С малко закъснение въпреки, че част от коментираните по-доло събития са отминали вече искам да Ви запозная с два анализа на една журналистка: за отбора на Спартак преди 1/4 финалите с Балкан и за капитана и лидера на отбора - Хриси!
Мен лично много ми допаднаха тези два обзора свързани с отбора и изказвам огромно БЛАГОДАРСКО на Влади Лазарова за абсолютно точният си коментар за отбора ни, за разлика от нейната колежка Миляна Велева която не си сваля червените очила дори когато е в банята под душа или пък е легнала да спи!
Статиите са от сайта на ПРОБАСКЕТ в рубриката "Да си дойдем на темата". Та ето ги въпросните статии:
"Да си дойдем на ТЕМАТА...с Влади Лазарова", 26.04.2007: Когато един играч, е цял отбор
Всеки от нас е чувал приказката за незаменимите хора. Как всъщност, такива няма. Наслушали сме се на подобни патетични брътвежи във всяка област, до която имаме допир. Бил той пряк или косвен. Нали сме отборни играчи. Това изглежда още дълго ще тежи на нацията ни.
Страшно нещо е наследството. В случая, носим си го от преди 10 ноември 1989 година. Безумието, че всички трябва задължително да бъдем равни вирее най-добре в спорта. Понеже там не ти е необходим Пулицър, за да катериш върхове. Особено пък у нас. Затова и на сегашните опърничави деца пак повтарят: "Като не ти изнася, върви си. И без теб можем. Ама ти без нас - не". Дрън, дрън. Не им вярвайте! Не позволявайте отсега да ви увредят за цял живот. Ако сте добри, ама адски добри и ви бива, тогава вие можете навсякъде. Защото понякога качествата и само на един, се равняват на десет други. А ценностната система на един рядък екземпляр от изчезващ вид, е способна да извади от кръга на среднячеството цяло стадо.
В случая, стадото си е направо отбор. Спартак (Плевен) нокаутира Балкан, за да се намести удобно в четворката на първенството. Нищо, че цял редовен сезон за тима бе ходене по мъките. Напук на отчайващото пето място преди плейофите.
Спартак победи, защото в редиците си има личност, каквато липсва на Георги Младенов в Ботевград. Господ явно много обича Дарин Великов, защото му е поднесъл на тепсия Хрисимир Димитров. Два месеца преди своя 33-и рожден ден той посяга към медал и въобще не се замисля, че ако бе решил да остане в София преди три години, сега може би щеше да има зад гърба си още няколко титли, купи и участия в УЛЕБ Къп. Вместо това, Хриси избра спокойствието в родния си град. Прибра се там заедно със семейството си, а наскоро стана баща за втори път. Наясно е, че тепърва няма да чуе "We are the champions" да звучи в зала "Балканстрой". Затова изразходва шампионската си душа в битки като тази срещу Балкан. Девет мача изиграха двата отбора помежду си този сезон. Шест от тях спечели Спартак. Два пъти Плевен спря противника на четвъртфинал. В три от срещите Димитров бе силен, в останалите - направо безобразен. Две от тях спечели сам – за Купата и първенството. Помете с цялата мощ на 197-те си сантиметра защитниците. Вкара си точките, когато трябваше. И борбите си взе пак, когато трябваше. Без грам напрежение, със същото непукистко изражение, каквото вадеше и в най-напечените мигове от левскарския си период. Направи го като Хриси. Същият, за когото няма треньор, който поне веднъж в живота си да не се е изкушил да го сложи в стартовата си петица. Била тя и само насън.
Влади ЛАЗАРОВА, "Тема:Спорт"
Да си дойдем на ТЕМАТА...с Влади Лазарова, 23.04.2007: "Еднакви, ама не съвсем", Част II
Балкан срещу Спартак (шансове 60 на 40 за Балкан, 2-2 победи в редовния сезон)
С двубоя Балкан – Спартак се изчерпва интригата в четвъртфиналите. Първият мач е днес в Ботевград. Двата отбора си размениха по две победи и две загуби преди плейофите. Първият полусезон бе в полза на плевенчани – успех със 76:75 в зала "Балкан" (б.а. сърбите и Мортън не играха, защото чакаха още работни визи), разгром 95:75 в зала "Балканстрой". Във втория палачинката се обърна: Балкан спечели с 91:89 навън, а след това и с 91:65 пред своя публика.
Психологическото предимство е на страната на тима на Георги Младенов. За отбора отдавна не е проблем да играе без притеснения в Плевен. Но в същото време трудно можем да кажем същото за състава на Дарин Великов, когато се отправи към Ботевград. Двете места си приличат поразително като обстановка. "Балкан" и "Балканстрой" са неуютни, макар че тук везните леко се накланят в полза на първата. Публиката и на двата отбора е кошмарна. Вулгаризмите пък подскачат по пейките на трибуните, като напомпана до пръсване баскетболна топка. Още щом преминат градската табела почва метаморфоза и при съдиите. Без да накърняваме егото на никого конкретно, внушителна група от тях гълтат надълбоко свирката още преди да са си закопчали сивите панталони. Балкан превъзхожда Спартак със самочувствие, че има качества да бие навън. Пред родни фенове "зелените" почти никога не влизат в обувките на обречения. Няма значение дали на игрището е Лукойл, ЦСКА или Левски. За плевенчани визитите на ботевградска територия напоследък се придобиват в симптоми на предварително начертан неуспех. Което звучи абсурдно, ако се погледне към селекцията. Там няма нещо, което да липсва. И напук на това, поведението, а и играта им понякога подхожда повече на средняк, отколкото на амбициозен тим.
Всъщност, дали Спартак не е просто средняк, който се маскира, че драпа нагоре за повече? Има поне два довода, че истината е другаде. Дарин Великов не е сред онези, които обичат да живуркат в миманса. Хриси Димитров пък е лидер и по паспорт и кръвна група. Проблемът тогава къде е? Ами, в разчупването на стари навици. То е като да разбиваш тухли с ритници. След години наред в сладката роля на петия по сила в първенството, на отбор, който те помита у дома, но се предава без бой навън, на Плевен им трябва период на осъзнаване. Великов е прав да беснее, но дълбоко в себе си е наясно, че можеш да изваеш един играч като по учебник технически, но психиката и манталитета не се учат. Те или са там, или ги няма. Това по принцип тегли чертата между добрите и великите спортисти. Не само в баскетбола, а в спорта въобще.
Големият коз на Балкан е Дуейн Мортън. На почти 36 години той изживява втора младост. Лети по терена, скача, блокира, забива, вкарва тройки като в НБА, пази като куче. Така бе поне в първия полусезон. Вторият формата му спадна и той направи няколко мача на приливи и отливи. В задаващата се на хоризонта битка със Спартак, американецът е безценен. Той се справя супер в защита с Хрисимир Димитров. Дългите му ръце преследват национала и там, където вече смята, че му е избягал. А ако спрат Хриси, в Ботевград може да започват празненствата. Крилото е 90% от своя отбор. Той е капитан, лидер, реализатор, борец, подавач. Той е всичко за своя треньор и съотборници. В моментите, в които става жертва на добър защитник, Плевен потъва здравата. Няма друг, който да поеме товара. Преди сезона това правеше Илия Станков, обаче с идването на Великов функциите му са поразмазани. Явно и самият Станков е обезверен и объркан какво точно се изисква от него. Дяковски взе мощно да тича на едно място, а единствената хубава новина е налагането на 20-годишния Острев. Пълно разочарование са високите Тотев, Балев, Топчов.
Кой заради контузии, кой заради други необратими процеси. Кристално ясно е, че Мортън ще се залепи за Димитров в отбрана. Предвид случилото се в предишните няколко двубоя помежду им обаче, всеки, който заложи на нов провал за Хриси, е застрашен да сбърка. Характерно за 197-сантиметровия здравеняк е, че се събира в решителните мигове. Характерно обаче за крилото от Луизвил е, че дори когато нападението не му спори той може да върши черна работа без да се оплаква. И евентуална импотентност в атаките му не биха били такава драма за ботевградчани. Младенов разчита на Вукадинович, на Жаркович, на Иван Лилов. На включванията на Нойков. Не пречи и по-ниският ръст на "зелените". Няма да се отрази и контузията на втория гард Бенчев, защото с изнасянето на топката може да се нагърби Иван Лилов.
Мач номер 1 от серията обаче ще подскаже доста истини. Първо, дали за Балкан тепърва ще има да се говори. Второ, дали тимът няма да се подведе по еуфорията в града, че едва ли не се чака титлата. Трето, дали поговорката, че "много хубаво, не е на хубово", ще се озъби изпод прахта. Цял редовен сезон Ботевград бе приятната изненада. То не бяха равностойни срещи с Лукойл, с ЦСКА, победи над Левски... Четвърто, дали 36-годишният Мортън ще оцелее физически на пълни натоварвания и почти без смяна до края на плейофите. В интерес на истината, чисто като баскетболни качества, от него няма дори сега по-качествен и комплексен американец. И едновременно с това, няма и друг толкова опропастен на вятъра талант.
Хриси или Дуейн. Великов или Младенов. Балкан или Спартак. Някой тук ще изгори сериозно. По-малката беля ще е ако късото съединение е в Плевен. Там трагедии няма да правят. Цветан Антов е спокоен човек, не обича нервите да водят. Виж, в другия лагер сътресенията ще са равносилни на земетресение от пета степен по Рихтер. Там виждат само четворката. Нищо, че до преди година ги нямаше на картата на елита. Залата им беше прашлясала. За Балкан пишеше само в архивите на Федерацията. В центъра на града не бяха срещали тъмнокож американец, камо ли да си мечтаят за такъв от НБА. Сега два часа преди мач трябва да се биеш, за да седнеш. На входа те прегазват, за да те изпреварят по стълбите. Публиката гърми и се кефи, защото местните най-после се чувстват значими. Отборът важи, значи и те важат. Нищо, че понякога зашеметени от емоциите наричат Дуейн – Джон и че няма кой да им каже, че да чоплиш семки в баскетболна зала е кощунство. А пък да плюеш обелките директно по пода, е това вече си е кръгла простащина.
Влади ЛАЗАРОВА, Тема:Спорт"
|