В края на 80-те и началото на 90-те години, когато е и най-големия възход на отбора, феновете са непрекъснато по стадионите и помагат на футболистите с мощната си подкрепа. За отбелязване е фактът, че в края на сезон 88/89 Хебър играе решаващ мач с Академик София. От изхода на мача зависи класирането на отбора в "А" група за следващия сезон. Стадиона в Казичане (тогава Академик играе домакинските си срещи там) е препълнен от 4-5 000 фенове с зелени шалчета и знамена, които създават неповторима атмосфера и Хебър печели мача с 3-1, а с това на практика си осигурява промоция за "А"- група. След мача автомагистрала "Тракия" е задръстена от коли и автобуси с развети от тях знамена, които с клаксони приветстват успеха на пазарджиклии. На дебюта на "Хебър" в елита, на стадион "Народна армия" присъстват около 4 000 фена от Пазарджик, които не отстъпват по гласовитост на една от най-големите агитки в България. Ответният мач с ЦСКА в Пазарджик бележи и рекорда по посещаемост на домакински мач. Тогава на стадиона присъстват 22 000 зрители. През първия си сезон в "А" група Хебър играе мачовете си пред препълнени трибуни. Високата посещаемост и темперамента на публиката стават причина стадион "Бенковски" да бъде първия в България, чиито трибуни са оградени.
В годините между 1992 и 2000 Хебър се лута между "Б" и "В" група. Въпреки това феновете го следват навсякъде и го подкрепят с всички сили. Това си проличава най-вече при баража за влизане в "А"-група, когато Хебър се обединява с тима на Искър-София. Баражът се провежда на стадион "Георги Аспарухов" в столицата и от Пазарджик пристигат десетки автобуси и автомобили за решаващия мач.Сектор "А" е зелен. След победата с 1:0 над Добруджа, феновете полудяват от радост. 6 000 души се радват за третия сезон на пазарджишкия тим в елита. Успоредно с нивото на вътрешното ни първенство се понижава и интереса на запалянковците. Пазарджишките фенове не правят изключение и при последното, засега, участие на отбора в "А"- група (под името "Висша лига") средната посещаемост на домакинските мачове е около 5 000 зрители. Това нарежда пазарджишката публика непосредствено след тези на Левсски, ЦСКА, пловдивските и бургаските отбори и Берое (тези, които по правило играят пред многолюдна публика).
В края на сезон 2000/2001 идва ужасяващата вест, че президента на клуба мести отбора в Петрич. Хебър на практика започва от нулата - от калта на "А"- областна група. Независимо от това най-верните фенове следват отбора по села и паланки, като не отстъпват по численост на домакинските фенове.
В днешно време Хебър играе домакинските си мачове пред 200 - 300 зрители (колкото и половината отбори от "А" и "Б" група). Въпреки това на "Бенковски" все още витае духа на знаменитата публика от недалечното минало. Всички ние вярваме, че някой ден отново ще бъдем на пълния стадион и ще пеем като един:
"Пазарджик си има футболен тим
Хебър се нарича, трудно победим,
Знамето зелено вечно ще се вей,
За славата на Хебър вечно ще се пей"
Или
"Кой не скача и не пей,
той за Хебър не милей!"
и още:
"и на изток, и на запад,
и на север и на юг,
само хебър, само хебър-
всичко друго е боклук!"
Някои интересни факти за феновете:
1. Най-крайните фенове на Хебър от миналото се наричат "Гробари"; На много места в градове в българия все още може да се видят зелените графити "Grobari Pz"
2. Далеч преди в България да се заговори за "ултраси" на всеки мач на стадиона в Пазарджик има транспарант "ULTRA CLUB HEBAR"
3. През първия сезон на новия стадион "Септември" (1988/89) гостуващите отбори са поздравявани с музикален поздрав при излизането си на терена
4. Пътуващите фенове на Хебър са били винаги сплотени и облечени в зелено. въпреки че в края на 80 и началото на 90-те години отборът играе в жълто-синьо, бяло и червено, феновете винаги носят зелени шалове и знамена
5. Много често агитката на Хебър се оказва по-многобройна от домакинската публика при гостуванията на Хебър
Заслужава си да го прочетете
Влез
Миньор (Бобовдол) - Хебър (Пазарджик)
a az 6te popitam u6ev toq stadion va6 li e 
evala GROBARI
