Васил Маринов, президент на Ком-Миньор:
Трета дивизия - мъжко сърце и шашми
За да вземеш наградния фонд от 5000 лв., трябва да похарчиш десет пъти повече
Васил Маринов е един от хората, които правят футбола във "В" група. Той издържа абсолютно сам футболния отбор на Ком-Миньор, който се бори за място в професионалния футбол. Нещо повече - Маринов строи своя собствена база в монтанското село Драганица. Развива и детско-юношеска школа. Мечтата на бизнесмена е да играе само един мач - на финала в турнира за аматьорската купа тази година. Е, може и не целия. Ето какво разказа специално за "7 дни спорт" амбициозният футболен бос
- Г-н Маринов, откога се занимавате с футбол?
- Откакто съм се родил. Като юноша играех в Монтана. Когато бях в казармата, се контузих неприятно на един мач с Лъсков (Ямбол) и свърших с активния футбол. Преди десетина години поех отбора на Миньор (Драганица). Дълги години играхме в "А" окръжна група, като три пъти печелехме първото място.
- Кога се обединихте с Ком (Берковица)?
- Първо искам да уточня, че футболът започна от ФК Миньор. За да играем във "В" група обаче, се наложи да се прекръстим не по наше желание. Кметът на Берковица не ни дава да играем на градския стадион, ако в името ни няма Ком. Така се получи и това Ком-Миньор. Но сърцето ни е в Драганица.
- Официалното наименование е Ком 2016-Миньор. Откъде идва то?
- Имаше идея спонсор да ни бъде "Главболгарстрой". Тяхна фирма е с това име, тъй като връх Ком е на 2016 м надморска височина. Този проект обаче отпадна и това вече не е официалното ни име.
- Сам ли издържате отбора, или получавате помощ от общината?
- Общината дава някакви кирливи пари. Покриват пътните разходи. За миналата година са ни дали около 7-8 хиляди, а за поддръжката на един такъв отбор са нужни 100 000 лв. От десет години се занимавам със строителство. Чрез фирмата ми "Аркон си" издържам отбора.
- Имате ли някакви приходи от футбола?
- Никаква печалба.
Правя всичко от любов към футбола
- Все още сте в борбата за първото място. Искате ли да играете в "Б" група?
- Имаме големи амбиции, но много ни се пречи от Зоналния съвет във Велико Търново. По всеобщо мнение сме най-добрият отбор в Северозападната "В" група. От началото на пролетния сезон изгубихме 3 точки в Трявна и 2 срещу Чумерна в Берковица.
- Разочаровани ли ще сте, ако не изпълните целта?
- Разбира се. Да хвърляме толкова пари, пък да сме трети-четвърти, ще бъде провал. Във "В" група ръководят не само футболните качества, но и други фактори.
- А ако влезете във "Б" група, какви са дългосрочните ви планове?
- Обещал съм на момчетата, че ще останат да играят същите хора, които постигнаха успехите. А не да ги сменим всички, както правят някои отбори като Локо (Мз) например. Имаме възможност да привлечем още спонсори.
Водим разговори и с Галя Топалова, която е собственичка и на минералната вода "Ком"в Бързия. Да ви кажа не е толкова сложно. Разликата между "Б" и "В" група е в професионалните договори. Моите футболисти обаче сигурно взимат толкова, колкото тези във втора дивизия. Единственият ни проблем за момента е, че нямаме възможност да тренираме едновременно, тъй като момчетата са от 4-5 края в страната.
- Разкажете повече за двете срещи с Чумерна миналата седмица?
- Като футболни качества ги превъзхождаме. Това си пролича във втория мач за аматьорската купа, игран на неутралния терен в Тетевен. Отстранихме ги с дузпи. В срещата за първенството бяха пратили поръчкови съдии от Велико Търново, които ни попречиха да победим, и завършихме 0:0. Явно връзките на Сашо Ангелов са по-големи от нашите.
- Впечатленията ви за временния водач Ботев (Криводол)?
- Много слаб отбор. Само ритат топката и не правят нищо смислено. В зимните контроли ги бихме два пъти. Най-много ни затрудни четвъртодивизионният Церово 2006, който е събрал отлични футболисти.
- Говорехте, че ако играете финал за Купата на Аматьорската лига, ще се картотекирате в отбора.
- Да, така е. Сигурно ще вляза за десетина минути, защото мечтата ми е да играя на стадион "Васил Левски". И ще я осъществя, тъй като на полуфинала срещаме Аристон и няма да имаме проблем с тях. Ако спечелим купата, ще вземем някакъв награден фонд от 5000 лв. Само че ние, докато стигнем до този финал, сме похарчили 50 000. Смятам, че е по-логично на такива мачове да се раздават футболни топки, екипи и други спортни консумативи за аматьорските клубове.
- Къде играете мачовете си?
- На стадиона в Берковица. Преди години там са се играли и мачове от "Б" група. Миналото лято дадохме около 10 000 лв., за да сменим чимовете, оправихме и съблекалните. Съоръжението е общинско, но имаме намерение да го вземем на концесия. Инвестирахме близо 300 000 лв. в базата в село Драганица. Там строим и хотелче в близост до стадиона. Имаме намерение да разширим и терена, да изградим трибуни. Целта е да превърнем базата там в един модерен спортен комплекс, където да се подготвят и елитни отбори.
- Звездата в състава ви е Виктор Михайлов, син на локомотивската легенда Начко Михайлов. Как успяхте да го привлечете?
- Той имаше желание да премине при нас още преди една година. Играеше в Сливнишки герой, който не се бори за нищо. А в тази група или трябва да си пръв, или нищо не печелиш. В състава имаме много звезди с опит в професионалния футбол - Илиян Антонов - Карата, Гошо Антонов, Мартин Подвързачов, вратаря Драгомиров.
На звездите много им растат ушите и по-малко тичат. С по-младите момчета се върши по-добра работа. Имаме и доста местни момчета.
- През зимата имаше неприятен инцидент с един от футболистите ви, който падна от покрива на блок. Как е той?
- Оправи се. Вече е готов за игра. Инцидентът беше породен от любовна драма. Скарали се с приятелката. Платихме доста пари за лечението му и момчето вече е добре.
- Радвате ли се на подкрепа от феновете?
- За всеки мач возим едно автобусче с хора от Драганица. Това са истинските ни привържаници. В Берковица не всички ни обичат.
- Развивате ли деца и юноши?
- Разбира се. Миналата седмица юношите победиха Спартак (Пл) с 9:1. Не е малко едно село да разгроми град като Плевен. Мачовете се играят в Драганица. Децата не са местни, тъй като в селото са останали 300 баби и старци
- Често ходите с яке на ЦСКА. Привърженик ли сте на армейците?
- Това ми е любимият отбор от дете. Канили сме и ветераните им. На Иван Колев, Бог да го прости, последният му мач беше в Драганица.
- Сменихте цвета на екипите. Преди бяха червени, сега са зелени. Защо?
- Заради кмета на Берковица. Цветът на местния тим бил зелено-бял и ни задължи да носим такива екипи. Но той не е футболен човек.
- Кое породи треньорската смяна през зимната пауза?
- Целта беше първо или второ място. Като видяхме, че нещата не вървят, го сменихме. Разделихме се като приятели. В момента временен треньор е капитанът Илиян Антонов.
- Кой е най-щастливият ви миг като ръководител?
- Най-пресният пример е, когато победихме Чумерна с дузпи. Най-щастливият ми миг във футбола беше, когато играх на терена заедно със сина си Мирослав.
_________________ Фланелката на Ботев Вр се облича не на тялото, а на душата !!!
|