Интервю на Асен Великов I част
Асен Великов пред Sportal.bg: Искам Левски да играе финална серия срещу Лукойл Академик
- Как възприе предизвикателството да носиш "синия" екип?
- Бях много радостен от предложението, което получих от Левски преди началото на сезона, защото съм си левскар по рождение. Почувствах се поласкан от възможността да облека "синия" екип. От друга страна, след като напуснах Лукойл Академик, Левски беше първият клуб, който се свърза с мен. В крайна сметка съм доволен, че се споразумяхме и се присъединих към отбора от столицата.
- Допада ли ти обстановката в тима? На мнение ли си, че добрата сплотеност на състава е предпоставка за сериозни успехи още през настоящия сезон?
- Обстановката определено ми допада. С много от играчите сме играли заедно в юношеските и младежки формации на националните отбори. Мисля, че като цяло ядрото на отбора е заедно от доста време и е добре сработено. Естествено в такива ситауции съществува текучество от един-двама състезатели, които са пристигнали по някое време и след това остават за определен период от време в зависимост от случая. Аз лично мисля, че е много по-лесно двама баскетболисти да се сработят с колектива, отколкото да се привличат накуп нови играчи. Именно това е плюс за отбора тази година – всички се познават много добре и оттук нататък се надявам да демонстрираме добра игра, да побеждаваме и радваме феновете.
- Започна доста колебливо сезона, но в последния месец и половина определено си личи, че има напредък в твоята игра и тепърва има да показваш на какво си способен. Трудно ли беше адаптирането към стила на игра, налаган от специалист като Любо Минчев?
- Не бих казал, че е трудно. Мисля, че преди всичко е въпрос на желание един играч да се адаптира към изискванията на съответния треньор. Ако си наложиш да ги изпълняваш един ден наистина започваш да се приспособяваш и всичко си идва на мястото. Определено започнах колебливо сезона. Бях изгубил игровия ритъм заради миналата година и не бях свикнал да играя във всеки мач. Може би заради това в началото ми беше по-трудно. Постепенно започнах да свиквам и възвръщам увереността си.