|
"Спартак" /Плевен/ през сезон 2007/2008 – най-слаб от основаването си
Вече свикнахме "Спартак" /Плевен/ да изпълнява второстепенна роля в родния футбол. Казано с други думи, десетият във вечната ранглиста на българския футбол се “утвърди” на сцената във втория ешелон. Всеки, предполагам, си е мислил, че ще се завърне онова слънчево време, когато с гордост клубът бе в елита. За последен път това се случи през 1998 година.
Някои ще ми напомнят, че в “А” група бяхме в началото на XXI век - през 2002-а. Лично аз обаче не смятам, че този период заслужава да бъде отбелязан, тъй като той бе от най-срамните в историята на клуба.
И пак ще подчертая, че през 1998 г. "Спартак" игра в “А” група за последно със своята идентичност, гордост, история и традиции, въпреки че изпадна. Що се отнася до 2002 г., по-добре да не отваряме все още незарасналата рана, която едва не доведе до убийството на "Спартак".
Но това е друга много дълга тема, за която едва ли искаме да си спомняме. Все пак всички обичащи плевенския футбол и "Спартак" надживяха резила. Преглътнаха го, но повод за нова радост така и не дойде и дори напротив.
В последните два сезона станахме свидетели на ново унижение. "Спартак" вече драпа със зъби и нокти да се задържи в професионалния футбол. Видяхме тези мъки с цялата им идентичност в току-що завършилия шампионат.
Всеки нов сезон във втория ешелон все повече място намират незнайни квартални и селски клубове.
Трагичното за плевенския футбол е, че дори и при наличието на тези самодейни “колективи” нашият "Спартак" им диша прахта.
Казано без много обяснения, този отбор изигра най-слабия си шампионат в цялото си съществуване. Изненада ли някого истината? Едва ли...
На ръба на пропастта и поклон пред футболистите
Още преди края на сезон 2006/07 беше пределно ясно, че на клуба предстоят най-трудните дни в историята му. "Спартак" се движеше на автопилот още от пролетта на 2007 г.
Клубът нямаше спонсор. Касата празна. След края на сезона малкото опитни футболисти поеха в различни посоки. Започна битка за оцеляване. Ситуацията наподобяваше на опустошителна лавина, проснала клуба като захвърлена на сметището никому ненужна вещ.
Казано накратко, "Спартак" изчезваше от футболната карта на България. В някои моменти на отчаяние президентът Пламен Николов дори разпусна отбора заради финансовия крах. Някак напук на проблемите механизмът заработи едва-едва. Намеси се съдбата, която се смили над футболистите.
Тези момчета, които идваха на стадион “Плевен” по екип и си тръгваха от него кални, потни, мокри, жадни, блъскайки се в непрогледния мрак на коридора на влизане и излизане от съблекалнята.
Така беше, защото нямаше пари за вода, ток, екипи, топки и други. Именно от футболистите тръгна спасението. Момчетата стояха в тъмния коридор до съблекалнята и не пожелаха да си тръгнат, а тренираха на добра воля.
Тренировки обаче не се провеждаха всеки ден, а с периодичност, подобна на аматьорските тимове. В крайна сметка ръководството успя да набави нужния за съществуването бюджет и ситуацията започна да се подобрява отчасти.
Опасенията, че липсата на добра подготовка ще потопи отбора, се потвърдиха.
Дългоочакваните подкрепления отвън така и не идваха. Едва за втория кръг се появиха няколко играчи, оказали се ненужни на извисилия ръст тим на "Локомотив" /Мездра/.
В крайна сметка и те не помогнаха. Следвайки всички тези закономерности, се стигна до...
Трагичното представяне
На практика старши треньорът Вачко Маринов и помощникът му Иво Братанов водеха занимания само с юноши. Представянето в шампионата се очерта още от самото му начало.
Липсата на сработеност между отделните състезатели и линии нямаше как да не даде негативно отражение.
Опита също го нямаше. След очакваната загуба в Кюстендил последва сносен мач с коравия "Рилски спортист", в който нашите изпуснаха да бият.
До средата на полусезона спартаковци имаха едва две точки. Загубите в Гоце Делчев и Перник бяха очаквани, а тази вкъщи от "Локомотив" /Мз/ просто “задължителна” предвид помощта на по-големия брат.
В оставащите срещи до края "Спартак" отново не убеди, че заслужава по-добро класиране от дъното. Безсилието лъсна в най-голяма степен в домакинския мач срещу "Чавдар" /Бяла Слатина/. Ходене по мъките бе и изстраданият успех над "Спортист" /Своге/.
Срещу преките конкуренти нашите също се изложиха. "Монтана" разби плевенчани по най-категоричен начин. Малко по-различна бе ситуацията в Габрово, но отново във вреда на "Спартак". Единственият светъл лъч се появи в последния мач срещу "Етър", но според някои с “любезното съдействие” на съперника.
С някои малки забележки без конкуренция през есента бе Станислав Антонов. Вратарят помогна много на тима, спасявайки го от разгромни загуби и същевременно помагайки му в спечелването на ценни точки.
В онзи момент логично бе именно той да се нагърбва с изпълнението на дузпите. Така завърши "Спартак" миналата година в очакване на...“слънчевата” 2008-а. Но какво стана после...
Недоимъкът и мизерията бяха заменени от треньорско неумение
В началото на 2008 година за клуба дойдоха добри дни. В отбора бяха привлечени седем качествени футболисти – Петър Ванков, Мариян Драгнев, Любомир Иванов, Драгомир Иванов, Преслав Йорданов, а от Мездра пристигнаха Петър Василев и Николай Цветков. Желаните от старши треньора Вачко Маринов играчи бяха привлечени и за опитния наставник оставаше да сглоби стойностен отбор.
С общо 26 състезатели отборът проведе и лагер в Тетевен. Всичко беше оптимистично, та дори и се чуваха приказки, че "Спартак" може да достигне до бараж за “А” група.
Подобни сметки бяха до голяма степен основателни, тъй като в плевенския тим се събраха опитни и можещи играчи, а и никой от Западната “Б” група не бе извършил подобна зимна селекция, включително челниците "Локомотив" /Мездра/ и "Миньор" /Перник/. Някои ще кажат, че залитам и съм пристрастен.
Категорично отхвърлям подобно твърдение и съм готов да попитам: Колко и кои са по-добрите защитници от примерно двамата Пешовци - Ванков и Василев. Или пък някой по-качествен халф от Мариян Драгнев... Ако има такива в цялата група, то те са по-малко от пръстите на едната ръка. От "Мездра" и други конкурентни клубове обявиха, че "Спартак" ще е хитът на пролетта. След трите поредни победи в началото на пролетта оптимизмът и очакванията се засилиха още повече. Но вместо нагоре "Спартак" тръгна към... дъното.
Всички видяха, че плевенчани бяха жалък и беззащитен противник. Защо? Къде беше причината? Кой допусна това? Все тревожни въпроси, над които колкото и дълго да мислиш, стигаш до извода, че спортно-техническият щаб носи голямата отговорност за излагацията.
Някои ще хвърлят вината върху играчите. Абсолютно погрешно. За качествата на футболистите вече стана дума и към това ще добавя само, че отборът разполагаше с двама добри вратари, по седем равностойни защитници, полузащитници и трима централни нападатели.
А това, че не са избрани най-нужните за даден мач и схемата на игра е неточна, е вина не на момчетата, а на тези, които ги ръководят. Именно на треньорите трябва да се търси сметка защо съставът след 65-ата минута на срещите изнемогваше физически. Нали уж бе направена и планинска подготовка...
Разни оправдания, че футболистите не изпълнили тактическите указания, някои от тях разваляли дисциплината в колектива, съзиране на външноклубна намеса, журналистите създавали медиен комфорт за "Белите орли", при загуби съдиите ни ощетяват, а като бием, не ги коментираме и още други глупости са просто смешни, или по-точно неблагодарни.
И ако не увaжаваш другите, то поне играчите си уважавай. Защото те не казват лоша дума за треньорите си, а дори премълчават неадекватните им действия.
Не е нормално да оправдаваш безсилието си с тях ... тези, които стояха в мизерията и сигурно пак ще стоят заради честта на клуба. Просто няма оправдание и причината за провала е несвършената качествено треньорска работа.
Дължимите суми също са били изплащани. Комично е в продължение на година и половина да няма кой да ръководи загрявката на отбора преди мачовете. Трагично пък е футболистите сами да си правят състава, както се шушука, че е станало преди двубоя със столичния "Академик", завършил 5:3 за плевенчани.
Треньорските гафове обаче са ребус за президента Пламен Николов. Що се отнася до представянето на играчите, поредния си силен сезон изигра вратарят Станислав Антонов, а постоянни в изявите си бяха Ивайло Иванов и Цветан Петров.
В крайна сметка отборът избута шампионата до благоприятен край, ако десетото място в Западната “Б” група може да приемем за успешен предвид всичките негативи, изложени в материала.
Остава обаче тревожният въпрос: Стигна ли "Спартак" дъното, или още се спуска към него? Кой знае, нали останахме от малкото клубове с традиции, които все още не са изпадали във “В” група...
_________________
Спартак Плевен
ние за тебе ще умрем
ти си в нашите сърца
най-велик си на света
|
Влез
Формула 1 - новини
.Никой няма да се разпада,просто Джоджо е решил да спести някой лев,като спре водата,тока и т.н на стадиона за това лято.Ясно е,че той едвам дава кинти за през сезона та какво остава в почивният период.Янтра са на село благодарение на нас Спартак Плевен,и вие трябва да си го набиете завинаги в тъпите глави.Вие сте едни смешници,който трябва да изгният по селата,като ви знае много устата сега ще ритате на поляната.За вас В група,не е просто случайност за вас тя е съдба.
Но както и де това са подробности.Дано се окаже способен треньор и да възроди отбора на Спартак (Плевен), защото не ми е приятно да гледам отбор с такива традиции в дъното на "Б" група 
Дано се окаже в добрия смисъл на думата... Успех на Бислимов!
дан0 да е позитивна за клуба !!!