Ода за пръднята

Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате,
пръднете си със пълен глас,
със тон и тембър, както искате,
тенор, сопрано или бас?!

Пърдете бавно във анданте
или в алегро в ритъм жив,
ту нежно, мазно - тип "глисанте",
ту рязко във речитатив!

Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и чар!

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че то е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.

По принцип то е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим!

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена
тя никак, никак не смърди.

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест,
във ней няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш...

Пръдни и ти, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж, създали сме в държавата
нов самодеен колектив!

Ода за пръднята 2

Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...

Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...


Ода за пръднята 3

Пуснах пак гълъбче бяло
да литне, да фърка навред,
звук като Harley дочу се,
а аз се почувствах поет:

Нека трещят гъзовете,
нека се вие димът!
Бърчат се в смрад носовете,
косите се веят на път.

Нека да капят мухите,
мишки предсмъртно цвъртят.
Нека измират бълхите,
се дезинфекцира домът.

От пръднята и старо и младо
търчи да се крие - но как
ще избягаш от себе си чадо,
щом гъз ти е лепнат отзад!

Не можеш ти: Йок! - да затапиш
тоз твой гълъбарник проклет,
че само да спреш да внимаваш
и той се обажда: Привет!

Например - ваканция, лето,
море, ти пошляпваш насред.
Със кеф се отпускаш – и ето,
с бълбукане литваш напред.

Измира планктонът, а рибите
със кашлица гинат и мрат.
От Варна, та чак до Карибите
вълните “Цунами” летят.

Всички немеят, когато
изведнъж ти усещаш се горд –
Tуй аз ли го сторих… егати!
Със нещо прославих народ!

Или пък - седиш със другари
при Бобев на бира, и хоп!
Аха да събориш ти бара -
гъзът ти гърми като топ.

Но Бобев не ще ти се сърди –
той наше момче е, юнак.
На въпроса изпъчваш ти гърди:
- Кой беше беω - Аз бе, аз пак!

Невярващо гледат те всички
като някакво чудо на Бог,
ти доволен потриваш ръчички:
Еми тва е – похапнал съм боб!

От всичко дотука е ясно,
пръднята че божий е дар.
Недей да се чувстваш натясно –
зер гъзът си е сам господар.

Недей да се плашиш, че Тия
овикват и съдят те – всуе!
Щом в мир си със тебе самия –
кой ще ти пръдне на хуя


Ода за срането

В този тъй прекрасен ден
Да ви приветсвам умилен,
Да ви го пожелая гръмогласно
В живота всичко най-прекрасно.
Но какво може да ви предложим:
Любов, пари и красота......
Всичко туй е суета.
Липсва ли ти сал едничко -
Махни с ръка и плюй на всичко.
Едничко щастие е под небето -
Това е мили мой срането!
Срането ободрява,
Срането подмладява,
Срането туй е всичките блага.
Сери за да ти стане драго,
Сери и в кухни,
Сери и в спални,
Сери и в зъболекарски чакални,
Сери, сери и ако щеш гъза си съдери!
Отидеш ли и ти на сняг,
На пухкавия сняг се изсери!
Със зор разтягай си халката
И слушай как шуми гората.
В Дунав - газейки реката
Сери направо във водата!
Оглеждай дупето си бяло
В това немирно огледало.
Но може запек да те хване,
Срането мъка да ти стане,
Тогава много не мисли
И бързо с пръст в гъза бръкни.
Чак тогаз ще разбереш,
Що блаженство е да сереш.
Представи си цялата земя
Покрита с тънък слой лайна.
Тогаз подай си ти главата
Някъде измежду лайната
И ако няма място на Земята
Иди и се изсери на Луната.


Ода за женския гъз

Поетите от Омир още
та чак до Вазов в наши дни
възпяваха в безсънни нощи
все добродетелни жени.


Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.

Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.

Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?

Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.

Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?

О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!!





Ода за срането (друга редакция)

Сери, сери, сери,
Ако щеш гъзъ си садери!
Сери сухо, сери влажно,
Сери постно, сери блажно,
Сери на куп, сери суджук,
Сери какъвто щеш боклук.
Сери по синури и по храсталаци,
Сери по прически и по мустаци.
Сери на дъските измити,
Сери на всички по главите.
Сери на булченската къща,
Сери на милата си тъща.
Сери да дрънкат чал стъклата,
Сери на всички в устата.
А щом на ски отидеш ти,
На пухкавият сняг се изсери,
Спокойно брой си ти лайната,
Които като тънка прежда,
Гъзът ти кльощав произвежда.
Само на търбушон не ще сереш,
Защото гъзът си ще съдереш.
И представи си целият свят
Покрит с голям слой от лайна
И някъде по средата
Ти с радост си подаваш главата
И колко гордо ти полгеждаш,
Защото сам ги произвеждаш.


Ода за срането (трета редакция)

В този тъй тържествен ден
приветствам те умилен,
и ти желая гръмогласно,
в живота всичко най-прекраснo.

Но, питам се какво ли може
по стойност да ти се предложи:
любов, мощ, чест и красота,
днес всичко туй е суета.
Пари огнище положение,
неща все още от значение.
Но липсва ли ти сал едничко
махни с ръка и плюй на всичко.
Че само тоне е ли в ред
животът е хомот проклет.

Без никак да се колебая,
от все сърце ти го желая,
и туй едничко ценно свето,
това мой мили е СРАНЕТО.
Дано си още дълго жив
и кензаш винаги щастлив.

Сери без всякакво колебание
усетиш ли това желание.

Сери на куп, сери суджук,
сери какъвто щеш боклук.

Сери във лево, сери във десно
и все дето теб е лесно.

Сери в хаван, сери в тава
и попръцвай здраво при това.

Сери на дъските измити,
сери на всички по главите.

Сери по покриви, корнизи,
сери на женските капризи.

Сери на милата си тъща,
сери на булчината къща.

Сери в поля, сери в гора,
сери на женските бедра.

Сери по голите поля,
сери на милите роднини.

Сери, че да дрънчат стъклата,
сери на дявола в устата.

Сери, че времето минава,
ще се покриеш с вечна слава.

Да стане мор, да стане леш,
сери на вред където щеш.

Сери, покрий навред с лайна:
градища, планини, села.

Накрай качи се на Луната,
и се изкензай на Земята.

Ице Ицее....

НЕ-ВЕ-РО-ЯТ-НО

анализиКратък обзор под надслов: "Лайната - нрави и обичаи, видове и подвидове"

изпратено от solley

Лайна тип “мозъчен кръвоизлив”:
Този вид уби Елвис. Появяват се когато от силното напъване си сменяш боята от червено до зелено-синьо.

Бирени лайна:
Едни от най-лошите, но също и най-често срещани видове. Серат се предимно сутрин. Принципно не миришат толкова лошо, но това е подвеждащо. Напръскваш супника от горе до долу, докато започне да прилича на обстрелван склад за оръжие в Багдад и се чудиш как твоята девствена дупка може едновременно да сочи в толкова много посоки. Тогава установяваш, че тоалетната хартия - колкото и широка и дълга да е - пак не е достатъчна. Лошото е, ако се случи в чужди кенефи.
Забележка: Лайната "зелен чай" са точно като Бирените лайна

Лайна - духове:
Знаеш, че си се изсрал. Има лайна по тоалетната хартия, но няма в супника! Възможно е да е от подвида “Лайна-торпедо”, ако се е чуло цопване.

Лайна - тефлон:
Излизат толкова нежно и меко навън, че почти не могат да се усетят. Не оставят следи върху тоалетната хартия. Трябва да погледнеш в супника, за да си сигурен, че си срал.

Гумени лайна:
Консистенцията им е като на топла смола и оставят упорити следи по супника. Миеш си гъза за осемнайсти път и още не го усещаш чист. Решаваш проблема като нагъваш малко тоалетна хартия и я слагаш в гащите, за да останат поне те чисти.

Бавно развиващи се лайна:
Току що си си избърсал задника и... показало се е още... Май следващия изстрел идва, а?

Лайна - змии:
Те са хлъзгави, имат дебелина на палец и са дълги минимум 50 см. Имат потенциала на “Лайно-торпедо”.

Лайна - коркови тапи:
Познати още като "плувци". Дори след третото пускане на водата – те са още там. О, Боже! Как да ги разкарам? Лайненцата просто не потъват! Може да ти се случи навсякъде, но по-рядко в собствения ти кенеф.

Желаните лайна:
Седиш на супника, усещаш мравките в червата си. Потиш се, пускаш няколко пръдни, на практика правиш всичко... освен да сереш.

Влажни лайна:
Този вид се появяват с висока скорост, цопват във водата, от което гъзът ти се мокри.

Циментов блок или "О, Боже!" лайна:
Веднага след началото на срането си пожелаваш местна упойка.

Тип “Кинг Конг” или пълна кошница с лайна:
Масата им е толкова голяма, че отказва да изчезне в канализацията, преди да я раздробиш на парчета (ютия би свършила добра работа).