Страшимира Филипова: Французите са по-добри в леглото
Погледнат от 195 см, светът изглежда различен. "Различна" е и думата, с която може да бъде определена волейболистката от националния отбор Страшимира Филипова. Руса, много висока и не по-малко ексцентрична, нападателката на Кан (Фр) напредва с гигантски крачки в големия волейбол.
Последното й постижение е призът за най-добър блокировач, спечелен на престижня турнир "Борис Елцин" в Екатеринбург. Там българките станаха втори в конкуренцията на суперсилите Русия и Холандия, а Страши влезе в идеалния отбор.
Бившата атлетка се върна с настинка от Русия. Багажът й се изгуби някъде по пътя и това съвсем развали настроението на Филипова, която в действителност има достатъчно причини усмивката да не слиза от лицето й. Като на всяка млада, хубава, влюбена и реализирана жена.- Страши, кога настина?
- На турнира. Всички сме малко болни, но играхме. Няма проблем.
- Май изненадахте и себе си с това представяне?
- Много съм доволна! Най-хубаво беше, като взехме четвъртия гейм в мача с рускините от 20:23 и после награждаването. За първи път видяхме българското знаме между това на Русия и Холандия! Иначе най-силният ни мач беше срещу Украйна. Организацията бе на супер ниво, а и като на втори в класирането ни обърнаха сериозно внимание - не бяхме на най-изолираната маса, всички идваха при нас и ни поздравяваха.
- Сега какво ти предстои?
- Почивка. Чувствам се уморена като кон. Вече си мечтая през новия сезон да изпитам такива емоции с Кан - да се представим добре в Шампионската лига, да спечелим първенството на Франция и да вземем купата.
- Промени ли те животът във Франция?
- Може би да като манталитет. По принцип хората там са доста по-възпитани, и специално шофьорите. Това е голямата разлика.
- Кан е абониран за купата. Не ви ли омръзна непрекъснато да я печелите?
- Неее! Всеки обича да печели. От много глава не боли.
- Мислила ли си да смениш първенството?
- Имам такова намерение, но все още не знам къде ми се играе. Мисля, че три години са достатъчни във Франция. Първенството там е слабо, единственото предимство е, че играем в Шампионската лига.
- Как поддържаш висока спортна форма през годината?
- Трудно. Тренировъчният режим във Франция е много различен. Тук сутрин тренираме малко по-леко, следобед нормално играем волейбол, а там е обратното. Сутринта ни съсипват с тричасови тренировки
и после правим индивидуални занимания или фитнес. Доста е трудно да се раздвижваш в 9,30 часа сутринта, но няма друг начин. Тренировките са много тежки, а мачовете леки и така е през целия сезон.
- Остава ли ти свободно време извън волейбола?
- С националния отбор се класирахме от раз за европейското първенство в Полша догодина и това ще бъде единственото, в което ще имаме повече от 13 дни почивка. Ще ги използвам максимално, за да се видя със семейството и приятелите си. Догодина се очертават нонстоп мачове и тренировки и няма да имам такава възможност.
- Как се забавляваш?
- Обичам да стоя вкъщи, да чета и да слушам музика (смее се).
- Сигурно близките ти не могат да ти се нарадват?
- Така е. За съжаление все още не съм се видяла с всички. Обещавам да се съберем.
- Кои са по-добри любовници - българите или французите?
- Французите са най-романтичните хора на света. По десетобалната система им давам 7, а на българите ще сложа 3, за да ги стимулирам да работят върху себе си. Нашите са свикнали да чакат всичко наготово.
- Изглеждаш доста по-слаба от миналата година?
- Мерси. Свалих 7 килограма.
- Как го постигна?
- Направих си две липосукции и готово (смее се). Когато си по-малък, ядеш повече шоколади, а когато пораснеш, метаболизмът ти се оправя, изчистваш се и готово.
- Трудно ли се поставя кариерата пред личния живот?
- Разбира се, но на този етап за мен волейболът е на първо място. Мисля, че двете неща могат да вървят заедно. Другите момичета имат мъже, деца и се справят. Ето, разпределителката Диана Ненова тази година предпочете личния живот пред кариерата и забременя.
- Приятелят ти е французин, състезател по голф. Той как гледа на ангажиментите ти?
- Покрай мен започна да се интересува от волейбол. Вече сме заедно година и два месеца. Когато изтече договорът ми с Кан, ще дойде с мен, защото може да си намери лесно работа навсякъде.
- Кога смяташ да раждаш?
- На 26 години е нормално. И на мен ми се иска, като гледам другите момичета с децата, но после размислям.
- Вярно ли е, че брат ти служи във френския легион?
- Да, вече 7-а година, и много му харесва. Сега беше 5 месеца в Африка и ще си дойде през юли. На Нова година беше при мен, но не се виждаме често.
Иван Донков, "7 дни спорт"