декември 2008 16:17 Даниел Стоименов
Посредствеността удави и минималното стойностно в Западната "Б" група Все е било вторият футболен ешелон да предлага ниско спортно-техническо качество, но посредствеността, на която станахме свидетели през току що завършилия полусезон, никога не бяхме виждали.
От какво бе продиктувана тя… Може би от липсата на стимул, несериозно отношение или нещо друго нетипично… Категорично не. Със сигурност причините за пошлостта по терените на Западната “Б” група няма как да бъдат открити в странични фактори. И тогава би следвало да обобщим, че това си бе откровена некадърност /не само на играчите, а и всички над тях/, припомняйки болезненото падение на родния футбол.
Колкото грубо и неприятно да звучи тази оценка, тя отразява най-точно настоящата футболна действителност, която не подминава “А” група и националния отбор. Още към края на миналата пролет всичко изпадна в безтегловност. Това се отнася най вече за втория западен ешелон. Изникнаха множество въпроси, на които не се намериха нормални отговори. Първо БФС прокара лудото си решение с увеличаване броя на отборите от 14 на 16. Появиха се най-различни слухове относно внедряването на този абсурд, но най-спряганото предположение гласеше, че Боби Михайлов прави услуга на приятелите си от Балкан /Ботевград/.
И ако в Югозападната “В” група нещата с влизащите при професионалистите бяха абсолютно изяснени, то на обратния полюс бе ситуацията с тези от Северозападната “В” група. Там анархията беше пълна. Ботев /Криводол/ бе шампион, но освен това не разполагаше с нищо друго. В крайна сметка се намери компромисен вариант тима да домакинства в Бяла Слатина. Последва обаче страхотна порнография с избирането на втория новак. Чумерна се отказа и наред бе Ком 2016-Миньор /Берковица/. След поредица от “слаломи” чиновниците от централата в София дадоха зелена светлина на селската команда от Драганица, Монтанско. Само тези два случая са достатъчни за да фиксираме, че Западната “Б” група никога не е била по-слаба. В хода на есенния полусезон се откроиха три компании, всяка от които блъска топката за своите цели. Първата от тях води битка за елитната “А” група. Шпаги с мисъл за промоцията преплитаха …
Трио “книжни тигри”
С най-големи шансове сред тях е съставът на Монтана. Воденият от старши треньора Иван Маринов тим има пет точки аванс пред преследващите го и вземайки под внимание родната футболна действителност, много трудно може да бъде свален от върха. Основната заслуга за възраждането на Монтана е на кмета на града Златко Живков. Подобно на Тодор Живков и той не спира с речите относно заслугите си. До известна степен има право в самоизтъкването. Та в предишните три сезона Монтана не изпадна при аматьорите, защото благодарение на връзките на градоначалника всички отбори изиграха пролетните полусезони на изброените шампионати под мотото “Да спасим Монтана от резил”.
Усилията се увенчаха с успех. Сега обаче е различно. На вратата чукат парламентарните избори и Златко Живков е решил Монтана да поиграе един сезон по елитните родни терени, а после по всяка вероятност пак да се върне на мястото си, а дори и да тръгне по стъпките на Марек. Още от ранна есен залаганията за този сценарий са най-големи. А приказките, че Монтана гради солиден тим и практикува сносен футбол, остават за лековерните. Само човек без разсъдък може да повярва на тези вицове. Иначе кристално чистата истина гласи, че Монтана е посредствена команда, съставена от играчи, на които до преди година кретаха на дъното и трябваше да им се помага срещу подаръци под масата, за да играят и през следващия шампионат при професионалистите. Достатъчно е само да споменем бавно маневриращия бранител Владо Арнаудов и попадащия все в клубове, където има финансово благоденствие Миро Петров. Безсилието им пролича на много терени през току-що завършилия полусезон, но щом има пари дори и най-безнадеждните случаи се разрешават успешно.
Мнозина изразяват мнение, че един от отборите опитвали се да играят футбол е този на Пирин /Благоевград/. Е, когато със спортно-технически прийоми не става, се дава ход на каратистките техники, откровената селска корида и куфарчетата с пачките. С тези “достойнства” командата на Борис Николов атакуваше първото място. Обединението с първодивизионния съименник промени първоначалните намерения. Учудващо тройката на устремилите се към майсторската група допълваше Спортист /Своге/.
В Града на шоколадите подобно на Монтана и Пирин /Благоевград/ разчитат на състав-сбирщина от изхвърлени футболисти. Сред тях се откроява с качества, но и звездоманско поведение юношата на Славия Мартин Стефанов. Спортистите разчитат най вече на домакинските си мачове и особено през пролетния дял все по-трудно ще измъкват точки при осемте си гостувания. След всичко, изложено до тук, става ясно, че Монтана почти сигурно ще завърши на първото място. За лидерската позиция лозунги издигат и други, но изречените от тях намерения приличат много на фразите от едновремешните конгреси на БКП. Авторите на култовите закани го осъзнават напълно и са наясно, че най-добре им е да търкалят топката в …
Златната среда …
Тя е съставена от “Великолепната седморка”. Най-превъзбудени в нея са от Етрополе. От местния Чавдар единствено старши треньорът Стойчо Стоев запазва самообладание. Заобикалящите го пресмятат кой паднал, кой завършил наравно и броейки разликата в точките с лидерите се самоуспокояват, че техният тим имал реални шансове за изкачване в “А” група. Истината е, че въпреки отличните си отношения с БФС, ръководството на Чавдар не желае да мери сили с майсторите. Няма обаче как да бъде подмината добрата работа на Стоев, който изгради боеспособен тим от уж безперспективни футболисти. Същите тези момчета обаче могат да бият всеки в групата и когато се амбицират, го правят.
Друг сходен тим е столичният Академик. Всички в Западната “Б” група изпитват респект към “студентите”, но самите те ги опровергават с несериозните си действия в повечето срещи. На тази хронична особеност не успя да повлияе нито един треньор водил тима. Именно затова не е нужно да се присъжда някакъв положителен принос на Войн Войнов. Впрочем наставникът е сред корифеите, които винаги биват спускани в клубове, които разполагат с добър финансов бюджет, но никога възпитаниците им не надскачат ръста си като колектив.
Финансови проблеми няма и Рилски спортист. Самоковската команда на Юри Галев също предпочита да си живурка в подножието на върха, продавайки точки на нуждаещите се. Самият президент нееднократно обяви, че не желае да хвърля пари за атака на “А” група, защото ако тя се окажела успешна само след сезон, душманите му в БФС щели да го върнат обратно във втория ешелон, като преди това притръскат джобовете му с глоби, наказания и други санкции.
Сред спокойно дишащите е и “бодряшката банда” от Гоце Делчев. Момчетата на Йордан Боздански играят за здраве и ако някой ги разсърди, си пати. Последното изпитаха благоевградчани, които не само загубиха в Гоце Делчев, но и бяха изпратени с обидното: “Ние сме истинския Пирин, а вие поредния измислен”. Напълно логично е представянето на гоцеделчевския тим. В него вече няколко години едни и същи играчи се сработват и получената сплав е конкурентноспособна дори и на най-силните. Вече ясно се забелязва, че онзи плах гост от миналите първенства е заменен от състав със самочувствие, който играе за точки навсякъде из Западна България.
По същия път върви и Балкан. Тази закономерност е напълно логична, когато налице са щедър спонсор, опитни играчи, Кано Коцев и гръб от БФС.
Публична тайна е, че негласна подкрепа от централата имат и в Криводол. Припокриват се слуховете, идващи от различни посоки, че от най-високо място има спусната директива за реферска помощ към Ботев. Иначе възпитаниците на старши треньора Анатоли Кирилов не превъзхождат с нищо колегите си, подвизаващи се в отборите, които кретат на дъното на таблицата. И няма как да е по-друг начин когато си събрал ненужни състезатели от съставите в Монтански и Врачански регион.
Най-голямото разочарование на завършилия есенен дял се казва Видима-Раковски. Оправданията за посредственото представяне се обединяват около обяснението с “яловата” атака. Едва ли обаче само това е причината. След освобождаването на Пламен Марков от националния тим вероятно нещата ще тръгнат в положителна посока. Все пак крайната дума в севлиевския футбол е тази на бившия селекционер. Със спокойствието до тук. За всеки един от останалите шест клуба опасността от изпадане е реална.
Традиции и селски манталитет в битката за оцеляване… Повече от срамно е плевенският Спартак да е в тази компания. Младият треньор Красимир Бислимов разполага с опитни футболисти и през изминалия полусезон не бе надигран почти от никой. Падение е в последните девет срещи отборът да има само един вкаран гол при това от дузпа. Като към безплодното нападение се добави и празната клубна каса, което подтиква футболистите да търсят къде в града под Панорамата са най-евтините банички, се изясняват причините за провала. Най-големият резил обаче е за Етър. “Болярите” така и не успяха да спечелят поне един мач миналата есен. Снижаването бе очаквано, защото през лятото стартира линия на подмладяване. Освобождаването на доста от опитните състезатели се оказа неудачно и това е основната причина за слабия полусезон. Друго погрешно решение бе свалянето на Велин Кефалов от треньорския стол и изкачването на него на Сашо Ангелов. Вторият баща на Валери Божинов многократно е показвал, че няма манталитет за голям треньор.
Вачко Маринов е опитен, но и изхабен специалист, а в поверения му Чавдар /Бяла Слатина/ се работи аматьорски и с играчи с малък потенциал.
С такива футболисти разполагат и в Ком 2016-Миньор. Всички, излизали срещу берковчани, са категорични, че по-посредствен тим в групата няма и не е имало такъв в последната петилетка. Строителният предприемач Васил Маринов, който е президент на клуба и партньорите му, имат достатъчно финансови средства и това си пролича в някои двубои, които завършиха с изненадващи победи на Ком.
За такива могат само да мечтаят в двата удавника – Белите орли и Марек. За плевенчани бяха характерни рехавият спортно-технически потенциал и празните джобове.
Главоломното спускане на дупничани към небитието въобще не разтревожи Данчо Елечето. Анархията в Марек бе пълна. Имаше дори ситуации, когато в даден мач в тимовия лист името на един футболист фигурираше едновременно, както в титулярния състав, така и при резервите. И когато четвъртия съдия забеляза гафа, дупнишкият футболен бос и подчинените му изпаднаха в истеричен смях. Няколкото приканвания да оправят нередността бе посрещнато с още по силен кикот, въпреки че до началото на въпросната среща оставаха само десетина минути. Този случай дава ясна картина за посредствения живот в Западната “Б” група.
Хубаво е човек да е оптимист, но помийната пошлост удави дори и минималното стойностно, което бе останало. Положението едва ли ще се промени ако похода продължи по утъпката през последните две десетилетия пътека.
http://www.novsport.com/news7941_1007.html
Влез
"Дунав"-"Марица"
там където и е мястото 
