За баскетболен клуб Спартак
Автор Администратор
14 June 2007, в-к "Посоки"
От непобедимия Плама до дъното и отново към върхаПрез 1995-1996 година плевенският баскетбол бе в своя апогей. Титли, купи, победи над еврограндове...
Една забележителна история и паметни мигове, сътворени от тогавашния тим на Плама. След това дойде и обичайното очаквано затишие.
Тежките моменти не бяха един и два.
През последните година-две обаче нещата като че ли потеглиха пак в желаната посока към мястото, което историята и традицията на този спорт у нас е отредила на Спартак /Плевен/.
Не е нужно да си специалист, за да го усетиш. Просто ароматът на положителните промени витае във въздуха във и около зала “Балканстрой”. Усещат го всички - и приятели, и съперници.
Затова и с всеки изминал мач залата се пълни с фенове далеч преди началото на двубоя. Причината е ясна. За Спартак предстоят добри дни.
Дни на слава, признание и успехи. Ако някой си мисли, че преувеличавам, нека заповяда поне на един мач или тренировка на отбора. Гарантирам му, че ще се съгласи с мен.
Явлението Плама
Когато стане дума за баскетбола в България и особено този в Плевен, веднага в съзнанието на всеки, дори и най-обикновен наш сънародник, изплува страховитият тим на Плама. Отбор, който в периода 1995/96 година мачкаше всеки осмелил се да излезе насреща му на паркета между двата коша.
Валякът, управляван от вещия кормчия Дарин Великов и помощника му Тихомир Милев, преминаваше като на парад през всички родни баскетболни зали, където съперници и техните фенове правеха дълбок поклон с шапка, свита в ръка.
Адмирациите бяха не само за треньорите, но и за легендарните Цветан Антов, Георги Младенов и добилите покрай тях звезден блясък Петър Петров, Хрисимир Димитров, Любомир Минчев и компания.
Резултатите са ясни - две титли и Купата на България. Скоро след появата на явлението Плама всички слушали, гледали и занимавали се с баскетбол изрекоха в един глас: “Този класен отбор може да прослави България.”
И познаха - валякът премина безпроблемно над институции в европейския баскетбол, каквито са Реал /Мадрид/, Партизан /Белград/ и Бенфика /Лисабон/. Испанците, водени от корифея в треньорския занаят - сърбина Желко Обрадович, изградил перфектен тим от сънародника си Деян Бодирога, най-добрия руски център по онова време Михайлов и още куп американци, загубиха ума и дума в зала “Балканстрой” и си тръгнаха от нея след поражение с 84:93. “Гробарите” от сръбската столица пък бяха погребани от плевенския тим насред Белград, където нямаха поражение дотогава цели 12 години. След тези успехи няма как да не настръхнеш, ако си патриот.
Ако си от Плевен пък, вече идва и въздишката на облекчението... Най-после този баскетболен град получи своето признание. Защо ли? Защото баскетболът под Панорамата не е само Плама. Основите на този успех са изградени още с основаването на Спартак точно преди 60 години. Да, Плама бе приказката от Страната на чудесата, но тя свърши преди 11 години. Остана легендата - Спартак.
Сгромолясването на рафинерията повлече и клуба към бездната
След знаменитите успехи на Плама дойде и очакваното пропадане. Чие бе това дело... Кой развали приказния сън... Естествено непрекъснато променящата се ситуация в страната. Рафинерията Плама се сгромоляса и естествено беше в клуба да настъпят, меко казано, сътресения.
Именно те доведоха до редица катаклизми, които повлякоха към бездната почти всичко изградено през половинвековната история. По-трудно бе да се намерят пари, отколкото вода в пустинята.
Това бе и една от причините звездите да си тръгнат. Останаха малцина, но тези, които наистина са се врекли от сърце в любов към плевенския баскетбол. От 1997 година клубът отново върна името си Спартак. Клубът трябваше да се спасява и затова бяха нужни опитни кадри. Именно затова стратегът на непобедимия Плама Дарин Великов зае далеч по-отговорна длъжност - тази на технически директор, а треньор стана Илия Мирков.
Последният нямаше кой знае какъв избор, тъй като съставът му бе попълнен само с голобради момчета. По-важното бе, че Спартак започна първенството. Никой обаче не смееше да прогнозира дали ще го завърши, или финансовата криза ще го смачка. Именно това бе голямата битка на всички, които работеха тогава за Спартак, а не резултатите от мачовете.
Година след това вместо светлина тунелът ставаше още по-тъмен.
Илия Мирков напусна треньорския пост и Дарин Великов бе принуден спешно да съчетае длъжностите наставник и технически директор. В този труден момент той решава да повери част от огромната отговорност в ръцете на Цветан Антов. Вместо да му е основен коз на игралното поле, Великов постепенно го вкарва в треньорската професия. Паралелно с това привлича в мъжкия тим 16-годишните Александър Дяковски и Тодор Тодоров.
Въпреки че все още бяха малки, виждах в тях бъдещето на плевенския баскетбол, а и фактът, че са местни момчета, още повече натежава при вземането на това решение, спомня си треньорът. В последната година на миналия век вече официално Антов е старши треньор на спартаковци.
Същевременно продължава ходенето по мъките и хватката на безпаричието продължава да е здраво стегнала клуба. Именно това са най-тежките години за плевенския баскетбол. По същото време потъват и редица центрове с традиции в тази игра у нас - Бургас, Русе, Пловдив... Спартак обаче издържа трудния тест.
Оцеля благодарение на къртовския труд, ентусиазма и непоправимия оптимизъм за по-добро бъдеще на личности като Цветан Антов и Дарин Великов.
Нов век и светлина в тунела
В първите пет години на 21 век в плевенския Спартак настъпиха доста промени. Първо, Дарин Великов замина за Черно море. На общо събрание Цветан Антов бе избран за президент на клуба. Кърпежът продължаваше в движение.
Именно затова легендата трябваше да съвместява и двата поста на първи човек в клуба и старши треньор.
Много хора вече подпомагат финансово Спартак. Слънцето огрява вече и над Плевен. През 2004 г. се усеща, че ситуацията се подобрява.
В тима се завръща единственият останал от “златния” тим на Плама - Хрисимир Димитров. Година по-късно идват още двама опитни - Бранимир Тотев и Николай Балев. Точно тогава ясно се забелязва, че Спартак тръгва полека нагоре.
Състезателите са вече няколко години заедно и сработването между тях е доста добро. Финансовото състояние също се подобрява чувствително в сравнение с това отпреди 5-6 години. Преди броени месеци в Спартак стана една много важна промяна.
Президентът и старши треньор дотогава Цветан Антов сдаде наставническия пост на завърналия се от Варна Дарин Великов.
Именно това бе най-доброто попълнение за Спартак преди началото на шампионата. “Смятам, че имаше нужда от тази промяна. Все пак през последните седем години бях неизменно треньор на отбора и дойде време да внесем нужната свежест. Давах си сметка, че в началото ще има кратко преболедуване, тъй като всеки треньор си идва със своите изисквания и методи, но бях сигурен, че постепенно всичко ще си дойде на мястото”, обяснява Антов.
В отделни моменти Спартак играеше като стойностен тим, а в други правеше елементарни грешки. Подобно нещо бе очаквано и напълно обяснимо. За него предупреждаваше и самият треньор. Едва през настоящата пролет нещата започнаха да добиват желания вид.
Особено в плейофите срещу Балкан спартаковци бяха фурии и напълно логично отнесоха съперника.
Скъпият на похвали наставник заявява, че е доволен от представянето на възпитаниците си през току-що завършилия сезон. Амбициозният наставник обаче смята, че момчетата му са имали сили да изиграят поне един финал. Знаем какво ни липсва и с добра селекция ще го коригираме за следващото първенство, казва Великов.
Цветан Антов - легенда и президент с пословична скромност
Когато стане дума за плевенския спорт, едно от първите имена, които идват в съзнанието на човек, е това на Цветан Методиев Антов. Блестящата му кариера го превръща в един от най-великите родни баскетболисти.
Освен в Спартак /Пл/ той е играл и за френските клубове Флориан и Лил. В края на състезателната си кариера тандемът Антов - Великов се пренася от игралното поле на ръководните постове в плевенския клуб.
През последните десетина години препятствията пред 42-годишната легенда изникваха едно след друго, като всяко следващо бе по-трудно от предходното. Първо започна като треньор, а след това добави и президентската длъжност.
И така цели шест години, в които благодарение на него Спартак се отлепи от дъното на посредствеността. Аплодисменти за този истински мъж, защото ги заслужава.
Пословична е скромността му. Никога през тези години той не излезе пред камери и микрофони да афишира заслугите си.
Точно тези черти от характера му и професионализмът му привлякоха хората, които помогнаха финансово за спасението и съществуването на клуба. Както споменах, той бе в основата за завръщането на Дарин Великов на треньорския пост.
С акостирането на амбициозния специалист в зала “Балканстрой” напрежението върху Антов леко намалява.
Той обаче веднага съсредоточава силите си към още по-добра обезпеченост на клуба. Резултатът е налице много скоро - край игралното поле в залата рекламните пана на различните финансови спомоществователи се увеличиха няколко пъти.
Друг негов печеливш ход е връщането на Хрисимир Димитров. С идването си през 2004 година националът вдигна чувствително класата на Спартак. За всичко това Цецо заслужава само адмирации. Именно той е човекът, успял да съхрани, отгледа и развива една от емблемите на Плевен - баскетбола.
Треньорът ДАР/ин/ ВЕЛИК/ов/ не само за Плевен, но и за родния баскетбол
Също като Цветан Антов Дарин Великов е една от емблематичните фигури на плевенския баскетбол.
Рафинерията Плама обезпечи финансово едноименния шампионски тим, но Дарин е човекът, който конструира непобедимия отбор. Той е широко скроена личност, с огромна амбиция, хъс за работа, доста чисто човешки добродетели и чувство за дълг към клуба, който го е направил известен.
Ако не беше така, едва ли щеше да остане след края на Плама в плевенския баскетбол. Впрочем Великов винаги е бил част от него, тъй като му е отдал 30 години от живота си.
В началото на века поема Черно море, с който печели купата на страната. След 2001 година обаче ситуацията край морето става като тази в Плевен. Финансовите сътресения пропъждат играчи като Тодор Стойков, Юлиян Радионов и чужденците. Великов прилага практиката от плевенския труден период.
Така от 2003 г. Черно море залага на тотално подмладяване. Ходът е печеливш, тъй като след 3 години къртовски труд “моряците” играят два финала - за първенството и купата на страната. Някои ще кажат - пътят на Дарин няма нищо общо с Плевен през този период.
Подобно нещо е голяма заблуда. Малцина знаят, че въпреки огромните си задължения във Варна треньорът помага с каквото може на плевенския Спартак. Правел го е, защото това е клубът на сърцето му.
Именно това е в основата на завръщането му в Плевен през миналото лято. “Аз съм от поколението треньори, за които финансовите условия никога не са стояли на преден план.
Носталгията и любовта към Спартак ме върнаха отново в Плевен”, признава наставникът. Това не са дежурните обичайни лозунги, а самата истина. Със сигурност ще го потвърдят играчи, негови колеги и фенове.
Хрисимир Димитров - диамантът с ослепителен блясък
Връщайки лентата назад, мнозина навярно си спомнят скромния младеж с екипа на Плама. Оттогава мина доста време. След разбиването на отбора Хриси игра два сезона за шуменския Фикосота и още пет за Левски /Сф/.
Година, преди да изтече договорът му със сините, през 2003 Цветан Антов кани бившия си съотборник да се завърне в Плевен. Макар и далеч от Спартак, нямаше как да остане скрита от мен амбицията, с която работеше Цветан Антов, спомня си националът. Именно това е причината през 2004 година да се завърне в зала “Балканстрой”.
С всеки изминал сезон израствахме като отбор, разказва крилото. Според него завръщането на Дарин Великов като старши треньор е другият положителен фактор. Той внесе нови идеи, казва Димитров за наставника си.
С поведението си на игралното поле Хриси се превръща в лидера на отбора и логично е избран за негов капитан. Именно той е вдъхновителят на съотборниците си.
Според него тази година е била добра за Спартак.
“Самият факт, че след нас останаха отбори като Левски и Балкан, е достатъчно красноречив за представянето ни. Разбира се, има доста още върху какво да се работи.
Първо, ние, състезателите, трябва да излизаме максимално концентрирани и мотивирани. Само така можем да премахнем непостоянството, заради което загубихме някои срещи. Визирам тези с ЦСКА и при гостуванията ни.
В отделни мачове се видя, че ни липсва опит, и затова губехме почти спечелени битки. Именно затова двубоите в първата шестица са много полезни за нашия тим, защото чрез тях се израства”, категоричен е 33-годишният баскетболист. Дори и на Христова възраст, той продължава да е част от ядрото и на националния отбор. “Хриси е единственият състезател от нашия отбор, от когото съм напълно доволен. Той е нашият барометър.
Пример за подражание във всяко едно отношение”, казва за него скъпият на похвали Дарин Великов. Опитният наставник вече е определил кой ще е конкуренция и наследник на капитана.
Става въпрос за 20-годишния юноша на Спартак Максим Генов. Неговият начин на игра е най-близо до този на Димитров, но тежката контузия преди настоящото първенство върна развитието му с година и половина, казва Великов, който смята да дава повече шансове на състезателя след пълното му възстановяване.
С този ход треньорът цели не да измести Хриси, а да даде шанс на младия баскетболист да попие възможно повече от професионализма на капитана. Подобен шанс получават малцина.
Бъдещето на Спартак /Плевен/
От клуба не бързат да афишират блянове и розови сънища, докато няма конкретни резултати. Това не означава, че не се работи усилено. Приоритетна задача на президента е да търси още по-добър финансов стабилитет.
Още е рано за конкретни цифри, но при всички случаи клубът ще е с по-голям бюджет от този през сезон 2006-2007 г. Работи се вече и по селекцията. Самият Дарин Великов желае да привлече централен нападател, плеймейкър, крило и играчи за почти всички постове.
Според думите му Спартак не разполага с толкова силна ДЮШ, каквато има примерно Черно море, и затова ще се търсят играчи от чужбина.
В зависимост от броя и качеството на новопривлечените ще стане ясно и колко от настоящия състав на Спартак ще бъдат освободени. Целите за следващия шампионат се подразбират от само себе си.
Пълна зала с фенове, доближаване до класата на лидерите и по-добро класиране от сега. Тандемът Антов - Великов и компания имат уменията и силите да го постигнат.
|