Това е едно от най - хубавите ми гостувания.Отидохме на стадиона 3 часа по - рано , беше 45градуса, опънахме голямото знаме под едно дърво, налягахме и заспахме.
На полувремето когато тръгнахте към нас изкъртихме две дъски да се защитаваме, защото мислехме че носите керемида а то беше кутия шоколадови бонбони. Мартин си разглежда бонбона един час да не е инжектиран с нещо.
После цяла нощ дрямахме в градинката пред полицията и нямахме никакви пари. Само Главата имаше 5 лева, които майка му му беше дала да си купи Плейбой. Два часа го убеждавахме че умираме от глад и накрая с парите си за Плейбоя отиде и купи чипс с бисквити
Беше голяма веселбе ама одъртяхме вече.

Доколкото си спомням дойдохте с влака. Мача протече спокойно и кротко, типично за наш мач. С Габрово нямаме разправии - кръвта на свищовлията кипва в мачове срещу Спартак Плевен, Етър, Локо ГО, Белене, Севлиево..., т.е. рядко. И двата тима бяхме изпълнили целта за годината - оставане в групата. Един наш "одъртяваше", та решихме да се направим на мъже и съвсем приятелски да почерпим "колегите". Тогава издавахме и списанинийце, та май ви подарихме едно. Пък и ви почувствахме близки(врага на моя враг е приятел) след като едно 5-6 човека изкарахме 3-4 часа в районното седмици по-рано след мач с Видима, циганската агитка на които имаше наглостта да ни скача на бой докато пием вода на собствения ни стадион. Малка агитка бяхме, но бая запалени. Както и да е.... След мача запихме в "Джанката"(която изгоря) и наистина звъняхме на Сашо Диков и като ревнахме по телефона, че две агитки не се бием, а пием заедно и той ни затвори, защото няма скандал в тая работа. Накрая вие нямахте транспорт, не знам къде сте спали, ама имаше една част дето питаха за компютърни клубове да искарат по една нощна. Ходил съм и на друг мач с Янтра, но беше в Плевен, вие бяхте наказани, обърнахте ни 2:1. Ние бяхме, от вас нямаше публика, за което съжалих.
Успех! И стискайте палци в неделя за нас срещу Спартак. Не съм ходил да гледам Академик от 3 години.

P.S. В отговор на този, който попита за най-големия - именно той пише тези редове. За жалост от вас си спомням само високо, сухо момче с дълга светла коса.

Поклон пре твойте думи!!! Обаче сега ако знаеш това сухо момче на какво прилича...тц тц тц тц тц

Аве ей Иванков - той е запомнил мен а не Мартин бе. Тогава аз бях слаб и с руса дълга коса.
Мартин беше 100 кила.

тцтцтц че 100 кила откога са много бахти и живота