливо българско поколение може би ще има своя шанс в следващите квалификации за европейско първенство. Унинието е завладяло сърцата. Французите ни атакуват отдясно с рейд на Жинола. Той центрира силно топката, която попада в левия фланг, където няма негов съотборник. Българите овладяват кълбото, което мигновено е насочено към Любослав Пенев. Централният ни нападател е в средата на терена и поема топката с гръб към френската врата. Завърта се и се оглежда. Вижда набиращият скорост Костадинов. Копва топката и я праща на ръба на наказателното. Емо я овладява с хълбок, навлиза скоростно в наказателното и от малък ъгъл нанася свиреп удар. 44 мин и 59 секунди, кълбото профучава над плонжиращия Бернар Лама и безмилостно се забива под напречната греда! ЧУДО! В пристъп на несдържана радост Мичмана изрича знаменитата реплика - "ГОООЛ! ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!". Французите не вярват на очите си. Мишел Платини (в момента президент на УЕФА) скубе коси край тъча, наставникът на "петлите" Жерар Улие е безмълвен, така е и с "Парк де Пренс", Париж и цяла Франция. В ужаса си от френската телевизия изписват, че Франция води с 2:1 на България. Минута по-късно се чува последният съдийски сигнал. Сълзи в очите на играчите - френските от мъка, българските - от радост. Така започна одисеята на радостта. От знаменития 17 ноември 1993 г.
Кратък поглед към състава на Франция - Бернар Лама, Марсел Десаи, Ален Рош, Лоран Блан, Емануел Пти, Дидие Дешан, Пол льо Гуен, Франк Созе (Винсен Герен - 81 мин), Рейналд Педрос, Жан-Пиер Папен (Давид Жинола - 69 мин), Ерик Кантона.
БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Петър Хубчев, Цанко Цветанов (Петър Александров - 82 мин), Йордан Лечков (Даниел Боримиров - 82 мин), Златко Янков, Красимир Балъков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков



Класирахме се! Буквално в последния момент. Така е най-сладко. А едва ли някой е очаквал продължението. На световно сме и това е повод за радост. За шести път българският национален отбор отиде на световни финали. Най-големият ни успех дотогова беше 1/8-финал в Мексико 86 - срещу домакините, които ни биха 2:0. Нямахме победа. Попаднахме в Група D с финалиста от последното световно първенство Аржентина, водена от легендарният Диего Армандо Марадона, дебютантът Нигерия и южната съседка Гърция. В първия си мач се изправихме срещу африканците на 21 юни 1994 г на стадион "Котън боул" в Далас. "Супер орлите" ни отупаха 3:0. Нашите се оправдаха с избора на бутонки с които се хлъзгали. Стоичков, който беше рекламно лице на "Кронос" си смени бутонките при едно прекъсване на играта и отбеляза гол, който беше отменен. Ицо ритна топката директно във вратата, а ударът беше непряк и съдията ни накара да го преповторим. Пресата ревна нашите да се прибират. Следващият ни мач беше с Гърция. 26 юни, стадион "Солджър Фийлд" в Чикаго - в 5-ата минута получихме дузпа и Стоичков бе безпогрешен. В 55-ата отново от наказателен удар Камата дублира предимството ни. Йордан Лечков отбеляза за 3:0 в 65-ата минута, а крайното 4:0 оформи влезлият като смяна Даниел Боримиров в 90-ата минута. Първа победа за България на световни финали. Гръмна скандал с употребата на допинг от Диего Марадона. Аржентинците излезнаха срещу нас без дон Диего на 30 юни, отново на "Котън Боул". Христо Стоичков надбяга аржентинската защита и простреля "гаучосите" за 1:0 в 61-ата минута. След корнер в 90-ата минута Наско Сираков с глава озакони превъзходството ни. Клаудио Каниджа, Габриел Батистута и Нестор Сенсини преклониха глава. Втора победа и класиране за елиминациите. България на второ място в групата с актив от две победи и загуба, голова разлика 6:3 и 6 точки.



На осминафиналите имахме своя шанс за реванш от Мексико. Скоростен пробив на Стоичков в 6-ата минута по крилото и бомбен шут под гредата - 1:0. Лека съдийска подкрепа и дузпа за "ацтеките", която беше точно изпълнена от Гарсия Аспе в 18-ата минута. Емо Кременлиев беше изгонен. В редовното време 1:1. В продълженията смениха дясната врата, след като един мексикански бранител се увисна на мрежата. "Джайънт стейдиъм" в Ню Йорк стана свидетел на дузпи. Краси Балъков изпусна първия наказатален удар за нас. Бончо Генчев, Даниел Боримиров и Данчо Лечков не сбъркаха. Боби Михайлов спаси две дузпи и ни осигури класиране на 1/4-финал. Еуфория по улиците на България и тежък жребий. Световният шампион Германия. Отново на "Джайънт стейдиъм" - датата е 10 юли. В типичния си стил Ицо заяви "Айн, цвайн, драй и дрън!". Нулево равенство на полувремето. Във втората минута на втората част колумбийският рефер Кадена отсъди смешна дузпа за немците за несъществуващ фаул на Йордан Лечков. Лотар Матеус не остави шанс за Боби. В 75-ата минута Христо Стоичков застана зад топката при пряк свободен удар. Безмилостен удар - 1:1. Само три минути по-късно отдясно Златко Янков центрира. Плонж на Йордан Лечков и Бодо Илгнер капитулира - 2:1! Екстаз. Световните шампиони на колене. Матиас Замер, Юрген Клинсман и Руди Фьолер стегнаха куфарите. Невероятно! Дойде ред да се сблъскаме с Италия. Отново арена "Джайънт стейдиъм" - 13 юли. Роберто Баджо успя да накаже две грешки в 20-ата и 25-ата минута и 2:0 за "Скуадра адзура". Българите се вдигнаха в атака и след нарушение на Палиука срещу Наско Сираков получихме дузпа в 44-ата минута. Христо Стоичков отново не сгреши и шести гол за първенството, с който стана голмайстор, (заедно с руснака Олег Саленко, отбелязал 5 гола при 6:1 над Камерун). Скандално съдийство на французина Жоел Киню, който си затвори очи за очевадна игра с ръка на Костакурта в наказателното предопредели края на победната ни серия. В битката за третото място вече нямахме мотивация. Шведите ни биха 4:0 само за едно полувреме на "Роуз боул". Спечелихме медали. Огромна радост. По улиците на България за един месец шестваше празник на футбола.



Европейски квалификации, в които България записа още един паметен мач. От 0:2 за Германия - 3:2. Екзекуторът на немците - Емил Костадинов. Под сипещия се дъжд на стадион "Васил Левски" горяха факлите на победата. "БЪЛГАРИ ЮНАЦИ" от над 60 000 по трибуните и милиони пред екраните. Веднага след края му мачът веднага беше пуснат на запис по руската телевизия. Радостта не беше само наша. Класирахме се за пръв път на Европейско първенство. На откриването на турнира българското знаме падна най-близо до Европейската купа поставена на центъра на "Уембли". Приехме го като знамение. Паднахме се в Група В с Испания, Франция и Румъния. Стартирахме с Испания на 9 юни на стадион "Елънд роудс" в Лийдс. Чист гол-шедьовър на Стоичков беше отменен от италианския рефер Чекарини. През втората част българите все пак стигнаха до откриване на резултата. Получихме дузпа и Христо беше безгрешен от бялата точка в 65-ата минута. Испанците се спасиха с изравнителен гол на Алфонсо в 74-ата минута и двубоят завърши 1:1. На 13 юни се сблъскахме с Румъния - само три минути ни бяха нужни, за да блесне футболният гений на Стоичков и 1:0. Този път съдийството беше на наша страна. Реферът Микелсен от Дания си затвори очите при бомбен удар на Мунтяну, който се отби в горната греда и топката тупна зад българската голлиния. Така изковахме и първата си победа на европейски финали на "Сейнт Джеймсис Парк" в Нюкасъл. Последният ни мач от групата ни изправи срещу Франция на 15 юни, отново в Нюкасъл. Жадните за реванш французи успяха да открият с гол на бранителя Лоран Блан в 21-ата минута. През второто полувреме нашите се впуснаха в атака, но при един корнер в 63-ата минута Любо Пенев си отбеляза нелеп автогол. Шест минути по-късно Стоичков от пряк свободен удар ни върна надеждата. При контраатака Патрис Локо остана очи в очи с Боби Михайлов и оформи крайното 3:1. Съдията Галахър се контузи при 0:0 и беше заменен от четвъртия рефер. Дори загубата устройваше нашите, при равен или загуба на испанците в мача с Румъния. Северните съседи обаче по балкански предадоха фронта в 84-ата и Амор нанесе победния удар. След отпадането ни от Евро 96 от БФС решиха да се разделят с Димитър Пенев.



Застаналият начело Христо Бонев успя да ни класира на седмото ни световно първенство във Франция през 1998 г. В квалификациите записахме безценна победа на "Васил Левски" над прекия конкурент Русия. "Сборная" склони глава след точен удар с глава на Трифон Иванов в началото на второто полувреме. Туньо ни изпрати на Мондиал. На финалите се паднахме отново в Група D със старите познайници Нигерия и Испания, и Парагвай. Пътят ни на това първенство започна на 12 юни в Монпелие с мач срещу Парагвай. Южноамериканците бяха водени от ексцентричния си капитан и вратар Хосе Луис Чилаверт. Двубоят завърши 0:0. След седмица имахме възможност да се реваншираме на Нигерия. "Супер орлите" откриха чрез Виктор Икпеба в 26-ата минута. В последната секунда на първото полувреме удар на Краси Балъков мина на милиметър встрани от лявата греда. Един гол, но напълно достатъчен за африканците и загуба за "лъвовете". Последният ни мач беше на 24 юни срещу Испания на стадион "Феликс Боаер" в Ланс. "Ла Фурия" откри в 6-ата минута от дузпа чрез Йеро. Холандският съдия Ван дер Енде прояви друго разбиране за наказателния удар и не отсъди дузпа срещу Любослав Пенев. Луис Енрике в 19-ата минута удвои аванса. След почивката се развихри Мориентес, който покачи на 3:0 в 55-ата минута. Българите все пак отвърнаха и Емо Костадинов отбеляза красив гол в 58-ата минута. В последните десет минути Мориентес записа още едно попадение, а Кико с два гола оформи разгромното 6:1. Футболният празник в България започна и завърши с головете на Емо Костадинов.



Поколението, което донесе най-голямата радост на България, завърши с катастрофална загуба. Помни се обаче хубавото. Сладостта на големите успехи, дошли след големи битки. Футболните сили почнаха да се съобразяват с нас, а страната ни се прочу. Всичко започна в дъждовната вечер на 17 ноември 1993 г През онова наистина горещо американско лято на 94-а година бяхме непобедими. Гаврата на един французин ни лиши от напълно заслужен финал, но медалите имат стойността на истинска титла. Христо Стоичков стана голмайстор на първенството и спечели Златната топка. На европейското първенство в Англия не ни достигна малко късмет. Поставихме началото на експанзията на източноевропейския футбол. На Евро 96 Чехия стигна финала, на Световното през 1998-ма г Хърватия стана трета футболна сила, през 2002-а Турция завоюва третото място в света, а на Евро 2004 Гърция вдигна титлата.



Днес Борислав Михайлов е президент на БФС, Христо Стоичков и Красимир Балъков започнаха треньорска кариера, Йордан Лечков, Наско Сираков и Емо Костадинов са в управата на Футболния ни съюз. Наско е директор в Левски, Емо в ЦСКА. Цанко Цветанов е помощник-треньор в Левски. Петър Хубчев също беше помощник-треньор - на Стоичков в националния. Златко Янков помага на бургаския футбол, а Емо Кременлиев се кандидатира за кмет на последните избори, подобно на Лечков, който спечели вече втори мандат в Сливен. Крачка встрани от футбола направиха Трифон Иванов и Любо Пенев. Пенев беше за кратко президент на ЦСКА в края на 90-те години. Голяма част от Златното поколение на българския футбол остана в него и взе ръководни постове.

Днес е 17 ноември. Но годината е 2007. Отново играем квалификация, но за Европейско. Този път сме си у дома. В 18 ч на стадион "Васил Левски". Мачът няма значение, защото нямаме шансове да се класираме. 14 години по-късно България вече не е същата и я няма радостта по улиците. Няма битки, няма и победи. Има оправдания, проблеми и пак проблеми. Квалификациите ги започна Христо Стоичков. Беше му даден кредит на доверие след неуспеха да ни класира на Световното в Германия през 2006 г. Издънихме се с Албания в София и Ицо си тръгна. Замина за любимата си Испания и оттам оплю родината. Почна лутане и никой не искаше да поеме отговорността в трудната ситуация. След натиск Станимир Стоилов ни изведе до две победи с Беларус. Позамихме срама. На кормилото се върна Димитър Пенев. Този път и Стратега не донесе късмет. 1:1 в Албания и българският футбол се срина съвсем. На терена сега главни действащи лица са Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров и др. Огромна част легионери, имаме си и чужденци. По скоро за цвят. Марто напомня на Стоичков със скоростта и левия си крак, но разлика има. Стенли, който игра редом до Балъков не може да го замести в средата на терена. Бербатов често действа под девиза "И сам войнът е войн". Футболът обаче е колективен спорт, сам никой не може нищо. Дори Пеле. Къде е колективът в нашата съблекалня ? Не е ясно. Какво се случи с желанието, престижа и гордостта да си национал? Има ли въобще амбиция да се върви по стъпките на онези, които ни изкачиха на върха ? Ретроспекцията събужда топлите спомени, но и те като жарта изстиват все пак. Сега футболната власт е в ръцете на голяма част от героите от 90-те. Тяхно задължение е да поставят поне основите по които българският футбол да има едно добро бъдеще. Школите, базите, развитието трябва да бъдат приоритет. Ако разбира се искаме още горещи лета по терените по света и у нас. Тази вечер играем, както каза Пената - за авторитета на българския футбол. Уви, не остана много от него. На път е съвсем да изчезне. Клубен футбол е очевидно, че нямаме, но когато става дума за България нещата са съвсем други. Защото дали си левскар, цесекар, славист, локомотивец, ботевист или от Литекс е без значение, защото си българин. 14 години по-късно не сме футболна сила. Защо трябва всичко хубаво да бъде пропилявано ?

Паметна дата. Велика дата. Жалко че на същата дата, след 17г играем формален мач, отпаднали отдавна от всякакви сметки.