Град Владивосток:
Тихоокеанската столица на Русия
Владивосток означава "да владееш изтока". Тук направо от централния площад се качваш на палубата на корабите, а улиците носят имената на руски фрегати и прославени флотски командири, направили тази земя руско владение. В непосредствено съседство със страни с древна цивилизация сред пейзаж, сякаш излязъл от свитъците на средновековни японски художници, зрение, слух и силна интуиция долавят, че точно това е руската Азия, или азиатската Русия, но в никакъв случай това не е нейна провинция.
Централната геостратегическа задача, която Русия трето столетие решава на бреговете на Тихия океан е да се осигури военнополитическо и икономическо влияние в азиатско-тихоокенаския регион, контролът над стратегическите запаси от суровини и извличането на изгоди от тяхната ефективна експлоатация в системата на международното разделение на труда. Две важни национални задачи имат пряка връзка с изискването за ускорено развитие на производителните сили и с повишаването на качеството на живот в далечната източна покрайнина на страната: запазването на етническия баланс и на териториалната цялост.
Десетилетия Хабаровск се опитва да съперничи на Владивосток в скритата борба за лидерство в руския Далечен изток, но не може да е мери с него нито по природни красоти, нито по динамичния живот, който кипи в крепостта-пристанище.
Всички ръководители на Руската империя, на Съветския съюз и на Руската федерация през 19 и 20 век са обръщали специално внимание на Владивосток. Още преди да стане цар, Николай II започва строежа на транссибирската магистрала и открива първия сух док. Двете събития са знакови, защото допринасят за развитието на транспортните връзки с метрополията.
Министър-председателят Столипин осъществява държавна програма за преселване на безимотни селяни на "зеления клин", където всеки е можел да задели за себе си толкова земя, колкото е можел да отнеме от тайгата. Ленин не е посещавал тези места. Ограничава се само с крилатата фраза: "Владивосток е далече, но градът си е наш". Сталин също не е идвал в Приморието. Но точно на него тази територия дължи особеностите на своята биография. Това е единственият край в Русия, който няма национална автономия. Сталин сметнал, че статутът на областта не е достатъчно висок, за да бъде преден пост и главна база на Тихоокеанския флот. Също той разпоредил Владивосток да бъде закрит за чужденци град, за гражданите на СССР в сила бил специален режим на регистрация и посещения.
Споменът на приморците за Хрушчов е черно-бял. Знаменитите "хрушчовщини" - интерпретациите на впечатленията му от неговото паметно американско турне из страната - започват точно от Владивосток. Същият този Хрушчов, слисан от топлата и благодатна златна приморска есен, нарежда краят да бъде лишен от надбавките, давани за отдалеченост. В резултат Владивосток губи чувствително привлекателността си като място за работа.
Брежнев четири пъти е посещавал Владивосток, обогатявайки историята на града с практиката да организира в него срещи на високо равнище. Съветският лидер е посрещал тук американския президент Джералд Форд, два пъти е водил преговори с ръководителя на КНДР Ким Ир Сен. Традицията продължава и през руския период. Владивосток е посрещал много ръководители на тихоокенаски държави.
Може ли днес Валдивосток да претендира да бъде тихоокенаска столица на Русия? Натрупан е достатъчно богат опит от международни контакти. В града работят 16 генерални консулства на чужди държави - на близки и далечни съседи в региона на Тихия и Индийския океан, на големи европейски държави. Това е красноречиво свидетелство за интерес от връзки с Далечния изток на Русия.
В Приморието предстои да се модернизира инфраструктурата на пристанищата на Владивосток и Находка в сегмента на т. нар. "течни енергийни" стоки. Очаква се особено голям ръст на износа на течни стоки - от 11 милиона на 41 милиона тона. Става дума за износ на нефт и на втечнен газ за страните от Азиатско-Тихоокеанския район. Крупни планове са свързани с газопровода Сибир - Тихия океан, който ще оживи краевата икономика и ще подобри качеството на бита на приморците.
Възниква въпросът къде да бъде тихоокенаската столица? В днешните си граници Владивосток вече е доста тесен. Зелените масиви на полуостров Муравьев-Амурский не може да се пипат. Никой не може да каже как такова нещо би се отразило на климата, като се има предвид, че последиците от безразборната сеч на горските масиви в зората на възникването на Владивосток - горите пречели на артилеристите да стрелят по японските броненосци - още не могат да бъдат преодолени, поради което мъгли задушават града.
Изход има - градът да расте по посока на морето. За целта е нужно да се построи мост към островите Руский и Попов. По този начин градската територия може да се увеличи с една трета. А ако се прояви дързост да се изгради 9-километров виадукт през Амурския залив, градът може да расте до китайската граница. По други показатели инфраструктурата на Владивосток е съвсем "столична". По суша за 4 часа се стига до Китакйската народна република. КНДР е на три часа път с кораб на подводни криле. До Москва полетът е 9 часа без кацане.
Уникалното географско положение на Приморието предопределя особената роля на този край за осъществяване на стратегическите и икономически интереси на Русия в Азиатско-Тихоокеанския район - не само като преден пост на Русия в Далечния изток и главна врата към Сибир, но и като крупен международен търговски и финансов център, ориентиран към Източна Азия и Тихоокеанския басейн.
Влез
Град Своге
