Само едно мога да кажа


А КОЕН Е ШОФЬОР АЛЕ АЛЕ !!!

Свърши ли всичко?

Жестока трагедия почерни баскетболен клуб ЦСКА. Вчера около 5:30 часа в нечовешка катастрофа загинаха финансовият благодетел на „червените” Емил Коен и президентът на клуба Владимир Федяев. Двамата пътуваха за френския град Брест, където трябваше да проведат преговори за евентуалното участие на ЦСКА в Евролигата. Уви! Никой не може да избяга от съдбата си. Само шест дни след като оцеляха в друга катастрофа във Франция, двамата не успяха да се спасят при втори инцидент.

Сега всички се питат: Свърши ли приказката ЦСКА? Умряха ли мечтите за участие в Евролигата? Това са въпроси, отговорите на които няма да дойдат веднага. Времето ще покаже...

Sportal.bg предлага на Вашето внимание най-интересните моменти, свързани с присъствието на Емил Коен в ЦСКА и революцията, която той направи в „червения” клуб:

Февруари 2006: Става ясно, че „Коен Груп” ще поеме финансирането на БК ЦСКА. Амбициозният Емил Коен застава начело на клуба и го спасява от закриване. Още в първото си интервю за Sportal.bg Коен обеща: „Да. Искаме да построим голяма зала. Надявам се в средата на 2007 година да започнем строителството”. Безспорно това е човекът, който можеше да сбъдне мечтите на всички фенове за модерна спортна зала в София. Уви! Съдбата не бе благосклонна.

1 март 2006: От ЦСКА обявяват официално, че ще възродят женския баскетбол. След 30 години феновете отново ще наблюдават женския тим на „червените”. Треньор на тима ще бъде Георги Божков.

Март 2006: Започват промени в мъжкия тим. От отбора са освободени доста играчи, а в същото време са привлечени други. “Благодарим на всички, които досега бяха част от ЦСКА. Разделяме се като приятели и пожелаваме на играчите успех в бъдещите им начинания”, каза тогава Коен в типичния си професионален стил.

Април и Май 2006: Промените в мъжкия тим продължават. Освободен е 2/3 от състава. В същото време започва и селекцията на женския тим. „Червените” отпадат в 1/4-финалите на първенството от шампиона Лукойл.

Юни 2006: Селекцията в отборите продължава на всички нива. Подписват се договори със състезатели и за двете формации. Легендарната македонска баскетболистка Стойна Вангеловски става помощник-треньор на женския тим. В края на месеца става ясно, че женският тим ще участва в Адриатическата лига, в която играят най-силните отбори от региона.

Юли 2006: И в двата тима на ЦСКА селекцията продължава. В мъжкия тим пристигат чужденци на проби, докато наставникът на жените Георги Божков привлича предимно доказани български състезателки.

Август 2006: Мъжете се падат в кошмарна група в турнира за Купата на ФИБА-Европа, където трябва да играят с отборите на Урал Грейт, Тюрк Телеком и Паниониос. Коен не се притеснява. „Не сме обречени. Ще се опитаме да зарадваме феновете”, коментира финансовият благодетел на ЦСКА. Благодарение на силния мениджмънт на клуба, той е поканен на турне в Италия, където ще проведе контрола със силния тим на Виртус (Болоня). От ръководството организират първи турнир „Коен Къп”. Набира сили и денсформацията на ЦСКА, която е една от гордостите на Коен.

Септември 2006: Подготовката набира сили, а трансферите продължават. ЦСКА приема гръцкия гранд Олимпиакос за контроли. В тима е направен и първия сериозен трансферен удар – Диън Томас, който в последствие се оказа провал. Пристигат още добре познати имена като Ейдриън Пледжър, Брадли Трейна и Леандро Паядино. Яков Джино става треньор на тима, а в щаба влизат още Горан Кръстевски и Крешимир Башич.

Октомври 2006: Стартът на сезона наближава, но в ЦСКА продължават да работят на пълни обороти под зоркото око на своя финансов благодетел, който е навсякъде с тима. В женския тим е привлечена Тифъни Джонсън. В мъжкия отбор идват и си отиват играчи, като в тима се завръща Димитър Ангелов. Сезонът започва. Отборите на ЦСКА стартират добре, което радва всички, които обичат клуба. На 27 октомври „червените” побеждават шампиона Лукойл Академик с 85:84.

Ноември 2006: Яков Джино напуска клуба, а генералният мениджър Емил Коен обявява, че той е „треньор за европейски отбор, а ЦСКА трябва да започне да се гради от нулата, а не да пропуска началния период”. В края на месеца в женския тим е привлечена ексцентричната Латаша Байърс, която ще се превърне в лидер на тима. В края на месеца ЦСКА се опълчва срещу отвратителните условия в Перм, където мъжете трябва да играят с месния Урал Грейт. Шефовете на ЦСКА излизат с официално писмо, с което заплашват, че ако не бъдат подобрени условията тимът няма да излезе за двубоя.

Декември 2006: Баскетболен клуб ЦСКА се включва много активно в инициативата Българската коледа. Мъжкият тим отпада от турнира за Купата на ФИБА-Европа, но Емил Коен определя като „задоволително” представянето на тима.

Януари 2007: ЦСКА продължава да търси подсилване на мъжкия тим. Отборът проявява интерес към Върбица Стефанов, но в крайна сметка трансферната сага приключва неуспешно за „червените”. В тима пристигат Марко Пиплович и Алвин Джоунс. Женският тим отпада от испанския Ондарибия Ирун в 1/16-финалите на турнира за Купата на ФИБА Европа. В края на месеца става ясно, че ЦСКА ще е домакин Финалната четворка в Адриатическата лига при жените.

Февруари 2007: Испанецът Карлос Чери и французинът Тиери Зиг идват в ЦСКА в борбата на тима за титлата и купата на страната.

Март 2007: Най-щастливият месец за Емил Коен. На 18 март „Червените Ангели” печелят Адриатическата лига в препълнената зала „Универсиада”. "Това е огромен успех. Изиграхме два тежки мача срещу много силни съперници и успяхме да ги спечелим. Момичетата се раздадоха на игрището и смятам, че триумфът им е заслужен. Това е първият ми медал като мениджър и то златен и затова съм много щастлив. Вече мисля за следващия сезон и за участие в Евролигата", коментира щастливият Коен. В последствие отборът носи и втора титла. ЦСКА печели купата на България при жените след успех със 102:72 над Лукойл Нефтохимик. В същото време мъжете губят на полуфинал от Левски и се задоволяват с бронзовите медали. Коен решава проблемите в мъжкия тим с нова треньорска смяна, като начело на клуба застава сръбският специалист Владо Джурович.

Април 2007: Женският тим остава без звездите си Тифъни Джонсън и Латаша Байърс, които се пробват в WNBA. Латаша подписва с Хюстън Кометс, докато Тифъни изкарва само няколко дни в Сиатъл Сторм, от където е изгонена. И двете формации продължават смело напред в първенството, където вече гледат към финалните серии.

Май 2007: Мъжкият тим на ЦСКА остава на второ място в първенството, след като губи финалната серия с 0-3 от Лукойл. Коен признава класата на Лукойл, но в същото време напада съдийството във финалната серия. Женският тим на ЦСКА печели титлата в първенството след успех с 3-1 победи и нарушава хегемонията на Лукойл Нефтохимик. Щастлив требъл за „Червените ангели”. Също така става ясно, че Росен Барчовски ще води отбора през следващия сезон.

Юни 2007: Въпреки невероятните успехи на женския тим. Мениджърският екип на ЦСКА продължава да търси засилване на отбора. За следващия сезон в отбора са привлечени суперзвездата Кара Бракстън от Детройт Шок и Деана Джексън. Мъжкият тим пък си осигурява услугите на Ерик Баркли. Емил Коен започва преговори около участието на отборите в европейските клубни турнири. Преговори, които така и не успя да доведе до край...

ЕКИПЪТ НА SPORTAL.BG ИЗРАЗЯВА СВОИТЕ ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА БЛИЗКИТЕ НА ЗАГИНАЛИТЕ И НА ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С ЦСКА!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ!

Почивай в мир, приятелю!

За да коментираш от първо лице, трябва или да бъдеш перде, или поводът, по който го правиш, да те изпълва със 100-процентова сигурност, че си заслужава. Така и не се научих да бъда перде. Сигурна съм обаче, че този, за когото пиша сега, си струваше. Затова съм длъжна да му кажа последно сбогом.

Харесвах Емил Коен, Емил Бояджиев. Наричайте го, както искате. Всъщност вече няма значение. Злобата, с която този човек бе атакуван, просто минаваше и заминаваше покрай него. Той бе над тези неща. Бе прекалено зает, за да обръща внимание на помиярите, които пъплеха около него. Явни и прикрити. Прикрити и явни. Завистта пък му се отрази по благоприятен начин - пропуши като комин и свали няколко излишни килограма.

Харесвах Емил, защото в себе си носеше нещо рицарско. Напомняше на Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници. Появи се в баскетбола като гръм от ясно небе. Угасна като свещичка. Така, както и дойде. С един размах, за един миг. Остави ни безумната си любов към играта. Същата тази игра, която в дъждовната сутрин на 24 юни удари и изсвири последната сирена. Защото Емо бе седнал зад волана отново с баскетболна мисия в главата. Не спал, унесен пак в мечтите си, които се простираха далеч пред купата в Адриатическата лига. Той гледаше напред. Виждаше бъдещето дори когато сънува собствената си гибел. Само където се заблуди, че с първата катастрофа е избегнал веднъж завинаги хладната прегръдка на смъртта.

Харесвах Емил и защото вярваше с фанатизма на луд. Ето, това ни завеща. Къс от неговата вяра. В доброто, в приятелството дори с най-големия си враг. Коен носеше светла душа, която озари не само ЦСКА, но и целия роден баскетбол. И изведнъж, без да се усетим, ни повлече като лава след себе си. Да се бием заедно с вятърните мелници.

Харесвах Емил, защото бе човек. Здраво стъпил на земята. Готов да подаде ръка и на онзи, който току-що му е забучил ножа в гърба. Беше специален. Наистина специален. Шефът мечта, който, за да оправи настроението на своите красавици от женския отбор, ги пращаше на пазар за негова сметка в "Манго". Шефът, който зарязваше бизнеса си, за да похапне понички от "Дънкин Донатс" с непокорните американки Байърс и Джонсън в офиса. Шефът, който не спря да танцува прав в ложата на залата в испанския град Ирун, където ЦСКА отпадна от Купата на ФИБА. Шефът, който изскочи на паркета на секундата, в който мачът завърши. Седна на пода, за да бърше сълзите на Теодора Петрова. Шефът, който сновеше из "Универсиада" с 40-градусова треска.

Харесвах Емил, защото бе различен. Не бе заразен от гнусния навик да потопиш главата на този, който до теб се дави, само и само да изплуваш.

Искаше му се най-после да си почине. Заканваше се, че веднъж като се прибере, ще изключи телефона. Макар че и сам не си вярваше, че ще го направи. Емил не си изключи телефона. И той продължи да повиква много след като него вече го нямаше.Сякаш, за да ни напомни, че ние сме длъжни да продължим напред. И без него, но вече и заради него. И да знаем, че колкото и да е тежко, винаги може да се сетим за светлинката. Онази, неговата.

Почивай в мир, приятелю!

Влади ЛАЗАРОВА, "Тема:Спорт"

На няколко часа от европейския връх

Смъртта на Емил Коен е може би най-тежкият удар, който бе принуден да поеме българския баскетбол в своята дългогодишна история. След като в неделя рано сутринта генералният мениджър на ЦСКА и клубният президент Владимир Федяев намериха гибелта си на 60 км от Рен погледите на баскетболните хора в България веднага бяха насочени към бъдещото съществуване на „червените”. Съвсем естествено с оглед големият проект, който Емил Коен започна да развива със сериозен размах и благодарение на който категорично промени статуквото, с което бяхме свикнали в годините между 2001-2006. Промените, които станаха факт през последната година и половина в ЦСКА бяха и самото начало на истинската реформа в баскетболния ни живот. Точно този факт обаче превърна пръвоначалните информации за кончината на Емил Коен и Владимир Федаев в абсолютен кошмар за феновете на баскетбола, ръководителите на клубове, родната ни федерация и не на последно място партньорите и спонсорите на играта в България.

Няма как иначе и да бъде при положение, че в 05:30 на 24 юни 2007 година България бе само на няколко часа от участие в най-престижния европейски клубен турнир – Евролигата. Още на 23 юни бе ясно, че от УЛЕБ имат намерение да предоставят "уайлд кард" на ЦСКА. Причините за това решение на алтернативната структура на ФИБА-Европа на Стария континент се дължеше най-вече в изострените взаимоотношения между двете централи през последните месеци, чийто апогей бе либерализирането на турнирите УЛЕБ Къп и Купа ФИБА-Европа. Колкото и да е чудно на някой хора в България становището на централата в Барселона е свързано в дълбочина с политиката на организацията, която в тежката конкуренция с ФИБА-Европа, бе принудена да разшири географските си граници. Почти сигурно в новата стратегия на организацията влизаше и привличането на България. Включването на български отбор можеше да гарантира добра основа за утвърждаване на София като един от най-силните баскетболни центрове в Югоизточна Европа, който не само да се развива самостоятелно, но по отношение на мениджмънта да работи асоциирано с Белград, Истанбул и Атина. Проблемът с липсата на зала, която да отговаря на изискванията, щеше да бъде пренебрегнат за един сезон. Със сигурност обаче евентуалната поява на отбори като Панатинайкос, Реал (Мадрид), ЦСКА (Москва), Макаби, ТАУ Керамика, та дори полският Проком Трефл или турският Фенербахче в зала "Универсиада" и небивалият интерес, който щяха да предизвикат в българската столица, най-вероятно щяха да ускорят изграждането на модерен спортен комплекс. Процесът можеше да бъде подпомогнат финансово по един или друг начин дори и от самата УЛЕБ. Да не забравяме, че това нямаше да бъде прецедент, след като преди години Арвидас Сабонис договори участието на Жалгирис в турнира, именно срещу инвестиции от страна на борда на Евролигата, в нов спортен комплекс в Каунас.

В този смисъл именно в събота (23 юни) много хора може би са подминали с лека ръка факта, че в списъка от 54 отбора, с покани за следващото издание за Купа УЛЕБ, фигурираше босненския КК Босна. Интересното при този клуб е, че той всъщност е европейски шампион през далечната 1977 година когато негов наставник е легендата на сръбския баскетбол Светислав Пешич. Още по-интересното обаче е, че през последните години отборът едвам успява да издрапа до участие в турнира за Купа ФИБА-Европа. Новината бе посрещната с рядък за последните години ентусиазъм от баскетболните хора в бившата югорепублика.

Защо обаче ЦСКА в Евролигата? Тимът не е шампион на страната, а освен това няма и минута участие в един от двата турнира на УЛЕБ. Наистина България имаше шанс за Евролигата поради факта, че шампионът Лукойл Академик вече бе добре приет и познат в семейството на УЛЕБ след нелошите си кампании през последните няколко години във втория по сила баскетболен турнир. Действително изглеждаше по-логично "студентите" да се присъединят към инициативата, но още след спечелването на шампионската титла ръководството обяви, че амбициите му са свързани с УЛЕБ Къп. От своя страна по време на дългия си престой в Париж, откъдето през последния месец Емил Коен движеше селекцията на ЦСКА, той на няколко пъти отказа поканата за участие във въпросния турнир. Колкото и неясни да изглеждаха причините за това, сега вече едно е сигурно – генералният мениджър искаше да постигне своята основна цел – вкарването на ЦСКА сред грандовете на континента и формиране на клуб от сериозна европейска величина. Мениджърът бе наясно с неразбориите в европейския баскетбол и бе само на 60 километра от възможността да се възползва напълно от тях. Не само в името на голямата си любов ЦСКА, но и заради баскетбола ни като цяло.

Колизиите в европейския баскетбол реално започнаха още през есента на 2006 година с успешния NBA Europe Live Tour 2006, който бе истинския празник за феновете на Стария континент. Шоуто донесе наслада за привържениците на баскетбола в Испания, които най-после видяха отбор от Liga ACB да победи тим от НБА, при историческия успех на Винтертур Барселона над Филаделфия 76. Също така съвместната инициатива изправи един срещу друг иконата на Фили Алън Айвърсън срещу най-добрия европейски баскетболист за последните 2 години Тео Папалукас и направи невероятно шоу в любимата на Майк Д`Антъни Италия, където треньорът на Финикс и неговите възпитаници изнесоха впечатляващ мач срещу Лотоматика. В другия край на континента пък ЦСКА (Москва) победи Лос Анджелис Клипърс и също записа първата си победа над тим от НБА. С тази инициатива УЛЕБ навлезе в сериозни преговори и засили контактите си с "Дейвид Стърн и компания", което не се понрави особено на шефовете на ФИБА-Европа. Двугодишният договор между двете организации изтече през есента на миналата година, като така и не бе подновен.

Емил Коен комуникираше добре с мениджмънта на ръководството на УЛЕБ и в частност на Евролигата, както и не е известно шефът на ЦСКА да е имал някакви проблеми с ФИБА-Европа. Още повече, че в последните си дни информациите сочеха, че мъжкият тим ще участва в турнира за Купа ФИБА-Европа, като също така много разчиташе женският тим да влезе в Евролигата, която се администрира именно от организацията.

Каквото и да говорим обаче визията на генералния мениджър на ЦСКА много повече се приближаваше до прогресивните възгледи на шефа на УЛЕБ Жорди Бертомеу. Испанецът бе един от първите баскетболни ръководители на Стария континент, който прозря, че развитието на комуникациите, технологиите и налагането на медиите и маркетинга като основополагащи елементи в съвременния живот, трябва да бъде използвано максимално за популяризацията на баскетбола. Не в Европа, а изобщо в световен мащаб. За това той се обърна и към модела на НБА, което изглежда, не се прие с добро око от европейската централа на ФИБА, но за сметка на това направи от Евролигата втория най-атрактивен баскетболен турнир в света след прословутата НБА. Не на последно място неговият маркетинг следваше успешния американски модел, което не е нещо ново на Стария континент. През 60-те и 70-те години на миналия век прогресът на югославския баскетбол се основаваше на възприемането и налагането на даващата добри резултати методика на развитие на играта в САЩ.

Искрено вярвам, че вече покойният Емил Коен е имал намерение да включи ЦСКА, а по този начин и българският баскетбол в един най-амбициозните спортни проекти в света за последните 20 години. За съжаление съдбата не бе благосклонна към всички обичащи този красив спорт в България. Въпреки трагедията обаче спокойно можем да кажем, че Емил Коен изпълни мисията си и показа пътя. Сега остава всички да продължим по него колкото и нелек да е той.

РАЧО КОЛЕВ