bulgarian-football.com | bgclubs.eu | GOAL.bg | Левски София | ДЮШ Левски | bfl-team.com | pi4e.com | Dropbox | eRepublik
* Влез   * Регистрация



Последно посещение:
Дата и час: 13 Юли 2024 12:56


Български клубове - Чавдар (Бяла Слатина) | Стадион GOAL.bg



Напиши нова тема Отговори на тема     [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Бяла Слатина
МнениеПубликувано на: 18 Фев 2007 21:28 
Offline

Регистриран на: 18 Фев 2007 21:23
Мнения: 14
Каквито и ветрове да веят, откъснала се от каменната гръд на Веслеца река Скът лъкатуши от незапомнени времена из хълмистата равнина и дава живот на селища по своето поречие. Над 4000 жители има най – голямото в общината село Галиче, следвано от Търнава, Попица, Габаре, Алтимир. Тлачене е най – малкото, с 673 жители. Към обезлюдените села се причисляват Буковец, Комарево и Върбица. Повечето от тях са разположени в най – плодородната част на житницата на България – Дунавската Равнина. Теснолинейната железница, дековилката или “Дундаки” продължава да служи на хората от района, въпреки че е доста остаряла. В миналото този край е известен със земеделието и скотовъдството. През 1946 година общинският център Бяла Слатина 9353 жители, в 1956 те са 13502, а в 1992 вече 15995. В общината постоянно живеят 59891 жители. Към 31.12.1999 година са 34589, с 1432 по – малко от 1996 година, а към 01.03.2001 с 4806 по – малко спрямо края на 1992 година. Естественият прираст е отрицателен, безработицата е 40%.
Бяла Слатина е древен селищен район. На изток от града, до извора Сладница и в местността “Любомир” край Петте Могили има следи от антично тракийско селище. Като военен гарнизон на Аспаруховия вал, градът е основан в края на VII век. Останки са намерени в Парка, където е бил изворът Слатина. Самото име Слатина е старобългарско и означава извор, на който водата е слана, минерализирана. А Бяла идва от бялата глина в околностите на града.

Една от легендите за името е свързана с просторни тучни пасища в миналото, в които растяла висока, бяла, много сладка трева. Оттам и названието – Бяла Слата. По обичана от хората е другата легенда, за гордата красива девойка, която не дала вярата си на турците, но затова пък дала началото на една чудесна приказка и името си на един град.

В турски документ от 1584 година Бяла Слатина се споменава като селище, в което хората се занимават изключително със селскостопанско производство. Стада от овце, чарди от крави и биволи са пасели по хълмовете. В друг документ от 1700 година е записано че спада към санджак Никопол, кааза Рахово.

През 1766 година в Бяла Слатина и околните села избухва голямо въстание против отоманския феодален гнет. В средата на XIX век градът има вече свое училище, а през последните години на столетието е просветен и търговски център. В края на Октомври 1877 година белослатинци посрещат с хляб и сол и неописуема радост руските войници – освободители на полковник Майендорф.

Първиат следосвобожденски кмет на Бяла Слатина е Петко Цигаровски. Оттогава е и първият общински печат – метален с текст околовръст “Печат на Бяла Слатина” и в средата “Раховска округа”. Първият съветник и депутат от града е Иванчо Съйнов.

След освобождението Бяла Слатина се очертава като бързо развиващо се село и неслучайно през 1880 година става околийски център. Административното стопанство и културното развитие взаимно се обуславят. Богати селяни се надпреварват да купуват земя и да оформят големи поземлени владения. Никнат занаятчийски работилнички. Полъград – полусело с дребно земеделие, гара на теснолинейната железопътна линия, с една текстилна фабрика, две – три мелници и няколко по – големи магазина, десетки дребни занаятчийски работилнички и търговски дюкяни, парк и две улици с каменотрошна настилка. Така е охарактеризиран градът в началото на XX век.

Законът, приет от Народното Събрание на 10.05.1860 година и утрвърден с Княжески Указ 226 от 25.05.1880 година на основание на член от Търновската Конституция, премахва тогавашните губерии и от съществуващите 31 окръга са образувани 21. Окръг Оряхово включва три околии - Белослатинска, Врачанска и Каменополска. В 1882 година Каменополска околия отпада и нейната територия се прибава към белослатинската. Така с указ 317 от 26.06.1880 град Бяла Слатина става околийски център и е такъв до 1959 година.

През 1910 година тогавашнив кмет Стоян Божинов и група общински съветници настояват да се вземе решение за преименуване на общината от селска в градска. Тогава Бяла Слатина има 4217 жители, които в по – голямата си част се занимават със занаяти, търговия и земеделие. С Указ на цар Фердинанд 27.06.1914 година Бяла Слатина е обявена за град. Първият градски кмет е Илия Калканов. На 17 Август същата година както се полага вече на град, започват да се строят нови згради, първата от които е пожарната.

Но погражданените белослатинци не се отказват от традициите си, сред които са два ежегодни панаири – с тях държат първенството в цяла тогавашна Врачанска околия. Те стават известни особено след 1918 година, когато тръгва теснолинейката Червен Бряг – Оряхово. Пазарните дни през Май, около празника на славянските просветители и през Септември, на Кръстовден, постепенно се превръщат в панаири. На тях се събират “гостяни” от цяла България, Македония, Румъния, Турция, Гърция. Идват заради най – добрия добитък докарван за продан. През 1914 година на пролетния и есенния панаир населението от 5000 стигнало 30000 души. От 1700 домакинства в градчето, 1223 преживявали от отглеждането на животни. На всеки панаир стотици хиляди глави добитък сменяли собствениците си. Сред търсените стоки били пирдопските гайди, етрополските сахтияни и медните съдове на калоферци. Особени заслуги за развитието на белослатинския панаир има народният представител Иванчо Съинов. Той открива първият хан, за да има къде да отсядат гостите на града. Негова е и идеята стражари да пазят сборяните, стоката им, каруците и пътищата от разбойници и “гевези”.

В началото на XX век земеделието е основен поминък на хората, но се появяват нови занаяти, откриват се малки промишлени предприятия и работилници. На 24.06.1884 година с водосвет отваря врата телеграфо – пощенска станция с началник Минчо Султанов. Първият фелдшер в града е Стоян Лазаров, открил свой кабонет през 1884 година, а първият лекар Лудвиг Сор. След като завършва медицина в Прага, той идва да работи в Бяла Слатина. Болницата е построена през 1889 година.

Градът има уникално планиране. Широки, прави улици прекосяват надлъж и нашир територията му и очертават кварталите.

Като околийски център играе важна роля в икономическото, политическото и култирното развитие и на близките села. От 1978 година град Бяла Слатина става център на селищна система, вклиучваща в границите си града и осем села.

След 1944 година кметове са Нейко Йотов, Аспарух Стойчевски, Борис Добринов, Митко Пешев, Елена Джелепова, Магдалена Петрова, Димитър Йотов, Динка Стойкова.

Във втората половина на века са построени или реконструирани десетки магазини, хотелът с търговския комплекс “Скът”, кафе – сладкарницата, битовият хан “Бяла Слата”, кооперативният пазар, оформена е улицата на услугите, разширена е търговската мрежа. Построяват се нови жилищни квартали, “Сребреня”, “Калоян”, “Младост”. Паркът, централният площад с красивите стари дървета, пешеходната улица до новопостроения културен комплекс с художествена галерия дават днешния облик на общинския център. В периода 1965 – 1985 година се изгражда промишлена зона край града. В най – привлекателните места на околността се построяват 2533 вили и къщи за краткотраен отдих, 13000 са тогава новите апартаменти. Всички селища са водоснабдени. Няма канализационна система в селата на общината Изградена е мрежа за телекомуникации, има покритие на мобилните връзки и връзка с Интернет. Пътната мрежа е третокласна и четвъртокласна. През Август 1996 година завършва стройтелството на депо за твърди битови отпадъци, което се намира на 6 километра от града. Експлоатира се първата клетка, има свободен обем от 5000 кубически метра.

Галиче е най – голямото село в общината. През 1918 година е тук открито сребърно – позлатено съкровище от I – II век преди новата ера. То включва 14 фалери (кръгли апликации) с изображения на Великата богиня, конник, розети и други орнаменти. Въпреки миграцията селото не загубва своята компактност. В него живеят много млади семейства, благодарение на което се запазва и средното общообразователно училище. Второто по големина, Габаре, няколко години е център на община със 7 села. Училището има 100 годишна история. В първите години на века се открива и средно земеделско училище, клон на банка, мирово съдилище, пазар на добитък. Средното професионално техническо училище по енергиен монтаж подготва много кадри за енергетиката. Тук се намира единственото в ройона предприятие за селскостопанска мелиорация и борба с ерозията. През годините поминък на хората дават промишнелият цех към врачанския комбинат “Г. Генов”, кравекомплексът, ателиета за услуги. В Алтимир наред със земеделието през 80 – те години се открива цех към ДПП “1 Май” – Бяла Слатина, в която работят 280 човека. До 2000 година 150 работници и специалистинамират поминък във фармацевтичното предприятие “Фармакон 93” в село Търнак, не след това то преустановява дейността си. Промишленост се развива и в село Попица, където една от най – известните български модни фирми “Рила Стил” откри шивашки цех. Търнава пази спомен за смелата девойка Вълка Ташевска – Гина, загинала в боя за Остри Връх като доброволка в гвардейската рота на 35 – ти Врачански пехотен полк. Соколаре запазва земеделския си характер. Въпреки всички трудности, кооперацията постига най – високи добиви от зъенените култури и най – висок млеконадой в кравефермата. Бъркачево е известно с мелницата и дараците, с ловно – фазановото стопанство в местността “Лъга”. В селата Враняк и Върбица се откриват цехове за изработка на художествена и битова тъкан. В село Буковец на 23.12.1943 година се издава първият нелегален брой на окръжния вестник “Отечествен Зов”. Интересно със своята нетрадиционална история е “банатското” село Бърдарски Геран. Съществува от средните векове под името Бърдар. През 1853 – 1856 година тук живеят татари, които се изселват след освобождението от турско иго. През 1887 година, след 200 години изгнание в Банат, в селото идват потомци на избягали от турците жители на Чипровци. Те запазват католическото си вероизповедание. Католическата църква “Свети Йозо” е с уникална архитектура. Банатчани са сред най – добрите полевъди. Традициите на бита им, сред които обичаят “убиваньето” (колене на прасе) възпети в пресни и танци, са още живи.

След 1990 година кметове на общината са Атанас Драганов и Иван Георгиев. На местните избори на 23.10.1990 година белослатинци дават своя вот за инжинер Милко Симеонов. Роден на 29.08.1952 година. Завършва средно образование в ТМЕСС “Н. Вапцаров”, след това ВИМЕСС – Русе. Заема длъжности на стопански ръководител. Специализира мениджмънт и стопански бизнес във Варна. Председател на общинския съвет е Петър Димитров.

© 2005 Bqla Slatina - Unofficial 02A05

Инфо: www.BqlaSlatina.tk


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема     [ 1 мнение ] 



  Подобни теми Автор Преглеждания Последно мнение
Преглежда непрочетените мнения Химн на ПФК "Чавдар" Бяла Слатина
Форум: Чавдар (Бяла Слатина)
Klemenza 38612 19 Авг 2011 20:08
от Радко
Преглежда непрочетените мнения Спортът в Бяла Слатина
Форум: Чавдар (Бяла Слатина)
Field 23613 24 Яну 2010 14:33
от Klemenza
Преглежда непрочетените мнения Миньор(Бобов дол)-Чавдар(Бяла Слатина)
Форум: Миньор (Бобов дол)
underground*boys 4905 20 Мар 2007 19:54
от ultraspartak
Преглежда непрочетените мнения Чавдар-Бяла Слатина - Хебър
Форум: Хебър 1918 (Пазарджик)
Anonymous 8713 07 Май 2007 13:02
от StreeT_HunteR
Преглежда непрочетените мнения ФК Аристон (Русе) 0:2 ФК Бенковски (Бяла, Рс)
Форум: Сезон 2007/2008
FCDunavRuse 2699 19 Май 2007 22:56
от FCDunavRuse

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Иди на:  
cron




Powered by phpBB © 2008 phpBB Group

Контакти | Fans on Facebook | Игра с прогнози