|
Анализ на сезон 2007/08 в Западната "Б" група
ЗАПАДНА "Б" ГРУПА СЕЗОН - 2007/2008
Поредният безсмислен шампионат
Преди броени часове с баража за влизане в „А" група между Калиакра и Миньор /Пк/ /6:7 след дузпи/ завърши надпреварата във втория ешелон на родния футбол. Вече всичко е ясно и самите участници, а и малцината феновете свалиха напрежението. За някои сезонът бе добър за други точно обратното, а за трети просто безсмислен. Последното май най-точно приляга като определение за Западната „Б" група. В този шампионат не се случи почти нищо ново. Продукцията бе сива и посредствена. Липсваха головете, оспорваният и напрегнат футбол и със сигурност затова ги нямаше и запалянковците. Казано накратко: „Този шампионат можеше и да не се провежда". Най-добре щеше да е клубовете да се бяха събрали и разбрали още миналото лято. Локомотив /Мездра/ в „А" група, Миньор /Перник/ на бараж, а Янтра /Габрово/ и Велбъжд Кюстендил при аматьорите. Впрочем тук се появи малка интрига, защото и Чавдар /Бяла Слатина/ пожела също да се върне към корените си особено след местните избори. Ако всички се бяха договорили, поне щяха да спестят и без това оскъдните си финансови средства. Дали пък не съм прекалено критичен... Глупости... Къде по света го има варианта да пилееш финансови средства за уговаряне на мачове, съдии и други и единственото с което можеш да оправдаеш стореното, е да казваш, че правиш футбол. Май по-добре да го закрият този спорт у нас.
Локомотив /Мездра/ - предизвестеният шампион
Още преди началото на първенството през миналия август бе ясно, че довчера изнемогващият аматьорски тим ще е новият шампион на групата. С привличането на мощната фирма "Надин" за спонсор в клубната каса потекоха реки от пари. Извършена бе стабилна селекция съставена от опитни футболисти и млади дарования. Към тези неща, като добавим и стабилната подкрепа на Българския футболен съюз схемата придобива завършен вид. Още от първия кръг изграденият механизъм бе задействан и работи безотказно до края на шампионата. Многобройните лагери в хода на подготовката дадоха шанс на спортно-техническия щаб да избистри почти два състава, за които не бе проблем да бият мижавата конкуренция когато и където пожелаят. Със състава спечелил промоцията за "А" група ще е доста трудно на "железничарите" в родния елит. Едва ли е нужно да се изброяват всички имена, но примерно голмайсторът Атанас Николов трудно би вкарал и половината от попаденията от завършилия шампионат през следващия сезон. Спонсорът обаче е доказал щедростта си и няма да е проблем да извади пари за добри играчи. От доста години вторият ешелон не е имал толкова категоричен шампион като Локо /Мездра/. Защо ли? Просто защото друг качествен кандидат липсваше.
Миньор /Перник/ - желание огромно, възможности посредствени, но целта е изпълнена
Перничани изплуваха до „А" група. До заветната цел Миньор достигна, преминавайки през деветте кръга на Ада. Още след първия кръг от БФС ясно дадоха да се разбере, че отборът няма никакви шансове за първото място, запазено за Локо /Мз/, и в съседния на столицата град могат да мислят най-много за бараж. И той бе мираж, докато начело беше старото клубно ръководство, но с идването на Христо Ковачки ситуацията стана благоприятна. Старши-треньорът Димитър Алексиев по стар пернишки обичай събра опитни бойци в напреднала възраст под жълто-черните знамена, но в хода на първенството се оказа, че това е крайно недостатъчно. Продукцията, която демонстрираше състава бе постна и ясно даваше да се разбере, че мисълта за "А" група навява снизходителна усмивка. Стигна се до крайното решение на ръководството да изгони ветераните Георги Кьосев и Кирил Дяков и да заложи на млад тим, който играе комбинативен футбол. Желанието за съперничество с майсторите бе огромно и Миньор минаваше като експрес през Западна България, оставяйки където е нужно, каквото трябва за да избегне спънки и проблеми. На баража съдбата прегърна перничани може би заради огромното им желание да влязат в елита. На ниво през цялото първенство бяха вратарят Иван Кънев, защитниците Адриан Олегов и Румен Трифонов и нападателят Станислав Руменов. Те обаче не са достатъчни за следващия сезон. В клуба се надяват благодетеля им да развърже кесията си, за да се сглоби боеспособен състав. Доста пари ще трябва да извади Ковачки за да се моделира тим, който да радва с победи буйните фенове от август нататък. Имаше и други кандидати за второто място, но апетитите им бяха по-скоро камофлажни. Затова тях трябва да причислим към........
Либералното движение "Шапка на тояга"
В него са всички, които предварително знаеха, че няма да са в челото или на дъното на таблицата. Само аплодисменти заслужава доскорошния селски тим на Чавдар /Етрополе/ за отличното си представяне. Най-голямата заслуга за него е на легендата на столичния Локомотив Стойчо Стоев, който сглоби силен тим от отхвърлени юноши на елитните софийски клубове. По 300-400 фенове от Етрополе следваха Чавдар навсякъде из Западна България и създаваха домакинска обстановка за любимците си. Много силен сезон направи юношата на ЦСКА Антон Петров. Пълни глупости са приказките, че Чавдар е имал огромното желание да атакува „А" група. Ако беше така, да е станало и доведено до успешен край. Публична тайна е, че почти целият Изпълком на БФС начело с президента Борислав Михайлов прекарват повечето от уикендите си, ловувайки в Етрополския балкан в стопанството на благодетеля на Чавдар, което е повече от показателно. Рилски спортист също бе с големи шансове за второто място, но Юри Галев предпочете да спести пари за още един сезон в „Б" група, вместо да му ги вземат от БФС под формата на наказания, глоби и други. Самоковци изиграха добър шампионат с подмладен състав, воден от капитана Димчо Маринов. Белите орли също имаха възможност да играят на бараж, но ръководството предпочете да „помогне" на други изпаднали в нужда - Миньор /Пк/, Монтана и съгражданина Спартак, прекланяйки глава на два пъти пред Етър, който пък впоследствие подари четири точки на другия плевенски клуб. След двете поредни съмнителни домакински загуби /от Миньор и Монтана/ дойде и затягането на редиците в Белите орли. Президентът Веселин Ванев веднага привлече под наем изпитани бойци като Стефан Харлов, Георги и Кръстьо Иванови от Мездра и със серия от силни мачове в следващите кръгове плевенчани си осигуриха петото място. Героят на „орлите" за шампионата се казва Мирослав Будинов, но трябва да се отбележи и отличната работа на старши-треньора Благой Кръстанов. С някои малки изключение по същия път премината и „болярите" от Велико Търново, водени от голмайстора си Мишо Аврионов, който вече е играч на Локомотив /Мездра/. В класирането столичният Академик е едва девети, но това е чиста заблуда. Столичани изиграха един шампионат без много да се напрягат. Най-постоянни в изявите си бяха Симеон Атанасов и Аспарух Василев. Безспорно „студентите" имаха потенциал за по-предно място, но обстоятелствата се стекоха така, че трябваше да полегнат тук и там. В други срещи пък подцениха съперниците и затова се стигна дотук. Благотворителността им обаче приключи с края на шампионата и сега на дневен ред е стягане на стабилен тим, който да влезе в „А" група през пролетта на следващата година. Предстои мащабна селекция и поне десет нови стойностни футболисти ще облекат бледосиния екип за да преследват първото място през идния шампионат.
Спортист /Своге/ и Монтана пък заеха престижните съответно 6-о и 7-о място по добре изпитани рецепти. В първият полусезон отборът от градчето край София се запомни с колоритната си агитка, която пътуваше с тима при гостуванията му да се забавлява. По време на мачовете феновете пееха коледни песнички с мегафон, огласящ стадионите из провинцията и танцуваха лудо с гръб към терена, където любимците им се мъчеха. Благодетелят на „шоколадите" развърза кесия след посредствения есенен полусезон и направи мащабна селекция за пролетта. Създадена бе и „организация" в Своге да има футбол и догодина. Най-добрите футболисти на тима бяха Лъчезар Младенов и Стефан Цветков. В Монтана пък се разиграва един единствен „спектакъл" вече няколко години. В главната роля на добродушния и хуманния неизменно е кметът Златко Живков. Стана традиция през есента Монтана да демонстрира безсилие и посредственост, които да карат феновете от западна България да се питат: „Има ли по-слаб тим във втория ешелон и какво прави Монтана в него"? И както е в сценария на екшъните и уестърните когато дебне най-голямата опасност точно тогава се появява спасителят. В случая в критичните за Монтана моменти като Батман изниква Златко Живков. Както в началото на 2007, така и в началото на тази в клуба бяха привлечени няколко добри футболисти. Наставникът Иван Маринов научи отбора да играе без страх навън и с дух. Основната заслуга обаче е на градоначалника, който благодарение на контакти успява да изгради защита на клуба срещу изпадане. За мнозина подобна политика би изглеждала странна, защото по-лесно би било кметът да осигури средства, спонсор и използва познанствата и служебното си положение за сформирането на стабилен тим, както стори това колегата му в Мездра, Иван Аспарухов преди година. Тогава обаче овациите ще обират футболисти, треньори и ръководство, а кметът няма да бъде център на внимание. Няма и да „спасява" отбора със средства на общината. От друга страна настоящите играчи, от които най-постоянен бе ветеранът Владимир Арнаудов, доказаха, че им е трудно да играят в „Б" група. В Гоце Делчев отново ще ходят на стадиона с тъпани и зурни, след като местният Пирин избута и този шампионат. Всяка година този клуб приема ненужните от по-силните отбори от Югозападния регион. Направи го и сега и успя да се измъкне от опасната зона. Въпреки че през зимата бяха привлечени дузина опитни играчи на ниво, през целия шампионат бе само вратарят Владимир Манов. Като позорно може да бъде окачествено представянето на десетия във вечната ранглиста на „А" група тим на Спартак /Плевен/. Сезон 2007/08 бе най-слабият в историята на клуба. И ако за есента има оправдание заради почти юношеския неопитен състав и трагичната лятна подготовка, то за пролетния обяснение няма. Желаните от старши-треньора Вачко Маринов играчи бяха привлечени и за опитния наставник оставаше да сглоби стойностен отбор. От Мездра и други конкурентни клубове обявиха, че Спартак ще е хитът на пролетта. Всички видяха, че плевенчани бяха жалък и беззащитен противник и основната вина за излагацията е на Вачко Маринов. Поредния си силен сезон изигра вратарят Станислав Антонов, а постоянни в изявите си бяха Ивайло Иванов и Цветан Петров. Мнозина от феновете се питат дали Спартак е стигнал дъното или още се спуска към него.
Удавниците знаеха предварително съдбата си
В тази група лидерът бе Янтра. С течение на времето съмишленици му станаха Велбъжд и Чавдар /Бяла Слатина/. Габровлии спокойно могат да бъдат наречени асансьора, движещ се безотказно между етажите на професионалния и аматьорския футбол. Тази роля през последните години Янтра изпълнява по воля на своето гръцко ръководство. Сценарият е офанзива за влизане в „Б" група и щедри обещания за светло бъдеще. След изпълнение на задачата обаче транспарантите се прибират и отборът е отблъскван и подритван като доведено дете от мащехата си от съперниците. Тази ситуация продължава до обратното завръщане при аматьорите. Тимът не разполага с качествен треньор, нито пък с футболисти за втория ешелон. За тази агония е виновно клубното ръководство. Колкото и да се вглежда човек няма кого да отличи от състава и подобно нещо се потвърждава и от липсата на интерес от останалите клубове, към който и да било габровски футболист. В Кюстендил също още в началото на сезона стана ясно, че Велбъжд няма да го бъде. През зимата настана „време разделно" и всички се разбягаха, което доведе клуба до разпад. Празните приказки на президента Валери Ненов се опитваха да насочат вниманието другаде, но факта, че играчите не получаваха пари нямаше как да се скрие. Запознати с положението в Кюстендил шушукат, че на няколко пъти близки до Велбъжд клубове от Югозападния регион, дарявали известни суми, за да се успокои обстановката и намалят напрежението, но парите не стигали до играчите, а се губели някъде по трасето. След местните избори в края на миналата есен Милко Симеонов вече не бе кмет на Бяла Слатина, което автоматично означаваше, че Чавдар виси на косъм над пропастта, наречена аматьорски футбол. Тогава Георги Тодоров си тръгна от треньорския пост, а с него и доведените от столичния Левски подкрепления. Дойде Митко Соколов, но и той не удържа спускащата се по надолнището машина. Спря я Миньор с победата си на баража срещу Калиакра. Въздишката на облекчение обаче не може да скрие трагичното и безидейно представяне на белослатинския тим. Дали пък с оставането при професионалистите не се удължи и агонията... Предстои да разберем през следващия сезон.
Така протече времето за съперниците в Западната „Б" футболна група от август миналата година до настоящия месец май. Обща оценка на първенството едва ли е необходимо да се прави. Шампионатът е история и колкото по-бързо бъде забравен толкова по-скоро ще се появят надеждите за нещо по-хубаво и стойностно.
_________________
Спартак Плевен
ние за тебе ще умрем
ти си в нашите сърца
най-велик си на света
|
Влез
"Дунав"-"Марица"
