За феновете на "Чавдар", а и не само за тях, една статия от вестник "Меридиан мач" с автор Пламен Пиндраков:
от: 08.11.2006
Как Бяла Слатина за малко не стана шампион на България През 1940 г. клубът започва да прави истински трансфери на футболисти Мачът за купата на България между ЦСКА и Чавдар даде добър повод да се опише настоящето на тима от Бяла Слатина. Това, което малцина знаят обаче е, че в далечното минало за един период от време този град е имал един от най-силните отбори в България. Става въпрос за периода 1940-1942 г, когато местният тим носи името Цар Крум. Тук е мястото да се уточни, че в онези години в България съществува първообразът на сегашната "А" група - Националната футболна дивизия. Тя успява да просъществува едва три сезона заради организационни и финансови проблеми, но дава възможност шампионът на страната да се определя в истинско първенство, макар и с 10 отбора, вместо в турнир на елиминации. През 1940 г. е решено да се образуват още две дивизии - Севернобългарска и Южнобългарска като победителите влизат директно в Националната дивизия. Белослатинският Цар Крум е включен в състава на Севернобългарската. Любопитно е да се отбележи, че това е един от първите клубове, който започва да прави трансфери и то в много изчистен вид още в епохата на всеобщия аматьоризъм. Така в отбора са привлечени трима софиянци - нападателите Георги Григоров, и Иванчо Иванов, както и халфът Йордан Кръстев, който същата година става шампион с ЖСК София За разлика от много други клубове Цар Крум си има и треньор - Денчо Константинов (Майстора). Ключовият футболист е Георги Григоров, изключително техничен и едновременно с това резултатен играч. По начало Цар Крум има добре оформен гръбнак от местни момчета, а с привличането на новите попълненията става отбор от национален мащаб. В Севернобългарската дивизия той изпреварва клубове с далеч по големи традици като СП 39 (Плевен), Чардафон (Габрово), Бдин (Видин) и силният по-онова време Хаджи Славчев (Павликени). Така Цар Крум става шампион на Северна България и по-днешните стандарти се класира за "А" група. Цар Крум обаче така и не заиграва в Националната футболна дивизия защото тя се разпада и отново се минава на варианта шампионът на България да се определя в елиминации. В тях участват най-силните отбори от Националната футболна дивизия плюс областните шампиони като Цар Крум и пловдивския Парчевич. Жребият среща именно тези два отбора в първия кръг. Играят се две срещи при разменено гостуване. Белослатинци имат възможност да спечелят служебно заради административни неуредици на противника, но настояват мачовете да се играят. Първият е 17 август 1941 г. в Бяла Слатина, където Цар Крум разгромява гостите с 6:1. Резултатът е открит още в 6 минута от Григоров (Щуката), чийто шут в буквалния смисъл на думата натиква вратаря зад голлинията заедно с топката На почивката белостлатинци водят с 4:0 и всичко вече е предрешено. Почетният гол за Парчевич пада едва две минути преди края от дузпа. На реванша в Пловдив Цар Крум отново печели този път с 1:0. В началото домакините оказват силен натиск, но вратарят на белослатинци Илия Благиев спасява всичко. След четвърт игра обаче гостите успяват да възстановят равновесието и закономерно се стига до гола на неизбежния Григоров. След тази победа Цар Крум е на крачка от полуфинал като за целта трябва да се справи с друг пловдивски тим - Левски. Първия мач отново е в Бяла Слатина на 28 август. Той завършва без голове. През първото полувреме Левски има предимството, но добрите изяви на Благиев запазват равенството. След почивката ролите се разменят, а особено след 65 минута превъзходството на Цар Крум е тотално. Този път обаче блестящите рефлекси на пловдивския вратар Дундаров спасяват гостите. Реваншът в Пловдив е изключително драматичен. Левски повежда още в самото начало на мача, а в 37 минута авансът му е удвоен - 2:0. Непосредствено преди почивките белослатинци вкарват стратегически гол след нисък удар на Иванчо Иванов и резултатът е намален. След почивката гостите тотално надиграват Левски, но вратарят на пловдивчани е безпоглешен до 83 минута, когато Иванов бележи втория си гол в мача и изравнява резултата. По правилник трябва да има продължения, но такива не се играят с мотива, че е станало тъмно. Истината обаче е друга. Редовното време е свършва точно 18 часа и 52 минути. Като се има предвид, че става въпрос за последния ден август слънчева светлина за две продължения по петнадесет минути има предостатъчно. Съдията Тодор Атанасов дори хвърля жребий за вратите, но след разговор с управата на Левски решава да прекати мача Така или иначе се стига до трета среща и в нея пак се отива на продължения. През първото полувреме надмощието е поделено. В 71 минута белослатинци повеждат с автогол. В 82 след самостоятелна акция Михайлов изравнява. В продълженията Цар Крум отново повежда чрез Васил Чолаков. Гостите изглеждат в по-добро положение заради добрата си физическа подготовка, но щурмът на отчаянието на Левски дава резултат. Първо в 103 минута Илиев изравнява, а пет минути преди края след едно меле Михайлов успява да вкара топката в мрежата зад Благиев. Ръководството на Цар Крум подава жалба, че третият мач с Левски се е играл в Пловдив, а не неутрален терен, но тя остава без последствие. Така Бяла Слатина се разминава с уникалния шанс отборът и да играе финал за шампионската титла на България.