Цитат:
Пристигаме във Варна. Хубав град. Изведнъж...каручка! Каручка с магаре. "Накъде бе, селяне?" "Как накъде, на мач на Спартак. Цяло село ще е там." - отговарят ми набързо накачулените орачи и копачи, нарамили лопати и мотики, и продължават да се тънтуркат. Миризма на пот и магаршки лайна се носи по бул. "Владислав". Отзад на каручката се мъдри надпис с блажна боя "Ултра Спартак". Стигаме до стадиума им "Олимпико-Коритаре". Много роми живеели в квартала им и за туй като римския стадион го кръстили. "Ние сме "Ромата" на Варна" обясняват скупчените роми. “А феЛациото е Черно море. Ама на тях във "А" много им е добре. А на нас във Б, гъза ни се пече. Братята роми от Сливен, Раднево и Нова Загора и те точат косите и брадвите за "А" групата. Нашият катун е на тоз сектор бате, но след мач не влизай, че много мръсотия, много кир и мазоли има там. Ний на мач си режим ноктъте, бате. Крадем икипи на Чърното море и знамина на Дунав, че няма с какво да ходим, бате, голи сме. Ей тъз шуба Илиян Илиев ми я даде. Аз дупе му дадох, ама какво да се прави" - обяснява невинно друг фен на "Ташак Варна". Пред китната селска ливада, на която рита “Спартак”, “загряват” патки, козли, овце, които кротко си пасат, две магарета реват като мажоретки, а Белчо възкачил Сивушка и варосва тъч-линията. Две тъмни спартаклийчета се възкачват на едно дръво. Едното държи табела "Домакини", другото "Гости", под тях още две държат двете нули. 80 годишния бай Пени, отвързва козичките една по една. "Ееех, пак мач, тези ташаковци не се наебаха, ааа, наиграха де!" “Пак ще бием Лесичери с 18-0!” вика шИшков на чаршията. Събрал е единайсет момци от микс клуб "Александър" и ще ги води да ритат на “Олимпико - Коритаре” – гр.Варна. “Лесичерии, най-големия успех в евротурнирите на Смъртак Варна! При победа всички на магистралата и яко тунинг!" кряска Кукловода и след него двайсетина дядки от Атака подемат "Ташак, Ташак!". След химна "В атака Ракета, в атака “Стрела!" публиката мощно се изригва, някой поръцква, други хълцат, пети захърква. Гол във вратата на “Спартака”! Не издържа буйното сърце на бай Ставри, стар Спартаковец от Вълчи дол, и рипва с каручката на терена, удряйки яростно бедното старо магаренце "Дий, Спартак, дий!", а съдията тича към стадион "Тича" колкото може. След него хукват ташаковци, ааа, спартаковци и попадат на агитката на местното феЛацио и почват да въртят яко фелацио