Президента говори:
Спонсорът Георги Вълев: Бях се заклел да не се занимавам с футбол
13.11.2007
Основен спонсор и президент на Локомотив (Дряново) е бизнесменът от Велико Търново Георги Вълев. Той е родом от Чирпан, но свързва живота си с престолния град през 1979 година, когато пристига да учи немска филология във великотърновския университет " Св.св Кирил и Методий". Открива любовта на живота си, създава семейство и дом, и постепенно се установява за постоянно в града. Започва да преподава немски в училище, а в началото на 90-те с падането на комунистическия режим става частен бизнесмен. Започва да вкарва игрални автомати, които поставя в заведения. Става голяма и важна фигура в хазарта. По-късно се преориентира към хотелиерството. Собственик е на хотелите "Премиер" във Велико Търново, комплекс "Извора" в Арбанаси, а с последната му инвестиция - Парк хотел Дряново, е свързано и навлизането му във футбола.
Вълев не е чужд за спорта. Той има клубове по борба и сумо в Търново, търсен е за спонсор на Етър, но сътрудничеството с "виолетовите" се изчерпва с това, че от добра воля веднъж плаща сметката от 5000 лева за електроенергия на клуба, откъдето след това започват да се държат некоректно и го отказват от по-нататъшно обвързване. С усмивка споделя, че е първият българин с пробив в сумото - през 1996 година заема седмо място на световното първенство в Япония, като се качва на дохиото без специална подготовка. Участникът в "Сървайвър" Антон Агонцев се контузва и Вълев, който е в Япония като част от ръководството на делегацията ни, го заменя. "Дотогава нямахме толкова добро класиране", споделя Вълев, който сега е член на УС на федерацията по сумо, а в офиса си често приема японски журналисти, които посещават България за търсене на подробности за явлението Калоян Махлянов - Котоошу, който е родом от търновското село Джулюница. "С Калоян сме приятели и не сме прекъсвали връзка, откакто едва 12-годишен се записа да тренира сумо в моята школа", казва скромно и някак си между другото Георги Вълев, преди да започнем разговора си за възродения отбор на Локомотив (Дряново).
- Как и защо решихте да инвестирате във футболен клуб като Локомотив (Дряново)?
- Аз по принцип съм малко рисков бизнесмен. Инвестирам в неразработени обекти и не търся бърза възвръщаемост. Конкретно за инвестицията си във футболния клуб - дори аз смятам, че е рискована и дори налудничава. Но от друга страна си заслужава, човек да влага пари в неща, които са от полза на обществото, тъй като един ден хората ти се отблагодаряват, започваш да чувстваш тяхната признателност, след като започнат да оценяват това, което си направил. В Локомотив ме покани предшественикът ми на президентския пост Димитър Методиев - Мефи. Аз вече се бях появил в Дряново като бизнесмен.
Бях купил вече хотел, в който сме днес. Това е бившият хотел на Балкантурист, който след основен ремонт точно на 11 ноември 2006 година бе открит. Тържествата за рождения ден ще отложим с десетина дни, тъй като в момента имаме много планирани мероприятия в него като сватби, конференции и т.н. В самото начало останах с впечатлението, че се ангажирам само с мъжкия отбор. Сега се оказва, че на практика ангажиментът ми е с всички формации. Не съжалявам за нищо, не ме разбирайте погрешно. Просто го казвам като илюстрация на това, колко резервиран бях в началото.
- Имате ли вече амбиции за професионалния футбол?
- Откровено ви казвам, че за момента отговорът ми е не. Професионалният футбол е нещо много скъпо, което на този етап не можем да си позволим, а и имам печален пример пред себе си. Брат ми, Тенчо Вълев се е занимавал с професионален футбол. Той беше президент на Чирпан. Вложи милиони, а накрая съдиите го закопаха. Бях се заклел тогава, че с футбол няма да се занимавам. Въпреки това още веднъж се занимавах с футбол, като дадох 5000 лева на отбора на Велико Търново да си платят тока, но след това те бяха толкова неблагодарни, че ме отказаха съвсем. В Дряново идеята е бизнесът и футболът да вървят заедно. Сега искам стадион Локомотив да се превърне в едно мултифункционално игрище, на което да има терени за баскетбол, кортове, футбол на малки вратички.
Всичко ще бъде с изкуствено осветление. Планирам да отворя и басейна, на който тече ремонт и да свържа целия този комплекс с хотела, където съвсем скоро ще заработи единствения СПА-Център с оригинална руска баня в Северна България. Преди всичко това да заработи и да почне да изкарва пари амбициите са ми да имаме един добър отбор, който да държи златната среда и да радва хората. С много пари може да се постигнат бързо резултати, но не това искаме да постигнем тук. Но ако се появят и други спонсори целите ще се променят, особено ако се включи и общината във финансирането в по-голяма степен. Дряново е чудесна туристическа дестинация, която остава неразработена и се надявам аз да я разработя. В момента много къщи в махалите около Дряново стават собственост на англичани. Идеята е да превърнем Дряново в център на селския и конферентен туризъм, а в едно близко бъдеще базата да позволи на нея да се провежда подготовка на футболни отбори от професионалния футбол.
- А бизнесът ви как върви през тази една година?
- Аз нямах големи очаквания, но като цяло я отчитам като успешна. Хотелът постоянно има гости, в него непрекъснато се провеждат мероприятия (б.а. дори в момента на разговора в ресторанта тече пищна балканска сватба). Хората преди идваха в Дряново заради манастира, но нямаше къде да преспят и затова Дряново винаги е било междинна спирка за тях. Надявам се това да се промени, което ще бъде и от полза на Локомотив (Дряново). Основното, което спъва развитието на бизнеса е липсата на развлечения. В момента хората идват, преспиват и си тръгват - просто няма какво да ги задържи да останат още една нощ. Мисля по въпроса и всички тези инвестиции в спортната база се правят, за да тръгне бизнеса, а с него и футбола.
- Доволен ли сте от отбора досега?
- В началото много губехме и това естествено не ме радваше, но напоследък заигра по-добре. Дряновци се оказаха и големи запалянковци, пълнят стадиона. Две години в Дряново не е имало футбол и хората бяха зажаднели. Входът е свободен по традиция, макар аз да съм за това, че трябва да пуснем билети, дори по левче, но така всеки да дава своя макар и малък принос за отбора, който си е на Дряново. Заварихме пълна трагедия в базата - игрището беше занемарено, съблекалните - порутени. Постарахме се да пооправим малко нещата. Аз лично идвам само за домакинските мачове. Големи диваци са привържениците на останалите отбори, на които гостуваме, човек рискува да го набият някъде.
- Как ви изпуснаха в Търново като спонсор на Етър и защо се получава така, че дори и братът на Красимир Балъков - Иво, ръководи отбора Бали от Дебелец, градче около Търново?
- Опитаха се, но аз отказах. Като гледам как вървят, догодина май ще играем заедно във В група. Етър не върви никак - не плащат обещаното на футболистите и те не играят. Аз съм за принципа да се обещава реалното и да се плаща навреме - така футболистите имат мотивация и си вършат работата. Момчетата си знаят какви премии ще вземат освен заплатите. Самите премии не са големи - по 60-70 лева, но ако се представят добре даваме и по нещо отгоре. Колкото до Иво - с него сме големи приятели, както и с Краси. Той отиде в Дебелец защото там му дадоха база. В Търново му я отказаха или не се разбраха, но е факт, че и той, както и аз се занимаваме с отбори около Търново.
_________________
