КРАТКА ИСТОРИЯ НА СВИЛЕНГРАДБлагоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други.
Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).
5 ОКТОМВРИ – ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК НА СВИЛЕНГРАДНА 5 ОКТОМВРИ 1912 ГОДИНА ГРАДЪТ Е ОСВОБОДЕН ОТ ТУРСКО РОБСТВО СЛЕД ПЪРВАТА ПОБЕДА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА – ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ВРЪХ ШЕЙНОВЕЦ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИИз “Миналото на Свиленград.История на града до 1913 година”от Анастас Разбойников и Спас Разбойников
Авторите са очевидци и свидетели на паметните исторически събития
…Съединенията на Втора армия, които трябвало да обсадят Одринската крепост и обезвредят гарнизона й, на 4 октомври били съсредоточени недалеко до границата. Войната била обявена, българските войни се насочили на север, северозапад и запад към Одрин, но далеко от Свиленград. Някои свиленградчани обаче разбрали, че нещо става, като видели още рано сутринта в тъмно в Родопите сигнал – някакъв таен огън на връх Курткале, сега Шейновец / висок 704 м /. Този връх, както и останалите, се вижда от града. На връх Шейновец имало укрепен турски пост и по-малки постове по околните върхове. Тези постове водели наблюдение на обширното пространство, а и също имали задача да охраняват пътя за Одрин, между двете реки – Арда и Марица.
Още по време на съсредоточаването на войските било решено да се атакуват и превземат бързо с изненада граничните постове и Курткале, за да се обезвредят и да се всее смут и страх всред турските поделения. Атаката е възложена на 30 пех. Шейновски полк. Полкът се попълваше с войници от Харманлийско, Малкотърновско и Чирпанско, все гранични райони, та много от войниците познаваха границата. Командирът на полка назначил атаката да се извърши от 2-ра дружина, с 2 роти от 3-та дружина, командувани от майор Стефанов. Били проучени обектите и особено връх Шейновец. Установило се, че е достъпен по една труднопроходима пътека от изток. На 4/17 октомври, в 21 часа през нощта (срещу 5/18 окт.) Осма тунджанска дивизия получила заповед, че войната е обявена и че началото на военните действия се определя 7 часа сутринта на 18 октомври.
В 2 часа и 10 м. сутринта на 5/18 октомври колоната, която ще атакува връх Шейновец, тръгнала – най-напред с водачи от село М. Градище, доброволци от 7-ма рота и взводовете, а след тях останалите поделения, включени в бойния ред за овладяването на височината. В 5 часа сутринта доброволците и 7-ма рота приближили поста на седловината - пътя Мезек – М.Воден, от която е трябвало да започне възкачването и атакуването на Шейновец, граничните кучета започват да лаят. Доброволците с прибежки обграждат поста и прекъсват телефонната жица. От върха се извиват нагоре две ракети – първата зелена, втората червена, турците откриват силен пушечен огън. Седма рота стига първата стена и я прехвърля. Турците стрелят непрекъснато и използуват ракети за осветяване на околността. За преодоляване съпротивата на 7-ма рота е изпратена помощ – по един взвод от 5-та и 8-ма рота на дружината. Ротите се провират между скалите и храсталаците, мълком, без изстрел и доближават до последната стена на самия връх. Зазорява се. Очертават се предметите. Предните войници откриват огън и с вик “ура” се катерят по камъните и се насочват срещу поста. Турците започват да бягат през една тайна маскирана скална пресечка, като остават убити 15 войници и един офицер и няколко ранени. Върхът е превзет в 5 ч. и 40 мин. Превзети били и другите височини, Чадъртепе, Острите камъни, Нишан агач, Кюляфтепе, а в 9 часа пада и върхът Тазтепе с Лобът…
… не след много време силен гръм разтърсил града . След няколко минути – още един гръм. Но скоро се изяснило какво е станало. Последните оттеглящи се турски войници направили опит да разрушат моста на р. Марица с динамит, но за щастие били нанесени малки повреди. Вторият взрив бил за разрушаване на военните фурни. В града нямало вече турска власт…
… Всички тичат към центъра – чаршията: мъже, жени, деца. Какво става? Идат ли български войски? Защо не идват? Започна да се говори, че идва кавалерия. Изведнъж откъм каменния мост чуват тропот на копита, отскачат искри: два ескадрона в кариер минават край чаршията пред смаяния народ, който радостно и неудържимо ги поздравлява. Гвардейците са с голи шашки, стройни и буйни като конете им. Нейде зад рида Якъка, на шосето за Одрин, предната гвардейска колона се сблъсква с турски засади. Един гвардеец родом от с. Момково, красиво момче, което някои свиленградчани познавали, тук паднало убито.
Според заповедта, 8-ма Тунджанска дивизия, към която били придадени два ескадрона от Гвардейския полк, заел Свиленград. “Захващането и запазването на моста е крайно желателно.” Мостът бил с незначителна повреда и бил веднага използуван. Към 13 ч. 1-ва бригада от дивизията (30 и 10 полкове), заедно с щаба на дивизията, минали границата. Щабът на дивизията се установил до турския пост “Трите чуки” в близост до гарата.
Гвардейските ескадрони влезли в града. В 16ч. и 30 мин. на 5/18 окт. 1912 г. Свиленград бил освободен.
… Сутринта на 6/19 октомври в Свиленград командирът на 8-ма Тунджанска дивизия генерал Кирков, с офицерите от щаба, били тържествено поздравени от населението, начело с духовенството, което му поднесло хляб и сол. В църквата “Св. Троица” бил отслужен молебен за победата на българското оръжие.
ЧИТАЛИЩНО ДЕЛОЧиталищата в Община Свиленград са тринадесет на брой, като всяко едно от тях развива активно културна дейност.В общинския център се намира читалище “Просвета”. В момента към него има младежки театър, смесен народен хор “Станко Панайотов”, група за стари градски песни “Чаровен поглед”, група за руски песни “Хармония”, духов оркестър , детска група за автентичен фолклор. Много от тези клубове са участвали на различни фестивали в България и чужбина. Хората от Община Свиленград са горди и талантливи. Развивайки културна дейност съхраняват традициите и духовността на нацията ни.
Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.
През 1529г. на река Марица е построен мост, представляващ уникално за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград и е един от най-забележителните архитектурни паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на XVI век в град.
По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870г. отваря врати читалище “Звезда”. Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913г.
На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Хр.Г.Данов, Ал. Екзарх, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871г. той основал таен революционен комитет. На 8-ми януари 1878г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.
23 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г. след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели.
Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.
ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВОМОСТЪТ НА РЕКА МАРИЦА Мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам.
Той е построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни /Сюлейман Ел Кануни/. Годината на построяването 1529 г. е предадена с числените значения на арабските букви в последните две думи на надписа на моста: хасана абадие, т.е. вечно добро дело. Така, едновременно със строителството на моста, Мустафа паша бил възприет и като основател на новото селище Свиленград наричано по турски Мустафа паша кьопрюсю т.е. "Мостът на Мустафа паша". Дължината му е 259 м.,ширина 6 м. Застлан с гладко издялани камъни, на времето той е имал 20 красиви свода. Парапетите са от цели камъни. Броят на всички парапетни блокове на моста е 706, по 353 от двете страни. Надписът за построяването на моста е релефен на мраморна плоча, поставена на издигнат в средата на моста парапет, висок 6 м. Плочата с надписа е наричана от населението тареха, тарих т.е. история. Преводът на надписа гласи: "Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техният везир Мустафа паша - бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело".
СТАРА ТУРСКА БАНЯСлед изграждането на каменния мост на река Марица през 1529 г. в близост до джамия, имарет и кервансарай е построена старата турска баня. Тя е обслужвала махалата от предмостието и отсядащите в кервансарая пътници.Като инициатор за строежа на целия комплекс историческите извори сочат Мустафа Паша - везир на Селим I и Сюлейман I , зет на Селим I. Целият ансамбъл от сгради е бил с оловни покрития. Най-вероятно на това място е имало по-стар хамам/16 век/ тъй като видимо от градежа на сега съществуващия, този е по-късен/19 век/.
ЦЪРКВАТА "СВЕТА ТРОИЦА"Църквата е построена с доброволни пожертвования през 1834 г. на мястото, където вероятно е било културното средище на българското население по онова време. Построяването на църквата е било дело на българите от трите махали на града Баяндър/благородник/, Канакли/предградие/ и Гебран/неверник т.е. християнин/ и затова може би е наречена "Св.Троица". При опожаряването на града през 1913 г. църквата също изгаря, но формата и била запазена при възобновяването.През 1847-48 г. към църквата е построено първото светско училище в града. Днес то носи името на един от своите основоположници и главен учител Христо Попмарков.
УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО ПОПМАРКОВ" Най-старото училище в Свиленград. Създадено е през 1848 година като училище за "светски науки". Носи името на един от своите основоположници и главен учител тук – Христо Попмарков. През учебната 1872/73 година тук главен учител е бил Иван Вазов. Открива се и девическо училище през 1870 г. с учителка Мария Григорова.
ПАМЕТНИКЪТ НА ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ Намира се на площад "Свилена". Построен е в памет на загиналите във войните герои от Свиленград и общината. Върху гранитните му стени са изписани над 100 имена на хора, пожертвали живота си за свободата.
ГРОБНИЦАТА В С.МЕЗЕК Принадлежи към едно от най-монументалните съоръжения от този тип, открити в земите на древна Тракия.
Гробницата представлява внушително съоръжение, ориентирано в посока изток -запад с вход от към изток.Тя е изградена от големи, добре обработени каменни блокове. Градежът е на "суха зидария", без хоросан. Блоковете за свързани помежду си с железни и дъбови скоби. Общата и дължина е 29.95 м. Дромусът /коридорът/ е дълъг 20,65 м., широк 1,55 м. и висок 2,40 - 2,60 м. От него последователно се влиза в две камери /преддверия/ с правоъгълен план, след които следва кръгла камера с кошеровиден купол.
Гробницата е използвана многократно, броят на извършените погребения е не по-малък от 4. Погребани са били представители на тракийската аристокрация. В нея са открити множество предмети от злато, сребро, бронз, желязо, стъкло, фаянс и глина. Датират се от IV - III в.пр.Хр.
СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ КРАЙ С.МЕЗЕКНа запад над с.Мезек, се издигат руините на една от най -добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Стените и ограждат площ от около 6,5 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м. изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули, пет от които разположени на южната крепостна стена - най-уязвимата.
Построяването на крепостта трябва да се отнесе към края на XI и началото на XII в., вероятно по време на управлението на Алескей І Комнин.
Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири. Крепостта е била разрушена значително около 1900 г. когато от стените й са взети камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.
КРЕПОСТТА БУКЕЛОНСело Mаточина е разположено до българо-турската граница, на десния бряг на река Тунджа. В северния му край се издига стръмен хълм достъпен само откъм селото. Тук е имало преградна стена, от която сега са останали само следи. На 50 м. от нея, нагоре по хълма, е почвала крепостта Букелон - най-близката охрана на Одрин от север. Тя е една от най-добре запазените военни постройки у нас.
Крепостта, която опасва билото на хълма, е широка около 65 метра и е дълга 150 метра. От нея най-добре е запазена защитната кула при входа и част от двойния крепостен зид при вратата. Кулата и стените са градени от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя е била издигната на три големи етажа. Последният етаж с полуцилиндрична форма е служил като малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта. Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало посредством дървени стълби.
Крепостта е построена през римската епоха. Тук край Букелон през 387 г. се е провело голямо сражение между войските на император Валент и готите. То завършва с пълен разгром на римската армия, а императорът загива в боя. Крепостта е използвана и престроявана през вековете. Строителната техника- смесена зидария с декоративни тухлени пояси и бял хоросан - ни подсказва епохата между XII-XIV век. В страни от входната врата е вграден кръстов тухлен монограм на владетеля й от XIV в. Буквените знаци сочат името Михаил. Известно е, че към 1328 г. българският цар Михаил, воювайки срещу Андроник III, достига чак до Димотика. Възможно е по време на този поход българският цар да е възобновил набързо крепостта.
Близо до тази крепост на 14.04.1205 г. българските войски, водени от цар Калоян, разбили рицарската армия на латините и пленили техния император Балдуин Фландърски. Пленникът бил отведен в Търново, където умрял през 1206 г. По време на турското владичество крепостта загубва значението си и запустява. През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чийто дневник научаваме, че крепостта и селото под нея се наричат вече Фикла.
СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МИХАЛИЧСкалната църква при село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата е изрязана /издълбана/ във варовикова скала. В план тя представлява същинска засводена трихонкална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал. Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4 м. Дясната страна на последната е разширена поради окъртване на скалата , за което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това окъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни. В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м. и широка в средата 0,85 м.
Стремежът на строителите, скалната църква да наподобява градена, стига до там ,че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5 м. и височина от пода 6 м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60 м. от пода има каптели на колони /или пластири/. Те са изградени около 30 см. и поставени в ъгъла, изрязан между източната и страничните конхи. Този ъгъл е образуван от двете стени, широки по 90 см. Така е постигната илюзия, че куполът е носен от колони. В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст, с разширени навътре рамене, висок 0,30 см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10 м./ пръст.
Всички усилия да се намерят някакви по-точно датиращи указания се оказаха безуспешни. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност- следи от стари селища от различни епохи. Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство. Тя вероятно е направена в неспокойните години около X в. Скалните църкви, манастири и монашески скитове са дълбани по скалите от монаси и отшелници, последователи на различни ереси, които са така многобройни по това време.
СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МАТОЧИНАТази скална църква е изсечена на 2 км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от 10 век. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през малък, също така засводен коридор. Общата дължина на съоръжението е 14,05 м., а само на коридора - 4,20 м. Височината на свода е 3 м. Вляво от входа в скалата личат изсечени стъпала, водещи към билото на възвишението, в което е разположена църквата. Там са запазени следи от издълбани в скалата гробове.
СПОРТНИ КЛУБОВЕФК "Свиленград-1921"На 1 август 2006 г. футболът в Свиленград навършва 85 години. Първият председател на създадения на 1 август 1921г. Футболен клуб “Ботев”- Свиленград е Петър Катранджиев. После клубът носи името “Граничар”. През 1985 г. е основана детско-юношеската школа при ФК “Свиленград”. От 2005 г. е избрано ново име - ФК "Свиленград 1921" и е създадена собствена детско-юношеска школа. В момента отборът играе във "В" югоизточна футболна група, а негов треньор е Румен Стоянов.
Клуб по спортна гимнастика "Ал. Фотев"През 1990г. след завръщането в родния й Свиленград на Огнянка Петрова - бивша гимнастичка и настоящ спортен съдия, тук се възражда спортната гимнастика. Този красив спорт има традиции в града отпреди половин век, но бе прекратил своето съществуване за близо 30 години. През последните 16 години отборите ни по спортна гимнастика имат много републикански титли, десетки купи и медали.
Колоездачният клуб "Евроойл"Колоездачен клуб в Свиленград е създаден през 1924 г. и първото му име е “Стрела”. През 50-те и 60-те години на миналия век клубът се именува “Ботев”, а по-късно - “Граничар”. Клубът е дал на страната много национални състезатели и много републикански шампиони. Известни от близкото минало са имената на Христо Капасъзов, Христо Георгиев, Тончо Тонев. В момента клубът носи името “Евроойл” и колоездачите му са едни от най-добрите в България. От младите спортни таланти с големите си успехи у нас и в чужбина се отличават Николай Милков и Светлин Радев.
Клуб по тенис на корт Клубът е създаден през 1996г. и от тогава тенисът на корт в Свиленград се радва на все повече почитатели. През 2000г. насам тенис клуб “Свиленград” стана домакин на няколко международни състезания от календара на европейската тенис-асоциация. Слави се с добра детско-юношеска школа и специализирани треньори.
Шахматен клуб "Свиленград 2004"Това е един от най-бързо развиващите се спортни клубове в Свиленград. През месец март 2006 г. градът беше домакин на републиканското първенство по шахмат. В отбора се изявяват Ева Милева на 10 години и Сашо Андреев на 12 години.Те са носители на републикански титли и награди. Сашо Андреев е най-надеждният шахматист на България сред юношите.През лятото на 2006 г. участва на национално и европейско първенство.
Клуб по кик бокс "Тангра"Клубът е регистриран през 2001 г. в
Свиленград. Той е официален член на Българската конфедерация по кик бокс и бойни изкуства. Неговите възпитаници участват във всички състезания, които се провеждат в България, по всички правила - семи, лайт, фул-контакт и лоу-кик. През 2003 г. местни спортисти стават републикански състезатели и участват в Балканиада, Европейски шампионат и Световно първенство. Председател на клуба и треньор е Дмитрий Сидоренко /Димон/.
Ръгби клуб "Орлите" Създаден е през 2003 г. Скоро след това отборът заема едно от челните места в България и някои от състезателите му са поканени в националния отбор. В момента треньор на "орлите" е Георги Станев.
Клуб по аеробика "Изида - Юнак"Основан е в началото на 2003 година. Насочва и координира дейността по издигане на масовото участие в областта на спортовете аеробика и основна гимнастика и създава условия за развитието им на клубно ниво. Отбор "Юнак" за деца от начален етап е национален шампион за 2005 и 2006 г. В клуба тренират 40 деца.
Уникалното географско разположение на община Свиленград я определя като един от центровете на трансгранично сътрудничество сред общините в България.
Създадени са и се поддържат партньорски и приятелски взаимоотношения с общини в съседните страни Гърция и Турция, а също и в Германия и Русия.
Гърция
Община ТригоноСвиленград и Тригоно са партньори в проект по програма ФАР “Младите хора – естествен гарант на демокрация”. Проектът е реализиран през лятото на 2006 г. и осъществяването му подпомага процесите на местна демократизация и изграждане на функциониращо гражданско общество.
Свиленград и Тригоно реализират съвместно приятелската инициатива в чест на Деня на Европа – 9 май, международен колопоход с маршрут през трите съседни страни България-Гърция-Турция.
Община Суфли
Основите на партньорство между двете общини са поставени през 1997 година с подписване на протокол за побратимяване по решение на общинските съвети на Свиленград и Суфли.Отношенията помежду им се развиват най-вече в областта на културата и спорта.
Община Дидимотика
Свиленград и Дидимотика си партнират в разработването на европейски проекти в областта на туризма и опазването на културно-историческото наследство.
Община Фере
Сътрудничеството е в сферата на културата и по трансграничните европейски програми.
Турция
Община УзункьопрюОт 2005 година общинските съвети на Свиленград и Узункьопрю приемат взаимни решения за сключване на протокол за сътрудничество. Обменят се делегации и музикални и спортни състави за различни културни прояви. Ръководството на Узункьопрю съдейства за провеждането на свиленградската инициатива - международен колопоход за Деня на Европа. Спечелен е и успешно се реализира съвместен проект по програма ФАР “Цвят, мирис и звук от сърцето на Тракия”.
Община Одрин
Свиленград и Одрин от 2004 година успешно си партнират по провеждането на международния колопоход, който се организира по инициатива на кмета на Свиленград инж. Георги Манолов за Деня на Европа.
Община Зейтинбурну, район на ИстанбулПърви контакти между двете общини са осъществени в началото на 2006 година.Следва официално посещение в Истанбул на кмета на Свиленград инж.Георги Манолов, където той се среща със своя колега - кмета на Зейтинбурну Мурат Айдън. През месец май същата година Общинският съвет на Свиленград одобрява предложението между двете общини да бъде сключено споразумение за партньорство и сътрудничество.
Германия
Община ВеферлингенДвустранните контакти между Свиленград и Веферлинген са създадени през 2000 година, когато е подписан договор за партньорство между двете общини. Приятелските връзки се утвърждават с размяна на посещения на официални делегации за празниците на градовете и на самодейни певчески и танцови колективи. През 2001 година Веферлинген прави дарение на Свиленград – техническо оборудване.
Тласък на партньорството между българската и германската община дава срещата между кметовете им Ханс Краул и инж. Георги Манолов в Свиленград през август 2006 година.
Русия
Район Лефортово, град МоскваПриятелски контакти между Свиленград и Лефортово възникват през 2005 година след визита на кмета Георги Манолов в Москва. През август 2006 година по покана на кмета на Лефортово Александър Сморяков официална делегация от община Свиленград посещава руската столица и колегите от управата на район Лефортово. Делегацията е приета и от префекта на Югоизточен московски окръг Владимир Зотов.След обсъждане, на 31 август 2006 година е подписан протокол за сътрудничество между Свиленград и Лефортово в областта на търговско-икономическите и хуманитарните връзки.
http://www.svilengrad.bg
Влез
Град Своге
[/url]
