История на Горна Оряховица
Първите сведения за селищен живот датират от втората половина на V хилядолетие пр. Хр. (средния неолит) и се свързват с останките в местността Блатото (в района на гимназията, в самия град). Наземните правоъгълни къщи били от плет и глина. Следи от най-ранното тракийско селище има в местността Пчелно място, на около 2-3 км източно от града, между възвишението Камъка и Арбанашкото бърдо. Жителите му били от племето кробизи. Селището било значително (площ над 100 дка). За сигурността му била изградена крепост - Камъка. Просъществувало от V до I век пр. Хр., до идването на римляните, които върху останките му изградили свое укрепено селище. То постепенно придобило икономическа мощ, произвеждайки основно грозде и вино. През II-III век римската провинция Долна Мизия била единствената, ползваща протекция от централната власт за добив на грозде и производство на висококачествени вина. Животът на това селище продължил до идването на славяните (VI-VII век). Доказани сведения за поселищен живот през периода VII-XII век няма.
След възстановяването на българската държава в края на XII век изникнала необходимостта от охрана на новата столица Търновград. Изградени били няколко стражеви крепости, между които и Раховец (на 4 км северозападно от днешния град). Това станало между 1187 и 1190 г., като задачата на новата крепост била да охранява пътя от Червен (Русенско) за Търновград. Името ґ идва от персийското “рах” - път, друм. Оттам произлязло с течение на времето и днешното име на града. По време на османското нашествие, крепостта била превзета от турците, след като прекъснали водопровода към нея (без да я разрушават). Раховец просъществувал до 1444 г., когато бил разрушен от Владислав III Варненчик. В първите векове на османското владичество съществували 3 отделни малки села - Мала, Средна и Голяма Раховица. Постепенно Горна Оряховица (с известни права, дадени от султана в 1538 г.) се превръща в икономически силно селище, особено през Възраждането. Процъфтяват занаятите, а търговията е една от най-активните в Северна България. Всеки петък ставал голям пазар на добитък, селскостопанска продукция, дърва, дървени въглища. Още в 1822 г. се открива килийно училище, в 1827 г. - частното училище на отец Герасим Стойков (станало общинско през 1835 г.), в 1850 г. - първото девическо, а в 1859 г. първото класно училище, организирано от Иван Момчилов. Читалището се открива в 1869 г. През 1870 г. Горна Оряховица е призната за град. По това време наброява 4700 жители, има 1200 къщи и 5 църкви.
Населението на града взема участие в почти всички прояви на националноосвободителна борба в района. Васил Левски създава революционен комитет тук в първата половина на 1869 г., а след това посещава града още два пъти. При подготовката на Априлското въстание Горна Оряховица е определена за център на Първи революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов, но в самия град най-дейно работят Иван Семерджиев, Георги Измирлиев и братя Грънчарови. След серия предателства, планът за мащабно въстание пропада. Има само едно сражение между шепа въстаници и турската потеря, с трагични последици. На 28.V.1876 г. в Търново е обесен Иван Семерджиев (заедно с Бачо Киро и др.). В центъра на Горна Оряховица увисва на бесилото в същия ден и Георги Измирлиев с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”. Сидер Грънчаров (Сидер войвода) загива начело на чета под връх Мургаш. Над Горна Оряховица надвиснала смъртна опасност, но смелата председателка на женското дружество Елена Грънчарова събрала жени, деца и старци и тръгнали към Търново, където измолили покровителство от Реуф паша, който изпратил редовна войска и защитил града от черкези и разбойници. Трима горнооряховчани се сражавали в Ботевата чета, а 132 души се влели в българското опълчение през Освободителната руско-турска война. Горна Оряховица е освободена от руските войски на 26 юни 1877 г. В редовете на освободителите бил и майор Емилиян Сенкевич (брат на полския писател Хенрих Сенкевич), който се оженил за горнооряховчанка.
След Освобождението градът се развива като голям транспортен (преди всичко жп) център, какъвто е и понастоящем. Близостта му със старопрестолния Велико Търново, с Арбанаси, с великолепните манастири наоколо и с многото други забележителности, го правят и туристически център.
География [редактиране]
Площад "Георги Измирлиев" в Горна ОряховицаНай-ниската точка от брега на р. Янтра е с надморска височина 92 м, докато най-високото плато над града “Камъка” е високо 412 м. Градът е разположен в северното подножие на Арбанашкото бърдо, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии. Оста на международния транспортен коридор N: 9 минава през нейната територия (свързва Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината (Албания-Македония-Г. Оряховица-Русе).
История [редактиране]
Ранна история [редактиране]
Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр.н.е.(средно-каменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от 5 век пр.н.е. до 1 век пр.н.е., когато римляните построяват своя крепост върху руините и. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Живота в селищетo продължил до идването на славяните през 6-7 век н.е. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.
Средновековие [редактиране]
След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на Османското владичество - Мала, Средна и Голяма Раховица. В Република Македония недалече от град Дебър съществува друга средновековна българска крепост с подобно име - Раховник.
Израстване и развитие [редактиране]
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.
Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия — община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център, един от най-големите в Северна България.
По-важни дати [редактиране]
1839 г. - В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
1864 г. - Образува се Горнооряховска околия
1869 г. - На 13 юли се учредява читалище "Напредък" от Вичо Грънчаров, Радко Радославов, Елена Грънчарова и др.
1870 г. - Горна Оряховица става град
1876 г. - На 28 май в Г. Оряховица турците обесват Георги Измирлиев Македончето, по- рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
1877-1878 г. - В Освободителната война участвуват 130 опълченци от Горна Оряховица
1891 г. - На 18.Х. - полагане на основния камък на паметника на Г. Измирлиев
1882 г. - Създават се окръзи - Г. Оряховица към В. Търново
1895 г. - В Г. Оряховица е открита първата болница
1895 г. - Първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
1910 г. - 6.IХ. тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
1922 г. - В Г.Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
1925-32 г. - Г.Оряховица е средище на международен Мострен панаир
1932 г. - Горнооряховския панаир се премества в Пловдив
1949 г. - Г.Оряховица става окръжен град. Окръг Г.Оряховица съществува до края на 1950 г.
1953 г. - В Г.Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл "Сидер войвода"
1973 г. - 2.VI. откриване музея в Г.Оряховица с над 10000 експоната
Икономика [редактиране]
"Захарни Заводи" АД
Обществени институции [редактиране]
Училища [редактиране]
СОУ "Георги Измирлиев"
II СОУ "Вичо Грънчаров"
Професионална техническа гимназия “Васил Левски”
Професионална гимназия по електротехника и електроника "М.В.Ломоносов"
Професионална гимназия по лека промишленост и икономика "Атанас Буров"
Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Й. Вапцаров”
Професионалната гимназия по хранителни технологии ”Проф.д-р Асен Златаров”
I ОУ “Ив.Вазов”
III ОУ”Св.св.Кирил и Методий”.
Читалища [редактиране]
Народно читалище "Братя Грънчарови" [1]
Читалище "Напредък 1869" - настоящ председател е Атанас Петров, успял да събере под един покрив вокалните групи "Патиланци" и "Нова музика", музикална школа, както и школи по състезателни танци и модерен балет.
Читалище “Пробуда - 1904” жк.Калтинец
Библиотеки [редактиране]
Общинска библиотека Горна Оряховица, ул. "Цар Освободител "№ 1
Общинска библиотека филиал "ПРОЛЕТ"
Културa и спорт [редактиране]
Редовни събития [редактиране]
През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:
Празник на българската култура и славянската писменост — 24 и 25 май
Празник на град Горна Оряховица — 29 май
Национален конкурс за камерни танци;
Национарла среща на столетните читалища - всяка година през май;
Общобългарски читалищен събор - всяка година през май;
Празник на горнооряховския суджук - 27 май;
Международен турнир по канадска борба "Златен Лъв" — 28 май;
Международен младежки конкурс за популярна песен "Нова музика" - всяка година през юни;
Международен фестивал на туристическата песен — 3-5 юни
Международен детски фестивал "Раховче" — 12-18 юни
Международен фолклорен фестивал — 1-6 август
Национален петропавловски събор на народното творчество
Годишни концерти на Музикалната школа при Читалище "Напредък".
Театри [редактиране]
Летният театър в Горна Оряховица има открита сцена и е с 2000 седящи места. В сградата културна дейност развива Народно читалище "Братя Грънчарови", основано 2002 г.
Музеи [редактиране]
Градски исторически музей
Спортни обекти и съоръжения [редактиране]
В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион "Локомотив" с площ 32696кв.м. и 10000 места, лекоатлетическа писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829кв.м., спортна зала за акробатика с площ 1080кв.м., спортна зала "Н, Петров" с площ 2500 кв.м и 700 места, зала за борба 1000 кв.м. Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец. В общинския център има 2 броя открити басейни. Има и покрит плувен басейн в СОУ "Г. Измирлиев". Съществуващата спортно-материална база в община Г. Оряховица е: -открита -107 129кв.м.; -закрита-3 433кв.м.; -х."Божур"-120кв.м.; туристически заслон-438кв.м.
В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на ММС следните, спортните клубове (СК):
СКЛА "Локомотив-26"-лека атлетика;
ЛК "Локомотив-55"-лека атлетика;
СКБорба "Локомотив";
СКБПИСамбо "Локомотив";
СКТМ "Локомотив50"-тенис на маса;
Баскетбол клуб "Локомотив-99";
Баскетбол клуб "Росица" - с. Поликраище;
Бадминтон клуб
СКАрмрестлинг "Локомотив 96"
"Джим денс" клуб - сп. акробатика и сп. аеробика
Хандбален клуб "Локомотив"
ФК "Локомотив"-футбол
Хотели [редактиране]
хотел "Раховец"
хотел "Амбарица"
хотел "Тиролиа"
хотел "Зелената къща"
хотел "Перла"
хотел "Енигма"
Личности [редактиране]
генерал-лейтенант Анастас Бендерев (1859–1949), военен деец
генерал-майор Панайот Сантурджиев (1868–1962), военен деец
Никола Петров (1873–1925), спортист, борец класически стил, световен шампион
Атанас Буров (1875–1954), финансист и банкер
Иван Радославов (1880–1969), литературен критик и историк
акад. Стефан Цанков (1881–1965), богослов и юрист
Пантелей Матеев (1898–1957), писател
Лиляна Бочева (1924-2005), българска хорова диригентка, родена в Горна Оряховица
Пламен Цонев (р. 1930), писател
Виктор Чучков (р. 1946), композитор, пианист и педагог
Валентин Димитров Миновски (р. 1950), артист-солист
Иван Няголов (р. 1951), юрист
Цветан Гашевски (р. 1970), съзтезател по канадска борба, многократен Европейски и Световен шампион
Миро Гечев (р. 1985), композитор и продуцент
Валери Божинов (р. 1986), футболист
Транспорт [редактиране]
Пътна мрежа [редактиране]
Улична пътна мрежа - 386,7 км.
Град Горна Оряховица се тангира от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София-Варна) и I-5(Русе-Кърджали), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с потоците изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора. Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в Общинската Областната и Републиканската транспортни схеми.В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В Областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в Републиканската транспортна схема 6 линии, като двата първокласни пътя – София-Варна и Русе-Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната.Основен превозвач за гр. Г.Оряховица е “Янтра-транспор “ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип. Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини “ ФАНДРОМА “, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация. От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв. : - автобусния парк с рециклирани автобуси “ КАРОСА “ - 20 бр. и “ ИСУЗУ “ - 4 бр.; - товарния парк с голямотонажни самосвалнилни автомобили “ МЕРЦЕДЕС “ и “ МАН “ - 4 бр. За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а втоварния превоз около 40 000 лв.
Таксиметровата дейност се oсъществява от 52 фирми със 130 коли.
Железопътен транспорт [редактиране]
Поделение за пътнически превози "БДЖ" ЕАД с предмет на дейност - ремонт и експлоатация на пътнически вагони и превоз на пътници обслужва 11 области : Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Търговище и Шумен. В поделението са изградени 6 регионални центъра за пътнически превози: Плевен; Г.Оряховица; Русе; Варна; Добрич и Шумен - обслужващи звена за пътническа дейност. През 2005 и 2006 г. ще бъде обновена превозната дейност с 25 броя дизелови мотрисни влакове, 15 броя тривагонни електрически мотриси, 10 броя четиривагонни електрически мотриси общо за трите поделения в България. Дължината на жп пътят на територията на Община Г. Оряховица е 28,1км., а дължината на линията на територията на поделение "Пътнически превози"е 1318.
През Г. Оряховица минават следните международни жп линии: 1.Инстамбул - Букурещ; 2.Солун - Будапеща; 3. София - Букурещ - Киев - Москва. От жп гара Г. Оряховица се осъществяват връзки и с международните линии: 1.Варна - Москва; 2.Бургас - Братислава - Краков; 3.Варна - Братислава - Краков. През Г. Оряховица минават главна жп линия №ІІ София - Варна и жп линия №ІV Русе - Подкова.
Горна Оряховица е и седалище на едно от шестте поделения за товарни превози. Поделение за товарни превози "БДЖ" ЕАД извършва товарна дейност и обслужва 7 области: Плевен; Ловеч; Габрово; Велико Търново; Русе; Силистра и Разград. В структурата на поделението има две регионални локомотивни депа в Горна Оряховица и Русе, две филиални локомотивни депа в Плевен и Левски, четири кантори за товарни превози в Плевен, Русе, Горна Оряховица и Левски, четири вагонно-ремонтни участъка и два вагонно-ремонтни цеха в Горна Оряховица и Русе. На територията на Община Г. Оряховица има 6 броя индустриални клонове - местни отклонения: 1."МС" АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 5 км; 2."Агромедика-Хинснаб"АД Г. Оряховица отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 4 км; 3."Захарни заводи" АД разполага със собствен вътрешно-заводски жп транспорт с 12 км дължина; 4."Дакор"ООД от линията Г. Оряховица - Лясковец и е с дължина 1200м; 5."Топливо"АД отклонение от жп линията Г. Оряховица - Лясковец с дължина 400м; 6."Вторични суровини"отклонение от жп линията Г. Оряховица-Русе. Със седалище Горна Оряховица са още две предприятия от Националната ЖП компания - "Предприятие за експлоатация и поддържане на ЖП инфраструктура" с дейност експлоатация на ЖП транспорт, осигуряване на движението, поддържане на ЖП пътищата, мостовете и сградния фонд и "Поделение за сигнализация, телекомуникация и енергетика". ЖП пътищата София - Варна и Русе - Подкова, осигуряват връзка на Горна Оряховица с потоците "изток-запад" и "север-юг" и поставят града в много благоприятно положение за превоза на товари и хора.
Въздушен транспорт [редактиране]
От 1995 год. летище Г. Оряховица е петото международно летище в страната. Същото е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-kомуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в една благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване. В момента се обсъжда въпросът за отдаване на Летище Горна Оряховица на концесия. Данни за "Летище Г. Оряховица" ЕАД: Дължина на пистата 2500м. Широчина на пистата 45м. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека. Най-близки търговски летища - Летище Варна; Летище София; Летище Букурещ. На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.
Повече за летище Горна Оряховица
Сайт на летище Горна Оряховица
Природни забележителности [редактиране]
Хълм "Камъка"
хижа "Божур"
Побратимени градове [редактиране]
Горна Оряховица поддържа връзки със следните градове:
Szigetszentmiklós, Унгария
Други [редактиране]
Местности [редактиране]
Арбанашко бърдо - югозападната височенна граница на града до Арбанашкото землище
Бабенец - северозападния склон по шосето Г.Оряховица-Първомайци-Русе
Бахадър - северно от местността "Чуруковец" и на 1км. източно от Ряхова крепост
Белянка - южно от дерето и западно от града,където има микроязовир
Блатото - площта и двора,върху които е построена новата част на гимназията.
Природа [редактиране]
Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 км югозападно от града се намира защитената местност "Божур поляна" - рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк "Камъка", в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен - печат от крепостта Ряховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.
Кухня [редактиране]
Горнооряховски суджук
Горнооряховско гърне
Ряховската пастърма
Кайзер пастърма
http://www.g-oryahovica.org/ ---> страница на ОБЩИНА Г.Оряховица