Наистина се провалихме като публика.... и аз много повече очаквах от останалите зрители но уви......за това може би оказа влияние и слабата организация като цяло,тия духови оркестри и мажоретки скапаха хората,то бива бива ама повече от 40 минути хората бяха залъгвани от тях.
Ето и клипове от самото събитие,на които ясно се вижда че не сме нито 5 нито 6 хиляди,а поне 9 000 на стадиона.
http://vbox7.com/play:ed190d97
http://vbox7.com/play:fa989ec2
http://vbox7.com/play:c3d56173

Като съдя по клиповете се е получило хубаво шоу!
Хайде ще видим утре във Враца на бенефиса на Вальо Станчев дали ще съберем повече публика от вас.

Така като гледах клипчетата,поне според мойта преценка има доста хора.Вижда се,че трибуната под козирката е изпалнена почти до край.Etarass,знаеш ли колко зрители събира централната трибуна на ст.Ивайло и като цяло общия му капацитет.

Илиян Киряков бе част от славния национален отбор, който донесе толкова много радост на България през лятото на 94-а. Джобният халф тръгна от Етър (Велико Търново), с който стана шампион през 1991 година, за да направи успешна кариера и в чужбина. Киряков даде интервю за „Топспорт” ден след като в старата българска столица се проведе бенефис между националния отбор на България от 94-а и шампионския състав на Етър от 1991 година.

-Г-н Киряков, пак се събрахте, националите и шампионите от Етър. Зарадва ли ви този бенефис?
-Много се развълнувах, когато пак излязохме на терена толкова много стари съотборници. Бившите играчи на Етър се събираме за първи път, откакто станахме шампиони през 1991 година. Получи се хубаво шоу, дойдоха и много хора да ни гледат. Да ви кажа, малко бях притеснен, най-вече около организацията на срещата. Защото знаете, случват се всякакви гафове, а всичко бяхме планирали и изведнъж нещо да се провали, щеше да е кофти. Времето беше хубаво, имаше музика, всичко беше супер.
-Трябва ли по-често да се събирате националите от САЩ`94?
-След като направихме фурора в Америка няколко пъти ни канеха този състав. Хубаво е да не забравяме успеха, защото не знам скоро дали ще се повтори, да не кажа, че едва ли България ще изживее подобни мигове като отпреди 14 години.
-Заслужено ли станахте шампиони с Етър през 1991 година?
-Да, защото отборът беше добре сработен, имахме колектив. В предишните две години завършихме на трето място. Заслужено стигнахме и до златните медали. Никога няма да забравя мача с Левски през есента на шампионския сезон. Бихме ги с 4:2 и тогава си казах, че наистина имаме сили да завършим на първо място.
-Какво ще кажете за Георги Василев?
-О, аз толкова много съм говорил за него, че ще ми е трудно да кажа нещо ново. Той е изключителен човек. Научи ни на много неща, но най-вече на труд и дисциплина. Бате Жоро е човекът, с когото съм работил най-много време. Бяхме заедно не само в Етър, а и в Анортозис в Кипър. Нямам думи за него. Същото се отнася и за Димитър Пенев. Тях двамата ги поставям най-високо над всички останали треньори.
-Разкажете повече за битката ви с Пол Гаскойн, който бе в Рейнджърс, а вие в Анортозис?
-Това бе през сезон 1995/96. За малко да влезем в групите на Шампионската лига. В Шотландия загубихме с 0:1, а на реванша в Кипър не успяхме да отбележим гол и завършихме 0:0. Мисля, че се справих добре с него.
-Защо почти няма футбол в Етър, след като вие, Балъков, Бончо Генчев и Цанко Цветанов напуснахте Етър?
-След успеха през 1991 година почти всички бяха продадени на други отбори. 2-3 години по-късно парите във Велико Търново свършиха. А знаете, че един клуб, когато не е финансово стабилен всичко умира. Така и до днес, виждате Етър, че крета в средата на класирането на „Б” група. Дано някои ден и то по-скоро нещата да се оправят.
-Изкарахте и един сезон в ЦСКА.
(Прекъсва ме) В много лош период попаднах на „Армията”. Въобще не ми се идваше, но имаше други причини да премина в Борисовата градина. Сега обаче не ми се коментира. Аз и затова не говоря много за престоя ми в ЦСКА. Само казвам, че съм бил
там за малко и това е.
-Защо националният отбор не може да постигне поне малка част от успехите, които имахте вие преди няколко години?
-Сегашните футболисти са глезени, не се държат като мъже в повечето ситуации. В момента в националния отбор има 2-3 футболисти, които играят на по-високо ниво, всичко друго е пълнеж. И треньорите треперят да не се контузят, защото ако стане това, край. През 1994 година отборът наистина имаше класа, не се притеснвахме от никого, вече бяхме свикнали с големите битки.
-Останалите страни ли дръпнаха много напред в развитието си, или ние изостанахме?
-Не се залъгвайте, че в Западна Европа са кой знае колко напред. Просто ние сме много слаби. Виждате, че Англия например не се класира на европейското първенство. В други отбори също има кризи, но те са моментни и после се наваксват. А в нашия случай, все едно сме попаднали в дълбока дупка, от която не знам как ще излезем.
-С какво ще се занимавате, за малко бяхте президент на Етър?
-О, от мен бизнесмен не става, убедих се вече. Ще съм близо до футбола, но още не знам дали ще съм треньор. Имам лиценз „А”, а скоро може би ще добия „Про”.
-Играе ли ви се още, до скоро се подвизавахте в аматьорски тимове в търновския регион?
-Вече отдавна приключих със сериозния футбол. Сега само поддържам форма, просто за удоволствие. Като погледнах на бенефиса и аз, и Туньо, и Емо доста сме поизпълнили фланелките (смее се), но за тези години е нормално. Така че, по-добре е да се оттеглим от терена.

Другото още по радостно е че в Търново,надявам се утре и във Враца ще има в пъти повече хора от колкото на 60- годишнината на ЦСКА.

Е, не знам колко са били на годишнината на ЦСКА, но вчера във Враца бяха около 10 000.

Сектор А+Б:


Сектор В:

Четирима от най-големите играчи на „Етър” и националния отбор – Трифон Иванов, Бончо Генчев, Цанко Цветанов и Илиян Киряков, казаха официално „сбогом” на футболната си кариера. Над 8000 зрители събра бенефисният мач в тяхна чест на стадион „Ивайло”. Петият – Красимир Балъков, така и не дойде, като мотивира отсъствието си с ангажименти в своя клуб „Санкт Гален”.

Шоуто започна с естрадни изпълнения на млади таланти и бе подгрявано от два духови оркестъра и два мажоретни състава. Юбилярите влязоха на стадиона с немска каляска от 19-ти век под овациите на публиката. На терена излязоха и двата отбора – шампионският на „Етър” от 1991 г., воден от Георги Василев, и националният от САЩ 94, които получиха възпоменателни плакети. Под звуците на „Мила Родино” и на великотърновския химн „Откак се е мила моя майнольо” футболистките на „Болярки” издигнаха флаговете на България и на община Велико Търново. Стадионът бе сериозно обновен за бенефиса – освежен и изчистен, с ремонтирани тоалетни, на южните трибуни бяха разпънати огромни флагове на България, общината и на „Етър”. Агитката се отчете с великолепно пиротехническо шоу, два кега с общо един тон бира от „Болярка” допълнително вдигаха настроението.

Приветствие към юбилярите поднесе кметът д-р Румен Рашев, който им подари картини на великотърновския художник Сашо Филев. Вие направихте това, което нито една институция не може да направи за България, заяви доктор Рашев. Прочетен бе и поздравителен адрес от председателя на ДАМС Весела Лечева. Сред гостите бе изп. директор на БФС Божидар Попов, но направи впечатление отсъствието на Б. Михайлов, Ст. Костадинова, В. Лечева, В. Михов, както и на доста официално поканени гости… Хит сред многото подаръци бе виолетовото шампанско, подарено на героите от Винпром Лясковец.

Голямата атракция бе присъствието на десетки обичани от феновете футболни звезди. Да уважат съотборниците си от САЩ 94 бяха дошли Христо Стоичков, Емил Костадинов, Златко Янков, Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Пламен Николов. Състава допълниха бившите национали Пламен Гетов, Илиян Илиев, Сашо Ангелов, Йордан Петков, Емил Димитров.

За първи път от 17 години се събра шампионкият отбор на „Етър”. Специално за мача от Италия дойде Калоян Чакъров, от Австрия Мирослав Байчев, от Литва Ангел Червенков, от Англия Пламен Проданов. В демонстративния мач националите биха с 2:1, като и трите гола вкараха великотърновци.

Велико Търново се върна към славните си футболни времена, в които на стадион „Ивайло” се подвизаваха най-големите майстори на футболната игра. 8000 зрители видяха „златните” играчи на „Етър” и на националния отбор от началото на 90-те години. Вместо шоумач с реверанси и изкуствено пуснати голове, двата тима се върнаха към футбола в истинския му вид, като заформиха здрав мач с желание да докажат това, което публиката и без друго знае – те наистина са изключителни.

Четиримата юбиляри Трифон, Бончо, Цанко и Илиян започнаха мача с националния екип, който Киряков и Иванов не смениха до края.

Най-атрактивната агитка в публиката бе на Трифон Иванов – 100 човека дойдоха предварително облечени във фланелки с лика на Трифон и заеха цял сектор. „Железният” защитник отново показа майстворството си, когато звездите от терена изритаха топки към публиката и Трифон успя сред 8000 зрители да прати кълбото точно в ръцете на своята агитка.

Още в 3-ата минута Пламен Гетов изведе Стоичков, който намери Киряков, чийто отличен удар бе изваден от Донев. Стоичков раздаваше уникални 40-метрови пасове, които предизвикаха възхищението на публиката. Най-подвижни от всички бяха Бончо Генчев и Киряков и неслучайно те вкараха всички голове. 12-ата минута Генчев центрира към Киряков и той откри за националите. Стоичков можеше да удвои с атрактивен удар с пета. Това стори обаче Бончо, който от чиста позиция се разписа за 2:0. Точно преди почивката можеше да вкара с глава и Цветанов. През втората част Цанко и Бончо облякоха виолетовия екип и играта се изравни, но вратарят Донев не даде шансове на никого, а удар на Ивелин Младенов срещна гредата. Пред вратата на Чакъров пък Трифон Иванов направи няколко пропуска, а едно падане на Стоичков за дузпа бе наказано с жълт картон от строгия рефер Й. Дурчев. В самия край той даде двоен удар в пеналта, при който Бончо Генчев вкара за крайното 1:2.

Публиката се радваше колкото на националите, толкова и на своите любимци от „Етър”, които се събраха за първи път 17 години след шампионския триумф. Като приемници на звездите в мача играха синовете на Бончо Генчев ­ Явор и Любо, племенникът на Краси Балъков ­ Антоний, синът на Вальо Игнатов ­ Йордан. Празникът се получи и възкреси спомените за славното минало. Дано възкреси и надеждата старата столица отново един ден да доближи да доближи някогашната си футболна слава.

Етър-91 – България-94 1:2

Голмайстори: 0:1 Киряков (12), 0:2 Б. Генчев (17), 1:2 Б. Генчев (50)

Етър 1991: Николай Донев, Пламен Проданов, Георги Попиванов, Сашо Христов, Николай Арнаудов, Христо Михайлов, Мирослав Байчев, Георги Георгиев, Адриан Гайдарски, Митко Аргиров, Генчо Генчев (Калоян Чакъров, Ангел Червенков, Сашо Димов, Ивелин Младенов, Любо Генчев, Явор Генчев, Йордан Игнатов, Антоний Балъков, Йордан Грозданов).

България 1994: Пламен Николов, Цанко Цветанов, Трифон Иванов, Йордан Петков, Сашо Ангелов, Златко Янков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Бончо Генчев, Илиян Киряков, Пламен Гетов (Петър Михтарски, Илиан Илиев, Емил Димитров, Ивайло Андонов).