Наближава един от най-интересните финали в Шампионската лига през последните години.Чия ли тактика ще се окаже по-успешна?Тази на Съра или на Гуардийола

Ако Бербатов играе вместо Чичерито Манчестър ще спечели Шампионската лига 2011г. Колкото и да е силна Барса тандема Рууни-Бербатов е много опасен и може да превземе всяка една противникова врата.

Ще е много груба грешка на Фъргюсън ако не пусне Бербатов на финала срещу Барселона.Чудя му се на акъла как е възможно да държи като резерва в повечето мачове голмайстора на Висшата лига??? Изкуфява вече горкия.

Сър Алекс: Това може да е най-добрият финал в историята


Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън заяви на пресконференцията преди финала в Шампионската лига, че е невъзможно да прогнозира какво ще се случи на терена на „Уембли” .

Повторението на финала в турнира от 2009 година се очаква с огромен интерес и Фъргюсън е убеден, че този сблъсък ще бъде класика. Той се надява да стане едва вторият наставник, който печели 3 пъти купата в най-престижния клубен футболен турнир.

Според шотландеца това ще бъде финалът на десетилетието и засипа с похвали съперника си Пеп Гуардиола: „Успехите на двата отбора през последните 10 години са грандиозни. Това може да се превърне не само в най-добрия финал на десетилетието, но завинаги!”, заявява треньора на Манчестър.

Фъргюсън разкри, че е харесвал Гуардиола още като играч и дори се е опитал да го привлече в Юнайтед преди неговия трансфер от Барселона в италианския Бреша. Шотландецът обаче вярва, че в събота неговите играчи ще забравят за стреса и сантиментите и ще излязат на зеления килим, за да си свършат работата като профеисоналисти.

БЕЗ БЕРБАТОВ БАРСЕЛОНА ОЧАКВАНО СПЕЧЕЛИ

Испанският първенец Барселона спечели за четвърти път в своята история най-престижния клубен турнир – Шампионска лига, след като оправда очакванията на специалистите и се наложи над английския хегемон Манчестър Юнайтед с 3:1.

Наставникът на „червените дяволи” сър Алекс Фъргюсън, който стана едва вторият мениджър, извел отбора си до пет финала на Шампионска лига, не включи в групата за срещата българския топреализатор на тима Димитър Бербатов, а португалското крило Нани остана на пейката.

Колегата на шотландския специалист - Хосеп Гуардиола, който изведе каталунците в рекорден в историята им 17-и финал в европейски клубен турнир, също предприе донякъде изненадващ ход, като не заложи на капитана Карлес Пуйол в стартовия състав на Барселона, но за разлика от Бербатов – испанският бранител остана на пейката.

Срещата на митичния стадион „Уембли”, където Юнайтед и Барселона спечелиха своите първи трофеи от турнира на шампионите, започна с пищна 6-минутна церемония, специални гости на която бяха множество гости от света на спорта и шоубизнеса, а купата бе изнесена и охранявана зорко от кралските гвардейци.

Веднага след първия съдийски сигнал на най-младия рефер, ръководил финал на европейски турнир - Виктор Касай, английският тим упражни невероятна преса и на практика не позволи на своя опонент да наложи стила си на игра в първите 10 минути.

Точно след изтичането им неразбирателство между централния бранител на Барса Пике и стража Валдес за малко не доведе до откриване на резултата в полза на Юнайтед.

След това обаче испанците успяха да овладеят инициативата и постепенно започнаха да налагат типичния си стил на игра – с множество подавания в средата на терена.

Така дойде и първата сериозна опасност пред отказващия се страж на англичаните Едвин ван дер Саар, който дори не реагира при удар с глава от непосредствена близост на оставения непокрит в наказателното поле Педро в 15-ата минута, но топката не навести мрежата му, а излезе в аут.

Пет минути по-късно Педро изпробва своя удар от границата на наказателното поле, но мерникът му бе неточен. След натиска на каталунците между 10-ата и 20-ата минута Манчестър Юнайтед се опита да изравни играта, но вместо това получи попадение.

В 27-ата минута капитанът на испанците Шави получи топката в централната част на терена, напредна и изведе отдясно Педро Родригес, а той с плътен удар в близкия на вратаря ъгъл откри резултата.

Така юношата на Барселона се превърна в едва първият испанец, разписал се за тима във финал на най-престижния клубен турнир, тъй като преди него това бяха правили само легионери.

Манчестър Юнайтед отговори почти мигновено.

В 34-ата минута Уейн Руни направи двойно подаване първо с Карик, а после и с Райън Гигс, като последният го изведе на точката за изпълнение на дузпа, а от там английският национал прати топката неспасяемо в горния десен ъгъл на пазената от Валдес врата.

При повторението на попадението се видя, че уелският ветеран се намираше в положение на засада, но в крайна сметка голът бе зачетен, а равенството – възстановено.

След това Барселона отново наложи своя ритъм на игра, но Юнайтед заигра далеч по-уверено и в крайна сметка двата тима се оттеглиха на почивка при равенство 1:1.

Втората част започна така, както завърши първата – Барса диктуваше темпото, а тимът на Юнайтед стоеше компактно подреден в отбрана, разчитайки на контраатаки и на изнесения единствен в предни позиции Хавиер Ернандес.

Това обаче се оказа грешен подход, тъй като в 54-ата минута Лео Меси показа невероятната си класа и направи безпомощен Едвин ван дер Саар с плътен удар от над 20 метра, извеждайки Барса за втори път напред в резултата.

Попадението бе първо за гениалния аржентинец на английска земя и с него той изравни рекорда на Рууд ван Нистелрой от 12 попадения в един сезон на Шампионската лига, осигурявайки си голмайсторския приз от турнира.

След втория си гол Барселона се превърна в абсолютен господар на терена и атаките пред вратата на Юнайтед се редяха една след друга, като само добрите изяви на Ван дер Саар спасиха англичаните от попадение до 69-ата минута.

В нея обаче дори холандецът капитулира. Лео Меси се разходи като на парад сред отбраната на „червените дяволи”, след което топката попадна у Давид Вия, а той с прецизен изстрел я прати в мрежата му от границата на наказателното поле.

В 79-ата минута „червените дяволи” имаха претенции за неотсъдена дузпа, след като Давид Вия игра с ръка в собственото си наказателно поле, но реферите правилно прецениха, че испанският нападател наруши правилата неумишлено, а и ръката му бе в естественото си положение.

До края на срещата съставът на Манчестър Юнайтед се опита да се противопостави на Барса и поне да намали резултата, но не съумя и логично загуби, след като бе категорично надигран през второто полувреме.

Така Барселона стана едва четвъртият отбор, станал шампион на Европа два пъти в един и същи град – Лондон, след като преди това с подобно постижение можеха да се похвалят тимовете на Реал Мадрид (Глазгоу и Париж), Ливърпул (Рим) и Милан (Атина).



Ако Бербатов бе на терена най-вероятно резултата щеше да е друг,но застаряващия тренйор на Манчестър не за първи път прави грешни ходове,така че и тази глупост може да се сложи в графата очаквани!

Тъпия Фърги или американските собственици на Манчестър направиха глупоста на века като не пуснаха най-добрия си реализатор на терена.Тогава резултата можеше да е друг.Този клуб не е достоен за голямата класа на Бербатов.Дано по-скоро да заиграе в по-нормален отбор.

Бербатов: Българин е голмайстор на Премиър лийг, какво повече да искам



На 22 май бе узаконено - Димитър Бербатов стана първият българин, голмайстор на най-популярното първенство в света - английската Висша лига. На 28 май №9 на “Манчестър Юнайтед” трябваше да играе в своя трети финал за Шампионската лига. Но сър Алекс шокира всички, оставяйки Бербатов дори извън групата. На 30 май обаче поведе шампионския парад на “Юнайтед” по улиците на Манчестър за историческата 19-а титла в Англия, за която има никак не малък принос. През целия път на червения автобус с №19 Митко бе най-отпред, близо до купата. А фенското множество не спря да крещи: “Берба, остани!” Дали най-добрият ни футболист правеше почетна обиколка за сбогом? Или въпреки всичко планира още фиести като играч на “Юнайтед”? Отговори на всички въпросителни около него и бъдещето му Бербатов даде в ексклузивно интервю за “24 часа”.


- Митко, как вози автобус №19 в Манчестър?
- Страхотно. Беше готино. Много приятно направено. Минус беше, че времето беше лошо. Обаче не попречи на толкова много хора да излязат по улиците и да празнуват с нас тази титла. Ти сам го видя. Получи се супер. Аз никога не бях имал парад. Само Райън Гигс и Пол Скоулс от всички нас бяха имали през 1999 година след спечелването на требъла. Сега и другите имахме невероятно изживяване с историческата 19-а титла.

- Макар че често си атакуван от всички страни, този път всички фенове застанаха на твоя страна. Пееха за теб, скандираха името ти, крещяха, че те обичат и трябва да останеш. Как се чувстваше, слушайки ги?
- Тези неща ме карат да се чувствам неудобно. Аз не съм свикнал. Въпреки че имаше хубави песни и възгласи по мой адрес. Наистина ми е неудобно, но пък и ме карат да се чувствам горд, че хората са оценили това, което направихме през тази година. И това, което аз направих ипомогнах на отбора. Предполагам, че на всеки играч му става малко неудобно. Защото ние следим реакциите, като започнат да пеят за някого. И всеки започва да се подиграва с нещо на този, за когото пеят. Но е готино и приятно.

- Но в случая и съотборникът ти Патрис Евра не спря да пее за теб...
- Това пък е другият пример. Той не се спира. Накрая вече нямаше глас да говори. Обаче той е най-забавният. И защото си мисли, че е певец, затова не пусна микрофона.

- Но на другите от “Юнайтед” Евра крещеше само имената, докато за теб си съчиняваше песни...
- (Смее се.)Това е, защото с него сме в близки отношения и сме големи приятели. Затова се бъзикаме постоянно. Беше малко неудобно, но много готино.

- След като спечелихте официално титлата, в интернет стана хит клипче, в което някой те интервюира, изведнъж се появи Евра и почна да те представя като най-великия голмайстор. Кой го снима?
- Снима го Рио Фърдинанд. Мисля, че беше за неговия сайт. Рио вземаше интервюта от всички съотборници - всеки да каже по нещо за титлата. И стигна до мен. Получи се много импровизирано. Изведнъж се появи и Евра. Погледнах го и се посмях доста и аз.

- Първи българин със “Златната обувка” в Англия - какво значи това за теб?
- Много съм горд от този факт. Тъй като отиваш от някаква малка държава в Англия, където всеки път на всяка тренировка, на всеки мач трябва да си над другите, защото си чужденец. Да станеш голмайстор на Англия със “Златната обувка”, е велико нещо за мен. Ще го ценя цял живот. Постигнато е с доста труд, лишения и мъки. Но накрая си струваше.

- Кой от всички голове ти е най-ценен?
- Всички са яки. Разбира се, не може да не отличиш хеттрика срещу “Ливърпул”. Надявам се това да остане в сърцата на всички фенове на “Манчестър”. Да вкараш три гола на “Ливърпул” е много голямо постижение. А и феновете постоянно ми го напомнят, така че не мога да го забравя. Особено втория гол. Той се нарежда сред най-красивите ми, най-технично изработени попадения. И бях много горд след този мач.

- Тръпнеше ли в последния мач с “Блекпул”, че Тевес може да те мине и да изпуснеш “Златната обувка”?
- Както аз съм тръпнал, така и Карлос, предполагам. После гледах - и той изпуска ли, изпуска, и аз - изпускам, изпускам... И така се получи - разделихме приза. Важното накрая е, че при рекордната 19-а титла на “Манчестър Юнайтед” българин е голмайстор на Англия. Какво повече мога да искам? Наистина се чувствах много щастлив след края на първенството. Нещата се наредиха перфектно. С едно голямо разочарование накрая. Но така е било писано.



- Нека хвърлим яснота върху това голямо разочарование накрая. Започнаха много съчинения и истории. Кажи ти - откъде гледа финала в Шампионската лига на “Уембли”?
- Нормално е хората да си измислят, след като не са ме видели на трибуните. нормално е да си помислят, че не съм на стадиона. Истината е, че бях в съблекалните. И оттам наблюдавах двубоя, на телевизора. Просто бях разочарован. И ме беше срам, че не съм в групата. Затова не исках хората да ме гледат колко ми е тежко и как се чувсттвам. Защото трудно крия емоциите си. Затова предпочетох да остана сам и да наблюдавам мача от съблекалнята.

- Кога разбре, че ще си резерва? На официалната тренировка сияеше...
- Преди мача. Мениджърът тогава казва групата. Уведоми ме за решението. Останах много разочарован. Но не можеш да направиш нищо. Трябва да го приемеш. И така - останах си в съблекалнята, изгледах мача... След загубата пак останахме в съблекалнята и изчакахме да видим какво ще каже Съра.

- Дори на пресконференцията на “Уембли” след 3:1 за “Барса” тема №2 след загубата на трофея в Шампионската лига беше “Бербатов”, каза ли сър Алекс нещо по този въпрос?
- Не. Най-голямото разочарование за всички беше изпуснатата Шампионска лига. Но и самият Сър призна в съблекалнята, че “Барселона” са ни надиграли. Предполагам, че и всички го видяха. Заслужено победиха, въпреки че вкарахме много хубав гол чрез Руни. Но “Барселона” беше с една класа над нас. Всеки в съблекалнята го призна, но това не ни попречи пак да съжаляваме. Бяхме добре подготвени, но срещу такъв отбор наистина е трудно да се играе.



- Говори ли сър Алекс специално с теб след мача?
- Не. Няма и за какво. Това е негово лично решение. Наистина бях много разочарован и ме заболя страшно много. И съм сигурен, че другите момчета извън отбора ги е боляло не по-малко от мен. Но не можех да направя нищо. Съжалявам, че България не можа да ме гледа на финала, за да се радва, да речем, или пък да плаче заедно с мен... Но всичко вече свършило. Всеки вече си прави изводите защо така, защо падна отборът, защо Бербатов не беше в групата. Но вече ти казах причината - така е преценил треньорът. Но пък винаги има следващата година. Докато играя футбол, сред целите ми ще е да взема тази купа. А в общи линии ми остана нея да взема. Но най-голямото разочарование като цяло беше, че след мача тръгнах към автобуса и един човек ме задминава. Аз нещо се бях замислил и в един момент поглеждам към него и го виждам как небрежно носи купата. Разбираш ли - минава си покрай мене купата и той я носи нанякъде. И си викам - само на толкова близко ще мине покрай мен. Все едно съм в някакъв филм. Минава и си я носи небрежно, а той, човекът, сигурно и не подозира този до него, аз, колко сигурно искам да си я взема.

- Вярваш ли, че ще имаш и четвърти шанс за финал в Шампионската лига?
- Разбира се. Защо да не вярвам. Евра има четири финала. И преди мача ми каза: "Сега ако загубя трети финал..." Защото имаше два загубени и един спечелен. Вече е с три загуби. Въпреки че аз бих дал всичко да съм на негово място, поне да имам една спечелена купа. Ще дам всичко да имам нов шанс. Но дори и да не се случи, поне съм имал възможност да играя на два финала. Място за оплакване няма.

- Промениха ли ти се плановете след 28 май 2011 година?
- Не. Аз съм футболист на “Манчестър Юнайтед” и с радост искам да си изпълня договора. Всеки има някакви трудности, но аз винаги съм се борил и ще се боря за титулярното място. Ако съм човек, който се отказва, никога нямаше да стигна до “Манчестър Юнайтед”. Никога не съм се отказвал през живота си. Идва 4 юли и почваме всичко отначало - борбата за всички титли, борбата за титулярното място.

- След финала на “Уембли” Би Би Си написа “Благодаря и сбогом, Димитър”. какво да напише “24 часа”?
- Нормално е да напишат така, след като са си мислили, че не съм на стадиона. След мача Съра също каза, че съм бил на стадиона. защо не са му повярвали? Защо си мислят, че лъже? Ти какво да напишеш? Че съм футболист на “Манчестър” и с радост искам да си изпълня договора! В “Юнайтед” имам много щастливи моменти, станахме шампиони за 19-и път. А и както казах в клипчето на Рио, след 19 идва 20. Нали така? Това, че станах шампион и голмайстор, не означава, че трябва да спирам дотук. Искам още успехи. Отборът е голям, мачовете са много - завсеки ще има място за изява. Само да съм здрав.

- В интервю след миналия сезон ти пожелах 20 гола. Щом ще се бориш и оставаш, да ти пожелавам ли 30 за сезон 2011/2012 в “Манчестър Юнайтед”?
- (Смее се.) Вярно ми пожела 20 гола. И то взе, че стана. Явно когато човек вярва в себе си, се получава. Даже един ден си говорех с приятелите си. Те бяха гледали филм за положителното мислене в живота на човек. И веднъж нямаше какво да правя у нас. Седнах и го гледах. Като свърши, ти стоиш и си мислеш. Аз седнах и си написах на едно листче - искам да стана голмайстор на Англия, да взема “Златната обувка” и да станем шампиони. И те пък взеха, че станаха тези неща. Е, бях написал и Шампионската лига, ама то пък това не стана. Толкова силно вярвах, че ще стана голмайстор и ще сме шампиони, че стана. Вярвах и за Шампионската лига, но не се получи. Това обаче не ми намалява ентусиазма за догодина.

- Как стоят нещата с договора ти с “Юнайтед”?
- Той е за още една година. И аз съм ентусиазиран да си го изпълня въпреки разочарованието, което претърпях. Болката от “Уембли” не може да ме откаже, а още повече да ме амбицира.

- Сър Алекс не е идвал да ти каже “разделяме се”?
- Не, не. Ако хората преценят, че съм им нужен, ще дойдат след края на последната ми година и ще кажат: “Бербо, продължаваме за още една година.” А няма да дойдат още сега. Не знам хората закъде бързат. Имам си договор и желанието ми е да остана. Това е “Манчестър Юнайтед”. Конкуренцията често вади още по-хубави изяви на терена.

- Много българи реагираха емоционално след “Уембли” и според тях вече не е важно за кой клуб играеш. Какво ще каже господинът от Манчестър?
- Защо не е важно за кой клуб играя? Защото вече не харесват Съра ли? (Смее се.) Шегата настрана. Аз винаги съм се стремял към високи цели. И идването ми в “Манчестър” е най-високото стъпало за мен. След “Манчестър” всичко е надолу. И този момент ще дойде, когато ще ми кажат: Благодарим ти за всичко, вече не си ни нужен. Но за момента съм футболист на “Манчестър” и желанието ми е да остана да помогна за 20-ата титла, която ще последва. Сигурен съм.

- Коя радост ти е по-голяма - да занесеш “Златната обувка” вкъщи или да видиш там златната усмивка на Деа?
- Не можеш да сравняваш семейството и професията. И едното, и другото са ми скъпи. По принципсемейството с детето, което имам, ми излиза на първо място. Футболът не е точно на второ, но го слагам там някъде, след семейството. Вече не съм първа младост и затова се радвам, че повече от целите, които съм си поставил, съм ги отметнал. Остават още няколко. После, като свърша да играя, ще го направя с усмивка на лице, да ти кажа честно. И ще си кажа: “Всичко се нареди, както исках.”

- Случвали ли са ти се през тази година бащински неща, които досега са ти били непознати?
- Вече съм запознат с абсолютно всичко. Пълен спец съм в тази област. Което пък ме забавлява. Като се върнеш от тренировка, имал си труден ден или нещо не ти е вървяло, разнообразието вкъщи, да се занимаваш с детето, те разтоварва. Забравяш за проблемите.

- И след “Уембли” ли така се разтовари?
- Общо взето да. Със семейството, с приятелите. Те бяха на мача и след него се видях с тях, защото имах нужда да си поговоря от мъжка гледна точка с най-близките, да чуя те какво мислят. И така - споделяш с най-близките, на другия ден си леко по-добре, а след време ти минава. И се концентрираш върху следващото предизвикателство.

Дъртакът си заслужи загубата за това, че не пусна Берба!