Купата е шансът на дребосъцитеОнази вечер по телевизията даваха мач, който всеки ценител на футбола би изгледал с голям кеф. Банда отчаяни рендета от играещия в седма английска дивизия тим на Уокинг се сражаваха геройски с професионалистите от Брайтън в мач от турнира за Купата на Англия. Тези от Брайтън уж са лидери в трета лига, ама се потиха 120 минути. Имаше си всичко в този двубой - интрига, 1:1 в редовното време, 2:2 след продължения, дузпи... Беше истинско удоволствие да слушам как мениджърът на селяците от Уокинг Грейм Бейкър им набива в главите как се бие дузпа: "Пичове, работата е в това да уцелите вратата! И където сте решили, там ще биете... Няма да си сменяте решението, докато се засилвате към топката!"
В крайна сметка храбрите аматьори от Уокинг се изложиха съвсем селски точно на дузпите. Изпуснаха три една след друга и всичко замина по дяволите. Стадионът им, който е досущ като новия на Литекс, потъна в скръб. 500 нехранимайковци от Брайтън, пристигнали на мача, се прегръщаха по трибуните и палеха факли от радост.
В това всъщност е и очарованието на всеки турнир за националната купа да имаш поне час и половина слава срещу големите. Възторг и страдание... Тази събота например Банско ще се пробва за нещо срещу Левски. Разград излиза срещу Славия, а в Балчик за пръв път ще гостува шампион на България. Ясно е, че малките са обречени, но някой път стават и изненади. Такива като миналата година, когато славистите паднаха в Етрополе и вместо купа получиха камъни по автобуса от собствените си фенове.
Може да си дребосък от втора или трета дивизия, но точно купата е твоят турнир. Случаи колкото щеш и у нас, не само от миналата година, когато на полуфиналите играха три отбора от "Б" група. Куриозите почват още от 1946 г., когато футболният отбор Стамо Костов (Попово) стига чак до финала за купата срещу Левски. Тънка подробност е, че поповци тъкмо са сглобили нов отбор (повечето играчи от стария били разстреляни след 9 септември). На игрище "Юнак" сините виждат бая зор, докато бият с 4:1. Пет години след това пък някакви механизатори от физкултурен колектив "Болшевик" към текезесето в Пордим, Плевенско, се справят 1:0 за Купата на Съветската армия с играещия в "А" група състав на Ударник (Ст. Загора).
Голът е вкаран от тракторист. Повече от десет години тези от ЦСКА майтапяха врага от Левски със: "За Чепинец какво ще кажете, а?" Във Велинград тази победа я броят за част от историческото наследство на града, наскоро й честваха и 30-годишнината. Мачът се играе на неутрален терен в Карлово на 18 февруари 1978 г., когато в родния град на Левски вървяха честванията на 105-годишнината от обесването на Апостола. Над 10 000 души напълват стадион "Торпедо", за да видят как Чепинец удържа 1:1 в редовното време и бие на дузпите с 4:2. Три години след това Левски взе, че падна и от Миньор (Бухово) за купата, този път с 0:2. Обухаха ги едно хубаво в Бухово и това беше.
Чирпан днес играе в трета дивизия, но в трофейната си колекция притежава скалпа на ЦСКА. На 24 ноември 1993 г. чирпанлии посрещат червените пред 15 000 запалянковци, натъпкали трибуните на стадиона, който, както всичко останало в града, се казва "Яворов". На вратата на Чирпан Лилчо Арсов прави чудеса и докарва мача до продължения. В 118-ата минута някой си Стоев уцелва вратата на червените - 1:0. Цяла нощ в Чирпан пият вино и поливат триумфа.
И Ботев е сърбал от същата попара. Първо в Лясковец, после в Крушари. През 1988 г. пловдивчани, които са едни от най-силните в България тогава, падат за купата в Лясковец с 0:1. Голът е на местната звезда Маджаров. Заря (Крушари, Добричко) пък елиминира майните през 1991 г. на селското игрище.
Пет години по-рано тогавашният шампион в "А" група Берое се посрамва в Момчилград. След 120 минути при равенство 1:1 местният тим Родопи бие с дузпи. Бяха излезли с ятаганите, спомнят си и до днес в заралийския клуб, където още ги побиват тръпки от кошмара.
И в Раднево са от турнирните бойци. Там пък през 1989 г. ведомственият тим на мини "Марица Изток" стига до финала за Купата на Съветската армия - последен в историята на този трофей. Под ножа на енергетиците първо минават пловдивските Локомотив и Спартак. Полуфиналът с Локо (Сф) е най-славната страница в историята на радневския футбол - 1:1 в редовното време и триуфм с гол в продълженията.
Цяло Раднево се изнася в София за финала срещу ЦСКА с Христо Стоичков. При 2:0 за червените Живко Меренски стопля сърцата на радневци с гол, но накрая червените бият с 6:1.
В Гурково пък и до днес помнят мача с ЦСКА отпреди 15 години. На заминаване за мача нападателят на червените Петър Жабов казва: "Тези ако не ги бием, всеки трябва да си хваща влака и да си ходи - кой откъдето е..." За този мач в Гурково валят обещания за премии - три кубика дърва за гол, две бъчви вино, пет дамаджани ракия и ядене-пиене цяла вечер. На полувремето всички в ЦСКА са изтръпнали, тъй като резултатът е 1:1. Петър Жабов даже питал къде е гарата... Цяло Гурково ликува, когато Генчо Симеонов-Гълъба поразява вратата на гостите. В крайна сметка обаче ЦСКА вкарва пет гола след почивката, когато храбреците от Гурково окапват. Още по-лоша е съдбата на Сокол (Марково), когато през 2000 г. посреща Левски на стадиона в пловдивското село. 5000 зрители изригват при гола на Пламен Зайчев - 1:0 за Марково. Чак в последните минути Левски обръща резултата до 2:1 с гол от много спорна дузпа.
Това е купата - шансът на малките да вкусят от големия футбол. Да излязат срещу лидерите. Пък ако имат късмет, да бият.
Станил Йотов, "7 дни спорт"
http://www.novsport.com/news120346_1009.html
Влез
Снимки на стадиона
..УСПЕХ УТРЕ !!!
