Бяла Слатина е старо славянско селище разположено на р.Искър в Дунавската равнина. През 1880 г. става околийски център, което дава тласък за по-бързо икономическо и културно развитие. Постепенно са открити садилища, агрономство, земеделска банка, гимназия. Утвурждава се и седмичен пазар. Преди освобождението на България от Османско иго, според историческите справки най-добре развити спортове по нашите земи са били народните борбии конните състезания, но те неса били подчинени на стройна организация, а са имали инцидентен характер.
След освобождението под формата на гимнастически дружества били създадени военни отряди. Опитни руски офицери и инструктури обучавали във военно дело хиляди мъзже, включително и ученици от горните класове на гимназията.
След съединението на Северна и Южна България през 1885 год. и Сръбско-българската война, гимнастическите дружества се запазили. Нещо повече. Членовете им започнали активно да спортуват и просъществували до края на тридесетте години.
Сегашното физкултурно дружество "Чавдар" е рожба на Деветосептемврииската победа, но не е приемник на гимнасическото дружество "ЮНАК", образувано през 1925 год.
На 16 май 1926 год. става освещаване на знамето на юнашкото дружество. През юни същата година в Горна Оряховица юношеското дружество взема учатие и в първия общодържавен събор на юнашките дръжества в България, като участва със своя композиция. Дружеството имало своя униформа. Младежите до 15 годишна възраст носили черен панталон, бяла риза, бяло калпаче със зелено дъно о лъвче отпред. По големите имали четническа униформа - ботуши, зелен брич, куртка с ширит, калпаче с червено дъно и лъвче отпред.
През същата (1926 год.) по случай Златния век на България - 1000 год., за първи път
в местността "Езерото" се устройват лекоатлетически състезания. Освен бягане и хвърляне се провеждат и забавни игри: бягане с вързани крака, провиране през буре, бягане с чувал, ходене по права линия с вързани очи и др.
През 1939/40 год. дейността на дружеството била сериозно ерозиранаот футбола, към които младите вече проявявали по-голям интерес. Все по-това време дръжеството прекратява и активната си спортна дейност.

Измина повече от век, откакто коженото калбо се търкаля по терените на нашия континент. През 2001 год. се навършиха и 80 год. откакто футболната топка се е завъртяла по белослатинските терени. Връщайки се назад в историята искам да разкажа как на поколенията за футболната сила на Бяла Слатина. Разбира се това не е толкова просто, тъй като спомените са избледнели, архивните документи са малко , а и много от активните участници вече не са между живите. Белослатенци не били чужди на футболната игра, която вече "шетела" по света. Белослатинските момчета тичали по поляните след кръпчените топки и имали свои "тимове" много преди началото което идва през 1921 год.
Първият споортен клуб в Бяла Слатина е образуван през 1921 год. Идеята е на един търговец от гр. Оряхово на име Георги Данаилов. Завършил Роберт колеж в Цариград, високо образован за времето си, той за първи път покава "истинска" футболна топка на белослатинските младежи и се ангажира за "треньор" на новосформирания футболян клуб "АТЛАНТИК".
На 22 март 1922 посрещането на прлетта било ознаменувано и с първияфутболен мач на белослатински терен с футболен отбор "Орел"19 от гр. Оряхово. "АТЛАНТИК" загубили мача с 3:1, но вместо отчаяние, пораснала амбицията. В мача реванш с "Орел"19 на оряховски терен "АТЛАНТИК" записал и първата си победа с 2:0. Привържаниците на отбора го посрещнали на жп-гарата с въодушевление.
За откриването на новото игрище през сепртември 1926 год. бил поканен отбора на "Орел-Чеган" Враца. Освен хляди граждани, на мача се стекли и стотици любители на футболната игра от цялата околия. Мачът завършил с 1:0 за гр. Враца. Това довело до много коментари и спорове, в резултат на което отборът бил разпуснат.
През 1927 год. бил сформиран нов футболен отбро към клуба "ВУЛКАН", който просъществувал само няколко месеца. Най-добрите футболисти от "АТЛАНТИК" и "Вулкан" се включили в новосформиран футболен отбор "ДУНАВ ЛЕБЕД". Този отбор бил съставен предимно от прогресивни младежи.
През 1987/88 година детско-юношеските отбори на "Чавдар" играят под името на "Дунавец" - Търнак и под ръководтсвото на треньора Цветан Близнаков стават областен първенец, достигайки до финалата среща само с победи и един равен мач. На финала отборът играе в Берковица, побеждават местния "ком" с 3:2 и стават областен първенец. А през 1988/89 година децата стават регионален първенец!!!
На 23 май 2001 год. бе чествана 80-годишнина на футбола в Бяла Слатина. Предия ден, 22 май се състоя мач между ветераните на "ЛЕВСКИ" София и "ЧАВДАР" Бяла Слатина, завършил с резултат 4:2 за 'ЛЕВСКИ", като в сифийския клуб играха звезди като Пл. Николов, Н. Тодоров (Кайзера), П. Панов и др. На 23 май бе открита паметна плоча на входа на стадиона , децата на "ЧАВДАР" играха със връстниците си от "СПАРТАК" Плевен и загубиха с 0:1.. След мача бяха наградени ветерани и действащи състезатели и бяха определени най-добрите футболисти на клуба.

"Златните" години на белослатинския волейбол така силно са се запечатили в паметта на запалянковците, че те много често спорят кой от двата спорта: футбол и волейбол са били по-популярни в нашия град. Мненията са различни, но истината е че Бяла Слатина е мерила ръст с най-силните отбори в "Б" републиканска група. В продължение на 30 год., но нека се върнем назад в годините и сложим всичко в ред!
Появата и развитието на този спорт е свързан с името на учителя по физика в гимназията Никола Тръпчев. Първият неофициялен мач се състоял в двора на гимназията на 25.05.1932 год. с отборите на гр.Враца. На следващата година било направено игрище кадето започват първите неофициялни състезания по волейбол между гимназийте на Враца, Бяла Слатина и Оряхово.
През 1977 год. започва упадъкът на този красив и емоционален спорт в нашия град. Причината е все по-трайното му преминаване от открито в закрито. ВОЛЕЙБОЛНИТЕ МАЧОВЕ ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ПРОВЕЖДАТ В СПОРТНИ ЗАЛИ И ПОРАДИ ЛИПСА НА ТАКАВА В НАШИЯ ГРАД, отборите са принудени да играят срещите си в градовете Враца и Кнежа, което става причина за отдръпване на привържениците му. Освен пътуванията на отборите, дружсетвото е обременено с допълнителни разходи. Независимо от това от нашето дружество има много мъже и жени, уостоени със званието "Майстор на спорта" по волейбол и много от нашите състезатели са продължили кариерата си в други отобри на страната.. Радостен факт, е и че от 1948 до 1978 год. - в продължение на 30 год. нашите представителнимъжки и женски отбори са били постоянни членове на "Б" републиканска волейболна група. През 1989 год. женският волейболен отбор на Бяла Слатина отново влезе в "Б" републиканска волейболна група, но игра срещите си в Кнежа.
На 01.06.2002 год. се проведе честване на 70 години на волейбола в Бяла Слатина. Възстановено бе волейболното игрище в двора на прогимназията. Игра се и демонстративен мач между бивши играчи и сегашни деца и юноши. Най-изявените деятели бяха наградени: Георги Танков, Стоян Лазаров, Илия Петрова и Севина Кадриева.

Появата и развитието на ТЕНИС СПОРТА в гр.Бяла Слатина започва през 1945 год. През м. април дошла група студенти от Бяла СЛатина, учещи в София и изнесли гимнастичека композиция, след което в двора на техникума, демонстрирали и играта тенис. През 1946 год. студентът Георги Горанов донесъл две ракети и в продължение на един месец обучавал 15 ученици.
Две години по-късно Хр. Николов и Георги Йорданов донесли от София 17 тенис-топки и макети на тенис ракети, запалили много ученици от техникума и гимназията и с подръчни средства играта започнала да се масовизира. В двора на вапкарската фабрика се провело и първото състезание между източния и западния край на града.
През 1949 год. Димитър Велниколв започнал да произвежда многопластови ракети и това дало тласък за разпространяването на тениса в града ни. Единственият недостатък нил, че все още не се знаели добре правилата от всички, а и нямало подготвени съдий.
По-късно, с изграждането на модерната за времето си тенис-база от завод "Пионер", нещата се променили. Започнали се редовни тренировки от деца, юноши и мъже, под ръководтсвото да специялисти и подготвени треньори. Бяла Слатина станала база за провеждането не само на републикански първенства, а и на международни състезания, в едно от които е участвал и Лендел.

Инфо: http://www.pfcchavdar.com

Цветан Близнаков, дългогодишният треньор на детско-юношеската школа на "Чавдар", е създателят на историческия кът на спорта, намиращ се на стадиона в Бяла Слатина. В продължение на 19 години той работи над книгата „Спортът в Бяла Слатина”.


Пита, разпитва, сверява и когато вече решава, че фактите са точни, издава и книгата. До този момент само отделни хора знаят по нещо, което дори е незначително. През 2002 г. излиза книгата, която открехна вратата на истината и започнаха честванията.


По най-тържествен начин бяха чествани 80-годишнината на футбола в Бяла Слатина на 23 май 2001 г. На 1 юни 2002 г. бе чествана 70-годишнината на волейбола в Бяла Слатина, а през 2004 г. бе честван и 75-годишнината на шахмата. През 2009 г. и 80-годишнината на шахмата в града и общината.
През месец юни 2007 г. тържествено бе чествана 75-годишнината на волейбола, което беше повод за направата на волейболно игрище в двора на прогимназията с изкуствено покритие.


Амбицията на Цветан Близнаков бе за 85-годишнината на футбола да направи и историческия кът за честването през 2006 г., но тъй като тази годишнина не бе чествана, той решава, че това му дава възможност да продължа търсенето на материали.




През зимата ходи от къща на къща, където знае, че има подходящи материали. Домакините се отнасят различно. Едни се страхуваг, че като извадят снимката от албума си, тя няма да им бъде върната. Други категорично отказват, а трети му дават исканото с ултиматум „веднага да бъде върнато”.


След напрегната работа, благодарение на разбирането и съдействието на кмета на общината инж.Венцислав Василев, който му казва дословно така: „Идеята ти е отлична! Имаш моята подкрепа и съдействие!” подреждането на къта става факт.
[img]
http://prikachi.com/files/1308549t.jpg[/img]


Всички футболни хора извън общината, които са посещавали стадиона и са видели къта поздравяват създателя му за стореното, а нашите хора вместо да го видят, само го питат: „Вярно ли има такъв кът? И кога могат да го видят и къде се намира?”.


Вярно е, има такъв кът. Той е подреден на две места. На приземния етаж са фотосите, а горе вляво от вратата за излизане на терасата е историческият календар. Възрастните и любителите на футбола, които посещават мачовете на отбора, винаги могат да го видят, но за Цветан Близнаков по-важно е да го видят и се запознаят младите хора и децата на Бяла Слатина, които знаят съвсем малко или почти нищо за спортната слава на града. Защото един от основните закони на историята гласи: „Бъдещето се нуждае от миналото за вечни времена!”

Повече инфо на: http://pfcchavdar.com