Irriducibili
НачалоНашето приключение води началото си около средата на 80-те години, когато италианския ултрас се намира в преходен период. Малко по малко по всички италиански стадиони започват да се появяват по-големи групи. Те са родени 10 – 15 години преди нас, и в много от случаите са изчерпали вече първоначалната си жизненост или не съществуват. Измежду всички тези опити Irriducibili е, без съмнение, най-успешният. Групата направи своя дебют на Олимпико, на 18 октомври 1987, преди едно мизерно мачле между Лацио и Падова от серия В ( 1-1 за хрониките).
Irriducibili заехме позиция на митичната „централна стена”, заемана дотогава от „Викинг”. На тази стена бяха извикани много хора, които през изминалите години посещаваха Curva Nord. Характерното за групата беше, че преобладаваха хората на средна възраст – имаше много малко младежи.
И без друго името ни е оригинално, но какво точно означава? Irriducibili изразява волята да не се пречупваш пред никой, никакви компромиси към различните хора, които се въртяха и се въртят около SS Lazio, и в частност с прословутите частни телевизии и Lazio клубове.
---------------------------------------------------------------------------------------
Ние сме непринудени ултраси със силна воля, без секти и морал. Ние се противопоставихме на сплескването, което Eagles Supporters ( идолизирани от всички обкръжаващи Лацио ) бяха създали, разделяйки сектора и феновете на „свои” и „чужди”.
Неслучайно влакът 3-та класа беше избран за превозно средство за мачовете гостувания – отново начин да се противопоставим на Eagles и техните луксозни спални вагони. И точно момчетата, които дотогава пътуваха сами във влака, бяха първите ни нови попълнения. Много от тях се закачиха към групата и това беше един вид реванш, че са били изолирани в Curva Nord. В крайна сметка резултата от всичките ни усилия е, че се създаде една група, вдъхновена през 70-те, която искаше да завладее новото поколение и която събра на „централната стена” всички онези, които са я виждали. А именно младите, в началото, отговаряха с любопитство и после с все по-голям ентусиазъм.
Mr.Enrich – нашето човече с бомбе, което рита яростно, дебютира малко по-късно.
Началото със сигурност не беше от най-брилянтните. Можем да твърдим, че малко хора успяха да осъзнаят какво всъщност се раждаше. Съвсем скоро обаче нещата започнаха да се променят и да поемат по друг път. Дойде времето за първия спектакъл – направихме няколко знаменца, на квадрати и покрихме с тях надписа IRRIDUCIBILI.
Част 1Може би не беше кой знае какво, но за агитката от онези времена, свикнала с хореография само по големите поводи, беше достатъчно, за да се обърне цялата към нас. „Какво ще направят Irriducibili днес?” – това беше въпросът, който Nord си задаваше всяка неделя – очевиден знак за приятния навик, който бяхме създали у феновете.
Оригиналността беше нашия печат, но понякога прегаряхме от бързане. Искахме да дадем цвят на сектора, искахме да избягаме от традиционните цветове – бяло и светлосиньо, приготвяхме многоцветни знамена...но може би прекалявахме и бързахме твърде много с промените.
Трябва да отбележем, че трансперанта ни беше само 10 метра – прекалено малък, в сравнение с дългите, които използваха призрачните групи преди нас.
Irriducibili сме единствени и представяме всички онези, които застават зад нашата стена. И това също ни различава от Eagles Supporters – няма разрез от групата на някои членове.
Да кажем първо са гостуванията: 6 декември ’87, всички в Генуа, всички в луксозните вагони, Irriducibili в 3-та класа. На гарата в Генуа слязохме 800 лациали, начело на шествието решително застанахме ние - прекрасна възможноста да се представим на противниковите запалянковци – всички обединени, сплотени в шествието от гарата чак до стадиона.
--------------------------------------------------------------------------------------
През новата година се ходи до Бреша: ние в 3-та класа, другите в луксозните влакове. Това стана традиция – сега вече всички лациали знаят че, където и да се ходи, има един бялосин влак, с Mr.Enrich начело, готов да отпътува. Първи ден от гостуването: когато влакът пристигна на гарата всички се събрахме за шествие, единни както винаги, с трансперанта IRRIDUCIBILI добре разпънат отпред. Това бяха невиждани дотогава неща. През целия ден имаше сблъсъци с полицията и с „индианците”. Местните медии много говориха за това и “La Reppubblica”, в своето седмично приложение “Il Venerdi” публикува снимка на шествието. Снимка, която стана символ на онези години, така че и днес още нейната репродукция стои на стената на седалището на ул. Bossi.
Още преди “La Reppubblica” всички други вестници се бяха запалили, наричайки ни „новия звяр, който разби установения ред”, „новите варвари”, „разпуснати кучета” и как ли още не. И местните телевизии застанаха срещу нас, закриляйки Eagles и никой не очакваше да възразим на обидите...
Когато започна Лацио – Месина издигнахме трансперант: „Не сме кучета, защото нямаме господар; не сме разпуснати, Irriducibili ни обединява” – надпис, който не остави повод за реплики и възражения.
За Болоня – Лацио отпътувахме в събота вечерта, срешата беше на гара Termini, която се превърна във фиксирано място за срещите в дните за гостуванията. Бяхме много и както обикновено пристигнахме с шествие.
Част 2Гостуванията и мачовете у дома се организираха и в най-малки подробности. Събирахме се до едно казино в квартал Монтеверде, и точно на едно от тези събирания се появи първият шал : обикновен, вълнен, със зашита емблема в двата края, а идеята за него беше взета от британските традиции. Абсолютна новост, която продиктува модата и през следващите години, не само сред феновете на Лацио.
В агитката винаги имаше някакви разногласия с Eagles, но напрежението съвсем се покачи, когато някои от тях преминаха в нашите редици.
Лацио-Барлета, сложихме трансперанта на обичайното му място, както обикновено се гледахме лошо с момчетата от Eagles, но този път бързо се премина от гледане към действие. Избухна скандал, имаше и ранени, но нищо сериозно.
Обичайните чакали от пресата и частните телевизии бяха винаги около нас, но ние останахме единни както винаги: 100 у дома, 90 при гостуванията – това ни беше силата..и все още е! Ще бъдем винаги такива, но най-вече в трудните моменти.
Кантандзаро – Лацио: Монели изравни ж 92-рата мин., мачът свърши и поздравихме играчите с трансперант в ръце, а г-н Fascetti се удивляваше все повече от нас и ни благодари публично. Хора от други времена!
----------------------------------------------------------------------------------------------
Лацио – Бреша беше нашият момент – приготвихме първият разширен спектакъл за целия сектор, после Парма пристигна на Олимпиков със съответното нашествие и на един стадион все още в ремот спечелихме шампионата и първото място в серия „А”. След мача се поздравихме с някоя и друга баня в Капитолийския фонтан, със радостното шествие след това, забранено от полицията и така...
В лятото, което предшестваше шампиопната , беше уволнен г-н Fascetti, Calleri беше обявен за президент и управлението му беше по време на отстъплението от Serramazzoni. По време на шампионата, за няколко дни претърпяхме 3 картотеки в полицията – в Милано, в Неапол, където бяхме уважавани и в Рим, без да можем да гледаме мача Италия – Холандия, където въпреки че играхме на Олимпико, италианската агитка беше пусната след холандците! Може би Calleri имаше пръст? Кой знае?! Въпреки всичко има и добри неша които се случиха тогава: на Лацио – Верона се появиха тъпаните, но животът им беше много кратък. На Лацио – Асколи излезе ксерокопираният вестник „Mr.Enrich” който се разпространяваше безплатно и който стана начин да контактуваме с феновете от целия сектор. За дербито на 15 януари решихме да се съберем с Eagles в ниската част на Nord, разделяйки си работата. Eagles поеха спектакъла за излизането на терена, а за нас остана второто полувреме: приготвихме 8 големи знамена със символа на SS Lazio и подобни с паметниците на Рим, но полицията развали всичко, създавайки необясними трудности и конфискувайки голяма част от материалите, но няколко знамена бяха вкарани (със сила). Ди Канио отбеляза, подарявайки ни победата.
Част 3Ръководството на президента Calleri не изпълни обещанията си от лятото и на дербито се наложи да подкрепяме отбора, който се бореше в дъното на таблицата, настоявайки отново за идеята за римското, показахме различни знамена с фрази взети от поезията на Trilussa и една казваше : ”Irriducibili е поезия”. По пътя на спасението ни чакаше Юве в Торино, Calleri предложи безплатно пътуване с луксозен влак за феновете но ние отказахме и бяхме единствените, които платиха! Спасихме се благодарение на равенството с Асколи.
1989/90 Олимпико се подготвя за Световно първенство и целия шампионат го играхме на стадион Фламинио. Протестите и трансперантите ни не спряха това излишно прахосване на средства, но това не беше единствения „подарък” от Montezamolo&Co. Много скоро станаха и предупрежденията, които ограничиха личната свобода на много от нас, давайки право на полицията да изгони от каквото и да е спортно мероприятие онзи, който според тяхната справедливост, е опасен за обществения ред. Сектора на Фламинио, който ни приюти за този шампионат помогна на групата ни да се сплоти повече. Появиха се и вълнените шапки, които бяха копирани от много други групи, както обикновено.
Лацио – Аталанта предшества дербито, полицията влезе на стадиона и застана точно под нашия сектор, избухнаха сериозни инциденти, същото се случи и в другото дерби. Въздуха на този мач Рома – Лацио, на който се бяхме събрали в едно кътче на стадиона, беше особен: изложихме трансперант срещу наказанията: „ Боже, спаси ултрасите.”
------------------------------------------------------------------------------------------
На дербито, на което бяхм едомакини, хореографията беше по-значителна: покрихме сектора с картончета за да образуваме голямо знаме, отгоре 11 знамена с 11 номера и трансперант: „НЕ 11 НОМЕРА, А 11 ЗНАМЕНА”.
В Лече имахме още спорове с Eagles, на Лацио – Верона през следващата неделя пак и в крайна сметка 6-мата предупредени от Irriducibili и Eagles се разминаха само с няколко рани.
През следващата година приключи заточението на Фламинио и се завърнахме на един ужасен и неузнаваем Олимпико, всички забелязаха че Nord беше няма, имаше един единствен трансперант на стълбите :’12-ят играч на терена? Само когато ние пожелаем!” подписан от Irriducibili и Eagles, това беше нашия отговор на предупрежденията, които бяха обвинили двете групи.
Шампионата продължи без нашата подкрепа, имаше много спорове между двете групи и останалата част от сектора, която искаше да подкрепя отбора. Лацио е вървеше добре и вестниците ни обвиниха в оскъдна подкрепа и липса на привързаност към отбора, невероятно!
Нашата крайина постъпка беше начин да покажем на целия стадион, че Irriducibili е преди всичко приятелство, нещо, което е над лацио, да покажем, че да си фен не е нещо задължително и не е работа, че има други ценности, които стоят над каквито и да е футболни интереси. Решихме да ограничим протеста само за първите 45 мин., за целия шампионат: никога фенове на друг отбор не са правили нещо подобно!
Част 4Отказахме да направим хореография дори и за дербито, изложихме само трансперанта съдържащ нашата мисъл „Спектакълът оцветява сектора, солидарността го прави велик!”
Сезон 95/96
След успешно оспорване, възпрепятствахме заминаването на Beppe Signori и шампионатът пое отново по стария път!
Беше годината,в която ни обявиха (е ако зиобщо някога е имало нужда) за най-фантастичната агитка в Италия, способна да покаже невиждани на друг стадион дотогава хореографии. От хилядите бялосини ръкавици на лацио-Юве, От Аве-Лацио до Лацио- Милан, от огромното знаме на Рома – Лацио, чак до зрелищната хореография на другото дерби. Шампионатът ни подари място в Уефа, извоювано благодарение на един велик финал. Zeman беше назначен за треньор.
--------------------------------------------------------------------------------------------
През следващия сезон 96/97 отбора напуснаха Boksic,Winter, и Di Matteo и пристигнаха Nedved, Protti и Okon.
Signori стана капитан и след едно оспорване на Reggio Emilia и една серия от негативни резултати Zeman беше уволнен. На негово място се завърна Zoff, който класира Лацио в зоната за Уефа. Разбира се групата ни не можеше да спи върху стари лаври от предишния сезон и отпразнувахме стотния гол на Signori, излагайки в Curva Nord 100 снимки на капитана.
В дербито играчите бяха посрещнати от един ръмжащ Mr.Enrich който покриваше целия сектор и един гигантски надпис SS Lazio съставен от големи светлосини балончета.
В следващото дерби нямаше хореография а само един надпис „ Повече от нас?!” в знак на протест срещу сподължителните принудителни мерки, които обвиняваха ултрасите.
На 14 ноември 1996 в Неапол за Купа Италия поредната демонстрация на нахалство от страна на P.S. което осъществи голям контрол върху момчетата от луксозния влак, сякаш бяха свирепи престъпници.
Част 5Някои бяха определени от полицията като „предупредени” и бяха отведени в пол. участък за целия мач.
Лятото видя дългото мъчение на Роналдо и един чудесен момент в отношенията Irriducibili – Президент.
През сезон 97/98 се завърна Boksic и заминаха Pancaro, Jugovic и Mancini. Cragnotti и група Irriducibili се срещнаха случайно на морето и Президента ги покани на своята лодка.
Беше десетата година от основаването ни и това се отпразнува по най-добрия начин. Отборът се справяше добре и на 3-те фронта: съсипахме
Vitoria Guimaraes на техен терен (4 на 0), но по важното беше че това беше година на униженията за Curva Sud.
В рамките на 1 година изиграхме 4 дербита и бихме Рома 4 пъти, никога досега не се е случвало, рекорд за градското дерби. Nord се представи с 4 несравними хореографии: започнахме с огромен имперски орел, с трансперант „ Смея, вярвам, дръзвам да бъда...” ; символът на Лацио и трансперанта „Благородни ултраси завинаги”; топка върху целия сектор с покана да си „отворят очите” и като завършек трансперанта „Ние сме по-силни от безразличието”, в знак на протест най-вече срещу постоянните предупреждения.
--------------------------------------------------------------------------------------------
В Неапол ни чакаше обичайната засада от страна на феновете в униформа. След една серия нечестни атаки на стадиона и предупредителни леки рани неаполитанската полиция спря специалния влак, който се връщаше в Рим, и от полунощ до 2 обвини всички фенове от шествието (включително и момченца). Беше заведено следствие, което естествено потъна в забрава...не може да се иска справедливост от онзи, койтое обвинен, а от онзи, който трябва да осъжда!
Преди Лацио-Юве една голяма корона посрещна „Негово величество Лацио”, Юве беше победен, а ние се подготвихме да спорим за финала на Купа Италия срещу Милан.
Гостуването на Сан Сиро загубихме с 1-0, по трибуните в края на първото полувреме стана бой между фенове на Лацио и полицаи.
2 седмици по-късно играхме на Олимпико, Nord посрещна своите гладиатори със знамето „Лацио-нашата родина” гарнинаро от трицветни картончета. След гол на Nesta в последния момент Лацио спечели своята втора купа на Италия.
На финала за купата на Уефа в Париж лациалите проявиха огромна цивилизованост и култура, която се нарича още феърплей, имайки предвид приятелството, което ни свързва с интеристите.
Част 6Годината, в която трябва да се сбогуваме с незабравимия капитан, е. Дебюта му с фанелката на Дориа в Мараси беше придружена от делегация на Irriducibili , която развя знаме с коронования Signori.
През лятото на 1998г. пристигнаха Salas, Vieri, Conceicao и Mihajlovic. През август в Торино спечелихме Суперкупата и бялосините знамена ликуваха.
Лацио беше последван от контузии (всички около и ), но въпреки всичко не отссъпихме! Излязохме от купа Италия, благодарение на гол на съдията, но спечелихме Купата на Купите, но пък бяхме буквално ограбени в шампионата!
Групата изглежда все едно черпи енергия и се ентусиазира от все по-големите си успехи.
На дербито направихме един безкраен замък („ Едно царство, което трябва да зе защитава, една империя, която трябва да се гради”), на Лацио-Юве направихме огромен надпис LAZIO, потънал в бяло море, направено от фанелки, облечени от феновете за да довършат „живото” знаме във Villa Park.
Част 7Най-после дойде така чакания 9 януари 2000, дългоочакван ден, голяма подготовка, цели нощи в труд и отпуски, прекарани в рисуване и безкрайно боядисване на платове с изображенията на Bigiarelli, Piola, Maestrelli, Chinaglia, Fascetti и Signori и всички личности, които направиха историята на нашия велик лацио, за големия празник по случай 100 годишнината. Шампионата продължи с един трансперант за Аркан – приятел на нашия Mihajlovic , убит в Югославия. Именно този трансперант стана причина за спорове, както винаги нагласени от медиите и политиците. Искаха да интерпретират смъртта на това момче като един данък на сръбския командир, който участвал активно в безкрайните конфликти по онези земи...но не е така! Резултатът: запитване в парламента, министри слизат на стадиона за да криминализират света на ултрасите, стадион претъпкан с карабинери и полицаи... В следствие на няколко хвурлени празни пластмасови бутилки на Лацио-Удинезе карабинерите атакуваха феновете на изхода от стадиона, въвличайки младежи и деца, някои от които напуснаха Олимпико в линейки. Групата чака с часове през нощта до петната кръв на асфалта пред Nord очаквайки пристигането на журналистите, въпреки повторната заплаха от картотекиране в полицията: журналистите пристигнаха, събраха свидетелски показания, но после публикуваха обичайните си измислици „охрана=добри фенове=лоши”! от този момент полицията спря да идва по трибуните...знак за гузна съвест?!
-------------------------------------------------------------------------------------------
Отидохме във Флоренция за един много важен шампионатен мач. Специален влак тръгна от Рим, полицията направи всичко възмойно да отпътуваме по-малко хора, но опита им беше неуспешен, заминахме много.
Пристигнахме на Campo di Marte където ни посрещнаха строени полицаи с мотори и през целия път до стадиона ни обиждаха, пред Franchi станаха сериозни инциденти между Лациали и полиция,в следствие на което имаше много ранени. След известно време група от 15 младежи от Старата Гвардия искаха да срещнат лилави фенове, но около 150-те момчета от C.A.V. след кратко сбиване предпочетоха бягството,какъв смях! Мача свърши 3 на 3, върнахме се в Рим и точно на гарата полицията си отмъсти кой знае за какво и ни изблъска на сила, предизвиквайки сериозни рани.
Обичайните чакали от пресата копираха доклади от полицията и се опитаха да обвинят феновете, но всички знаем много добре,че робът трябва да се съгласява с господаря си,затова им простихме! Финалните сблъсъци от шампионата отново ни предложиха емоциите от миналата година. Един повече от валиден гол беше отменен срещу Парма и Юве взе купата 2 дни преди края...
Част 8Хората не идват на стадиона и не ги интересуват празни приказки. Стотици лациали изразиха яростта си пред седалището на FIGC с трансперант „Неравенство или война”. Едно хвърлено яйце беше причина за атака от страна на полицията която въвлече както обикновено невинни (между които и 1 журналист) заснел бунта: блокиран трафик, горящи предмети по средата на улицата, сълзотворен газ, хвърлян на човешка височина...след около 3 часа ситуацията се успокои и нашия знак беше ясен: Cragnotti се присъедини открито към феновете и осъди полицията. Tg5 излъчи 2 предавания за нас. Яростното и непосредствено решение да спрем обиколката на Италия премина без лоши чувства и беше прието като протестен трансперант, който ще бъде видян добре от всички.
Сутринта преди Лацио-Реджина имашее погребално шествие,организирано от групата ни, постановяващо смъртта на футбола.
Наводнението в Перуджа достави божествено изкупление за нашите цветове, които видяха победата в шампионата 45 мин след края на мача.
Футболът остава покойник, но ние се оказахме по-силни от онези, които се опитаха да застанат между нас и победата!
Влез
AS.MERDA-S.S.LAZIO[-Scontri]
