Начало: Създаден е през 1947 г. - след обединение на Левски (1922 г.), Атлетик (1923 г.) и Славия (1931 г.).

Хроника: В Дупница (от юли 1949 до ноември 1950 г. - Марек, от 1950 до 1992 г. - Станке Димитров) са съществували различни футболни отбори. До 1947 г. най-популярни са Левски (1922 г.), Атлетик (1923 г. - след обединение на Ботев и Вихър) и Славия (1931 г. - наследник на Победа, БП 24 и Родина). На тяхна основа възниква Марек. По-късно към него се присъединява и Локомотив (1938 г., до 1945 г. - ЖСК). През 1949 г. реформите продължават. В града са обособени няколко доброволни спортни организации на ведомствен принцип, най-известна от които е Червено знаме. През 1957 г. те се вливат във възстановеното физкултурно дружество Марек. В 1985 г. то е преименувано на Дупница. На негова база през същата година се образува футболен клуб Рила. След 1989 г. променя названието си последователно на Марек (до лятото на 1992 г.), АСЛ 1919 и Дупница. От април 1994 г. отново приема името Марек.

Клубни цветове: червен, бял и син.

Прозвище: -

Адрес: Дупница 2600, ул."Саморанско шосе" 9.
Телефон: (+359 701) 32007 begin_of_the_skype_highlighting              (+359 701) 32007      end_of_the_skype_highlighting begin_of_the_skype_highlighting              (+359 701) 32007      end_of_the_skype_highlighting.
E-mail: -

Клубна витрина:
трето място в “А” група: 1976/77 г.
носител на Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на Съветската армия - 1977/78 г.
шестнадесетфиналист в турнира за Купата на УЕФА: 1977/78 г.
шестнадесетфиналист в турнира за Купата на носителите на националните купи: 1978/79 г.

ето има и за рила

Марек - Волсбург?Интер тото ?Някой спомня ли си го този мач.. та имам спомен ,че май се игра на стадион Бончук.Верен ли ми е спомена или се бъркам
И ако някой може да извади снимки ,ще съм доволен

П.С:Изведнъж ми изникна този мач в главата Просто интерес

БНТ Сат
Неделя / 15.02.2009 от 18:20 ч.
Ретроспорт: Футбол: Марек - Байерн (Мюнхен), среща от турнира за Купата на УЕФА, 1977 г.

http://www.bnt.bg/bg/programme/index/2/ ... 15-02-2009

Приятел, сложи e-mail на отбора: [email protected] и официалния сайт: www.pfcmarek.com



www.pfcmarek.com

Вие сте отбор с традиции

Ето малко интересни неща свързани с Марек ...



През сезон 1964/65 г. тогавашният помощник-треньор на Марек Янко Динков спасява отбора от изпадане, като осигурява румънски рефер за решаващия мач на стадион "Бончук" срещу Сливен. Каква е предисторията? Малцина знаят, че дупнишкият спец има румънска жилка. Негов братовчед живее в Букурещ и е шеф на тамошния ЦУМ, откъдето местните национали пазаруват хранителни стоки с купони в началото на 60-те години. През 1964 г. Румъния играе приятелски мач с нашите национали в София. Тимът на гостите отсяда в хотел "България". Роднината на Янко Динков пристига с ВИП- гостите и кани младия треньор да се видят. Година по-късно за дербито на изпадащите, между Марек и Сливен, е назначен румънецът Йон Ритер. Находчивият дупничанин звъни в румънската федерация директно на техния президент и му припомня за срещата на маса в хотела. Всичко е наред.

Съдията е посрещнат като цар освободител в града, носещ името на Станке Димитров. На Марек е нужна само победа. Арбитърът обаче не показва никакви признаци на съпричастност. А предната вечер е воден из елитни заведения на "Балкантурист". Аванти обаче от нийде се не виждат. Янко е блед като платно. В 87-ата минута Трайчо Спасов отбелязва единствения гол в мача. След срещата Ритер най-спокойно се усмихва и казва: "Нямаше да ви оставя така. Ако не бяхте вкарали гол до 90-ата минута, щях да удължа малко мача и да ви измисля някаква дузпа, за да биете". Така Марек се спасява, а Сливен е предпоследен на 15-о място и заедно с последния Академик (София) изпада в "Б" група.
Емоциите пред Янко Динков продължават и през следващия сезон 1965/1966. В края на шампионата ЦСКА гостува на стадион "Бончук".

Ръководствата на двата отбора са се разбрали "армейците" да бъдат пуснати, за да спечелят титлата. Решено е тогавашният треньор на дупничани Димитър Миланов -Пижо да не води отбора в този мач срещу ЦСКА, защото е "червена" легенда. За срещата "изненадващо" отпадат лидерите Трайчо Спасов и Сашо Костадинов. Но влизат амбицираните младоци Сашо Паргов и Кирил Миланов. Мачът е поверен на помощник-треньора Янко Динков, който не знае за заварката и надъхва яко футболистите. В резултат на това на полувремето Марек води с 2:0. На почивката в съблекалнята влизат двете ръководства и казват, че ще стане скандал. За вторите 45 минути Динков е отстранен от скамейката, защото не е съгласен да даде срещата. Но никой не го слуша и там отново сяда Димитър Миланов. Мачът завършва 3:2 за ЦСКА и тези три точки се оказват много важни по пътя към шампионската титла.
Единадесет години по-късно през есента на 1977 г. Марек играе за купата на УЕФА, защото е завършил на трето място в първенството предния шампионат.

Първата среща е с Ференцварош. В унгарския тим са Балинт, Пустай, Соколай и 22-годишната млада звезда Тибор Нилаши. Денят 14 септември се оказва зверски студен. Изненадващо от ръководството на Ференцварош преди мача искат в съблекалнята по 50 грама коняк за всеки играч, за да се стоплят. Янко Динков си спомня: "Това бе добре дошло. Пратихме им цяла каса коняк "Плиска" с тайната надежда, че ще излязат пияни на терена." Какво са правили унгарците в съблекалнята, не се знае, но е факт, че дупничани взимат солидна преднина през първите 45 минути. След победата с 3:0, за втория мач в Будапеща се изнасят с коли и автобуси над 15 000 жители на Дупница. Марек удържа героично преднината от първия мач като губи с 0:2.

Когато във втория кръг се пада Байерн, Янко Динков заминава за една седмица да следи баварците отблизо. Позволяват му да гледа само открити тренировки,но все пак е нещо. На една вечеря един от вицепрезидентите на немския колос носи пет кашона с червени и бели екипи, с каквито играят и Марек и казва: "Това е подарък от нас за вас с условието, когато ни домакинствате във втората среща да излезете с бели фланелки". Молбата е приета, а минути по-късно Динков успява да изкрънка нови пет кашона, само че този път с маркови футболни обувки. "Върнах се на летище София като Дядо Мраз" спомня си спецът. Когато отборът гостува за първата среща в Мюнхен, тимът е посетен на крака от първия наставник на Марек в Дупница през двайсетте години хер Ледера, който през 1977 г. е над 80-годишен. За мача в Дупница отборът на Байерн е настанен в току- що открития новотел "Европа".

За тази среща още се носят легенди как малкото стадионче и дърветата около него са издържали накацали като гроздове запалянковци, дошли да видят на живо звездите от Сеп Майер до Герд Мюлер. Единствения липсващ от трикратните вече европейски шампиони е заминалият в Космос (Ню Йорк) Франц Бекенбауер.

След легендарните години начело на силния Марек, Янко Динков е треньор и в чужбина. Любопитен е периодът от 1988 до 1990 начело на Африкаспор в Абиджан. Там той е наставник на небезизвестния нигерийски национал Рашиди Йекини. Всички помним попадението му на Мондиал'94 в нашата врата, след което оплете масивната си глава в мрежата на Боби Михайлов. Двамата Йекини учат заедно френски език. Друго име в отбора е Масико, който е брат на ганаеца Абеди Пеле. В детската школа е Дидие Дрогба.
Под ръководството на Янко Динков Божидар Искренов се утвърждава в олимпийския отбор.

За футбола са открити Светльо Тодоров, Милен Петков и Светльо Петров в Добруджа, Велизар Димитров в Миньор. Като треньор на Пирин в "Б" РФГ е присъствал на подписването на договора с ЦСКА на Димитър Бербатов заедно с тогавашния шеф на "орлетата" Николай Банев (сегашен президент на Берое).

Янко Динков е пълен със спомени. За десерт се сеща как на един мач на Марек срещу Ботев (Пд), игран на неутрален терен на стадион "Раковски", присъства на уникално събитие. Полеви играч на "канарчетата" се контузва и на негово място влиза третият вратар на пловдивчани ... Динко Дерменджиев. Оттогава всичко е история за легендарния Чико.
Сега Янко Динков си почива от футбола, като ходи през зимата на ски, а през лятото обикаля планините. Спомените му обаче продължават да шетат из историята на българския и европейския футбол...

Визитка:
Роден на 16 март 1937 г. в Дупница
Играе футбол в Динамо(Дупница).
През 1958 г. завършва ВИФ (НСА) със специалност футбол. Учи при проф.Венци Ангелов, доц.Стоян Петров и гл.асистент Никола Аладжов.
Открива ДЮШ на Марек. Първите възпитаници са Сашо Паргов, Кирил Миланов, Иван Кючуков, Георги Станкев, Йордан Самоковлийски и тримата братя Шалдупови. През 60-те е пом.треньор с наставници Л. Петров - Боби, К. Тишански, К. Чипев, Д. Миланов - Пижо, Ив.Радоев - Баба Рада. Като старши треньор започва 1973/74 в Б "РФГ. Вкарва Марек в "А" група през сезон 1976/77 и заема трето място в елита. За купата на УЕФА през сезон 1977/78 Марек елиминира Ференцварош след 3:0 и 0:2 и губи от Байерн (с треньор Детмар Крамер) след 0:3 и 2:0. През сезон 1977/78 е носител на КСА като бие на финала ЦСКА с 1:0. За КНК през сезон 1978/79 играе с Абърдийн (с треньор Алекс Фъргюсън) - 3:2 и 0:3.
В началото на 80-те става треньор на олимпийския отбор. През сезон 1983/84 води Славия. През 1985/87 прави дубъл с Омония (Кипър) - в състава са Спас Джевизов и Бойко Димитров. През 1987 г. е селекционер в БФС. За две години - 1988/1990 е треньор на Африка спор (Кот д'Ивоар) и взима требъл. През 90-те е треньор на Марек във "В" група, Пирин в Б"РФГ и Миньор и Добруджа в "А" РФГ.
Заслужил треньор и носител на златната значка на БФС.

02.11.1977 г. 1/16-финален реванш за купата на УЕФА
Марек - Байерн 2:0
1:0 Иван Петров(33), 2:0 Сашо Паргов(38)

Стоянов, Севдин, Вуков, Караколев, Палев, Райнов, Паргов, Томов (82-Божурин), Ив.Петров, В.Петров, Е.Кючуков
Майер, Нидермайер, Грубер, Шварценбек, Рауш, Дюрнбергер (46-Капелман), К.Х. Румениге, Облак, Г. Мюлер, Хьонес (65-Кюнкел), Аугенталер
Стадион:"Бончук" - 32 000 зрители
Съдия: Е. Дилек(Турция)

24.05.1978 г. -
финал за КСА

Марек - ЦСКА 1:0

1:0 Любен Севдин(30)

Стоянов, Севдин, Колев, Караколев, Палев, Райнов, Паргов (73-Вуков), Томов (80-Е.Кючуков), Ив.Петров, В.Петров, Д.Димитров.
Манолков, Ив.Зафиров (46-Пейчев), Г.Димитров, Ц.Василев, Б.Колев, Методиев, Йончев, Средков, Христов(75-Джевизов), Денев, Д.Димитров.
Стадион: "Васил Левски" - 50 000 зрители
Съдия: В. Липатов(СССР)