Да победиш страховете си

Година след зверската контузия Руския пак може да радва феновете във Велико Търново

Не искаме в НАТО! Не искаме в Ирак! А искаме от Руския да отбележи пак!" Този рефрен е най-често припяваният от агитката на Етър през последната година, независимо че любимецът им също се оказа в положението на зрител. Така виолетовите фенове демонстрират подкрепата и обичта си към 29-годишния нападател Ивайло Димитров. Бързоногото крило вече близо година се възстановява след жестока фрактура на глезена на левия крак. Същия, с който десетки пъти е поразявал противниковите врати. Димитров е изправен пред най-тежкото изпитание в кариерата, но е амбициран да се върне и да взривява отново публиката на Етър с експлозивните си пробиви. Футболната общественост в старопрестолния град не помни подобна солидарност от времето, когато ЦСКА се опита да отмъкне футболния идол на Велико Търново - Красимир Балъков.

Ивайло Димитров вече участва пълноценно в предсезонната подготовка и се очаква да запише първи игрови минути след едногодишно отсъствие. Именно една контрола преобърна живота му преди година. Датата е 17 февруари, а Руския се намира в превъзходна форма. Етър прави спаринг със Спартак (Пл) на помощния терен в Самоводене. Ивайло разнищва от финтове противниковата защита. Символичните домакини повеждат с негово попадение. Треньорското ръководство на виолетовите със задоволство коментира изявите на футболиста, който се очертава като основен изпълнител в игровата им концепция. Пробивите му изнервят противниковите бранители. От щаба на Спартак на няколко пъти нахокват защитниците, които трябва да неутрализират набезите на Димитров. В края на полувремето крайният защитник Тодоров прави поредния отчаян шпагат, с който подкосява най-добрия играч на терена. Картината е потресаваща. Левият глезен на Ивайло Димитров е раздробен. Футболистът се гърчи от непоносимата болка. Съотборниците му пребледняват от уплаха, а някои
буквално повръщат от грозната гледка
Ортопедите в "Спешна помощ" на областната болница са смразени от разпиления глезен на спортиста, връзките и сухожилията на който са скъсани. Лекарите са скептично настроени, а някои дори побързват да го отпишат от футбола. Плевенският хирург Венци Росманов се ангажира със случая. Извършва поредица от сложни операции. Най-важната от тях обаче е да вдъхне надежда на Ивайло, че отново може да се завърне в игра.
Правя си среща с футболиста година по-късно. Медийният интерес към него е отшумял. Намирам го по-мъдър. Самият той си дава ясна сметка, че самото му завръщане на терена ще е подвиг. Засега уговорката с треньора Кефалов е за по 10-15 минути. А само преди година усилено се говореше за негова продажба в Израел. С трансфера лично се бе заел Емил Велев - Кокала, който се ползва с безспорен авторитет в Обетованата земя. Ивайло Димитров бе сочен и като най-бързия футболист във втория ешелон.
"Е, вече едва ли съм най-бързият", намира сили да се шегува Руския. Самият той признава, че контузията го е накарала да се замисли сериозно върху бъдещето си.
Възнамерява да запише висше образование
Изненадан съм, че се е насочил към филологията. Учението е бил и късметът му от новогодишната баница. Предизвикателството пред него е да се пребори сам със страховете си. Най-тежкият период по време на възстановяването си е преодолял с помощта на жената до себе си. Тя също е известна спортистка. Дори е национален състезател. Димитров прави изричната уговорка, че не иска да парадира с връзката си. Моли да бъда дискретен и да не я намесвам в материала. Леко съм разочарован, че трябва да минем без тази пикантна подробност. В началото дори си правех устата да им направим и обща фотосесия. Все пак се съобразявам с желанието му да не се ровим в интимния му живот.
Контузията е накарала Ивайло да осъзнае, че има истински приятели в отбора. Като най-близки до себе си определя Калоян Илиев, Мариян Генов, Венци Йорданов, Марин Стефанов. Другите момчета също не са му безразлични.
Не е злопаметен и не таи лоши чувства към човека, който го контузи. Продължава да е убеден за себе, че травмата му е резултат от един закъснял шпагат, а не от една свирепа балтия.
Негови съотборници са ми разказвали, че през пролетта преди домакинския мач със Спартак (Пл) Ивайло ги е помомолил да не търсят реванш.
"Да, така беше. Влязох в съблекалнята и им казах да не правят глупости. Момчетата заложиха на футболни аргументи и победихме 2:0. Тази победа я почувствах като своя", споделя Руския.
Той обаче останал като гръмнат, прочитайки изявление на треньора Вачко Маринов. Белокосият специалист проплакал по-късно пред местните кореспонденти, че
футболистите му били счупени от ритане на стадион "Ивайло".
"Във Велико Търново може би се играе най-коректно в групата. На моменти дори сме губели от това, че не сме стъпвали по-здраво", разсъждава Димитров.
Освен че е сред най-опитните, той е и сред най-преданите към клуба. Ивайло Димитров е част от Етър 1924 от самото стартиране на проекта за възраждане на футбола във Велико Търново. През годините е имал няколко възможности да смени клубната обстановка. Не съжалява, че е останал лоялен към Етър. През лятото ръководството удължи договора му за още три години, независимо че никой не посмя да се ангажира с прогноза дали ще е в състояние да играе професионален футбол отново.
"Това беше много сериозен жест от страна на шефовете. Никога през годините не са ме подвеждали. Отношението им през лятото обаче ме трогна", разчувства се щурмoвакът.
Осъзнава, че ще му е трудно да си върне титулярното място в конкуренцията на голмайстора Михаил Аврионов и доказания изпълнител Румен Иванов.
"В спорта нещастието за един е щастие за друг. Футболът е колективна игра и съм убеден, че има още какво да дам на Етър и неговата публика", смята Димитров.
Продължителното отсъствие от игра го е провокирало да ревизира сериозно ценностната си система. Тайничко се надява, че не е далеч времето, когато
ще запише игрови минути в елита с виолетовия екип.
"Сигурно звучи утопично, но смятам, че ще ни прилича да сме част от елита. Нима на Локо (Мездра) или Чавдар (Етрополе) им отива повече", недоумява Димитров.
Левият му крак едва ли ще е същият. Завръщането му в игра обаче несъмнено ще е победа на духа над тялото.
Ивайло Димитров - Руския със сигурност не е най-забележителният нападател във футболната история на Велико Търново. Невероятното сърце, което носи, обаче му спечели завинаги място в сърцата на феновете.

Ивайло Димитров в групата за мача в Бяла Слатина
Posted on март 20th, 2008 от viola

Нападателят Ивайло Димитров попадна в групата за гостуването на “Етър” в Бяла Слатина. Руския бе тежко контузен на 17 февруари м.г. и вече година се възстановява. Димитров е напълно готов физически, остава психологически да се настрои за влизането си в игра. Той няма записано участие в контролите от предсезонната подготовка. “Ивайло е в групата, защото имаме едва 17 здрави футболисти. Ще го ползвам само в краен случай, предпочитам завръщането му на терена да е в някой от по-леките домакински мачове”, коментира старши треньорът Велин Кефалов.

Етърци са амбицирани да продължат серията без загуба от началото на пролетния полусезон. Досега тимът има равенство 2:2 в Своге и победа у дома над “Академик”. “Убеден съм, че няма да загубим мача си в Бяла Слатина. Отборът е в подем, надяваме се да покажем добра игра и в събота”, заяви капитанът Мариян Генов. Срещата е в събота от 15.30 часа ­ точно на празника на Велико Търново. Настроението е високо, потвърди и Велин Кефалов.