За „Лудогорец”, неговите футболисти и „вярната” им публика
Мачът на „Лудогорец“ срещу „Черноморец“ /Поморие/ бе един своеобразен Рубикон за разградския тим. Рубикон е малка рекичка на френско-италианската граница, на която Юлий Цезар трябвало да вземе съдбоносно за империята решение. След размисъл пред потока, той се решава, преминава го с легионите си, изричайки преди това „Жребият е хвърлен!“.
Днес изразът означава, че си взел решение, от което няма връщане назад.
Ето че момчетата на Ивайло Петев преминаха своя Рубикон. Те успяха да преодолеят една от най-важните пречки пред поставената им цел – влизане в „А“ група. Вярно, засега е спечелена една от многото битки, но пътят към спечелване на войната бе съкратен с една крачка. Сега се задава още един изключително труден мач като гост на все по-добре играещия тим на Любимец.
Неслучайно се казва, че публиката е дванайстият играч на терена. Футболистите на „Лудогорец“ трудно могат да се оплачат от липсата на подкрепа. В класация на електронен сайт се посочва, че по средна посещаемост на домакински мач стадионът в Разград е поставен на първо място не само сред отборите от „Б“ група.
Дотук добре, но едва ли подкрепата към момчетата се изчерпва с изпълването на трибуните.
В трудни мигове, каквито имаше в съботния мач, футболистите на Петев се нуждаеха от подкрепа, а не от освирквания и подвиквания от рода на „Кой го пусна тоз“, „Извади я тази ливада“ и още други цветисти и непристойни изрази.
В крайна сметка, след последния съдийски сигнал всички бяха радостни от дошлата, макар и късно, победа.
Всички отиваме на стадиона заради голямата си любов към тази велика Игра. В нея винаги е имало победители и победени. Ще има такива и занапред.
Отиваме на стадиона, за да бъдем заедно с тези момчета, които в днешните трудни времена поне за няколко часа ни карат да забравим за налегналите ни грижи. В същото време какво получават те? Получават обиди от Сульо и Пульо, от махленски комплексари, които хем са се вживели в ролята на големи футболни капацитети, хем са си забравили възпитанието вкъщи.
От такива хора разградският футбол полза няма, те са вредни за него и мястото им не е на градския стадион!
Нека да не забравяме, че отборът на „Лудогорец“ започна да се гради в движение. Вярно е, че някои от играчите не оправдаха оказаното им доверие и заради това през зимния трансферен прозорец вероятно ще си отидат.
Но дори и с този състав, граден набързо и обиграван в движение, треньорът Ивайло Петев постигна много повече от очакванията ни. В подкрепа на моите твърдения ще кажа, че ако не бяха ни отнети трите точки срещу отпадналия отбор на Равда, в момента „Лудогорец“ щеше да има 23 точки в своя актив, които щяха да го наредят в тройката на временното класиране.
Така че - милост за тези момчета. Вместо да им благодарим, ние ги хулим, което ще се отрази зле на тяхното представяне.
В края на писанието си искам да спомена за една тъжна новина - че преди две седмици, в исперихското село Яким Груево, на 96-годишна възраст почина единственият човек в България, който не разбираше от футбол. Сега вече всички са „специалисти“, куцо и сакато взе да разбира от футбол, да ругае играчите и да дава акъл на президента и треньора.
Който ме е разбрал – разбрал...
Моят апел е: подкрепете Ивайло Петев и неговите момчета, защото те са на път да направят нещо историческо за разградския футбол! Мехмед ХОДЖОВ
|