Има ли привърженици на този отбор в БГ ?

Прякора им е Червените Дяволи

Отборът не постига никакви особени успехи преди Втората световна война. След нея отборът става на два пъти шампион с легендарния играч и капитан на тогавашния национален отбор на Германия Фриц Валтер в редиците си, на когото е кръстен и клубният стадион. През шейсетте клубът не успява да се докаже като един от силните отбори в Германия и достига само до финал за Купата през 1961 г., загубен от Вердер Бремен. Все пак клубът печели място сред 16-те в новосформираната през 1963 г. Първа Бундеслига. През седемдесетте и осемдесетте клубът не постига големи успехи на местно ниво освен три загубени финала за Купата на Германия през 1972, 1976 и 1981 преди да я спечели най-накрая през 1990 г.. На следващата година клубът става шампион на Германия за трети път а през 1996 г. печели и втората си купа. Но успехът е помрачен след отпадане същата година във Втора Бундеслига. През 1998 г. Червените Дяволи се завръщат в Първа Бундеслига и веднага стават шампиони през 1999 г. начело със знаменития треньор Ото Рехагел. Три години по-късно, през 2002 г., обаче клубът е на прага на финансов банкрут след строежа на новия стадион, тогавашните президенти - Юрген Фрийдрих, Роберт Вишеман и Герхард Херцог, са изгонени. Клубът започва сезон 2003-2004 с минусов актив от три точки. След няколко години в средата на таблицата в германското първенство и няколко участия в европейските турнири Кайзерслаутерн отпада във Втора Бундеслига през 2006 г. и през следващия сезон се класира шести като не успява да се върне в първата дивизия.

Официален уебсайт:

http://www.fck.de/

Много ме раджа агитката им ! Pfalz inferno !

Великани!

http://www.pfalz-inferno.de/
Сайта на агитката- Pfalz inferno



spartak forever - влез тук !Сега правим и на К'лаутерн !
http://forum.bundesliga-bulgaria.free.b ... /index.php

След 7 кръга на първенство 2009/2010 сме 1-ви Дано поне тази година да ударжат и да се върнат при майсторите.

ето състава за този сезон:
http://transfermarkt.de/de/verein/2/1-f ... seite.html

Кайзерслаутерн (на немски: 1. FC Kaiserslautern; 1. FCK) е името на германски спортен клуб от град Кайзерслаутерн, провинция Райнланд-Пфалц, с приблизително 13 300 членове[1]. Основан е на 2 юли 1900 г. след обединението на местните отбори на Германия 1896 и ФГ Кайзерслаутерн. Шампион на Германия през 1951, 1953, 1991 и 1998 г., носител на купата на страната през 1990 и 1996 г. Играе домакинските си срещи на Фриц-Валтер-Щадион в Кайзерслаутерн, кръстен на капитана на германския национален отбор по футбол, станал световен шампион през 1954 г. в Швейцария. Екип: червени фланелки, гащета и чорапи. Освен футбол, в клуба се практикуват и следните спортове: хокей на лед, лека атлетика, бокс, баскетбол и хандбал.

Основаване
1. ФК Кайзерслаутерн се образува на 28 май 1929 г. в резултат на сливането на кайзерслаутернските отбори Ес Фау Фьоникс 1910 и Еф Фау 1900. До 1932 г. клубът се казва Еф Фау Фьоникс Кайзерслаутерн. Еф Фау 1900 на свой ред е съставен от три отбора: Еф Це 1900, Еф Це Палация 1901 и Еф Це Бавария 1902 на 1 март 1909 г. И накрая, Еф Це 1900 представлява обединение на футболните отбори Германия 1896 и Футболно дружество 1899 (2 юни 1900 г.). Отборите-предшественици на Кайзерслаутерн записват някои успехи в първите години на XX век - Еф Це 1900 печели първенството на западния регион през 1909 г. и това е първият успех в историята на футбола в Кайзерслаутерн. До 1914 г. Еф Це 1900 принадлежи към елитната западна лига, а Еф Фау 1900 е съосновател на Окръжната лига на региона, но през 1923 г. окончателно отпада от дивизията.

2 юни 1900 - Основаване на Еф Це 1900 Кайзерслаутерн като обединение на Еф Це Германия 1896 и Еф Фау 1899.
1901 - Основаване на Еф Це Палация 1901 Кайзерслаутерн.
1902 - Основаване на Еф Це Бавария 1902 Кайзерслаутерн.
1909 - Еф Це 1900 Кайзерслаутерн постига първи голям успех на кайзерслаутернски отбор и
печели първенството на западните региони на Южногерманската футболна федерация.
01 март 1909 - Образува се Еф Фау 1900 Кайзерслаутерн от сливането на отборите
Еф Це 1900, Еф Це Палация 1901 и Еф Це Бавария 1902.
1919 - Еф Фау Кайзерслаутерн постига класиране в новоучредената окръжна лига.
13 май 1920 - Открити са спортните съоръжения на Еф Фау Кайзерслаутерн на хълма Бетценберг.
1923 - Поради намаляването на състава на окръжната лига Еф Фау е принуден да напусне първенството.
28 май 1929 - Еф Фау 1900 и Ес Фау Фьоникс се обединяват в Еф Фау/Фьоникс Кайзерслаутерн.
1932 - Преименуване на 1. Еф Це Кайзерслаутерн

Гаулига (1933−1945)
Две години след завръщането в Окръжната лига, Кайзерслаутерн се класира в новосформираната Гаулига, след като завършва на второ място през 1933 г. Следват две нови отпадания: две години по-късно (на окръжно ниво - връща се през 1937 г.) и през 1938 г. От 1939 г. лаутерите присъстват непрекъснато в най-висшето ниво на германския футбол, преди футболните състезания да бъдат прекъснати поради военната мобилизация и Втората световна война. За пръв път "червените дяволи" играят срещи за титлата през военния период, когато печелят Гаулига Вестмарк, но губят с 3:9 от Шалке 04 още в първия двубой във финалната фаза на първенството (1942 г.). След това е образуван общ военновремеви отбор заедно с играчите на Фау Еф Ер Кайзерслаутерн, но този състав така и не изиграва официален мач.

През 1938/39 Фриц Валтер за пръв път играе с екипа на Кайзерслаутерн. На 14 юли 1940 г. 19-годишният Валтер дебютира за германския национален отбор срещу Румъния (9:3), като бележи три попадения, а с това става и първият национален играч от Пфалц.

1933 - Второ място в окръжната лига, което дава право на участие във финалния рунд на южногерманското първенство.
Там отборът завършва осми от осем отбора, но получава квота за новооснованата елитна гаулига.
1935 - Изпадане в окръжната група.
1937 - Ново класиране в гаулигата.
1938 - Ново изпадане в окръжната лига.
1939 - Асансьорът между групите се движи с пълна сила: класиране в гаулигата.
14 май 1940 - Фриц Валтер става първият национален състезател на Кайзерслаутерн: 19-годишният футболист
дебютира срещу Румъния и отбелязва 3 гола за победата с 9:3!
1942 - Първо място в гаулига Вестмарк и първо участие във финалния кръг за определяне на шампиона на Германия.

Оберлига (1945−1963)
В Оберлига Югозапад Кайзерслаутерн дълго време е доминираща сила. През първите 13 години червените от Пфалц стават десет пъти шампиони, два пъти вицешампиони, а през 1947 и 1948 г. стават първенци на френската окупационна зона. От 1958 г. лаутерите за пръв път падат от върха - завършват трети, пети и два пъти четвърти, преди да станат победители на своята Оберлига отново (1963 г.).

Клубът постига също успехи и на национално ниво през този период. След победи над 1860 Мюнхен и Нойендорф, Лаутерн достигат финал през 1948 г. срещу Нюрнберг, но губят с 1:2. Следващата година са трети в Германия след победа над Кикерс Офенбах (2:1).
Бронзова статуя на героите от Берн'54 пред Фриц-Валтер-Щадион


На 30 юни 1951 г. Кайзерслаутерн са германски шампион за първи път след успех с 2:1 срещу Пройсен Мюнстер. Втората титла не закъснява - 4:1 над Щутгарт (21 юни 1953 г.). "Червените дяволи" губят финала следващата година сензационно от Хановер 96 с 1:5.

Въпреки протестите в медиите след загубата, бундестреньорът Сеп Хербергер се доверява на играчите от Кайзерслаутерн за Световното пъррвенство'54 и чрез тях изгражда гръбнака на националния отбор. Петима "червени" футболисти са призовани: Фриц Валтер, Отмар Валтер, Вернер Либрих, Хорст Екел и Вернер Колмайер. Рискът на Хербергер се оказва печеливш и на 4 юли 1954 г. Германия триумфира със световната титла, като в стартовия състав са и петимата играчи от Пфалц.

1955 г. е годината на последното участие на шампионатен финал за Кайзерслаутерн, който се губи с 3:4 от Рот-Вайс Есен. Разочарование следва и след финала за Купата на Германия през 1961 г., загубен с 0:2 от Вердер Бремен.

15 юни 1947 - Първо място в първенството на френската окупационна зона.
08 август 1948 - Защита на титлата от първенството на френската окупационна зона, последвана от победи над
1860 Мюнхен и ТуС Нойендорф във финалния рунд за определяне на шампиона на Германия.
На финала Кайзерслаутерн губи от Нюрнберг с 1:2 на Мюнгерсдорфер Щадион в Кьолн.
09 юли 1949 - След победа с 2:1 сл. прод. над Кикерс Офенбах Кайзерслаутерн завършва трети за първенството на Германия.
Преди това отборът отново печели шампионатът на окупираните от Франция територии.
04 юни 1950 - Победа в първенството на френската окупационна зона и загуба от Щутгарт на 1/4 финала за първенство на Германия с 2:5.
30 юни 1951 - Кайзерслаутерн е шампион на Германия! Победата с 2:1 на Олимпийския стадион в Берлин срещу Пройсен Мюнстер
поставя началото на най-успешния период в историята на клуба.
21 юни 1953 - Втора шампионска титла на Германия в Берлин: Щутгарт е победен на финала с 4:1!
23 май 1954 - Изненадваща загуба във финала на първенството на Германия от аутсайдера Хановер 96 с 1:5.
04 юни 1954 - Германия е световен шампион по футбол след 3:2 над Унгария в Берн! Петимата играчи от Кайзерслаутерн
Колмайер, Екел, Либрих, Отмар и Фриц Валтер са част от шампионската единадесеторка на Сеп Хербергер.
26 юни 1955 - Нова загуба във финалната среща на германското първенство - Рот-Вайс Есен печели с 4:3 в Хановер.
22 април 1956 - Кайзерслаутерн си осигурява за четвърти пореден път титлата на германския югозапад.
28 април 1957 - Кайзерслаутерн отново е шампион на югозападната оберлига.
13 септември 1961 - Кайзерслаутерн губи финала за Купата на Германия от Вердер Бремен с 0:2.

Години в Първа Бундеслига (1963−1996)
Кайзерслаутерн е един от основателите на германската Бундеслига през 1963 г. През първата година на първенството отборът от Пфалц финишира на 12. място. През следващите години целта на "лаутерите" е да останат в групата и те я постигат, като отново достигат финал за Купата на Германия (1 юли 1972 г.) Там обаче срещат Шалке 04 и губят с категоричното 0:5.

През 1972 г. отборът прави дебют на европейската сцена срещу английския Стоук Сити (загуба с 1:3 и победа с 4:0 в реванша). На четвъртфинала следва отстраняване от Борусия Мьонхенгладбах. Третият финал за Купата на Германия (1976 г.) отново е загубен, този път от Хамбургер ШФ с 0:2. Това се случва още веднъж през 1981 г., когато лаутерите губят последната среща с 1:3 от Айнтрахт Франкфурт.

През кампанията 1981/82 Кайзерслаутерн отбелязват най-големия си международен успех дотогава. "Червените дяволи" достигат до полуфинал в турнира за Купата на УЕФА, където са победени от ИФК Гьотеборг. Преди това, на четвъртфинала е победен колосът Реал Мадрид. След загуба с 1:3 на Сантиаго Бернабеу следва съкрушаваща победа с 5:0!

12 май 1963 - След 5-годишно прекъсване Кайзерслаутерн отново е шампион на югозападната оберлига.
11 май 1964 - Лаутерите завършват първия сезон на Бундеслигата на 12 място.
06 април 1968 - Катастрофа в парк Ведау - Кайзерслаутерн губи от Дуисбург като гост с 0:7 - най-голямата загуба в историята на клуба,
заедно с 0:7 срещу Борусия Мьонхенгладбах на 23 март 1985.
05 декември 1970 - Щутгарт превзема твърдината Бетценберг с 5:0 и нанася най-голямото домакинско поражение на "червените дяволи".
01 юли 1972 - Загуба във финала за Купата на Германия в Хановер - 0:5 от вицешампиона Шалке 04!
13 септември 1972 - Дебют на европейската сцена с 1:3 срещу Стоук Сити.
20 октомври 1973 - Шампионът на Германия Байерн Мюнхен е разгромен в Кайзерслаутерн: след като повеждат с 4:1,
баварците губят с 4:7 като допускат 6 гола за 30 минути!
26 юни 1976 - Трети финал за Купата на Германия и трета загуба: 0:2 от Хамбург на стадиона във Франкфурт/Майн
02 май 1981 - Четвърти финал за Купата на Германия: 1:3 от Айнтрахт Франкфурт на щутгартския Некарщадион.
21 април 1982 - Финалът за Купата на УЕФА е изпуснат на косъм след 1:1 и 1:2 сл. прод в Швеция срещу ИФК Гьотеборг.
26 март 1983 - Кайзерслаутерн записва най-изразителната си победа в Първа Бундеслига след 7:0 срещу Карлсруе.
През сезон 1989/90 отборът попада в зоната за изпадане, но завръщането на треньора Карл-Хайнц Фелдкамп дава нови сили на играчите и те успяват да запазят мястото си в елита. Под негово ръководство се осъществява дългогодишна цел на клуба - Купата на Германия е спечелена, макар и след пет играни финала. На 19 май 1990 г. Вердер Бремен е надигран с 3:2. Следващият сезон поднася нова сензация - Кайзерслаутерн носят сребърната салатиера в Пфалц, Щефан Кунц става "футболист на годината", Кайзерслаутерн е "отбор на годината" в Германия за 1991 г. На 23 март 1991 г. "червените дяволи" побеждават водача в класирането на Първа Бундеслига Байерн Мюнхен с 2:1 (голове на Демир Хотич и Щефан Кунц), изпреварват баварците в таблицата и не изпускат водачеството до края на сезона. Сребърната салатиера е връчена на лаутерите в Кьолн след победа с 6:2 над домакините.

След изненадващата титла през 1991 г. Кайзерслаутерн се закрепва в челните места на германския футбол. За отбелязване е сезонът 1993/94, когато след впечатляваща победна серия, "червените" завършват втори след шампионите от Байерн Мюнхен. Футболистите на новия наставник Фридел Рауш остават само на точка зад баварците. Успешно е представянето и от кампанията през 1994/95, когато "Гордостта на Пфалц" завършва на 3 точни зад шампиона Борусия Дортмунд, но това стига за едва четвъртото място. Все пак и то дава право на участие в европейските клубни турнири.


От изпадане във Втора Бундеслига до шампион (1996−2001)
Датата е 18 май 1996 г., а часът - 17:05. Маркус Мюнх от Байер Леверкузен вкарва гол и изравнява резултата на мача с Кайзерслаутерн на 1:1. Единадесет минути по-късно "лаутерите" изпадат за пръв път от Първа Бундеслига в над 30-годишната история на първенството и потапят в скръб цял един регион. През 1994/95 Кайзерслаутерн губи важни играчи в лицето на Чириако Сфорца и Щефан Кунц, които напускат отбора, а тяхното отсъствие не може да се компенсира. Слабите игри на трикратните шампиони водят до закономерно изпадане от първа лига през 1996 г. за пръв път в историята на клуба. В последна среща от сезона "червените дяволи" играят срещу директния конкурент за оставане в елита Байер Леверкузен и е необходима победа на всяка цена. След като Павел Кука извежда лаутерите напред, леверкузенци изравняват драматично в 82. минута и така безславно слагат край за сезона на своите гости. Само седмица по-късно Купата на Германия е спечелена след успех с 1:0 срещу Карлсруе. Голът пада след изпълнение от пряк свободен удар на Мартин Вагнер и така купата става притежание за втори път на Кайзерслаутерн, но това е само малка утеха на феновете на отбора.

За новия сезон за треньор е привлечен специалистът Ото Рехагел, изградил авторитет през 80-те и началото на 90-те години с отбора на Вердер Бремен. Преди лаутерите Рехагел тренира Байерн Мюнхен, но след като баварците изостават за шампионата от Борусия Дортмунд, "Крал Ото" бързо е освободен от Франц Бекенбауер. Рехагел е убеден от тогавашния президент на Кайзерслаутерн Юрген Фридрих, че отборът се цели в нещо голямо и има нужда от ново начало с нов наставник. Изненадващо наставникът приема, като по-късно признава, че това е бил авантюристичен ход от негова страна.

Макар и във втора дивизия, спечелената Купа на Германия дава право на участие в турнира на Купата на носителите на национални купи. Още в първия кръг обаче Кайзерслаутерн е елиминиран от югославския представител Цървена звезда - 1:0, 0:4 след продължения. Това поражение не пречи на отбора да се представя повече от убедително във втора дивизия - недопускането на домакинска загуба и само четири загуби като гост водят до бързо връщане в елита, а 7:6 срещу Мепен и до днес си остава най-резултатната среща в историята на германската Втора Бундеслига. Само година след изпадането във втора лига "червените дяволи" разбиват Любек със 7:0 и така на теория се завръщат в Първа Бундеслига.

През сезона 1997/98 футболните любители в Германия стават свидетели на нещо ново и безпрецедентно - новак в Първа Бундеслига става шампион още в първия си сезон в групата. Тимът на Кайзерслаутерн отново става "Отбор на годината" за втори път след 1991 г. Още в първия кръг шампионът Байерн Мюнхен е победен на своя Олюмпиащадион след гол на Михаел Шьонберг. От четвъртия кръг, след домакинска победа над Шалке 04, до края Кайзерслаутерн са еднолични водачи, като побеждават баварците, завършили втори, още веднъж - този път след гол на Мариян Христов и автогол на Дитмар Хаман. Отново се губят едва 4 мача за цял шампионат, титлата е спечелена в предпоследния кръг у дома след победа с 4:0 над Волфсбург, а в последната среща за сезона 35,000 привърженици на Кайзерслаутерн пътуват за Хамбург, за да могат да празнуват шампионската салатиера.
Голмайстор през шампионския сезон 1997/98: Олаф Маршал

Следва участие в Шампионската лига, където се достига до четвъртфинал след отпадане от бъдещия финалист Байерн Мюнхен, и пето място в Бундеслигата след загуба с 1:5 от борещите се за оставане в елита Айнтрахт Франкфурт. Куриозното е, че точно победа с четири гола разлика стига на хесенци, за да не изпаднат и те го постигат. Загубата обаче изважда "лаутерите" от зона "Шампионска лига". Все пак целта, поставена преди началото на сезона, а именно европейско участие, е постигната. Това става с помощта на новите попълнения като Марио Баслер и Юри Джоркаеф. Шестте домакински загуби през сезона обаче оставят горчив привкус на сезона.

Раздялата с Ото Рехагел е прибързана, необмислена и плод на емоции - след лошото начало на сезона 2000/01 Кайзерслаутерн печели само 6 точки от 6 мача и наставникът се оттегля от поста си в резултат на натиск от ръководството.


Финансови проблеми и ново изпадане (2001−2006)
След края на ерата "Рехагел" Кайзерслаутерн попада в криза от финансово и спортно естество. Някои винят за това привличането на играчи с изградено международно реноме като Тарибо Уест, Щефен Фройнд, Кристиан Нерлингер, Карстен Янкер и Щефан Малц, които обаче не оправдават високите очаквания към тях. Под ръководството на наследника на Рехагел Андреас Бреме успехите изглеждат сигурни: през април 2001 г., малко преди края на сезона, "червените дяволи" са на полуфинал за Купата на УЕФА, където ще играят с испанския Алавес, а в Първа Бундеслига заемат престижното трето място. От този момент насам следва тотален срив на резултатите: Алавес побеждава категорично "лаутерите", които на свой ред правят катастрофален завършек на сезона в германското първенство и се свличат на осмото място в крайното класиране за 2000/2001. Причините за това се търсят във финансов скандал, породен от тогавашното ръководство в лицето на Юрген Фридрих и Роберт Вишеман.

В началото на новия сезон 2001/02 Кайзерслаутерн печели първите си седем срещи, като по този начин подобрява рекорда на Байерн Мюнхен за най-добър старт на първенство, но отново следват непостоянство на резултатите и закономерно седмо място в края на сезона.

През сезон 2002/03 клубът изглежда сигурен изпадащ, а страховете от фалит са напълно реални. Бреме е освободен и е заменен с легендарния белгийски футболист и опитен треньор Ерик Геретс. Той съумява да вдигне отбора на крака и след сензационен втори полусезон, Кайзерслаутерн е спокоен за бъдещето си в първа лига. Към това "гордостта на Пфалц" се класира за финал за Купата на Германия, където отстъпва на шампиона Байерн Мюнхен с 1:3. Във финансово естество клубът прави важни крачки към оздравяване под ръководството на изпълнителния директор Рене Йеги и с участието на провинцията Райнланд-Пфалц. Собственият стадион Фриц-Валтер-Щадион също е продаден за целта. За нещастие на верните привърженици на Кайзерслаутерн, клубът отново попада под заплаха от изпадане през 2003/04. Геретс е заменен от австриеца Курт Яра, който се превръща в поредния спасител на футбола в региона. Но той така и не успява да си спечели обичта на феновете, които настояват за неговата оставка. И я получават: малко преди края на кампанията 2004/05 австриецът оповестява, че се оттегля от клуба след края на сезона, като оставя отбора на сигурното дванайсто място, без опасност от отпадане. Ръководството обаче се опасява, че наставникът няма достатъчна мотивация да ръководи своите футболисти и прекратява договора му предсрочно. Доволен от свършената работа по оздравяването на клуба Рене Йеги също се оттегля от поста си.
Нападател номер 1 за 21. век: Мирослав Клозе

Новото ръководство решава да предприеме "ново начало" като гради нов отбор от млади и талантливи играчи под ръководството на Михаел Хенке, познат като помощник на Отмар Хитцфелд при спечелените титли и купи на Германия, както и Шампионската лига с Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен. Но следва нов провал - победите при Хенке са крайна рядкост, а отборът се закотвя в дъното на класирането. Уволнението на треньора е логично и ръководството се поема от бившия играч на "лаутерите" Волфганг Волф, но смяната се оказва закъсняла: отборът изпада за втори път в историята си по драматичен начин след 2:2 срещу преките конкуренти за оставане от Волфсбург на 13 май 2006 г.

Втора Бундеслига (от 2006 г.)

Въпреки изпадането, членовете на клуба на привържениците се увеличават с 1,000 за два месеца и към ноември 2006 г. набояват вече 11,500. Сезонът във втора лига също носи разочарования. Въпреки четвъртото място на полусезона, даващо надежди за класиране в първа лига, пролетният полусезон протича слабо със спечелени едва 23 от 51 възможни точки. Тимът завършва шести, а Волф е освободен преди края на сезона, като е заместен временно от помощника си Волфганг Функел.

Грешката с Михаел Хенке е повторена 2 години по-късно с назначаването на норвежеца Киетил Рекдал, който получава директива да се бори за челно място с млад колектив. Реалността обаче рязко контрастира с поставените цели и Кайзерслаутерн е в зоната за изпадане през зимната пауза, отборът играе слабо като домакин, а първата победа за сезона е постигната едва в 9. кръг срещу Оснабрюк. Търпението на борда на директорите се изчерпва след домакинска загуба от 1860 Мюнхен с 1:2 в 19. кръг и той освобождава Рекдал. До назначението на хърватина Милан Шашич отборът се тренира от Алоис Шварц. През април 2008 г. легендарният нападател на лаутерите Щефан Кунц се завръща на Фриц-Валтер-Щадион като изпълнителен директор на клуба. Това вдъхва нова порция увереност на футболистите, а новият ръководител ги мотивира с думите, че те имат възможността да станат герои само за седем мача. Шашич изумява специалистите като спасява Кайзерслаутерн от изпадане в трета лига след отлична серия (домакински победи над Аугсбург, Алемания Аахен и Санкт Паули) и въпреки че лаутерите преди последния кръг заемат място в зоната на изпадащите, победата с 3:0 срещу Кьолн се оказва достатъчна за оставане във Втора Бундеслига, което дава и начало на продължителни тържества.
Изпълнител директор и клубна легенда: Щефан Кунц

През 2008/09 Кайзерслаутерн бележат възход в сравнение с предходната година: въпреки че класирането в Първа Бундеслига не е поставено като цел, отборът заема второ място до зимната пауза след победа над Фрайбург с 2:0. Новите попълнения Анел Джака, Сръджан Лакич, Флориан Дик и Мартин Амедик се сработват добре с Аксел Белингхаузен, Ерик Йендришек, Аймен Демаи и Джош Симпсън. Поради лошата си пролетна серия в гостуванията обаче "лаутерите" остават само на крачка от мястото за бараж в първа дивизия. Сезонът продължава в борба за попадане в челните места. След тежка загуба от Ханза Росток с 1:5 обаче третото място, даващо право на бараж остава отдалечено на 3 точки и Щефан Кунц изненадващо освобождава Милан Шашич на 4 май 2009 г. следобед. За временно ръководещ тренировките до края на сезона е назначен наставникът на втория отбор Алоис Шварц. Първоначално Шварц има успех и след победата с 1:0 над Аугсбург лаутерите запазват шансове дори за второто място. Тогава обаче идват три последователни загуби от Алемания Аахен (0:1), Дуисбург (4:5) и Фрайбург (3:4). Седмото място е разочароващо за феновете на отбора, а капитанът Белингхаузен, Демаи и Райнерт обявяват, че напускат Кайзерслаутерн от лятото.

През месеците май и юни на 2009 г. привържениците на "лаутерите" стават свидетели на истинска сага около привличането на новия наставник на отбора. Изпълнителният директор Щефан Кунц получава откази от желаните треньори Бруно Лабадия, Франко Фода и Фридхелм Функел, а когато е постигнато съгласие със селекционера на юношеския национален отбор на Германия Хайко Херлих, мениджърът на футболния съюз Матиас Замер отказва да пусне Херлих в Кайзерслаутерн. След множество спекулации в медиите в продължение на шест седмици, на 18 юни 2009 г. Кунц представя новия треньор Марко Курц.


Успехи:

Шампионати
* Шампион на Германия (4): 1951, 1953, 1991, 1998;
* Вицешампион на Германия (4): 1948, 1954, 1955, 1994;
* Югозападен шампион (11): 1947, 1948, 1949, 1950, 1951, 1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1963;
* Западен шампион (1): 1909, 1942;
* Вечно класиране на Първа Бундеслига: 8. място, 2025 точки.

Купи
* Победител в Купата на Германия (2): 1990, 1996;
* Финалист за Купата на Германия (5): 1961, 1972, 1976, 1981, 2003;
* Носител на Суперкупата на Германия (1): 1991;
* Шампион на Германия по футзал (1): 1997.

Международни успехи
* Полуфинал за Купата на УЕФА (2): 1981/82, 2000/01;
* Четвъртфинал за Шампионската лига (1): 1998/99;
* Победител в турнира Интертото (3): 1975, 1988, 1989.

Други отличия
Отбор на годината в Германия (2): 1991, 1998

Статистика
Преди началото на сезон 2009/10 на Първа Бундеслига Кайзерслаутерн заема осмо място във вечната класация на германските първодивизионни отбори с 1424 срещи (558 победи, 354 равенства, 512 загуби) и голова разлика 2276:2239 с 2025 точки, като само година преди това е бил на шестото място. В последствие Борусия Мьонхенгладбах и Кьолн изпреварват "червените дяволи", които от 2006 г. насам отсъстват от германския елит. Класацията водят Байерн Мюнхен, следвани от Вердер Бремен, Хамбург, Щутгарт и Борусия Дортмунд. До 1996 г. Кайзерслаутерн, Кьолн и Хамбург са трите отбора, които участват в абсолютно всички издания на Първа Бундеслига от създаването й през 1963 г. След това "лаутерите" прекарват един сезон във Втора Бундеслига, а "козлите" ги последват през 1998 г., правейки "червените шорти" единствения тим без пропуснат сезон. До 2006 г., когато Кайзерслаутерн изпадат отново във втора дивизия, "червените дяволи" и Вердер Бремен следват Хамбург със само една пропусната кампания. Байерн Мюнхен имат две "отсъствия".


Кайзерслаутерн от създаването на Първа Бундеслига (1963 до 2009)
Първа Бундеслига 1963-1964 10 6 14 12. място/26 точки 48:69
Първа Бундеслига 1964–1965 11 3 16 13. място/25 точки 41:53
Първа Бундеслига 1965–1966 8 10 16 15. място/26 точки 42:65
Първа Бундеслига 1966–1967 13 12 9 5. място/38 точки 43:42
Първа Бундеслига 1967–1968 8 12 14 16. място/28 точки 39:67
Първа Бундеслига 1968–1969 12 6 16 15. място/30 точки 45:47
Първа Бундеслига 1969–1970 10 12 12 10. място/32 точки 44:55
Първа Бундеслига 1970–1971 15 4 15 08. място/34 точки 54:57
Първа Бундеслига 1971–1972 14 7 13 7. място/35 точки 59:53
Първа Бундеслига 1972–1973 12 10 12 9. място/34 точки 58:68
Първа Бундеслига 1973–1974 15 8 11 6. място/38 точки 80:69
Първа Бундеслига 1974–1975 13 5 16 13. място/31 точки 56:55
Първа Бундеслига 1975–1976 15 7 12 7. място/37 точки 66:60
Първа Бундеслига 1976–1977 12 5 17 13. място/29 точки 53:59
Първа Бундеслига 1977–1978 16 4 14 8. място/36 точки 64:63
Първа Бундеслига 1978–1979 16 11 7 3. място/43 точки 62:47
Първа Бундеслига 1979–1980 18 5 11 4. място/41 точки 75:53
Първа Бундеслига 1980–1981 17 10 7 4. място/44 точки 60:37
Първа Бундеслига 1981–1982 16 10 8 4. място/42 точки 70:61
Първа Бундеслига 1982-1983 14 13 7 6. място/41 точки 57:44
Първа Бундеслига 1983–1984 12 6 16 12. място/30 точки 68:69
Първа Бундеслига 1984–1985 11 11 12 11. място/33 точки 56:60
Първа Бундеслига 1985–1986 10 10 14 11. място/30 точки 49:54
Първа Бундеслига 1986–1987 15 7 12 7. място/37 точки 64:51
Първа Бундеслига 1987–1988 11 7 16 14. място/29 точки 53:62
Първа Бундеслига 1988–1989 10 13 11 9. място/33 точки 47:44
Първа Бундеслига 1989–1990 10 11 13 12. място/31 точки 42:55
Първа Бундеслига 1990–1991 19 10 5 1. място/48 точки 72:45
Първа Бундеслига 1991–1992 17 10 11 5. място/44 точки 58:42
Първа Бундеслига 1992–1993 13 9 12 8. място/35 точки 50:40
Първа Бундеслига 1993–1994 18 7 9 2. място/43 точки 64:36
Първа Бундеслига 1994–1995 17 12 5 4. място/46 точки 58:41
Първа Бундеслига 1995–1996 6 18 10 16. място/36 точки 31:37
Втора Бундеслига 1996–1997 19 11 4 1. място/68 точки 74:28
Първа Бундеслига 1997–1998 19 11 4 1. място/68 точки 63:39
Първа Бундеслига 1998–1999 17 6 11 5. място/57 точки 51:47
Първа Бундеслига 1999–2000 15 5 14 5. място/50 точки 54:59
Първа Бундеслига 2000–2001 15 5 14 8. място/50 точки 49:54
Първа Бундеслига 2001–2002 17 5 12 7. място/56 точки 62:53
Първа Бундеслига 2002–2003 10 10 14 14. място/40 точки 40:42
Първа Бундеслига 2003–2004 11 6 17 15. място/36 точки 39:62
Първа Бундеслига 2004–2005 12 6 16 12. място/42 точки 43:52
Първа Бундеслига 2005–2006 8 9 17 16. място/33 точки 47:71
Втора Бундеслига 2006–2007 13 14 7 6. място/53 точки 48:34
Втора Бундеслига 2007–2008 9 12 13 13. място/39 точки 37:37
Втора Бундеслига 2008–2009 15 7 12 7. място/52 точки 53:48


Кайзерслаутерн в Европа
1972/73 Купа на УЕФА - 1/4 финал - Борусия Мьонхенгладбах 1-2, 1-7
1976/77 Купа на УЕФА - 2.Кр. - Фейенорд 2-2, 0-5
1979/80 Купа на УЕФА - 1/4 финал - Байерн Мюнхен 1-0, 1-4
1980/81 Купа на УЕФА - 2.Кр. - Стандард Лиеж 1-2, 1-2
1981/82 Купа на УЕФА - 1/2 финал - ИФК Гьотеборг 1-1, 1-2
1982/83 Купа на УЕФА - 1/4 финал - Университатя Крайова 3-2, 0-1
1983/84 Купа на УЕФА - 1.Кр. - Уотфорд 3-1, 0-3
1990/91 КНК - 1.Кр. - Сампдория 2-0, 4-0
1991/92 Шампионска лига - 2.Кр - Барселона 0-2, 3-1
1992/93 Купа на УЕФА - 1/8 финал - Аякс Амстердам 0-2, 0-1
1994/95 Купа на УЕФА - 2.Кр. - Одензе 1-1, 0-0
1995/96 Купа на УЕФА - 2.Кр. - Реал Бетис 1-3, 0-1
1996/97 КНК - 1.Кр. - Цървена звезда 1-0, 0-4
1998/99 Шампионска лига - 1/4 финал - Байерн Мюнхен 0-2, 0-4
1999/00 Купа на УЕФА - 3.Кр. - Ланс 2-1, 1-4
2000/01 Купа на УЕФА - 1/2 финал - Депортиво Алавес 1-5, 1-4
2002 УЕФА Интертото - 3.Кр. Теплице 2-1, 0-4
2003/04 Купа на УЕФА - 1.Кр. - Теплице 1-2, 0-1


Играчи с най-много срещи
Вернер Мелцер 374 мача 24 август 1974(дебют) 26 април 1986 (посл. среща) 31(0) (голове/дузпи)
Дитмар Швагер 320 22 август 1964 14 юни 1975 2(0)
Ернст Дийл 314 4 ноември 1967 4 февруари 1978 18(7)
Йозеф Пирун 304 30 август 1969 24 март 1981 61(5)
Аксел Роос 303 25 август 1984 30 септември 2000 17(0)
Гералд Ерман 292 25 август 1984 9 декември 1995 0(0)
Райнер Гайе 290 6 август 1977 26 април 1986 47(1)
Рони Хелстрьом 266 24 август 1974 26 май 1984 0(0)
Волфганг Волф 248 12 август 1978 21 май 1988 11(0)
Андреас Бреме 242 8 август 1981 9 май 1998 43(23)
Ханс-Петер Бригел 240 10 април 1976 26 май 1984 47(12)
Йоханес Ридл 215 24 август 1974 6 юни 1981 31(6)
Михаел Дузек 210 19 януари 1980 11 септември 1987 10(0)
Мирослав Кадлец 210 11 август 1990 9 май 1998 16(1)
Клаус Топмьолер 204 3 февруари 1973 8 септември 1979 108(6)
Юрген Гро 197 14 август 1976 10 юни 1989 3(0)
Чириако Сфорца 192 7 август 1993 17 април 2005 20(0)
Хари Кох 187 11 август 1995 24 май 2003 17(9)
Райнхард Майер 184 11 август 1973 15 ноември 1980 21(6)
Волфганг Шнар 182 24 август 1963 3 май 1970 0(0)
Маркус Шуп 177 2 февруари 1985 15 юни 1991 16(2)
Щефан Кунц 170 28 юли 1989 17 юни 1995 75(17)
Мартин Вагнер 169 14 август 1992 18 март 2000 23(2)
Фриц Фукс 168 16 август 1969 25 януари 1975 12(1)


Играчи с най-много голове
Клаус Топмьолер 108гола 6 дузпи 204мача
Щефан Кунц 75 17 170
Томас Алофс 61 3 126
Йозеф Пирунг 61 5 304
Роланд Сандберг 60 0 118
Олаф Маршал 49 4 144
Ханс-Петер Бригел 47 12 240
Райнер Гайе 47 1 290
Харалд Кор 45 4 86
Мирослав Клозе 44 4 120
Андреас Бреме 43 23 242
Павел Кука 39 1 96
Карл-Хайнц Фогт 39 4 96
Бени Вендт 35 0 116
Вратислав Локвенц 36 0 116
Волфрам Вутке 32 13 112
Вили Райтгасл 31 6 129
Йоханес Ридл 31 6 215
Идриз Хосич 31 1 74
Вернер Мелцер 31 0 374
Франк Хартман 30 1 99
Юрген Фридрих 26 3 158
Демир Хотич 26 0 100
Мариян Христов 26 0 146
Норберт Айленфелдт 25 4 127

Рекорди
Най-изразителни домакински победи: 7:0 срещу Любек (Втора Бундеслига 1996/97),7:0 срещу Карлсруе (Първа Бундеслига 1982/83), 7:1 срещу Рот-Вайс Есен (Първа Бундеслига 1976/77), 6:0 срещу Ханза Росток (Втора Бундеслига 2008/09), 6:0 срещу Щутгартер Кикерс (Първа Бундеслига 1988/89), 6:0 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1984/85), 6:0 срещу Арминия Билефелд (Първа Бундеслига 1983/84), 6:0 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1974/75), 6:0 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1971/72), 6:1 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1988/89), 6:1 срещу Байер Юрдинген (Първа Бундеслига 1984/85);

Най-изразителни победи като гост: 7:1 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1993/94), 6:0 срещу Саарбрюкен (Първа Бундеслига 1985/86), 5:0 срещу Байер Юрдинген (Първа Бундеслига 1992/93), 5:0 срещу Нюрнберг (Първа Бундеслига 1963/64), 7:3 срещу Байер Юрдинген (Първа Бундеслига 1990/91), 6:2 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1990/91), 5:1 срещу Фортуна Дюселдорф (Първа Бундеслига 1983/84), 4:0 срещу 1860 Мюнхен (Първа Бундеслига 2001/02), 4:0 срещу 1860 Мюнхен (Първа Бундеслига 2000/01), 4:0 срещу Валдхоф Манхайм (Първа Бундеслига 1988/89);

Най-изразителни домакински загуби: 0:5 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1970/71), 0:4 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 2004/05), 0:4 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 1986/87), 0:4 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1977/78), 1:5 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 2005/06), 0:3 срещу Дуисбург (Втора Бундеслига 1996/97), 0:3 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 2005/06), 0:3 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 1997/98), 0:3 срещу Валдхоф Манхайм (Първа Бундеслига 1988/89), 0:3 срещу Хамбург (Първа Бундеслига 1987/88), 0:3 срещу Нюрнберг (Първа Бундеслига 1985/86), 0:3 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1977/78), 0:3 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1975/76);

Най-изразителни загуби като гост: 0:7 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1984/85), 0:7 срещу Дуисбург (Първа Бундеслига 1967/68), 0:6 срещу Байер Леверкузен (Първа Бундеслига 2003/04), 0:6 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1972/73), 0:6 срещу Айнтрахт Франкфурт (Първа Бундеслига 1965/66), 2:8 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1967/68), 3:9 срещу Борусия Дортмунд (Първа Бундеслига 1963/64), 0:5 срещу Кобленц (Втора Бундеслига 2008/09), 0:5 срещу Вердер Бремен (Първа Бундеслига 1999/00), 0:5 срещу Шалке 04 (Първа Бундеслига 1987/88), 0:5 срещу Байерн Мюнхен (Първа Бундеслига 1985/86), 0:5 срещу Щутгарт (Първа Бундеслига 1984/85), 0:5 срещу Борусия Мьонхенгладбах (Първа Бундеслига 1970/71), 0:5 срещу Кьолн (Първа Бундеслига 1967/68).


Известни бивши играчи (по азбучен ред)
Томас Алофс 1982–1986
Михаел Балак 1997–1999
Марио Баслер 1987–1989 / 1999–2003
Андреас Бреме 1981–1986 / 1993–1998
Ханс-Петер Бригел 1975–1984
Мартин Вагнер 1992–2000
Отмар Валтер 1941–1959
Фриц Валтер 1938–1959
Волфганг Волф 1978–1988
Волфрам Вутке 1985–1990
Райнер Гайе 1977–1986
Юрген Гро 1976–1980 / 1986–1989
Ернст Дийл 1967–1978
Михаел Дузек 1979–1988
Том Дуули 1988–1993
Хорст Екел 1949–1960
Марко Енгелхард 2004–2006
Гералд Ерман 1986–1997
Мирослав Кадлец 1990–1998
Мирослав Клозе 1999–2004
Вернер Колмайер 1941–1957
Хари Кох 1995–2003
Павел Кука 1993–1998
Щефан Кунц 1989–1995
Вернер Либрих 1945–1962
Олаф Маршал 1994–2002
Вернер Мелцер 1974–1986
Йозеф Пирунг 1967–1981
Якобус Принс 1963–1965
Марко Райх 1995–2001
Ратиньо 1997–2003
Йохенес Ридл 1974–1981
Томас Ритер 1992–1996
Аксел Роос 1984–2001
Роланд Сандберг 1973–1977
Чириако Сфорца 1993–1995 / 1997–2000 / 2002–2006
Клаус Топмьолер 1972–1980
Франко Фода 1983–1984 / 1987–1990
Рони Хелстрьом 1974–1984
Дитмар Швагер 1964–1976
Карл Шмидт 1955–1962

Не бива да се забравят имената и на други футболисти, допринесли за славата на Кайзерслаутерн: Норберт Айленфелд, Клаус Акерман, Серджио Алиеви, Халил Алтънтоп, Херман Битц, Ханес Бонгартц, Андреас Бук, Роман Вайденфелер, Бени Венд, Тим Вийзе, Хайнц Вилхелми, Юри Джоркаеф, Карл-Хайнц Емих, Феридон Занди, Уве Климашефски, Хервард Копенхьофер, Бруно Лабадия, Франк Леле, Вратислав Локвенц, Роджер Лутц, Райнхард Майер, Лусиен Метомо, Майкъл Мифсуд, Ханс-Вернер Мозер, Ханс-Гюнтер Нойес, Йорген Петерсон, Андреас Райнке, Вили Райтгасл, Хани Рамзи, Ото Рехагел, Томас Ридл, Юрген Рише, Уинтън Руфър, Самир Камуна, Ервин Скела, Игли Таре, Юрген Фридрих, Фриц Фукс, Марко Хабер, Тамаш Хайнал, Франк Хартман, Томас Хенген, Херберт Хоос, Демир Хотич, Мариян Христов, Бил Чато, Петер Шварц, Марк Шварцер, Оливер Шефер, Герд Шнайдер, Михаел Шьонберг и Джеф Щрасер.


Стадион
Фриц-Валтер-Щадион в Кайзерслаутерн е построен през 1920 г. Стадионът и прилежащата улица са кръстени на легендарния капитан на "червените дяволи" и германския национален отбор в годините след Втората световна война. Съоръжението е построено на хълма Бетценберг, чиито стръмни склонове биват изкачвани от желаещите да гледат на живо мачовете на стадиона. Поради високото си разположение стадионът може да бъде видян ясно от града и като цяло доминира пейзажа в Кайзерслаутерн. Капацитетът му е 48,500 места, като претърпява основен ремонт за Световното първенство 2006 в областта на главната трибуна и покрива. Той е арена на четири мача от първата фаза на турнира и един осминафинал.

Екипи
до 1999 Адидас (Adidas)
1999-2003 Найки (Nike)
2003-2009 Капа (Kappa)
от 2009 Ду Ю Футбол (Do You Football)


Спонсори
Главни спонсори, рекламирали търговската си марка на екипите на отбора:
1970–1976 Опел(Opel) - автомобилна марка;
1976–1979 Кампари(Campari) - марка италиански аперитив;
1979–1981 Щрайф(Streif) - строителни компоненти от Офенбах;
1981–1984 Портас(Portas) - германска компания за саниране на кухни и врати;
1984–1987 Карлсберг(Karlsberg) - пивоварна от Хомбург, Саар;
1987–1989 Тригема(Trigema) - германска текстилна компания за тениски и тенис екипировка;
1989–1996 ОКИ(OKI) - японски цветни копирни машини;
1996–1998 Крънчипс(Crunchips) - търговска марка на хесенската хранителна компания Лоренц-Снек Уърлд;
от 1998 Дойче Фермьогенсбератунг(Deutsche Vermögensberatung) - германска финансова и инвестиционна компания от Франкфурт на Майн.


Връзки с България
Мачове с български отбори
Битките на Етър срещу Кайзерслаутерн си остават в историята като международните изяви от най-висок ранг на “виолетовите”. След равенството 0:0 срещу Интер Милано през 1974 г. за купата на УЕФА, етърци правят 1:1 с немския шампион Кайзерслаутерн в най-престижния турнир за КЕШ. Годината е “златната” 1991-ва. Етър триумфира с шампионската титла на страната и жребият за евротурнирите го противопоставя на първенеца на Германия. В първия мач, който се предава пряко по БНТ, нашите след напълно равностойна игра падат с 2:0 на Фриц-Валтер-Щадион. В реванша на стадион “Ивайло” повеждат с 1:0 след попадение на капитана Червенков и само малшанс в защита след изтичането на редовното време води до изравнителен гол, който ги лишава от заслужена и престижна победа. И до днес любителите на футбола от старата столица помнят в детайли битката срещу Кайзерслаутерн. Но не и по-младите фенове, защото от нея изтекоха вече почти 18 години.

На 17 септември 1991 г. етърци гостуват в стохилядния Кайзерслаутерн. 40 000 души има по трибуните, а стадион Фриц Валтер е оприличен на “врящо гърне”. Тактиката на великотърновци (в този мач с бели фланелки и виолетови гащета) определено е дефанзивна, но играта им определено внушава доверие. В защита много организирано действат Първанов, Трифон Иванов, Червенков и Цанко Цветанов, пред тях е привлеченият от Пирин Гавалюгов, в средата са Пламен Петков, Сашо Димов и Гошо Георгиев, а в атака действа основно Преслав Гетов, подпомаган от Гайдарски.

Опасни положения като цяло липсват, а когато все пак етърската защита се пропуква, вратарят Олег Моргун е безпогрешен. Той вади в корнер силен удар на пробилия по левия фланг Марсел Витечек. Така се стига до 38-ата минута, когато Кайзерслаутерн изпълнява корнер отляво и изсипаната параболично топка удря в ръката скочилия във въздушно единоборство с Шефер Преслав Гетов. Португалският съдия Фортунато Асеведо свири твърде пресилена дузпа за домакините, която защитникът Волфганг Функел превръща в гол със силен удар в горния десен ъгъл ­ 1:0. И след гола реферът продължава да е наобиколен от Трифон, Гетов, Червенков и Първанов, които бурно изразяват несъгласието си от решението.

Малко след почивката неубедителният Гетов е сменен от Игор Кислов и украинецът сериозно раздвижва атаката, като три пъти стреля опасно. Немците се прибират назад и на моменти дори бранят минималния си аванс. Точно Кислов обаче в 74-ата минута при центриране от фаул в пеналта закъснява да покрие защитника Функел и той бележи втория си гол в мача. До края Етър търси почетен гол, но въпреки центриранията на силно игралите Димов и Георгиев (и заменилия го К. Йорданов) до края резултатът остава непроменен.

2:0 си е респектиращ резултат преди реванша в България, но ентусиазмът по организацията на мача е огромен. Издадена е специална брошура за мача, плакати, календари, атрибути с клубните символи. Стадионът е приведен в необходимия за мач от евротурнирите вид, посрещнати са гостуващите фенове на “лаутерите”, свършена е още колосална по обем работа.

Датата на мача е 2 октомври 1991 г. Въпреки сериозната цена на билетите стадионът е доста пълен и само започналия малко преди мача дъжд пречи да се напълни докрай. На трибуните има около 15 000 зрители. Етър започва на вратата с Моргун, а пред него схемата е твърде интересна. Цецо Първанов е либеро, пред него играе Ангел Червенков, а стопер е и Трифон Иванов, който често се включва в атаките. Опорен халф пък е Георги Попиванов. Целият този защитен вал създава сериозна трудност за немския състав. Левият бек Цанко Цветанов по традиция се включва непрекъснато опасно по фланга на атаката, а типичен десен бек няма, в тази зона се връща Гошо Георгиев, който се грижи за Витечек. Останалите халфове са Сашо Димов и Пламен Петков, а в атака Георги Василев отново изненадва всички, като оставя резерва Кислов и предпочита отново Преслав Гетов с партньор Петър Витанов.

След дебненето в началото Етър постепенно зачестява атаките и при едно центриране високият Гетов е изпреварен в последния момент от вратаря Гералд Ерман. На немския страж му е писано да стане герой в този мач. Публиката скача на крака в средата на първата част, когато след центриране на Пламен Петков пред вратата настъпва меле, при което вратарят излиза неразчетено. Витанов насочва топката в опразнената врата, но в последния момент защитникът Шефер чисти от самата голлиния.

И все пак голямата радост не закъснява. В 44-ата минута Витанов е съборен отдясно на пеналта и съветският рефер Вадим Жук отсъжда фаул за “виолетовите”. Центрирането на Гошо Георгиев внася смут пред голлинията и топката е докопана от включилия се в атака капитан Ангел Червенков, който я праща в мрежата ­ 1:0. Публиката скача на крака със скандирания “Етър! “Етър!” в очакване на сякаш невъзможното. За жалост сигналът за изтичане на първото полувреме спира ентусиазма на домакините. Паузата дава възможност на немския шампион да се окопити и да възстанови равновесието на терена. Най-добрата му възможност обаче идва в 62-ата минута след грешка на Цветанов, който връща неразчетено на Моргун. Украинският вратар обаче вещо измъква топката от краката на връхлитащия Винклер. Кайзерслаутерн играе за специални премии в турнира за КЕШ, които за днешните стандарти изглеждат смешни, но в онези години са повече от сериозни. На играчите е обещана премия от по 500 ДМ за всяка спечелена точка в турнира, а за мачовете им от Бундеслигата премиите дори са обвързани с посещаемостта ­ също по 500 ДМ при 28 000 зрители по трибуните, като сумата расте в зависимост от това колко е пълен 40-хилядният клубен стадион…

А на стадион “Ивайло” Гочето Василев в средата на второто полувреме тръгва “ва банк” ­ в 65-ата минута пуска като трети нападател Игор Кислов. И натискът отново започва да се усилва. Украинецът нахлува отдясно в наказателното поле и е съборен, но реферът Вадим Жук не свири дузпата въпреки недоволството на публиката.

Последните десет минути на мача са “виолетова класика” в търсене на заветния втори гол. В 82-ата Димов центрира от корнер и на близката греда от заучено положение Георгиев прехвърля с глава топката над вратаря Ерман. С последни сили с върха на пръстите си стражът вади изпод гредата в нов ъглов удар. В 85-ата минута Георгиев центрира опасно от фаул и отново Ерман боксира топката. В 86-ата Димов пуска към Цветанов, чийто удар отново е спасен. В 87-ата минута следва пореден корнер и пак Ерман вади топката. В 89-ата Георгиев отдясно намира Червенков, който от въздуха красиво насочва топката в мрежата, но отново Ерман е непревземаем.

За цяло полувреме Кайзерслаутерн няма нито едно чисто положение и с лежане по тревата, с тактически смени пази крехката си преднина. Кошмарът идва в края на 92-ата минута, когато зрителите вече са на крака и са готови да преглътнат отпадането, но поне да приветстват престижната победа с 1:0. Секунди преди реферът да надуе свирката за последния сигнал, една отбита топка попада пред пеналта у Витечек, който стреля силно, от главата на намиращия се зад защитата Деген траекторията се променя и излъгва отличния в този мач Моргун. Голът е зачетен, защото се оказва, че на левия фланг връщащият се към центъра Цветанов покрива засадата, въпреки че изобщо не влияе на играта. Така “червените дяволи” се добират до малко незаслужено 1:1 и лишават Етър от възможността поне да запише първа победа в евротурнирите в своята история.

“Физическа мощ, позната германска дисциплина, натискане до последната секунда ­ това са оръжия, които противникът ни имаше, а ние не познаваме до съвършенство. Съжалявам за отпадането, макар че след първия мач това можеше и да се очаква. Бих отличил Червенков, Моргун, Цветанов”, признава реалистично след мача треньорът на Етър Георги Василев.

“Доволен съм само от общия изход, като цяло играхме лошо. Мога да похваля вратаря ни Ерман, а от домакините ­ Димов”, казва наставникът на “лаутерите” Карл-Хайнц Фелдкамп. С това обаче връзките между двата клуба не спират. Президентът на Кайзерслаутерн Норберт Тинес признава, че е възхитен от гостоприемството, от Велико Търново, от “Звук и светлина”. “Очаровани сме, не очаквахме, че може да бъдем посрещнати при такава отлична организация”, казва г-н Тинес, който в следващите години продължава контактите си с Велико Търново с хуманитарни помощи. В старата столица пък е основан фенклуб на Кайзерслаутерн, който носи неговото име, и продължава да функционира и до днес.

А участието в турнира за КЕШ не се оказва щастливо и за немския тим, въпреки че доказва категоричната си класа, но е застигнат от проклятието на 90-ата минута… Следващият съперник на немците след Етър е самият “дрийм тим” на Барселона. На Камп Ноу каталунците печелят с 2:0, но в реванша Кайзерслаутерн е фантастичен и повежда с 3:0! За да дойде последната секунда на мача, в която Куман центрира от фаул и Бакеро с глава прави 3:1, с което изхвърля “червените дяволи”, а Стоичков и компания поемат по пътя към заветната Купа на европейските шампиони…

2 октомври 1991 г. Стадион “Ивайло”, 15 000 зрители Съдия: Вадим Жук (СССР) Етър ­- Кайзерслаутерн 1:1

Голмайстори: 1:0 Червенков (44), 1:1 Деген (92)

Етър: Моргун, Първанов, Червенков, Цветанов, Тр. Иванов, Георгиев, Попиванов (77. Гавалюгов), Димов, Петков (65. Кислов), Пр.Гетов, Витанов.

Кайзерслаутерн: Гералд Ерман, Волфганг Функел, Оливер Шефер, Райнхард Щумпф, Роджер Лутц (89. Уве Шер), Бярне Голдбек, Демир Хотич, Томас Дули, Марсел Витечек, Бернхард Винклер (74. Юрген Деген), Томас Фогел.

Любопитни факти
Привърженици на отбора са известните германски политици Курт Бек (премиер-министър на провинция Райнланд-Пфалц) и Хелмут Кол (бивш германски канцлер).
Кайзерслаутерн е най-малкият град (население 99,000 жители), чийто отбор е печелил Първа Бундеслига (през 1991 и 1998 г.). Следващият най-малък град е Брауншвайг (население 245,000 жители) през 1967 г.
Еф Фау Кайзерслаутерн играе с черно-бели екипи до 1929 г., когато се обединява с Ес Фау Фьоникс и приема червеното и бялото за основни цветове.
Бившият германски международен футболен съдия Маркус Мерк, който живее и работи като стоматолог в Кайзерслаутерн, има голям принос за развитието на футбола в региона. Д-р Мерк е избиран два пъти за съдия на годината в света от ФИФА.

Официална страница:
http://www.fck.de/

Фенпортал:
http://www.der-betze-brennt.de/

През новия сезон - 1-ва Бундеслига

Да, но дали ще се борят за призовите места или отново за оцеляване.

Ще видим. Дай Боже поне за УЕФА да се борим

Илиян Мицански официално подписа с Кайзерслаутерн

Българският футболист Илиян Мицански официално е футболист на Кайзерслаутерн, съобщава официалният сайт на германския клуб. Нападателят подписа 4-годишен договор с германския шампион от 1998 година, в чиито редици тогава основна фигура бе българинът Мариан Христов.

Мицански премина в Кайзерслаутерн от полския Заглебие Любин, където в изминалия сезон за 28 мача вкара 14 гола и се нареди на второ място сред реалиаторите в полското първенство.

http://www.sportal.bg/news.php?news=243576

Мицански: Офертата от Кайзерслаутерн беше най-добрата

"Доволен съм, че една моя мечта се превърна в реалност. Доста хора искат да играят в Германия, но на мен ми се случи. Смятам, че тези пет години в полското първенство със сигурност са ми помогнали да си повиша нивото си”, заяви за БТА нападателят Илиян Мицански. Днес Кайзерслаутерн обяви, че роденият през 1985-а година в Сандански нападател е подписал договор с клуба за четири години. В последните два сезона Мицански носеше екипа на полския Заглебие Любин.

"Имах оферти от още три полски клуба, както и от Рапид Виена. Но смятам, че избрах най-добрата. Доста се мъчих, за да стигна до тук, така че този трансфер го приемам и като награда. Разбира се, в полското първенство нивото на футбола е доста по-високо от българското. Можеше и по-рано да изляза извън Полша, но все пак не мога да бъда недоволен”, каза още Мицански.

"Опасения и притеснения нямам. Познавам германското първенство от телевизията и предаванията, които съм гледал. Най-важното в момента е да покажа това, което мога и да се наложа”, разкри част от надеждите си младият български футболист. Кайзерслаутерн започва подготовката си на 28-и юни, а новото му попълнение от Югозападна България трябва да пристигне на стадион Фриц Валтер два дни по-рано.

"Много съм доволен, разбира се. И аз като всеки родител искам най-доброто за детето си. И винаги се притеснявам за лошото, и се радвам за хубавото. Задоволството е голямо, защото беше оценен. Пожелавам му да е жив и здрав, и късметът да е с него”, заяви бащата на играча Емил Мицански, бивш футболист на Вихрен, Пирин, Добруджа и Левски.

http://gong.bg/view_article.php?article_id=141311

Без Мицански, Кайзерслаутерн успя да излъже шампиона Байерн

Кайзерслаутерн изненадващо победи шампиона Байерн с 2:0 в първи мач от втория кръг в немската Бундеслига. Българският национал Илиян Мицански не бе в групата за мача и не получи възможността да поиграе срещу именития съперник.
Двубоят в Кайзерслаутерн премина под контрола на баварците, които обаче се скъсаха да правят пропуски и въпреки огромното си преимущество, така и не реализираха гол.
Домакините пък нанесоха своя удар в рамките на 120 секунди, в които паднаха и двата гола в мача.
В 35-та минута след добра атака на „червените дяволи”, топката стигна до Иво Иличевич, който отляво от границата на наказателното поле с мощен диагонален удар вкара във вратата на Ханс-Йорг Бут.
Още в следващата атака, пас от дълбочина намери Иличевич отдясно. Голмайсторът пусна топката към наказателното поле, Бадщубер не се ориентира в ситуацията и остави кълбото за Сърджан Лакич, който от близко разстояние без проблеми реализира за 2:0.
Така Кайзерслаутерн излезе на първо място във временното класиране с 6 точки от 2 мача. Байерн пък е осми с 3.

http://gong.bg/view_article.php?article_id=154225

Кайзерслаутерн повали Байерн за една минута, Мицански не игра

Отборът на Кайзерслаутерн нанесе първо поражение на шампиона Байерн (Мюнхен) през новия сезон в Бундеслигата. На своя стадион "Фриц Валтер Щадион" Кайзерслаутерн победи баварците с 2:0 в среща от втория кръг. Головете за домакините паднаха в рамките на една минута през първото полувреме - в 36-ата точен бе Иво Иличевич, а Сръджан Лакич се разписа в 37-ата. Българският нападател Илиян Мицански изненадващо не попадна в групата за мача на Кайзерслаутерн. Това бе втора поредна победа за домакините и те излязоха временно начело в класирането с пълен актив от 6 точки. Байерн е осми с 3 точки след победа и загуба.

Мачът можеше да се развие по съвсем друг начин, ако в 25-ата минута новата звезда на германския футбол Томас Мюлер бе открил резултата. Младият нападател на баварците обаче направи невероятен пропуск, останал съвсем сам срещу вратаря Зипел. Мюлер имаше достатъчно време да нанесе голов удар, но стреля встрани от вратата. Домакините показаха далеч по-голяма ефективност при реализирането на головите си положения и в 36-ата минута поведоха в резултата. Те осъществиха отлична атака отдясно, топката достигна до Иво Иличевич и той с фантастичен изстрел я изпрати в мрежата зад безпомощния Ханс-Йорг Бут. Само минута след това Кайзерслаутерн шокира баварците с втори гол. Иличевич получи топката отляво и подаде към нахлулия в наказателното поле на гостите Сръджан Лакич. Белгийският защитник на мюнхенци Даниел ван Буйтен допусна елементарна грешка, като не успя да изчисти топката и Лакич с удар отблизо удвои аванса на домакините в резултата.

През второто полувреме пред вратата на Зипел се разрази истинска буря, но гол така и не падна. В 51-ата минута опитният нападател на баварците Мирослав Клозе направи голям пропуск, като би над вратата от много удобна позиция. Секунди след това и хърватският голаджия на гостите Ивица Олич шутира много неточно, след като нахлу отляво. Малко след това и една от големите звезди на Байерн - Франк Рибери, не уцели противниковата врата. Французинът стреля отблизо след хубав пробив отляво.

Баварците не спираха да атакуват, но натискът им си остана безплоден. В 67-ата минута Байерн пропиля нов шанс, след като Зипел спаси удар на Мюлер. В 72-ата минута резервата Даниел Пранич центрира опасно отляво, но нито един играч на мюнхенци не успя да засече топката и тя излезе в аут. В 76-ата минута друга резерва - младата надежда на Байерн Тони Кроос, не успя да стреля добре с глава отблизо и гостите пропиляха поредната си добра възможност за гол. Минута преди края отново Кроос шутира по земята, но не затрудни Зипел и гостите трябваше да преглътнат поражението.

КАЙЗЕРСЛАУТЕРН - БАЙЕРН (М) 2:0
1:0 Иличевич (36)
2:0 Лакич (37)

http://www.sportal.bg/statistics_game.p ... game=10604

http://www.sportal.bg/statistics_rankin ... 53&champ=2

http://www.sportal.bg/news.php?news=255995

Браво! Страхотен старт на твоите хора. Остава днес и Санкт Паули да бият и гледай как новаците ще оглавят класирането.

Дай Боже ... нека да има малко разноообразие, а и да покажем, че не сме за подценяване

Марко Курц: Мицански трябва да докаже, че заслужава да играе

Наставникът на Кайзерслаутерн Марко Курц заяви, че не е доволен от представянето на тренировките на българския нападател Илиян Мицанкси и това е причина да не разчита на него от началото на сезона. Както е известно, 24-годишният играч стана голмайстор на тима по време на предсезонната подготовка, но въпреки това все още няма нито една минута в Бундеслигата, като в двубоя с Байерн (Мюнхен) дори не беше включен в групата. Според Курц Мицански е много талантлив млад футболист, но той трябва да продължи да се бори за мястото си в състава, като специалистът даде за пример един от основните футболисти на тима в момента - Иржи Билек.

"Важно е играчът да вземе на сериозно тази ситуация и да работи все по-усърдно на тренировките. Той трябва да ми докаже, че не съм бил прав да го оставя резерва. Иржи Билек е един страхотен пример затова, че ако продължаваш да работиш упорито, ще получиш своята възможност", бе коментарът на Курц.

http://www.sportal.bg/news.php?news=258727