Вачко Маринов:Изпълнихме целта на сто процента
През есента на 2006 г. футболният отбор на Спартак изживя един от най-тежките периоди в клубната си история. Неведнъж е ставало дума, че те са свързани с новоналожената тогава политика от ръководството. Зимната пауза отклони за кратко вниманието от тревогите. Със започването на пролетния дял от шампионата на Западната Б група притеснението се завърна още по-осезателно.
Отборът бе на дъното на класирането и логично феновете изригнаха срещу ръководството и спортно-техническия щаб. Тогава на хоризонта се появи добре познатият на всички спасител - Вачко Маринов. За седми път белокосият специалист, вдъхващ увереност, спокойствие и респект, се завърна на любимия си кораб. И пак той бе опустошен. Рецептите на Маринов обаче отново помогнаха да бъдат вдигнати платната и Спартак пак заплува към “своите” води. Как стана това? Отговорите на този и други въпроси даде самият наставник.
Господин Маринов, точно преди три месеца станахте старши треньор на Спартак. Завръщането ви бе седмо поред. Общото и разликите с предишните шест назначения?
Разлики няма. Винаги съм бил канен за треньор на Спартак в тежки за клуба моменти. И през март тази година бе така. Защо се съгласих? През есенния полусезон наблюдавах представянето на отбора и видях, че той тръгна надолу. Плевенчанин съм и през годините клубът намери завинаги място в сърцето ми.
Именно затова приех поканата да стана старши треньор, без да поставям никакви условности на ръководството. Освен това бях наясно, че момчетата имат потенциал, който ще изведе към добро Спартак.
Какво свършихте, какво не успяхте и допуснахте ли грешки през този период?
Основната задача бе да останем в групата. Не само останахме, но и завършихме на пето място. Целта бе постигната на сто процента. Много неща не успях да свърша, тъй като времето бе крайно недостатъчно. Сигурно съм допуснал и грешки, но това е нещо естествено в процеса на работата.
Оценката ви за шампионата на Западната Б група?
При всички случаи отрицателна. Като цяло класата на футбола в Б група е паднала много. Отдавам го на тоталното безпаричие в по-малките клубове.
Подреждането на отборите в класирането в този ред реално ли е?
Мисля, че да. Пирин /Благоевград/ и Видима-Раковски /Севлиево/ заслужено влязоха в А група.
Те превъзхождаха другите с по-добри база, кадри, финанси и обиграни състави. Хебър /Пазарджик/ и Миньор /Бобовдол/ най заслужаваха да изпаднат. Освен тях обаче имаше още два отбора, чиито имена не желая да споменавам, които се спасиха по съмнителен начин.
Положителното и отрицателното в Западната Б група за завършилия сезон?
Добре е, че се даде път на много млади момчета. Трагедията са съмнителните резултати във финалната фаза на първенството.
Как се представи Спартак?
Не желая да коментирам представянето на отбора, преди аз да го поема. Иначе в десетте мача, в които водих тима, бих дал положителна оценка на играта.
Съжалявам, че късно се завърнах в клуба и не ми стигна времето да свърша повече неща. Момчетата показаха старание и желание в тренировките и мачовете. Стремяха се да изпълняват стриктно указанията и успяваха в голяма степен.
Разбира се, имаше грешки и брак в играта, но нямаше време да развият потенциала си.
Петото място, на което финиширахте, ли са възможностите на сегашния Спартак?
Класирането ни за този етап е нормално и ще обясня защо мисля така. В състава, с който играхме, има 12 юноши. Тези момчета са талантливи, но има още много да учат, особено в тактически план.
И пак ще кажа за времето. Ако имахме повече, можеше да се класираме и по-нагоре. От десетте мача взехме шест победи, два завършихме наравно и допуснахме две загуби. Липсата на зрялост у младите момчета е причината да загубим в Благоевград и Велико Търново.
Бихте ли отличили някои от играчите и кои играха под възможностите си?
Футболът е колективен спорт и затова отличавам всички. Прогрес в развитието се забеляза във всички футболисти, дори и в опитния Владимир Йонков, който много помогна на отбора.
Стараха се и дадоха максимума, в това число и резервите, за да излезем от незавидното положение.
Подобрение в играта се забеляза у Станислав Иванов. Значително прогресира Любомир Иванов, но възможностите му са по-големи и той не е стигнал още тавана на развитието си. Застой се забеляза при Тихомир Тодоров, който продължи до последните два мача.
От казаното от вас дотук се подразбира, че този тим на Спартак има потенциал. Така ли е?
Категорично да. Освен тези, които играха, напира и друго талантливо поколение от юноши. В региона играят и други плевенски футболисти, които също имат добро бъдеще. Смятам, че със сериозна работа в една нормална и спокойна обстановка без проблеми всички те ще стигнат далеч.
Плевен е един от центровете, откъдето са тръгнали много играчи за националния отбор. Тревожно е, че последният, облякъл фланелката с герба на България, бе вашият възпитаник Ивайло Петков в далечната 1997 г. От тогава досега никой не го е последвал. Как виждате вие този проблем?
Не е приятно, че от доста години нямаме национален състезател. Мисля, че в скоро време отново ще имаме наш представител в А националната формация. В момента имаме четирима юношески национали.
Ще повикат и други. От школата идват още талантливи момчета. Именно затова смятам, че ни очаква добро бъдеще.
И вашето ли е такова? Докога е договорът ви със Спартак?
Не е ясно бъдещето ми. Имам договор, но има проблеми в клуба, които трябва да се разрешат спешно. Желанието ми да работя за Спартак е огромно, но съм песимист за състоянието на клуба.
Какво е нужно да се направи?
Първо: значително подобряване на материалната база, която сега е в окаяно състояние. В тази връзка основен ремонт на терен, съблекални, бани и помощни помещения, защото иначе няма как да получим лиценз.
Второ: трябва да се осигури екипировка за всички в клуба. Трето: подобряване на отношението към ДЮШ. Четвърто: финансова обезпеченост на футболисти и треньори във всички направления.
Пето: много и сериозна работа в мъжкия и отборите от ДЮШ. Или, обобщено казано - да се създаде добра организация на всички нива в клуба, която в момента липсва.
От гледна точка на селекцията колко играчи и на какви постове са нужни на Спартак?
Спартак има нужда от четирима нови попълнения. Трябва ни вратар, който да е конкуренция на Антонов.
Освен това централен защитник, халф и футболист на върха на атаката. С други думи, осова линия, около която да се гради отборът. Новите трябва да са опитни състезатели, които да вдигнат класата на тима като цяло и от тях младите да се учат. Други не ми трябват, защото ще налагам плевенски футболисти.
На постовете, които споменах, има плевенчани, които играят в други отбори, и ще е хубаво тъкмо те да бъдат привлечени при нас. Бих се съгласил да дойдат и 1-2 играчи от друго място, но с уговорката, че трябва да са класни.
Феновете страдаха много този сезон. Какво искате да им кажете?
Благодарен съм им за подкрепата. Искам да им напомня, че сме в труден момент. Нашата цел е да градим силен тим, който да ги радва с победите си. Надявам се да го постигнем и те да идват да ни подкрепят, както е било преди години. Същевременно нека привържениците ни имат търпение към младите, защото добър отбор не се прави за няколко месеца.
Най-обсъжданият въпрос в момента е съставът на Западната Б група за следващия сезон и присъствието на дублиращите отбори на ЦСКА, Левски и Литекс. Вашето мнение?
Оптималният вариант за състава на Западната Б група е 16 отбора. Категорично съм против в нея да влизат дублиращите отбори, защото точно те ще решават съдбата за влизане в А и оставане в Б група.
Най-добрият вариант за българския футбол е всички представители на А група да имат дублиращи отбори, които да играят мачовете помежду си преди тези на мъжките състави.
Функционира ли вече треньорският профсъюз, чийто член на ръководството сте, или просто това бе поредната безсмислена организация?
Създадохме нещо сериозно, а не камуфлажно. Проведохме учредително събрание, приехме устав и избрахме ръководство.
В момента заедно с представител на КНСБ се изготвят нормативните документи и скоро ще се проведе общо събрание.
Профсъюзът на треньорите няма да е самостоятелен синдикат, а ще е част от държавните структури.
През последните години стана практика треньорска диплома и лиценз да вземат тези, които имат пари, а не знания. Вашата организация ще се опита ли да прекъсне тази порочна практика?
Със сигурност. Ще работим съвместно с БФС. Ситото вече ще е много гъсто за треньорите. Завишаваме критериите, особено тези за лиценз “Про”, и ако някой се е “промъкнал” през другите лицензи, то просто при този за “Про” няма как да мине, ако не е подготвен.
В изискванията за лиценз “Про” ще бъдат включени освен солидни спортно-технически знания и задължително владеене на английски или друг западен език. Таксата за всеки желаещ да вземе този лиценз ще е шест хиляди лева. Ще се търсят вече само класни лектори.
Споделяте ли мнението, че заради досегашната практика не разполагаме с качествени треньори?
Тя е само едно от нещата. Основното са лошите условия на работа, недоброто заплащане и прищевките на президентите на клубове. Некомпетентността на последните и омаловажаването от тях на труда на треньорите изхвърли зад борда редица именити и можещи специалисти.
Именно затова ще въведем неустойки, които клубовете ще трябва да погасяват, ако неправомерно освободят треньор. Нужна е нормална обстановка. В България треньорите сме доказали, че при нормални условия работим с успех.
Българин или чужденец трябва да е начело на националния отбор?
Твърдо българин. Един Димитър Пенев е доказал класата си. Имаме и други добри треньори. Проблематично ще е с чужденец. Казвам го от опит. Работил съм в чужбина и знам, че има редица други неща - език, култура, нрави и т. н., които са много важни, за да постигне треньор успех извън страната си.
Много се написа и изговори за треньора Христо Стоичков. Вие какво мислите за него?
Стоичков беше велик футболист, но като треньор тепърва започва. Между играч и треньор има много големи разлики. Мисля, че за Стоичков би било по-добре първо да работи няколко години като треньор на клуб, за да придобие знания. Едва след десетина години ще можем да го оценяваме.
в-к Посоки