|
Бранимир Костадинов: В Шотландия ми викат Стен и Бербатов
17-годишният нападател Бранимир Костадинов подписа през лятото 3-годишен договор с шотландския елитен тим Хартс и се готви във футболната Академия на клуба, който стигна миналия сезон до вицешампионската титла на Шотландия като изпревари гранда Глазгоу Рейнджърс.
“Имам малко свободно време. След тренировката отивам на урок по английски, но няма проблеми да разговаряме”, предупреди юношеският национал. С него разговаря Владимир Николов.
- Бранимире, как протичат дните ти във футболната Академия “Хартс”?
- Обикновено тренираме двуразово, но има дни в когато имаме и по 4 занимания - правим фитнес и нещо като йога. Като цяло на първата и втората тренировка се натоварваме така, че да сме изморени, но на другия ден отново да можем да поемем натоварванията. Тренирам с отбора на Хартс до 19 години, който се води резервен отбор.
- Изготвили са ти програма за навлизането в отбора. Кога се очаква да дебютираш в първия отбор?
- Подготовката ми върви според програмата, както и на всички от резервния отбор. Кой кога ще дебютира при мъжете, решават треньорите. За мачовете на първия отбор ни раздават билети, закарват ни с автобус и гледаме. После анализираме играта, особено, ако тимът загуби. Индивидуалните грешки, ако някой сбърка. Коментираме и нашите мачове. Общо взето живеем колективно. Навсякъде сме заедно. Постоянно се бъзикаме, прекарваме си весело.
- Остана единственият българин в Шотландия. По-трудно ли ти е сега?
- Стилиян Петров премина в Астън Вила и съм единственият българин май. Не съм чувал в някоя от по-низките дивизии да се подвизават мои сънародници.
- По-лесно ли беше преди това.
- При идването ми тук започнаха да ми викат Стен. Стилиян Петров беше направил голямо име тук. Всички го уважават много. Още като пристигах в Единбург ме посрещнаха с уважение, след като знаеха, че съм българин. Насочиха 2-3 момчета от отбора да ми помагат да се адаптирам по-лесно. По-трудно ми беше в началото, защото не знаех езика. Преди това играех в Австрия и говоря немски, но английският е различен. Отношението към Стилиян имаше отражение и върху мен. Приемаха ме навсякъде много радушно. Помагаха ми доста повече, отколкото очаквах. Постепенно научих езика. Сега имаме един латвиец на проби в отбора, Александър Николаев- а аз му помагам на него. Той се изявява добре и сигурно ще го оставят. Особено му обръщам внимание за изразите, за да не го разбират неправилно. По-точно понякога бърка при предлозите, но когато сме насаме му обяснявам. Той живее в моя дом. Един от треньорите на отбора ме попита дали може да живее при мен и аз се съгласих.
- Има ли други чужденци в младежкия отбор?
- Има 3-ма австралийци, 7-8 ирландци. Дори трима от тях преминаха 19 години и вече се готвят с мъжкия отбор.
- А ти къде живееш?
- При приемно семейство. Като втори родители ги имам. Бързо ме приеха. Хазяинът се казва Джим, а съпругата му Алис. Хората са малко над средна възраст. Така хем не съм сам в една стая в общежитие например, хем от клуба ме контролират да не закъснявам по дискотеки или някъде другаде. Но не заради това аз спазвам режима. Това е много добре. Не ми липсва домашната атмосфера. Те бързо ме приеха. Сега приеха и латвиеца Александър. Джим е бивш спортист, колоездач. Сега се занимава с китайска медицина, акупунктура. На много хора е помогнал. Постоянно го търсят. Той се допитва до мен за упражнения по стречинг. Алис е домакиня и се грижи за къщата и за двете кучета.
- Викат ли те от България за националния отбор.
- Тези, които се класираха за втората фаза на турнира в Бургас , са родени 1988 г. Ние сме набор 1989 г. Включиха ме в отбора, воден от Филип Филипов. Играхме квалификации в Англия, но не успяхме да продължим във втората фаза.
- Обаждат ли се отново да те викат за националния тим?
- Моя набор играха с отбора на Вестфалия, но бяха повикани само момчета от България. Това обаче бяха контроли.
- Следиш ли първенството в България?
- Да! Имам програми за гледане на мачовете през Интернет.
- Извън футбола, остава ли ти свободно време за друго. С какво се занимаваш, освен с уроците по английски, когато си свободен?
- Свободен съм само в сряда и неделя след обед. Ходим заедно с останалите момчета на кафе, на кино.
- А с мъжкия отбор какви са ви отношенията?
- Всички са много добри хора и играчи. И при тях бъзиците са постоянни. Съблекалните ни са една до друга. Заедно се храним на стадиона. И те са като нас – деца по дух. Разбираме се с всички. Литовците, които са в отбора, играят много добре. На мен ми харесват като начин на игра, като качества. Разговаряме на руски. Или поне ги разбирам. Учил съм 2 години руски в България. Като пристигнах, започнаха да ми викат Бербатов. Питат ме за Стоичков. Феновете мечтаят да направим нападателен тандем с Янкаускас. Дори се заричат да напишат песен за Яни (Янкаускас) и Брани.
- Кога ти предстои да се завърнеш в България?
- За Коледните празници. Ще ме освободят за 2-3 седмици и от 5 януари започваме отново.
-Тарторите на мъжкия отбор са давали пресконференция. Има ли брожение в отбора?
- Давали са пресконференцията, докато ние бяхме на тренировка. Почти нищо не разбрахме.
- Литовският президент Владимир Романов често ли е с отбора?
- Виждал съм го на мачове. С мъжкия отбор сигурно е по-често. В Академията, където се готвим ние, е идвал само веднъж.
|
Влез
Ексклузивно: Костадинов псувал титаните, плашел с оставка
sigorno kachestva si ima..
