Д-р Стефан Божков
Роден:20 септември 1923 в София
Стефан Божков е роден на 20 септември 1923 г. в софийския квартал “Хаджи Димитър”. “Баща ми се казваше Божил Стефанов, но съседите в махалата го наричаха Божко. Нещо подобно се случи и с мен. По кръщелно свидетелство и паспорт съм Стефан Божилов Стефанов, но всички ме знаеха като Стефан Божков”, уточнява прославеният ветеран. Кариерата му започва от скромния “Спортист”, отборът на квартал “Хаджи Димитър”.
Дебютът му при мъжете е навръх 16-тия му рожден ден - 20 септември 1938 г. “ Излязох като ляво крило в мач от III софийска дивизия срещу “Фортуна”, уточнява юбилярът. Русокосият младеж много бързо се утвърждава в титулярния състав. Играе като ляво крило, централен нападател или инсайд, според нуждите на момента, но най-удобно се чувства в ролята на класически №10. Заедно със “Спортист” младият футболист изминава неравния път от III до I софийска дивизия. През 1945 г. “Спортист” дори достига до финала на републиканското първенство, но отстъпва титлата на “Локомотив” (Сф) след два драматични финала, във втория от които “железничарите” получават сериозна съдийска подкрепа.
Година по-късно един от най-силните клубове в тогавашната Чехословакия – “Кладно” минава през София, връщайки се от турне в Турция. Бившият треньор на “Левски” Милош Стружка използва случая и препоръчва младия Божков на ръководителите на “Кладно”. Българинът е поканен в чехословашкото посолство в София, където официално му предлагат да премине в “Кладно” и едновременно с това да следва медицина в Пилзенския университет.
Младежът се съгласява и подписва официален контракт с чешкия клуб. Така през януари 1947 г. Стефан Божков се озовава в Прага и два дни по-късно е вече в “Кладно”. С този отбор българинът в два сезона поред е втори и трети в първенството на Чехословакия. “Престоят ми в “Кладно” беше от огромно значение за мен. По онова време чешкият футбол беше от световна класа и допирът с него ми отвори очите за много неща”, разказва той.
Стефан Божков играе в “Кладно” до средата на 1948 г., след което се завръща в България. “В Прага беше организиран голям Соколски събор (б.р. - Юнашки събор). В Българската делегация бяха генерал Стойчев и неговия заместник Лъчезар Аврамов. От тях разбрах, че в България е създаден нов военен клуб – “Септември” при ЦДВ. Предложиха ми да премина в него. В крайна сметка се завърнах в София в началото на септември. Буквално броени часове след това “Септември” при ЦДВ трябваше да излезе в първи финален мач за републиканското първенство срещу “Левски”. Бях контузен, но се взе решение да играя, макар и на инжекции”, продължава разказа си ветеранът.
“Левски” печели първият мач с 2:1, но в реванша “Септември” побеждава с 3:1 и става шампион . След двегодишни лъкатушения през 1951 г. “Септември” при ЦДВ, вече под името ЦДНВ, отново става шампион и поставя началото на безпрецедентна доминация в първенството, продължила чак до 1962 г. В този период “армейците” неизменно печелят титлата (с изключение на 1953 г.). Треньорът Крум Милев премества Стефан Божков в средата на терена, превръщайки го в “мозъка” на тима и основен организатор на атаките.
Междувременно на 8 ноември 1946 г. футболистът изиграва първия си мач за националния отбор срещу Румъния. Впрочем това би могло да стане и далеч по-рано. “Първата си повиквателна в сборния тим на София получих през 1940 г. - припомня си Стефан Божков. - По онова време националният отбор не играеше много мачове. Впоследствие заради войната те бяха допълнително разредени и в един момент съвсем секнаха. В този период редовно участвах в сборния тим на София. Играехме срещу съставите на Варна и Плевен за купата “Влахийски”.”
Между 1946 г. и 1958 г. Божков участва в 53 от всичките 61 официални мача на националния тим. Отсъства от състава пет пъти заради следването си в Чехословакия, а в останалите случаи заради контузии. Винаги е започвал като титуляр, с изключение на една среща и 41 пъти е бил капитан на тима.
Стефан Божков изиграва редица паметни мачове с националната фланелка – немислимата победа над Унгария през 1948 г. в София, успехът с 3:1 срещу Чехословакия в Прага същата година. Безспорният връх в международната му кариера обаче е участието на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. По това време България има отлично сглобен отбор, граден в продължение на години. В квалификациите през 1955 г. безапелационно е надигран тима на Великобритания. Мачът в София е спечелен с 2:0, а двубоят в Лондон завършва наравно 3:3.
По ирония на съдбата България играе и трети решителен мач с британците, на четвъртфинала на олимпийските игри следващата година (въпреки че е елиминирана в квалификациите, Великобритания е допусната до финалния турнир заради отказа на някои страни да вземат в участие в него). Този път българите са безмилостни, побеждавайки с разгромното 6:1. Така на 5 декември 1956 г. Стефан Божков извежда българската единадесеторка в полуфинала срещу СССР. Редовното време завършва 0:0 след поделено надмощие на двата отбора. През първата част английският съдия Мейн отменя гол на Миланов, а легендарният руски вратар Лев Яшин спасява две невероятни положения на Колев и Миланов. След почивката обаче Манол Манолов – Симулията е принуден да чисти от голлинията. Продълженията започват със силен натиск на българите и в 96 минута Иван Колев открива резултата, посрещайки отбитата от гредата топка след удар на Димитров. Първото продължение минава, изнизва се и половината от второто и когато победата е съвсем близко Стрелцов успява да догони един безадресен пас и необезпокояван от никого изравнява. При този резултат правилникът предвижда втори мач, но уви до него така и не се стига. В 116 минута след неразбирателство между вратаря Георги Найденов и Кирил Ракаров Татушин бележи втори гол. Пет дни по-късно България не оставя никакъв шанс на Индия и с класическото 3:0 печели бронзовите медали.
“Третото място на олимпийските игри беше огромна победа на нашия футбол” - и днес е убеден капитанът на олимпийската единадесеторка. - Практически това беше първият голям пробив на България на международната сцена. Истина е, че успехът можеше да бъде още по-голям, но факторът шанс, който е от огромно значение в спорта, за жалост, не беше наша страна.”
През 1954 г. Стефан Божков се дипломира в Медицинска академия. По това време той е в зенита на състезателната си кариера и предпочита да остане на терена, вместо да облече бялата престилка. След като окачва обувките на пирона, Божков избира треньорската професия. От 1967 г. той поема националния отбор. “Направих съществени промени в тима. Основната ми цел беше да бъдат използвани най-добрите футболисти, с които страната разполага без оглед на клубната им принадлежност. Съставът беше балансиран с играчи от ЦСКА, “Левски”, “Славия”, “Ботев” (Пд) и “Локомотив” (Пд).”
Под ръководството на новия треньор България достига до четвъртфиналите на европейското първенство (най-доброто ни постижение в това състезание и до днес). След това се представяме отлично в квалификациите за световното първенство през 1970 г., класирайки се на първо място в групата си пред Полша, Холандия и Люксембург.
Финалите в Мексико обаче са голямото разочарование на Стефан Божков. Подготовката на националния отбор е низ от фатални грешки и откровени безумия. Започва се с лагера на Белмекен, където условията са доста по-различни от тези в Мексико. В заключителния етап на подготовката се тренира в часовете на мачовете и за капак на играчите се отпускат по около 200 –300 грама течности на ден. Всички тези решения се вземат през главата на треньора от физиолози, които може би са били добри специалисти, но никога не са играли футбол. След провала в Мексико Стефан Божков поема цялата отговорност. “Зарекох се повече никога да не бъда треньор. През 1974 г. лично Борис Велчев искаше да отида като консултант на световното първенство във ФРГ. Бяха подготвили всичко - билети, документи и т.н. Аз обаче отказах.”
Въпреки това Стефан Божков остава докрай верен на спорта. След 1970 г. той работи последователно в ЦСКА, Българската федерация по футбол и Българския футболен съюз. И днес на 80 годишна възраст той участва активно в работата на Изпълкома на БФС и не е прекъснал връзката си с футбола – играта, но която е отдал целия си живот.
Цифри и факти:
* Клубове: “Спортист” (Сф), “Кладно” (Чехословакия), ЦСКА
* 202 мача и 45 гола в “А” група
* 10 пъти шампион на България- 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956 , 1957, 1958, 1959, 1960
* 3 пъти носител на националната купа- 1951, 1954 и 1955г.
* 53 мача и 4 гола за “А” националния отбор
* Бронзов медалист от олимпийските игри през 1956 г.
* Като треньор ръководи “А” националния отбор в 34 мача
* Участва във Втората световна война като взводен и ротен командир. Раняван е. Награден е с орден за храброст.
* Вицепрезидент на БФС
* Заслужил майстор на спорта (1953), Заслужил треньор (1969) и Заслужил деятел на физкултурата (1976)